№ 55
гр. Ловеч, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В.
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Търговско дело №
20254300900046 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази :
Производство по чл. 367 и сл. от ГПК
Подадена е искова молба от А. В. Ц., , чрез адв. П. К. от САК, против
ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров" № 1,
с която са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултата
на ПТП, настъпила в гр. Луковит, област Ловеч. Посочва, че на 08.07.2022 г.,
около 22:30 ч., в гр. Луковит на ул. Възраждане № 119 водачът П. И. П. на лек
автомобил марка „Опел" и модел „Астра“ с peг. № ****, е нарушил правилата
за движение по пътищата и реализирал ПТП с правомерно движещия се лек
автомобил марка „Нисан", модел „Примера" с peг. № ****, управляван от
водача А.У.Р.. В резултат на инцидента е пострадала пътничката в лек
автомобил „Нисан“ с per. № **** - А. В. Ц. на 63 годишна възраст, която е
получила телесни увреждания. Заявява се , че е искано заплащане
застрахователно обезщетение пред ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД и е
1
представила всички документи, с които е разполагала, съгласно известие за
доставяне, получено от ответника на 22.07.2022 г., по която застрахователят не
е предложил заплащане на обезщетение в законоустановения срок-заведена
щета № 0801-003988/2022- 02 и са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за причинените
неимуществени вреди на доверителката ми. Твърди се, че в резултат на
процесното ПТП пострадалата А. В. Ц. е получила травматични увреждания:
контузия гръден кош, оток и кръвонсядане по торса; кръвонасядания на
крайниците, психически стрес и други. Поставена е основна диагноза:
Контузия гръден кош, като по издадено Съдебномедицинско удостоверение №
55/ 2022 г. при извършения са установени: в областта на млечовидния
израстък е налице оток с диаметър 5 см.; на лява млечна жлеза е налице
жълто-зеленикаво-синкаво кръвонасядане с неправилна овална форма и
размери 4/5 см.; по предна повърхност, хълбочно в дясно от срединната линия,
на ниво на пъпа -лентовидно с хоризонтален ход синкаво-зеленикаво
кръвонасядане с дължина 5 см. и широко до 2 см.; по вътрешната повърхност
на лява предмишнща, в горна трета има овално зелено-кафеникаво
кръвонасядане с неправилна овална форма - 2 см. в диаметър. Твърди се, че в
резултат от горепосоченото лечение ищцата е заплатила разходи в общ размер
на 51.40 лв., както следва: 35.00 лв. - назначено рентгеново изследване; 16.40
лв. - медикаменти: Аналгин, Долорен, Троксевазин Дуо Гел. В резултат на
уврежданията, получени от процесното ПТП, ищцата търпи силни болки и
много страдания и силен стрес при пътния инцидент, който ще остане за цял
живот в нейното съзнание.Моли да бъде постановенорешение, с което да
осъди ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да заплати
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите на ищцата А. В. Ц., както следва: обезщетение в размер на
1500 лева, частичен иск от 15 000 лева, за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес, в
резултат на получени телесни увреждания при процесното ПТП на 08.07.2022
г.; обезщетение в размер на 51,40 лв. за причинените й имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, в резултат на получени телесни
увреждания при процесното ПТП на 08.07.2022 г. ведно със законна лихва
върху горните главници, считано от 15.07.2022г. - датата на която изтича срока
по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане.
2
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, в
който се изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен.Посочва
се, че водачът П. И. П. не е нарушил императивните разпоредби на Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за неговото прилагане,
съответно не е причинила процесното ПТП и обезщетението за
неимуществени вреди е прекомерно завишено. Посочва се, че ищцата е
получила незначителни по вид и степен наранявания вследствие от
процесното ПТП, от които същата се е възстановила бързо и изцяло. Твърди
се, че не е налице изключителна виновност на водача на л.а. марка и модел
„Опел Астра“ с peг. № ****. Сочи се, че е налице съвина за настъпването на
ПТП във водача на другото участвало МПС - л.а. ****, модел и марка „Нисан
Примера“, а именно А.У.Р., както и наличие на принос на пострадалата за
настъпването на вредите от процесното ПТП. Изтъкват се като безспорни
обстоятелства - съществуването на валидно застрахователно правоотношение
към датата на ПТП - 08.07.2022 г., по отношение собствеността и ползването
на л.а. марка и модел „Опел Астра" с peг. № **** по силата на
Застрахователна полица ГОА № BG/30/122001626820, сключена със „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД. Твърди се, че спорни остават обстоятелствата
относно виновността на П. И. П., който е водач на л.а. марка и модел „Опел
Астра" с per. № ****, както и до каква степен ищцата е получила твърдените
неимуществени вреди.
Искът е бил увеличен до 25100 лева като частичен от 30000 лева, на
основание чл. 214 от ГПК по искане на ищеца.С протоколно определение от
06.08.2025 г. по гр. д. 159/2023 г. на Луковитски районен съд, производството
е прекратено и делото изпратено по родова подсъдност на ЛОС. С протоколно
определение от 29.10.2025 година ЛОС е приел конкретизация на исковата
молба по чл. 129 от ГПК и последващо изменение на иска –увеличение до
пълния претендиран размер на сумата 30000 лева.
С определение №276/13.12.2023 г. на ЛРС е привлечен, на основание
чл. 219 от ГПК, в качеството на трето лице помагач на ответника П. И. П..
В съдебно заседание А. Ц., редовно призована, се явява лично и с
проц.представител адв. А.Й. Заявява, че поддържа исковата молба и моли да
бъде уважена, като и бъде присъдена сумата в пълен размер обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от процесното пътнотранспортно
произшествие . В писмено защита №7716/07.11.2025 г. подробно обосновава
исковата си претенция предвид събраните гласни и писмени доказателства по
3
делото.
Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Чобанова. Заявява, че предявения иск е неоснователен и моли да
бъде отхвърлен.
П. П. ,редовно призован се е явил лично , като е заявил , че е бил
неадекватен и акт за ПТП му бил съставен на другия ден. Посочва,че вероятно
има вина за произшествието, защото е предприел маневра без видимост,
поради разположен пред дома му контейнер.
По представените писмени, , св.показания на В.Н.Б., В.В.Б., С.П.К. и
А.У.Р., заключенията на съдебно-психологическата, съдебно-
автотехническата и съдебно-медицинските експертизи, от обясненията на
страните и становището на техните проц.представители, съдът приема за
установени следните обстоятелства:
На 08.07.22 г. около 22,30 часа в тъмната част на денонощието в гр.
Луковит по ул. „Възраждане" №119, на път 1-3 Плевен - „Коритна“ е
възникнало пътно-транспортно произшествие между лек автомобил марка
„Опел" и модел „Астра“ с peг. № ****,управляван от П. И. П. и лек автомобил
марка „Нисан", модел „Примера" с peг. № ****, с водач А.У.Р. -констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №37/08.07.2022 г. При проверка за
алкохол А.Р. е имал 0.00промила, а водачът П. е отказал проверката с
техническо средство за установяване на употреба на алкохол и със заповед за
принудителна адм. Мярка от 09.07.2022 г. му е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171,т.1,б.“б“ от ЗДП-временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността , но не повече от 18 месеца. Със заповед №22-0297-000053 от
09.07.2022 г. е наложена принудителна адм.мярка на П. на основание чл.
171,т.2а,б.“б“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца и са отнети регистрационните табели на автомобила. С наказателно
постановление №22-0297-000206 е наложено наказание на основание чл.
174,ал.3,пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на сумата 2000 лева ,лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца. П. е наказан и с глоба в размер на 200
лева на основание чл. 179,ал.1,пр.1 от ЗДвП на основание чл. 179,ал.2,пр.1 от
ЗДвП-нак.постановление №22-0297-000205 на ОДМВР на МВР-РУ Ловеч.
Процесният участък на улица „Възраждане“ в гр. Луковит има
4
ширина на пътното платно - 8,80 метра, разделено с непрекъсната единична
линия тип М1 на две ленти, всяка с ширина 4,40 метра. Десният тротоар е с
лошо поддържано покритие от плочки с ширина 3,10 м е и тревна площ с
ширина 2,80 метра или общо 6,90 метра. На тротоара има пътни знаци- 18 -
„Болница“ - тъй като се завива надясно в кръстовище след
местопроизшествието към болницата на гр. Луковит. В24 - „Забранено
изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди"
БЗ - „Път с предимство" - непосредствено преди кръстовището за
болницата(писмо №810/09.02.2024 г. на АПИ и скица към него/.Пред дома на
П.П., непосредствено до дворната порта откъдето излиза л. а. „Опел“ има
дърво и контейнер за смет, които са затруднили видимостта на двамата водачи
един към друг.
П. П. е управлявал лек автомобил марка „Опел Астра" с рег. № ****
и е извършил маневра ,с намерение да се движи в посока гр.Плевен,
преминавайки през другата пътна лента. Автомобилът е излязъл от двора на
водача , пресякъл е тротоара през настилката от плочки и тревната площ на
заден ход.Неговата траектория е била дъговидна, като задната част на лекия
автомобил била позиционирана в посока центъра на града и моторното
превозно средство застанало косо в дясната лента с предна част посока
Плевен. Като последица той навлиза в коридора на движение на л. а. „Нисан
Примера". Скоростта на автомобила е била около 15-16 км/час, поради
особеностите на маневрата- движение на заден ход, преминаване през входна
порта с ширина 2,95 метра, продължаващо движение през тротоар и затревена
площ, в тъмната част на денонощието и излизане по дъга на централна
натоварена улица, следа на път 1-3 Плевен - „Коритна“.
Лекият автомобил „Нисан Примера" с рег. № **** с водач А.Р. се
движел на дистанция в колона от автомобили, в посока центъра на гр.
Луковит в полагащата му се дясна пътна лента. Пътници са били - А. В. Ц. на
предна дясна седалка, а отзад дъщеря й. Скоростта на автомобила е била в
рамките на разрешената за категорията МПС-М1 за населено място - 50 км/ч.
Лекият автомобил „Опел Астра" с рег. № **** е излязъл
перпендикулярно на улицата,рязко пред Лекият автомобил „Нисан Примера"
с рег. № ****, като поради липсата на възможност за навременна реакция от
водача на последния е настъпил удар с предната дясна част на л. а. „Нисан“ в
5
другото превозно средство. Ударът застигнал л.а. „Опел астра“ в процес на
равно закъснително движение косо назад, като той не е успял да довърши
маневрата да се установи в насрещното платно, за да пътува към гр. Плевен. С
пластични деформации от първоначалния преден, десен ексцентричен удар,
л.а. „Нисан" е продължил постъпателното движение напред и изместил другия
автомобил надясно и назад. В резултат на удара л. а. „Нисан" се е завъртял
около вертикалната ос по часовниковата стрелка и се установил леко косо на
първоначалната си посока на движение-заключение по
съд.авт.експертиза.Деформациите по двата автомобила не са били големи.
Съдът обсъжда св. показания на свидетелите В.Н.Б., В.В.Б., С.П.К. и
А.У.Р. в частите, в които се потвърждават от писмените
доказателства,заключението на съд.автотехническата експертиза и не са
противоречиви. Видно от показанията на св. Б., същия няма ясен спомен за
конкретния механизъм на деянието. От друга страна св. показания на А.Р. са
емоционални и не се подкрепят от други доказателства по делото, в т.ч. и
относно посоката на движение на л.автомобил на П..
Съдът счита ,че възражението на ответника по писмена молба от
07.10.2024 г. , че движението на П. е било в другата лента и той е пресякъл
пътната лента на Р. на път за дома си/ане излизайки на заден ход от дома/е
несъстоятелно и не се споделя. Вещото лице е възприело представения
снимков материал,съобразило е деформациите по автомобилите и предвид на
тях, скоростта им и е обосновало конкретно и подробно механизма на
произшествието. Съдът дава вяра на констатациите на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза, тъй като те са основани на
техническите знания и преценка на доказателствения материал по делото,
подробно са мотивирани и убедително защитени в съдебно заседание.
П.П. не е употребил спирачки преди излизане на платното за
движение, за да предотврати деянието и това е причината да няма светлинен
сигнал, който би бил възприет от другия водач-св. В.Б.,А.Р., обяснения на
П.П.,заключение по съдебно-автотехническата експертиза. Водачът на лек а-л
„Опел Астра"с рег. № **** е реализирал сложна маневра за навлизане в
дясна пътна лента посока център Луковит и след това в насрещната лента, с
пресичане на непрекъсната осева линия тип М1 . Той е следвало да се огледа и
увери, че в двете пътни ленти на улицата няма движещи се МПС.П. е имал
6
техническа възможност да избегне ПТП чрез спиране. С поведението си на
08.07.2022 г. той е нарушил разпоредбите на чл. 20,ал.2 от ЗДвП.
Р. не е извършил действия,довели до настъпване на процесното ПТП
и е възприел късно л. а. „Опел Астра", т. е. в „опасната зона за
спиране",поради което не е имал време да реагира.
Пострадалата Ц. е пътувала на предна дясна седалка и предвид
механизма на удара е имало ударен импулс отпред назад и отдясно наляво по
диагонал за л. а. „Нисан Примера" ". Тялото на Ц. преминало в посока напред
и надясно,което при непоставен предпазен колан би довело до контакт с
предна дясна колона, челно стъкло, арматурно табло, дясна врата и стъклото
й. Ударът не е деформирал значително предна дясна част на л. а. „Нисан
Примера" и части от него или от другото моторно средство не са проникнали
във вътрешността на купето, които да наранят ищцата. Непосредствено след
катастрофата по тялото на А. Ц. за били забелязани характерни белези за
коланна травма - лентовидни синини, болки в гърдите, счупени ребра. Тя не е
имала травми по главата, което навежда на извод, че тялото е било фиксирано
към седалката и главата не е контактувала с предното стъкло- челно,с предно
странично стъкло, предна дясна колона или арматурно табло. Няма счупвания
по предното стъкло на автомобила или по страничното. Тези обстоятелства
насочват, че Ц. е била с поставен предпазен колан и твърдението на ответника
за съпричиняване не е основателно.
А. В. Ц. е единствената пострадала при пътно- транспортното
произшествие,като се е оплаквала от болки в гърдите и това е наложило
медицински преглед от екип на ФСМП - гр. Луковит-фиш за спешна
медицинска помощ № 15009/08.09.2022 г. и амб. № 1831/08.07.2022 г.. На
следващия ден 09.07.2022 г. е прегледана от д-р А.Б. поради болки в гърдите и
съмнения за фрактура на ребрата с диагноза „контузия на гръден кош-лист за
преглед на пациент в КДБ/ СО № 24398/ 09.07.2022 г. Към момента на
произшествието категорично се установяват травматични увреждания по
тялото - -в областта на млечовидния израстък е налице оток с диаметър 5 см.,
на лява млечна жлеза е налице жълто-зеленикаво-синкаво кръвонасядане с
неправилна овална форма и размери 4/5 см., по предна повърхност, хълбочно
в дясно от срединната линия, на ниво на пъпа - лентовидно с хоризонтален ход
синкаво-зеленикаво кръвонасядане с дължина 5 см. и широко до 2 см., по
7
вътрешната повърхност на лява предмишница, в горна трета има овално
зелено- кафеникаво кръвонасядане с неправилна овална форма - 2 см. в
диаметър, без други видими травматични увреждания. В заключение се
установява- оток и кръвонасядания по торса, кръвонасядане на крайниците,
като описаните увреждания са причинили медико-биологичния признак:
Временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В този смисъл съдът
възприема мед. удостоверение №55/15.07.2022 г. , обективирищо
констатациите по мед. Преглед на Ц. от д-р П.Г.-съдебен лекар на 15.07.2022 г.
, който е констатирал мекотъканните травми без разкъсвания. Всички тези
увреждания са отзвучали и няма дългосрочни последици за здравето на Ц.-
съдебно-медицинската експертиза №1817/24.04.2025 г..
Изслушаната съдебно медицинска експертиза пред районен съд е
обоснована, мотивирана обстойно и съдът възприема изводите на вещите
лица. Съдът приема като професионално изготвена и съобразява изводите на
в.лица неврохирург и рентгенолог по съдебномедицинската експертиза,
изслушана от ЛОС ,в частта в която се подкрепят от изводите на съдебно-
медицинската експертиза №1817/24.04.2025 г.
По писмени доказателства, се установява, че А. Ц. е приемала
медикаменти на стойност 16.40 лева-аналгин, долорен и троксевазин дуо гел-
кас.бележка от 17.07.2022 г. . А. Ц. е заплатила рентгеново изследване на
стойност 35 лева на 18.07.2022 г.-кас.бележка от същата дата- л.12 по гр.д.
277/2023 г. на ВРС/.Няма медицинска документация, от която да се доказва,че
ищцата се е лекувала в лечебно заведение за уврежданията от травмата. На
09.06.2022 г. била записана като пациент при личен лекар д-р С.Д.А. и към
момента на катастрофата е била здравно осигурено лице. Тези данни /по
съдебн.мед.експертиза от 22.10.2025 г. / се потвърждават от преглед извършен
на 30.05.2023 г. и опровергават твърденията на Ц., че не е посещавала лекари
за болките в гърба поради липса на здравна осигуровка.
Ищцата е полагала грижи за възрастна жена в гр. София,преди
катастрофата. Живеела в с. Гложене с А.Р., когато той работел при него в
София . След произшествието имала болки,била насинена и се налагало А.Р.
да и помага да става и да ляга –Св.В.В.Б., св.С.П.К.. Ц. отишла на работа в гр.
София и продължила да полага грижи за възрастната жена до смъртта на
жената една седмица след ПТП- св. показания на В.Б. След това се върнала в
8
с.Крушовица,нямало къде да работи,сестра и Св.К. и помагала. Понастоящем
ищцата не може да работи, поради болки в изправено положение на тялото-св.
В.Б., Сн.К..
На 18.07.2022 г. ищцата е била прегледана в МБАЛ „ Св Анна“.
Направена е ренгенография на гръден кош и бели дробове,поради съмнения за
фрактура на гръдната кост . Установено, че няма такава фрактура. Доколкото
това изследване е информативно за състоянието на прешлените на гръбначния
стълб , от него се установява,че има снишание на ТХ9, но няма фрактури на
прешлените. Съдът възприема в тази насока категоричния отговор на вещото
лице-рентгенолог в съдебно заседание на 29.10.2025 г. Следователно към
момента на пътнотранспортното произшествие не е имало фрактури на
прешлените, а последвалите а е възможно да се дължат на дегенеративни
заболявания според вещи лица.
По повод допусната – комплексна съдебно медицинска експертиза с
определение от 10.12.2024 г. нан ЛРС е извършен на 05.02.2025 г. общ
медицински преглед на Ц. ,при който е установено добро общо здравословно
състояние. При преглед на 18.02.2025 г. и след консултация с доц.Пранжев е
консатирана фрактура на Тх11 и прилежаща вертебрална остеохондроза, с
мнение за неотложна оперативна стабилизация на торакален отдел на гтр.
Стълб предвид компресия на миелона . А. Ц. е отказала хоспитализация. При
направен медицински преглед на 19.02.2025 г. е установено, че има снишаване
на телата на Тх8,Тх9 и Тх11, което може да е започнало преди ПТП,да е
протичало безсимптомно. По съдебно-медицинската експертиза от 22.10.2025
г. в съдебно заседание вещите лица посочиха, че към момента на ПТП ТХ11 е
имал съвсем леко снишаване със запазени контури и с течение на времето след
2.5 години се е появило настоящето състояние на снишаване на прешлените на
А.Ц..
Ловешки окръжен съд възприема и отчита при формиране на
фактическите изводи по делото констатациите на вещото лице-психолог по
съдебно –психологическата експертиза от 30.09.2024 г.
След произшествието Ц. е преживяла травматичен стрес. Поради
личностновите характеристики като възбудим тип, с бърза мобилизация и
реакция на събитията,желание за независимост и свобода в изборите си,
оптимизъм пострадалата е успяла да се справи с психическата травма и няма
9
данни за клинична изява на депресивна симптоматика, за завишения по
скалите, за наличие на симптоми на посттравматично стресово разстройство
Травматичното събитие на 08.07.2022 г.е било внезапно и стресиращо,защото
е застрашило здравето на пострадалата и най-близките и –дъщеря и приятел.
Това довело до повишена тревожност и страх рефлектирали в когнитивни,
поведенчески и вегетативни симптоми. Тя имала нарушения в съня,
напрежение и несигурност - св. Б.“Сънува кошмари и скача в съня си“. Не е
последвал значим спад в цялостното и социално функциониране. Няма
нарушения в комуникативност, концентрация, рефлексия и познавателни
процеси са съхранени, семейна или социална дезадаптация. Следователно
ищцата е преработила стресогенното събитие ,изживяла е негативното
психическо състояние и се е стабилизирала.
Предявени са обективно съединени искове по чл. 432,ал.1 от КЗ в
срещу ответника - застраховател за заплащане на обезщетение на
неимуществени вреди в размер сумата 30000 лева, ведно със законна лихва
върху тази сума, начиная от 15.07.2022 г. лева до окончателно изплащане и
обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 51.40 лева ,разходи за
лечение в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП на 08.07.2022
г. в гр. Луковит .
Съдът е определил правна квалификация на исковете по иск по чл.
432, ал. 1 във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на
обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди срещу
застрахователя-ответник,ведно със законна лихва. Съдът изследва
предпоставквите по чл. 45 от ЗЗД-виновното увреждане от причинителя на
пътно-транспортното произшествие, пряка причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на застрахования и щетите и
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" . Няма спор между страните относно деянието -
пътно-транспортно произшествие настъпило на 08.07.2024 г. между лек
автомобил марка „Опел" и модел „Астра“ с peг. № ****,управляван от П. И.
П. и лек автомобил марка „Нисан", модел „Примера" с peг. № ****, с водач
А.У.Р. . Вина за катастрофата има П., тъй като е навлязъл в пътното платно за
движение на другия автомобил и не е овладял превозното средство..
Договорът за застраховка е уреден в разпоредбата на чл. 343, ал.1 от
10
КЗ, като сделка, при която застрахователят се задължава срещу плащане на
премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователното
събитие да изплати застрахователно обезщетение. Застрахователният договор
има писмена форма за действителност –чл. 344,ал.1 от КЗ - се сключва като
застрахователна полиза или друг писмен акт. Застрахователното
правоотношение относно моторното превозно средство с ДКН **** е
действало въз основа на активна полица „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за времето на ПТП.Предмет на застраховане по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите –
чл. 477 от КЗ е имуществената отговорност на застрахованите лица за
причинени от тях вреди-имуществени или неимуществени вреди,свързани с
притежаване,ползване на моторни превозни средства, за която застрахователя
отговаря. Конкретизирано е в разпоредбата на чл. 478 от КЗ законовото
определение на пострадало лице/увредено лице/ за целите на задължителното
застраховане, като лице, на което е причинена смърт или телесно увреждане от
моторното превозно средство и има право на обезщетение за причинените
вреди.
Искът по чл. 432 от КЗ произтича от материалното право на
увреденото лице да търси обезщетение за вредите, причинени виновно от
застрахования на базата на непозволеното увреждане. А. Ц. е поискала от
застрахователя е изплащането на застрахователно обезщетение на 22.07.2022
година–обезщетение за неимуществени вреди.
По казуса няма постановена присъда или образувано досъдебно
производство, като всички факти относно възникване на деянието и
претърпените щети подлежат на доказване от ищеца. По делото бяха
представени писмени и гласни доказателства в подкрепа на обстоятелствата
по констативния протокол за ПТП с пострадали лица №23/10.05.2019
г.Спорните въпроси между страните са свързани с вината на П.П. за
настъпване на ПТП и степента на получени увреждания на ищцата,които да
обуславят присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Относно
мекотъканните травми без разкъсвания по торса и крайниците има
конкретизация на вида им по представените писмени документи- фиш за
спешна медицинска помощ № 15009/08.09.2022 г. и амб. № 1831/08.07.2022 г.
и съдът ги приема за доказани. Съдът съобрази, че непосредствено след
произшествието на 08.07.2022 г. Ц. не е съобщила за болки в областта на
11
кръста и не се оплаквала от такива. Това се потвърждава от всички
медицински документи, образното изследване и мед. удостоверение
№55/15.07.2022 г. , обективирищо констатациите по мед. преглед на Ц. от д-р
П.Г.-съдебен лекар на 15.07.2022 г. в този смисъл не се доказва наличието на
многофрагмена компресионна фрактура на 11 гръден прешлен. Основният
извод на съда се изгражда по констатациите на вещите лица и образното –
рентгенографско изследване на 18.07.2022 г. ,на което те категорично посочват
,че няма фрактура на Тх11. А. Ц. за продължителния период от две години и
половина не е съобщавала за такава фрактура, не е търсила медицинска помощ
/въпреки други мед.прегледи през 2022г.,2023 г./ и едва след прегледа на
18.02.2025 г. по повод назначената съдебно-медицинска експертиза в
настоящето производство / което е започнало на 01.02.2023 г./са констатирани
дегенеративни заболявания, повлияли състоянието на прешлените и. След
18.02.2025 г. и едва в съдебно заседание на 29.10.2025 г. ищцата е посочила
,че претендира увреждане многофрагмена компресионна фрактура на 11
гръден прешлен.
Ц. предвид вида на уврежданията е получила контузия на гръдния
кош и крайниците, както и на гръбначния стълб, която следва да се отчете при
определяне на размера на обезщетението.За настоящата инстанция увредата
на гръбначния стълб
При определяне на размера на обезщетението за неимуществените
вреди-10000 лева следва да бъде приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
задължителните указания по Постановление 4/23.12.1968 г. на Пленума на
ВКС. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от принципа на
справедливост,който предпоставя конкретна преценка на обстоятелствата-
вида ,характера на увреждането, здравословното и психическо състояние и
конкретните страдания,които следва да са пряка и непосредствена последица
от деянието. Касае се обаче не до абстрактен критерии, а до т.н. обществен
критерии за справедливост, който отчита конкретни обстоятелства относно
състоянието на пострадалия и вида на увреждането. Съдът следва да се
съобрази с характера на увреждането, интензитета на търпените болки,
продължителността на възстановителния период, последиците за физическото
и психическо състояние на пострадалото лице в бъдеще.Съдът счита ,че искът
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен
12
до размер на сумата 10000 лева, като се съобрази видът на травмите, възрастта
на пострадалата- 63 години,преживените болки и страдания, които е трябвало
да преодолява с обезболяващи, психическите преживявания-стрес и
психическо напрежение и икономическите условия към 2022 г. В такава
насока съдът съобразява и утвърдената съдебна практика – съдебно решение
№ 49 от 17.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 370/2024 г., определение № 818 от
13.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2019/2024 г., по която при сходен казус и дата
на деянието 2022 г. е присъдено обезщетение от 6000 лева. По-големият
размер от 6000 лева до 10000 лева в случая се определя от страданията на
ищцата ,в т.ч. контузията и на гръбначен стълб/без фрактура на прешлени/.
Предявеният иск до пълния претендиран размер на сумата 30000
лева следва да бъде оставен без уважение. А. Ц. не е получила тежки травми,
мозъчно сътресение,вътрешен кръвоизлив, трайна увреда на крайниците,
фрактури на прешлени или кости,разкъсни рани, които да са наложили
медицинско лечение в болнично заведение.При направените мед.изследвания
непосредствено след катастрофата не е установено и счупване на ребра.
Същевременно, веднага е след ПТП тя е продължила да работи, не е
представила доказателства, че предвид контузиите се е налагало
продължително възстановяване. Няма установена трайна увреда, като
последица от уврежданията при катастрофата на 08.07.2022 г., която да е
определила промяна в начина на живот и бъдещи страдания. По съдебно-
медицинските експертизи се установява ,че ищцата има остеопороза и се касае
до дегенеративни изменения, предвид възрастта, а не до отключено от
деянието заболяване. Следователно уважаване на иска за обезщетение за
неимуществени вреди над сумата 10000 лева до пълния размер на сумата
30000 лева е неоснователно и не намира опора във фактите по делото.
Предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди е основателен и доказан в пълен размер, тъй като по делото са
приложени писмени документи за заплатена сума от 51. 40 лева -разходи за
лечение в резултат на причинени телесни увреждания на А. Ц. при ПТП на
08.07.2022 г. в гр. Луковит . Общата сума е формирана от стойността на
ползваните закупени медикаменти за 16.40 лева-аналгин, долорен и
троксевазин дуо гел,ползвани от ищцата и стойност на рентгеново
изследване 35 лева на 18.07.2022 г.-. кас.бележки от 17.07.2022 г. и
кас.бележка от 18.07.2022 г.-л.12 по гр.д. 277/2023 г. на ВРС.
13
Ловешки окръжен съд е сезиран с акцесорни искове за заплащане на
законна лихва върху главниците по облигационните искове, начиная от
15.07.2022 г. /датата от която е поискана лихвата по искова молба/до
окончателно изплащане.При непозволеното увреждане началният момента на
дължимост на обезщетение за неимуществените вреди е момента на деянието,
в случая 08.07.2022 г. По правилата на чл. 84,ал.3 от ЗЗД кредиторът-
деликвент е в забава и без покана. Главните искове по чл. 432,ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетението са уважени и акцесорните искове за
присъждане на закона лихва също са основателни. Правомощие на
пострадалото лице е да прецени към кого да насочи исковите си претенции за
обезвреда – към деликвента или застрахователя. В конкретния казус ищцата е
уведомила застрахователя за пътно-транспортното произшествие на
22.07.2022 г. и този факт е от значение при реализиране на отговорност,
заявена към застрахователя. След приемане на приложимия към казуса Кодекс
на застраховане , Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.,
отговорността на застрахователя е ограничена до двете хипотези на чл.
429,ал.1 т.1 или 2 от КЗ. Имуществената отговорност на застрахователя за
забавено изпълнение покрива вземането към деликвента от момента на
уведомяване на застрахователното дружество от причинителя на вредата
спрямо трети лица,т.е. отговаря за чужд дълг- т.е. зак. Лихва се дължи на това
основание от 15.07.22 г. до 22.07.2022 г., а от датата на уведомяване на
застрахователя от увредения – в казуса от 22.07.2022 г.застрахователят
отговаря за собствената си забава. Дължимостта на вземанията е установена
по правилата на чл. 429, ал.3 от КЗ – най-ранната дата на уведомяване.
Разграничението за всеки конкретен казус в отговорността по чл. 497 от КЗ
при заявяване от пострадалия е съобразно представяне или не на писмени
документи към заявена писмено претенция -Решение № 167 от 30.01.2020 г. на
ВКС по т. д. № 2273/2018 г.. Пострадалото лице следва да отправи писмено
искане до застрахователя за заплащане на обезщетението. Ищцата е изпратила
писмено искане до ответника, което е получено на 22.07.2022 г.
Застрахователят е уведомил ищцата, че няма да изплати обезщетение за
деликта, тъй като не са претърпени вреди. Следователно законната лихва
върху присъдените суми като обезщетение за неимуществени вреди от 10000
лева и за имуществени вреди от 51.40 лева се дължи от 15.07.2022 г. / от дата
на поискване в исковата молба/до окончателното им изплащане.
14
Ловешки окръжен съд счита ,че следва да бъде осъдено ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, на основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 380 от
КЗ ичл. 86 от ЗЗД да заплати обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите на ищцата А. В. Ц. в размер на
10000 лева, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания и психически стрес, в резултат на получени
телесни увреждания при процесното ПТП на 08.07.2022 г.; обезщетение в
размер на 51,40 лв. за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение, в резултат на получени телесни увреждания при
процесното ПТП на 08.07.2022 г. ведно със законна лихва върху горните
главници, считано от 15.07.2022г. до окончателното изплащане,а искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 10000 лева
до пълния размер от 30000 лева,ведно със законна лихва върху нея от
15.07.2022 г. като неоснователни и недоказани отхвърля.
При този изход от процеса ответникът следва да заплати на адв. К.
съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1000 адв.възнаграждение . А.
Ц. е упълномощила адв. П. К. –Булстат №********* –САК ,адрес –гр. София
ул.“Лом“№1, ап.9 по пълномощно от 19.07.2022 година и договор за правна
помощ и съдействие от същата дата-л.5 по гр.д. 277/2023 г. на ВРС с
уговорено възнаграждение по чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА. Адв. П.К. е подала
исковата молба и други писмени молби и не се явявала в съдебно заседание. С
пълномощно без дата адв. К. е преупълномощила адв. А. М. (л.73 по гр.д.
179/2023 г. на ЛРС), а с пълномощно без дата на л. 257 от същото дело- адв.
А.Й.. В съдебно заседание при разпит на свидетели на 27.02.2024 г. се е явил
адв. М.,а на 23.05.2025 г. и на 29.10.2025 г. – адв. Й.
В съдебната практика се приема, че е достатъчно от изхода на правния
спор да се дължат разноски, както и да е реализирано представителство по чл.
38 от ЗА, за да се присъди адв. възнаграждение на адвоката - Определение №
291 от 22.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1459/2020 г. Определение № 3281 от
24.06.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1055/2025 г. На основание чл 7,ал.2 от
Наредба №1/2004 г. за възнагражденията за адв. работа се начислява
възнаграждение в размер на 1304.72 лева върху уважената част от исковете.
Съдът съобразява решение на СЕС С-438/22 от 25.01.24 г. по
преюдициално запитване, отправено от СРС. В него се установява, че чл. 101,
15
§1 ДФЕС във връзка с чл. 4, §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
съществува наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната
правна уредба, която противоречи на посочените разпоредби, националният
съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно
която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието
на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и
че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги. Предвид значението на решенията на СЕС по
преюдициални запитвания, които са задължителни за всички съдилища на
основание чл. 633 от ГПК.От изложеното се прави извод, че правилото, че
съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е
значително по-висок от приложимите размери, без възможност на съда да
прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава
изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на
участниците в гражданския процес и представлява нарушение на
конкуренцията по смисъла на чл. 101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е и
тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/22. Следователно посочените
в Наредба №1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне на адв. възнаграждения, но
без да са обвързващи съда и подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа при зачитане на
принципа на достойно заплащане на труда и преди всичко фактическата и
правна сложност на делото.
Настоящата инстанция прецени обема на извършените процесуални
действия и размера на уважения иск и счита, че от дължимото минимално
възнаграждение по Наредба №1/2004 г. 1304.72 лева следва да се заплати
16
възнаграждение 1000 лева. Предвид регистрацията на адв. К. по ДДС следва
да се присъди и ДДС върху тази сума в размер на 200 лева или общо
дължимото адв. възнаграждение съразмерно на уважените размери на
исковете възлиза на сумата 1200 лева.
Ответникът е упълномощавал за подаване на писмен отговор- адв. С.-
пълномощно от 03.04.2023 г., ,юрисконсулт М. –пълномощно от 04.04.2023 г.,
адв. Н.Л.-пълномщно от 14.03.2023 година, юрисконсулт П. Н.-пълномощно
от 18.05.2023 г. ,юрисконсулт Н.К. от 18..07.2025 г. ,юрисконсулт Р.Ч. по
пълномощно без дата на стр. 62 по т.д. 46/2025 година на ЛОС. В съдебно
заседание на 06.12.2025 г. се явил юрисконсулт Н.К., а на 29.10.2025 г.
юрисконсулт Ч. а останалите представители с писмени молби са заявявали
становище по експертизите и правили искания. Предвид отхвърлянето на
исковата претенция по чл. 432,ал.1 от КЗ за сумата 20000 лева, се дължи
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,ал.3 и ал.8 от ГПК във
връзка с чл.25 ,ал.1 и ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ /с
оглед материалния интерес/.Възнаграждението за проц.представителство на
ответника следва да бъде определено в размер на сумата 675 лева съобразно
обема на извършените действия и размера на отхвърлените претенции.
Ответникът е заплатил депозит за вещи лица в размер на сумите 250 лева и
400 лева по пл.нареждания от 14.03.2024 г., 400 лева и 250 лева по пл.
нареждания от 11.12.2024 г., 858.80 лева по пл.нареждане от 05.11.2025 г. или
общо сумата 2115.58 лева и 10 лева-д.такса.Предвид отхвърлената част от
исковете ищецът дължи от сумата 2125.58 лева сумата 1416.38 лева за
заплащане на ответника. Следователно ищецът следва да заплати съдебни
разноски на ответника съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на
сумата 2091.38 лева/ 1416.38 лева + 675 лева/. Ответникът следва да внесе по
сметка на ЛОС в полза на бюджета на съдебната власт сумата 402.05 лева-
д.такса върху присъдената сума. Третото лице помагач не е направило искане
за присъждане на разноски в процеса и такива не следва да бъдат обсъждани
за него.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
17
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 380 от КЗ ичл. 86 от
ЗЗД, ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД-София , ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да
заплати на А. В. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в **** по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева/десет
хиляди лева/, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически
стрес, в резултат на получени телесни увреждания при ПТП на 08.07.2022 г. В
ГР. Луковит, Лов. Област и обезщетение за имуществени вреди в размер
на 51,40 лв. /петдесет и един лев и четиридесет стотинки/ - разходи за
лечение, в резултат на получени телесни увреждания при ПТП на 08.07.2022 г.
в гр. Луковит, ведно със законна лихва върху горните главници, считано от
15.07.2022г. до окончателното изплащане, а искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над сумата 10000 лева до пълния
размер от 30000 лева,ведно със законна лихва върху нея от 15.07.2022 г.
като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА „Далл Богг: Живот и здраве“АД-София, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, с
горните данни, да заплати по сметка на Ловешки окръжен съд, в полза на
бюджета сумата 402.05 лева/четиристотин и два лева и пет стотинки/-
държавна такса върху уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД”Дал бог живот и здраве“-АД-София , с горните данни
да заплати на адв. П. К. –Булстат №********* –САК ,адрес –гр. ****
адв.възнаграждение по чл. 38,ал.1, т.2 от ЗА в размер на сумата 1200 лева
/хиляда и двеста лева/с ДДС, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. В. Ц., с горните данни да заплати ЗАД”Дал бог живот и
здраве”,с горните данни съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на сумата 2091.38 лева/две хиляди деветдесет и един лев
и тридесет и осем стотинки/ –съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция-юрисконсултско възнаграждение, д.такса и внесен депозит за вещи
лица,съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участие на П. И. П.,ЕГН ********** от
гр. Луковит ,общ. Луковит, обл. Ловеч,.ул. „Възраждане“ №119-трето
18
лице-помагач на ответника ,конституиран на основание чл. 219,ал.1 от
ГПК.
Решението е обжалваемо в двуседмичен срок от съобщение, че е
изготвено ведно с мотивите пред Апелативен съд- гр. Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
19