№ 21532
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110125300 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл. 411 от КЗ във връзка с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 3 510, 24 лева,
представляваща заплатено от ищеца „ДЗ“ АД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68,
застрахователно обезщетение, вследствие на настъпило на 06.01.2024г. ПТП,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
05.05.2025 г., до окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на
418, 74 лева за периода 16.04.2024 – 05.05.2025 г.
Ищецът твърди, че на 06.01.2024 г., около 15:00 ч. в гр. София, на бул.
„Цар Борис III” № 272 е реализирано ПТП изцяло по вина на водача Д. Л.,
управлявал лек автомобил марка „Киа Сийд“, с рег. № СА 3893 МС,
застрахован при ответното дружество ЗД „БИ“ АД.
ПТП е реализирано между лек автомобил с марка „Волво ХЦ 90“, с рег. № СВ
9903 ТТ, собственост на С. В. В. и лека кола с марка „Киа Сийд“, с рег. № СА
3893 МС, управлявана от Д. Г. Л..
В резултат на ПТП е съставен Двустранен констативен протокол между
двамата водачи, в който е описан механизма на настъпване на събитието –
водачът на лекия автомобил с марка „Киа Сийд“ се е движил неправомерно по
трамвайните линии на бул. „Цар Борис III” в района на № 272 и предизвиква
1
сблъсък с извършващия ляв завой към булеварда лек автомобил с марка
„Волво ХЦ 90, който е ударен странично, в неговата дясна част. „ДЗ“ АД
твърди, че ПТП е настъпило изцяло по вина на втория водач в резултат на
нарушение правилата за движение по пътищата в ЗДвП.
Ищецът твърди, че след като е изплатил дължимото застрахователно
обезщетение, е заявил регересна претенция към ответника, който отказал да я
изпълни. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК са претендирани направените по
делото разноски.
Ответникът ЗД „БИ“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 твърди, че искът е
неоснователен, както по основание, така и по размер. Твърди, че претенцията
е завишена и съдържа ремонтно-възстановителни дейности, които не са били
необходими, както и подмяна на части, които не са били увредени от
застрахователното събитие. Оспорва механизма на настъпване процесното
ПТП, включително изключителната вина на водача на товарния автомобил,
като прави възражения за изключителна вина на другия водач.
Ответникът оспорва изцяло данните, съдържащи се в предоставения от
ищеца двустранен констативен протокол, и твърди, че ангажираните от страна
на ищеца доказателствени средства не съдържат достатъчно данни, от които
да се заключи по категоричен начин, че механизмът на настъпване съвпада с
посочения от ищеца. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти:
Безспорен е фактът, че към датата на ПТП 06.01.2024 г. лек автомобил с
марка „Волво ХЦ 90“, с рег. № СВ 9903 ТТ, собственост на С. В. В. е имал
сключена имуществена застраховка „Каско+“ с номер на полицата №
0390230855000103 и със срок на действие 21.01.2023 – 20.01.2024 г. с ищеца
„ДЗ“ АД.
„ДЗ“ АД е извършил плащане на застрахователно обезщетение за ремонт
на щета с № ********* по увредения лек автомобил с марка „Волво ХЦ 90“, с
рег. № СВ 9903 ТТ на стойност 3 495, 24 лева.
Към момента на настъпване ПТП, МПС с марка „Киа Сийд“, с рег. № СА
3893 МС, собственост на Д. Г. Л. е било застраховано при ответника ЗД „БИ“
2
АД със срок на полицата 13.11.2023 – 12.11.2024 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК
приема за установено следното:
В изготвената по делото САТЕ, вещото лице инж. Й. Й., изхождайки от
предоставения по делото Двустранен констативен протокол и материалите по
делото, е определил механизма на настъпване на ПТП от 06.01.2024 г.
На 06.01.2024 г., около 15:00 часа, лек автомобил „Киа Сийд“, с рег. №
СА 3893 МС, се е движил по трамвайните ленти на бул. „Цар Борис III” и в
района на № 272 настъпва съприкосновение с движещия се отдясно лек
автомобил с марка „Волво ХЦ90“, с рег. № СВ 9903 ТТ.
Вещото лице инж. Й. Й., стига до извода, че щетите по МПС с марка
„Волво ХЦ90“, съгласно описа на застрахователното дружество и данните от
Двустранния констативен протокол, съвпадат и се намират в причинно-
следствена връзка с настъпилото на 06.01.2024 г. ПТП. Щетите са били по
облицовка на предна броня, спойлер предна броня, протектор предна броня
(ролбар), датчик парктроник преден, капаче пръскалка десен фар, амортисьор
предна броня основа ПВЦ, фар за мъгла преден десен, държач парктроник
преден десен, ляв фар, основа на предна броня и капаче теглич.
Съдът възприема експертното мнение, според което щетите по
застрахования автомобил са получени в резултат от настъпилото ПТП.
Според изчисленията в изготвената САТЕ, сумата, необходима за
възстановяване целостта на лекия автомобил по средни пазарни цени на
алтернативни резервни части и труд в сервизи, различни от официалния, към
датата на ПТП, се равнява на 3 696, 20 лева.
В тази стойност не са включени обичайните ликвидационни разноски,
които към онзи момент са били в диапазон между 15 – 25 лева.
Към датата на настъпване застрахователното събитие, автомобилът
„Волво ХЦ90“ е бил в експлоатация 16 години, 6 месеца и 15 дни, считано от
датата на първоначалната регистрация – 22.06.2007 г.
Предвид факта, че увреденият автомобил „Волво ХЦ90“ не е бил
ремонтиран в официален сервиз, и изплатеното от ищеца застрахователно
3
обезщетение за поправяне на вредите е в размер на 3 495, 24 лева, по-малко
отколкото вещото лице е изчислило в заключението си към САТЕ – 3 696, 20
лева, съдът счита, че не е налице завивашване на застрахователната
претенция.
Съгласно актуалната практика на ВКС, именно Решение № 106 от
11.07.2011 г., по т. д. № 60381/2016 г., ГК: „За да възникне отговорността на
застрахователя, е необходимо по отношение на застрахования да са налице
основанията за деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Елементите на този
фактически състав на непозволеното увреждане са противоправно
поведение, вина и причинна връзка между тях като вината се предполага, а
противоправното поведение на водача, причинил пътнотранспортно
произшествие и причинната връзка подлежат на доказване.“.
Относно изискуемите елементи на непозволено увреждане, съгласно чл.
45 от ЗЗД, съдът стига до извода, че на 06.01.2024 г. няма данни да е
осъществено противоправно деяние от страна на водача на МПС с марка „Киа
Сийд“, с рег. № СА 3893 МС. Лекият автомобил се е движил върху платно за
движение по път с предимство в посока напред, когато ударът е настъпил.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗДвП: „Когато релсов път е разположен върху
платното за движение, водачите на пътни превозни средства, които се
намират върху него, са длъжни да го освободят по възможно най-бързия
начин при приближаване на пътно превозно средство от редовните линии за
обществен превоз на пътници, за да го пропуснат да премине.“.
Поради наличието на пътна маркировка – пресечена линия, в участъка
от булеварда, на който е настъпило ПТП, водачът на МПС с макра „Киа Сийд“
не е нарушил правилата за движение по пътищата като е използвал лентата с
разположен върху нея релсов път.
От друга страна, водачът на увредения автомобил с макра „Волво ХЦ90“
е извършвал маневра – ляв завой и не се е съобразил с пътния знак Б1 –
Пропусни движещите се по пътя с предимство.
Лицето чрез действията си – при ляв завой на пътя отнема предимство
на другото МПС – е причинило ПТП и е нарушило задължителното
предписание за поведение на автомобилистите на пътя, закрепено в
императивната правна норма на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП: „На кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
4
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство.“.
С оглед гореизложеното, СРС, приема, че ищецът не е успял да докаже
фактите, разпределени в негова доказателствена тежест с Определение №
28599/03.07.2025 г. по чл. 146 от ГПК.
От събрания по делото доказателствен материал, включително
проведените разпити на свидетелите – С. В. и Д. Л., следва, че по време на
действие на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, по който ЗД „БИ“ АД е застраховател, е реализирано
застрахователно събитие – ПТП между лек автомобил с марка „Волво ХЦ 90“,
с рег. № СВ 9903 ТТ и МПС с марка „Киа Сийд“, с рег. № СА 3893 МС, при
виновно противоправно поведение на водача на първия автомобил, в резултат
на което същият е претърпял вреди.
С оглед на гореизложеното, ответникът правомерно е отказал да признае
и изплати претендираната от „ДЗ“ АД регресна претенция.
По разноските:
Като взе предвид изхода на спора и направените искания от
пълномощниците на страните за присъждане на сторените по делото разноски
с основание чл. 78 от ГПК, съдът намира, че при отхвърлени в цялост искове
по чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД с цени 3 510, 24 лева и 418, 74 лева, ищецът
следва да заплати 250 лева разноски.
От тях 150 лева – депозит за свидетел и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
В полза на ищеца не се присъждат разноски.
Предвид гореизложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с основание чл. 411 от ГПК, във връзка с чл. 86 от
ЗЗД „ДЗ“ АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
5
„Княз Александър Дондуков“ № 68 срещу ЗД „БИ“ АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, във
връзка с настъпило на 06.01.2024 г., около 15:00 ч. в гр. София, на бул. „Цар
Борис III” № 272 ПТП с участници МПС с марка „Волво ХЦ 90“, с рег. № СВ
9903 ТТ, управлявано от С. В. и МПС с марка „Киа Сийд“, с рег. № СА 3893
МС, управлявано от Д. Л., застрахован при ответното дружество ЗД „БИ“ АД,
като неоснователни.
ОСЪДЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ДЗ“ АД, да заплати на
ЗД „БИ“ АД, в съответствие с отхвърлената част от иска – 250 (двеста и
петдесет) лева, представляващи направени по делото разноски: 150 (сто и
педесет) лева – депозит за свидетел и 100 (сто) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6