РЕШЕНИЕ
№ 1852
Кюстендил, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ИВАН ДЕМИРЕВСКИ |
| Членове: | НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА |
При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА и с участието на прокурора МИХАИЛ КРУШОВСКИ като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА канд № 20257110600280 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на началник група в ОДМВР – Кюстендил, РУ Дупница срещу решение №94/24.04.2025г. на ДРС, постановено по АНД №972/2024г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност на решението, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. потвърждаване на НП.
Ответникът не се явява и не изразява становище по жалбата.
Заключението на прокуроро от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.
Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №94/24.04.2025г., постановено по АНД №972/2024г. Със същото е отменено НП №24-0348-000751/23.10.2024г. на началник РУ Дупница. Ю. З. М. от [населено място] е санкционирана на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като са й наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ДРС е отменил НП като незаконосъобразно, приемайки че е допуснато съществено процесуално нарушение – АУАН е издаден след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Същото обаче е неправилно, по следните съображения:
Ю. З. М. от [населено място] е санкционирана с процесното НП за това, че на 18.05.2024г. около 16.08ч. в [населено място] по [улица], при дом №42, при ограничена скорост на движение от 50 км/ч за населено място, е управлявала лек автомобил Ауди Ку3с рег.№[рег. номер] с наказуема скорот от 103 км/ч /установена след приспазант толеранс в полза на водача/. Нарушението е установено с мобилна система TFR1-M №563, като е изготвен клип №14025. Прието е, че е нарушена нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и е издаден АУАН №580129/05.09.2024г., а въз основа на него – процесното НП.
Безспорно е, че нарушението е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M №563, но доколкото превишаването на скоростта предопределя налагане и на наказание „лишаване от правоуправление“, правилно е издаден АУАН и НП.
Касационният съд намира решението на ДРС за неправилно, поради допуснато нарушение на служебното начало с оглед несъбиране на относими доказателства за твърдяното нарушение. Въззивната инстанция се е задоволила да формира своите правни изводи за факти и обстоятелства, без да са налице доказателства за същите. Допуснато е съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с непопълване на делото с доказателства, необходими за изясняване на релевантни за правния спор факти. Съдът следи служебно за валидността и допустимостта на оспорения акт, поради което е следвало да укаже на ответника, че не сочи доказателства за изпълнение на изискванията на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /не е представен протокола по чл.10/, доказателства за годността на АТСС /протокол за проверка, протокол за одобрен тип средство за измерване/ и доказателства за нарушителя. Не е представена справка за собственик, а именно от датата на издаването й касационният съд приема, че е станал известен нарушителя. А евентуално при подадена декларация по чл.188 от ЗДвП – от датата на попълването й. В този смисъл КАС счита, че районния съд не е положил необходимата грижа за събирането на доказателства от значение за изясняване на сочените обстоятелства, както във връзка със съставомерните елементи на нарушението, така и с оглед субекта на нарушението и датата на откриването му от АНО. Пропускът на ДРС в този аспект възпрепятства и касационната проверка за правилност на оспореното решение, доколкото мотивите му не почиват на доказателствен материал.
По гореизложените съображения касационната инстанция намира, че въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, доколкото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Ето защо акта ще бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като при новото разглеждане следва да се съберат относимите за спора доказателства, посочени по-горе, след което да се анализират и формират правни изводи по съществото на спора.
Воден от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №94/24.04.2025г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №972/2024г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |