№ 217
гр. С.З., 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20235501000150 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение № 90/09.02.2023г. постановено по гр.д. №
4747/2022г. по описа на Районен съд – С.З., с което е признато за установено
по отношение на ищеца „Е.“ ЕАД, че ответника „Т.” ЕООД, му дължи
следните суми: 550,32 лв., представляващи стойността на доставена ел.
енергия и предоставените мрежови услуги до разпределителната мрежа за
периода 15.07.2021 г. – 31.03.2022 г., 20,07 лв., представляващи стойността на
законната лихва за забава за период 25.09.2021 г. - 23.06.2022 г., за които суми
е издадена в полза на „Е.“ ЕАД против „Т.” ЕООД заповед №1357 от
28.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№2617/2022г. по описа на РС - С.З., ведно със законната лихва считано от –
24.06.2022г. до окончателното плащане и „Т.” ЕООД е осъдено да заплати на
„Е.“ ЕАД разноски в размер на 125 лв. по първоинстанционното производство
и разноски в размер на 75 лв. по ч.гр. д. № 2617/2022 г. по описа на Районен
съд – С.З..
Въззивникът „Т.” ЕООД обжалва изцяло първоинстанционното решени,
като твърди, че е неправилно, тъй като е постановено при неправилно
1
прилагане на процесуалноправни и материалноправни норми и е
необосновано, като излага подробни съображения. Моли да се постанови
решение, с което да се отмени изцяло първоинстанционното решение и да се
отхвърлят предявените искове, като неоснователни. Претендират се
направените по делото разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиемия „Е.“ ЕАД, в който е взето становище, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира за
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422 ГПК.
Ищецът „Е.“ ЕАД моли съда да установи със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията на „Е." ЕАД към „Т.“ ЕООД, както следва: 550,
32 лв., представляващи стойността на доставена ел. енергия и предоставените
мрежови услуги до разпределителната мрежа за периода 15.07.2021 г. –
31.03.2022 г., 20, 07 лв., представляващи стойността на законната лихва за
забава за период 25.09.2021 г. - 23.06.2022 г., законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендира направените в настоящото и в заповедното производства
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът „Т.“ ЕООД е
подал писмен отговор, в който заявява, че исковете са допустими, но са
изцяло неоснователни, като излага подробни съображения.
Между „Е.“ ЕАД и „Т.” ЕООД е сключен Договор за присъединяване
обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Е.“ ЕАД №
4408664 от 25.03.2020г. В чл. 1 е посочено, че предмет на договора е
присъединяването на обект: Жилищна сграда с ОСД и гаражи с
2
местонахождение гр. С.З. ул. *** с 52 бр. бъдещи потребители към
електроразпределителната мрежа на „Е.“ ЕАД.
С Разрешение за ползване №СТ-05- 552/12.07.2021г., се въвежда в
експлоатация строеж „Жилищна сграда с ОСД и Гаражи-жилищна сграда с
гаражи съдържаща 25 апартамента, 20 гаража за по един автомобил, 1 гараж
за два автомобила, 5 бр. ОСД-магазини за промишлени стоки със ЗП 373 кв.м.
и РЗП 2775 кв. м. допълващо застрояване-3 гаража със ЗП и РЗП-39 кв.м. и 1
паркомясто в границите на имота, с административен адрес ул. ***.
От представеното по делото Заявление за услуга от 12.07.2021 г. с
посочен клиент „Т.“ ЕООД до „Е.“ АД се установява, че ответното дружество
е заявило за обект ул. ***, с ИТН 4408664 извършването на следната услуга:
Вътрешно възлагане, монтаж на електромер. Срещу реквизита „Описание“ е
записано: желая монтаж на електромери по ДП 4408664-жилищна сграда с
ОСД и гаражи гр. С.З. ул. ***.
Между „Е.“ ЕАД и „Т.” ЕООД е сключен индивидуален договор към
Общи условия на Е. за продажба на електрическа енергия при условията на
доставка от последна инстанция от 12.07.2021 г.
Приложени по делото са Списък на подобектите на „Т.“ ЕООД
потребител по договор за присъединяване №4408664/25.03.2020г., като
подобекти се сочат следните: магазин №1, магазин №2, магазин №3, магазин
№4, магазин №5, апартамент №1, апартамент №2, апартамент №3, апартамент
№4, апартамент №5, апартамент №6, апартамент №7, апартамент №8,
апартамент №9, апартамент №10, апартамент №11, апартамент №12,
апартамент №13, апартамент №14, апартамент №15, апартамент №16,
апартамент №17, апартамент №18, апартамент №19, апартамент №20,
апартамент №21, апартамент №22, апартамент №23, апартамент №24,
апартамент №25, гараж №1, гараж №2, гараж №3, гараж №4, гараж №5, гараж
№6, гараж №7, гараж №8, гараж №9, гараж №10, гараж №11, гараж №12,
гараж №13, гараж №14, гараж №15, гараж №16, гараж №17, гараж №18,
гараж №19,гараж №20, гараж №21.
По делото е представено препис - извлечение от сметка на потребител
„Т.“ ЕООД, в която е посочено, че дължимата главница за период 15.07.2021г.
до 31.03.2022 г. е в размер на 550, 32 лв., а дължимата лихва от 25.09.2021г.
до 23.06.2022 г. - 20, 07 лв. Към извлечението са приложени фактури на обща
3
стойност 550, 32 лв.
Приложен по делото е нотариален акт за учредяване право на строеж
върху недвижим имот срещу задължение за строителство от 24.01.2018г.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2617/2022 г. по описа на Районен съд
– С.З. в полза на „Е.“ ЕАД против „Т.” ЕООД е издадена заповед №
1357/28.06.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от „Т.” ЕООД, поради
което на „Е.“ ЕАД е указано да предяви иск за установяване на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 92 ЗЕ страни по сделката с електрическа енергия са
дружеството краен снабдител на електрическа енергия и краен клиент. В
случая не е спорно, че ищецът е доставчик (краен снабдител) на електрическа
енергия и свързаните с нея услуги на територията, в която се намира обектът.
Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, а публикуваните
общи условия влизат в сила за клиентите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, ако не са
договорили различни условия от общите.
За да са налице отношения на покупко-продажба на електрическа
енергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор.
Видно от разпоредбата на чл. 98в ЗЕ отношенията между страните възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството "клиент" по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ,
където е посочено, че "краен клиент" е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване.
В настоящия случай за ответното дружество е открит клиентски номер
за посочени обекти в Списък на подобектите на „Т.“ ЕООД потребител по
договор за присъединяване №4408664/25.03.2020г.
Видно от клаузата на чл. 14, ал. 2, т. 2 от Общите условия за продажба
на електрическа енергия при условията на доставка от последна инстанция, е
че клиента в срок от 7 дни считано от момента на настъпване на съответното
събитие представя на „Е.“ ДПИ следната информация: при наличие на
4
настъпили промени задължени за писмено осведомяване ведно с приложени
документи обективиращи промяната възниква и за следните лица и при
следните хипотези: при промяна на носителя на правото на собственост върху
електрозахранен обект-задължението за уведомяване възниква и за двете
страни по извършената сделка-както за предходния така и да новия
собственик.
По делото не са представени доказателства, че горепосочената клауза
от Общите условия е спазена от ответното дружество. Поради това съдът
приема, че в процесния период между страните е съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на електроенергия и следователно
ответното дружество дължи претендираните суми.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото „Т.” ЕООД следва да заплати на „Е.“ ЕАД
направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90/09.02.2023г. постановено по гр.д. №
4747/2022г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД, ЕИК *** с адрес гр. С.З. ул. *** да заплати на
„Е.“ ЕАД, с ЕИК *** и адрес: гр. П. ул. *** направените в настоящото
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6