№ 1002
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина А.а
Милен Евтимов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20221100503105 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Р. Р. срещу решението от
07.12.2021 г. по гр.д. № 20446/2020 г. на СРС, III ГО, 80 състав. В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като са изложени подробни съображения
за това. Въззивницата моли да се отмени решението на районния съд и да се
постанови друго, с което да се уважи предявеният от нея иск за изменение на
режима на лични отношения на въззиваемата страна с детето С.П. Г..
Въззиваемата страна П. А. Г. не е подал отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК
от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
С решението от 07.12.2021 г. по гр.д. № 20446/2020 г. на СРС, III ГО, 80
състав, е отхвърлен искът на майката С. Р. Р. за изменение на режима на лични
1
отношения на бащата П. А. Г. с детето С.П. Г., определен с решение №
429421/13.06.2018 г. по гр.д. № 3256/2018 г. по описа на Софийския районен
съд, III ГО, 139 състав.
С решение № 429421/13.06.2018 г., постановено по гр.д. № 3256/2018 г.
по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139 състав, е утвърдено
постигнатото между страните споразумение по чл. 127, ал. 1 СК. По силата на
това споразумение действащият режим на лични отношения на бащата П. А.
Г. с детето С.П. Г. е следният: всяка първа и трета събота и неделя на месеца от
10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото,
несъвпадащи с годишния отпуск на майката.
Според чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 от СК, изменение на
местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.
Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили
промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя
е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради
което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите
мерки. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради
това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността
на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с
изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства съставляват
изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем
нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната
рационалност. От значение по чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 от СК са както
измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила
решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или
променени на практика мерки по родителската отговорност. По вътрешното
им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна
форма. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на
ефикасността на мерките, които определят същото.
Въззивният съд е изслушал родителите, при което бащата е изложил
своите съображения против промяната на режима му на лични отношения с
детето, а майката – в подкрепа на тази промяна.
2
С оглед правилното разрешаване на въпроса за режима на лични
отношения между въззиваемия и детето С., настоящият съд е изслушал и
бабата на детето по бащина линия – В. Е. Г., приобщил е два социални
доклада на ДСП-Оборище и е приел заключение на допуснатата съдебно-
психологична експертиза. Заключение на допуснатата съдебно-психиатрична
експертиза не е изготвено поради несъдействие на въззиваемия.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява,
че детето С. има запазена емоционална привързаност към баща си и няма
негативно отношение към него, но бащата не осигурява достатъчно сигурна и
качествена самостоятелна грижа за детето по време на престоя му при него,
т.е. въззиваемият има ограничена годност да се грижи сам, без чужда помощ,
за детето във времето, в което то прекарва при него. Вещото лице е
предложило подходящ от психологическа гледна точка режим на лични
отношения на бащата с детето, а именно поне до навършване на осемгодишна
възраст на детето контактите да бъдат без преспиване – в събота от 10.00 часа
до 18.00 часа и отново в неделя от 10.00 часа до 18.00 часа, два пъти в месеца,
като това се отнася и за лятото (съобразено с отпуска на майката), а летните
двадесет дни да отпаднат за този период, и след това да се премине към сега
действащия режим на лични отношения. В откритото съдебно заседание,
проведено на 18.04.2024 г., експертът-психолог е уточнил, че въззиваемият
има неангажирано поведение към своята дъщеря.
Следва да се отбележи, също така, че във връзка с родителския
капацитет на въззиваемия е допусната съдебно-психиатрична експертиза от
въззивния съд, предвид заявеното от въззивницата при нейното изслушване,
че бащата употребява наркотици. Съдът е указал на П. А. Г. да се свърже с
вещото лице д-р Х. А. Т., със съответните телефонен номер и адрес, и да му
окаже съдействие за изготвяне на заключение по допуснатата съдебно-
психиатрична експертиза, като го е предупредил и за последиците по чл. 161
ГПК от възпрепятстване на доказването, а именно, че може да приеме за
доказано, че въззиваемият има зависимост от алкохол и други упойващи
вещества, в това число и наркотици, и поради тази зависимост той не може да
се грижи за детето С.П. Г.. Въпреки тези указания, въззиваемият не е
осъществил контакт с вещото лице, видно от молбите на същото от 08.04.2024
г. и 24.01.2025 г. Несъдействието на страната за изготвяне на експертното
заключение съдът цени по реда на чл. 161 от ГПК и приема, че П. А. Г.
3
действително има зависимост от алкохол и други упойващи вещества, в това
число и наркотици, и поради това той не може да се грижи за детето си. Този
извод на съда е в унисон със заключението на съдебно-психологичната
експертиза, че бащата има ограничена годност да се грижи за детето си, и го
подкрепя.
Ето защо, преспиванията на детето в дома на бащата към настоящия
момент се явяват в разрез с интересите на С.П. Г. и съдът се съобразява като
цяло с предложения от вещото лице-психолог примерен режим на лични
отношения, независимо от добрите жилищни условия на бащата, отразени в
социалния доклад на ДСП-Оборище от 16.10.2023 г., и от обстоятелството, че
бащата живее със своята майка В. Е. Г., която е детски учител в детска
градина. Бабата по бащина линия разполага със самостоятелно право на лични
отношения със своята внучка, уредено в чл. 128, ал. 1 СК. При установените
сериозни дефицити на родителския капацитет на бащата съдът не може отсега
да включи преспивания на детето при него, като това може да се осъществи
впоследствие, при промяна на обстоятелствата.
Като съобрази изложеното, въззивният съд отменя решението на
районния съд, като определя нов режим на лични отношения на бащата с
детето, съобразно диспозитива на настоящото решение, в интерес на детето на
страните, който режим би поддържал усещането на детето за връзка с баща му.
Предвид характера и изхода на настоящия спор, всяка страна следва да
понесе разноските, които е сторила в производството (така ТР № 3/27.06.2024
г. по тълк. дело № 3/2023 г., ОСГК на ВКС).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 07.12.2021 г. по гр.д. № 20446/2020 г. на
Софийския районен съд, III ГО, 80 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 от СК,
определения с решение № 429421/13.06.2018 г., постановено по гр.д. №
3256/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139 състав, режим на
лични отношения на П. А. Г., ЕГН **********, с детето С.П. Г., ЕГН
4
**********, както следва:
Бащата П. А. Г., ЕГН **********, има право да вижда и взима детето
С.П. Г., ЕГН **********, всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа
до 18.00 часа и всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 18.00
часа, с изключение на тридесет дни през лятото по време на платения годишен
отпуск на майката С. Р. Р., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5