РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Златоград, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20255420100202 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 440
ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от В. М. М., ЕГН
********** с адрес: обл. С., общ. Н. гр. Н. ул. „К.М.“ № *, чрез адв. Е.М.В.,
Адвокатска колегия - С., с личен №: **** съдебен адрес: обл. С., общ. Н. гр.
Н. ул. „А.С. № * срещу:
1/. ОБЩИНА Н. Булстат ****, представлявана от Б.Р.К. - Кмет на
Община Н. адрес: обл. С., общ. Н. гр. Н. ул. „ А.С." № *;
2/. „Д.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
Област С., общ. Н. с. Е., п.код ****, представлявано и управлявано от ЗЗ.Й.Д.
– Управител;
3/. „У.-Х.“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: Област
К. общ. К. гр. К. п.код ****, ул. „С.С.“ № *, представлявано и управлявано от:
Ж.С.Х., Б., и С.В.Х. чрез процесуален представител адв. В.Р. със съдебен
адрес: гр. С., ул. „Б.“ № *, ет. * и
4/. Х. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: **********,
за признаване за установено по отношение на ответниците, че
имуществото – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51319.501.22; вид
1
територия –Урбанизирана; начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до
10 м); площ - 324 кв. м., квартал 3; парцел XIV, съгласно Заповед за
одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен
директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори:
51319.501.21; 51319.501.23; 51319.501.24; 51319.501.25; 51319.501.30, върху
което е насочено изпълнението за парично вземане не принадлежи на
длъжника по изпълнението по изп. д. № 31/2024 г. по описа на ЧСИ - С. Д.
с peг. № *** с район на действие Окръжен съд – С. – Община Н. .
Ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че от фактическа страна по
силата на упражнено в негова полза давностно владение с начало от 1966 г.,
което е било явно и необезпокоявано от никого и продължаващо и към
настоящия момент, е собственик, на оригинерно правно основание, на
поземлен имот с идентификатор 51319.501.22; вид територия –Урбанизирана;
начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до 10 м); площ - 324 кв. м.,
квартал 3; парцел XIV, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и
съседи, имоти с идентификатори: 51319.501.21; 51319.501.23; 51319.501.24;
51319.501.25; 51319.501.30.
Пълномощникът адв. В. сочи, че съгласно т. 2 на ТР № 4/2012 г. на
ОСГК позоваването на изтеклата придобивна давност (каквото ищецът прави
с предявяването на иска) не е елемент от фактическия състав на
придобиването по чл. 79 ЗС, а е процесуално средство за защита на
материалните последици от нея, зачитани към момента на изтичане на
законния срок. Следователно, в резултат на осъщественото непрекъснато и
владение върху процесния имот ищецът е придобит собствеността върху него
в патримониума си още през 1986 г.
Въпреки че е собственик на процесния имот по давност, то за същия е
съставен АЧОС № 1456/31.12.2024 г. от страна на Община Н. като актът е
съставен въз основана на по-рано съставен АЧОС № 51/16.05.2001 г., както и
АДС № 29/09.03.1987 г.
Твърди, че въз основа на горните актове за общинска собственост, и
предвид задлъжнялостта на община Н. по изп. д. № 31/2024 г. по описа на
ЧСИ - С. Д. с peг. № 917 с район на действие Окръжен съд - С. по искане на
Взискателите (октветници по настоящото дело) „Д.“ ЕООД с ЕИК **** и „У.-
2
Х.“ АД с ЕИК **** е насочено принудително изпълнение срещу длъжника
Община Н. с оглед на което горният имот собственост на доверителите ми е
изнесен на публична продан.
По цитираното изпълнително дело е присъединен и взискател Х. Р. Х.,
ЕГН ********** с адрес обл. С., общ Н. с. С., който е конституиран по делото
като ответник с Разпореждане, рег. № 506/11.07.2025 г.
По изп. д. № 31/2024 г. по описа на ЧСИ С. Д. с per № 917 с район на
действие Окръжен съд - С. е налице обявление за публична продан на
процесния недвижим имот, като е обявено че проданта ще се проведе от 9,00
ч. на 28.04.2025 г. до 17,00 ч. на дата 28.05.2025 г.
В настоящия случай сочи, че е налице висящо изпълнително
производство по изп. д. № № 31/2024 г. по описа на ЧСИ - С. Д. с peг. № 917 с
район на действие Окръжен съд – С., с предмет „принудителното изпълнение
на парично притезание“ както и насочване на изпълнителните действия върху
имот, който не е собственост на длъжника по изпълнителното дело - Община
Н. като към момента на сезиране на съда с настоящата исковата молба,
изпълнителното производство в частта му по принудително изпълнение върху
процесния имот не е приключило.
Естеството на изпълнително действие извършването на публична
продан е такова, че вследствие на него се засяга незаконосъобразно лично
имущество на ищеца, такова, което не принадлежи на длъжника по
изпълнителното дело - Община Н. а принадлежащо на трето за дълга лице –
ищецът В. М. М., ЕГН **********.
Адв. В. сочи, че Община Н. не е придобила процесният имот на годно
правно основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура
по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест
не са налице собственически права по отношение на процесния имот за
ответника Община Н..
В Акт за държавна собственост, касаещ процесният недвижим имот, е
посочено, че на основание Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., имотът е станал
държавна собственост. Същата Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., на ОНС - Н.
касае одобряването на плана на град Н..
Предвид горното и наличието на акта за държавна собственост и в
3
последствие въз основа на него, имотът е предаден в собственост, съгласно
Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. на
Община Н. като последната оспорва правото на собственост на ищеца,
въпреки че е собственик на описания имот по силата наследство и давностно
владение.
Не спори, че АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на
официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава.
Сочи, че по принцип се приема, че действително се е осъществило посоченото
основание за придобиване на имота от държавата, напр. отчуждаване, замяна
и т.н., но в настоящия случай като основание за придобиване на собственост
на процесния имот е посочена заповед, която е за одобряване на плана на град
Н. а именно - Заповед № РД-23/12.01.1987 г. Същата не може да легитимира
праводателя на Община Н. а именно - Държавата като собственик на имота.
Цитираната заповед представлява административен акт за одобряване на
плана на град Н. която няма вещноправно действие. Отразяването на даден
имот в такъв план не рефлектира върху действително притежаваните вещни
права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите
лица, в който смисъл е Решение № 33/29.07.2013 г. на ВКС по гр. дело №
401/2012г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл.
290 от ГПК.
В самата заповед е посочено, че същата е издадена на основание чл. 75,
ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно
устройство (отм.). Действащата разпоредба към датата на издаване на
заповедта сочи, че кметът на общината одобрява застроителните и
регулационни планове. В настоящия случай този план е одобрен от
Председателя на Окръжен народен съвет, а не от съответния кмет на
населеното място.
Отделно от гореизложеното, пълномощникът сочи, че Община Н. като и
праводателят и в лицето на Държавата не са придобили процесният имот на
годно правно основание, като за процесния имот никога не е била провеждана
процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и
обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на
процесния имот, както за община Н. така и за своя праводател в лицето на
Държавата. Константна е практиката на ВКС, че актовете за държавна, респ.
4
за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни
лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването,
изменението и погасяването на държавната, респ. общинска собственост.
Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и
основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което
имотът е станал държавна (общинска) собственост. Това е така, тъй като
актовете за държавна (общинска) собственост нямат правопораждащо
действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77
ЗС способи право на собственост.
В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1987 г., а
като основание е посочена заповед за утвърждаване на застроителен,
регулационен и кадастрален план, което не може да бъде основание за
придобиване на имота от страна на общината на годно правно основание,
посоченото основание в акта за държавна собственост не е могло да породи
вещни права в полза на държавата, поради което е оборена неговата
доказателствена сила. Оборен е и факта, че имотът е общинска собственост,
поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил
собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация
Пълномощникът сочи, че в посочения по-горе смисъл е Решение №
269/03.08.2012г. на ВКС по гр. дело № 643/2011 г. на I г.о. ГК, докладчик
съдията Д.Ц., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Твърди още, че влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително
действие и не се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването
му, а едва след изплащане обезщетения. Отчуждително производство в случая
не е провеждано, поради което правото на собственост на ищците върху
процесиите имоти не е преминало върху общината, а след като не е
преминало върху общината то неможе да се приложи забраната на чл. 86 ЗС
във връзка с § 1 от ДР ЗС в който смисъл е и Решение № 87 от 01.08.2018 г.
по гр. д. № 2714/2017 г. г. к. Първо г. о. на ВКС.
Правната рамка при режима определен със ЗТСУ самото отреждане на
плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие, а е
необходимо издаването на нарочна заповед по чл. 98 ЗТСУ.
До влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) тези имоти могат
да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна
5
давност - в който смисъл е Решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. № 843/2014
г., Първо г.о.
В това решение е посочено, че АЧОС № 1456/31.12.2024 г., че имотът е
общински на основание чл. 2, ал 1 т 2 от ЗОбС и чл. 59, ал 1 и ал. 2 от ЗОбС и
Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В
случая ответната община не е собственик на процесния имот.
Твърди, че Община Н. не е придобила процесният имот на годно правно
основание, за процесния имот никога не е била провеждана процедура по
отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не
са налице собственически права по отношение на процесния имот за община
Златоград, поради което посоченото основание в АЧОС не е могло да породи
вещни права в полза на общината.
Актът за частна общинска собственост няма правопораждащо действие,
а само констатира придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи
право на собственост, в който смисъл е чл. 5 от Закона за общинската
собственост. За да се ползва, като официален удостоверителен документ, с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното
право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота и
местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно основание,
по силата на което имотът е придобит от общината-така решение №
87/01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г. на ВКС, I г.о.
Пълномощникът на ищецът твърди още, че в съставения АЧОС №
2392/10.06.2024 г. е посочена единствено като правно основание разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 т. 2 от Закона за общинската собственост. Разпоредбата сочи за
общинска собственост, имотите и вещите, предоставени в собственост на
общините със закон и е бланкетна, което изисква в акта за частна общинска
собственост да е налице посочване на законова разпоредба от конкретния
закон, по силата на която недвижимият имот е обект на притежание на
Община Н.. В представения АЧОС липсва позоваване на конкретна законова
разпоредба, нито пък са посочени правопораждащите собствеността факти,
т.е. същият не доказва придобиване на собствеността на спорния имот от
ответника – ответната община. Нещо повече отразяването на имота в
одобрената КК за територията няма вещно правно действие и отново не е
годен способ за придобиване на право на собственост от общината.
6
Напротив, ищецът бил собственик по наследство и давностно владение
на процесния недвижим имот, доколкото го има в наследство и от 1966
процесният имот е владян от ищеца явно, непрекъснато и необезпокоявано от
никого, показвайки на всички останали, че считат същият имот за негов.
Горните действия са манифестирани пред всички. Ищецът от 1966 г. до сега е
владял имота като го е ползвал за градина, която ежегодно се е обработвала,
засаждала с различни стопански култури. В имота ищецът е изградил
оранжерия. Имотът е с ясни граници и налични огради.
Твърди, че давността по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекла в полза на ищеца без
същата да е била прекъсвана, което прекъсване съобразно константната
съдебна практика да се изразява в извършване на действие по отстраняването
на ищеца от имота, предявяване на права по съдебен ред против него или в
установяване на фактическа власт върху имота от ответника Община Н. или
от когото и да е другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот
или заявяване на права за имота по съдебен ред от другиго.
Съгласно чл. 77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона
Сочи, че извършването на опис и продан на чужд имот е в нарушение на
закона, тъй като би довело до недействителност на публичната продан при
условията на чл. 499 ГПК, в който смисъл е цитираното от него Решение №
128/02.06.2016 г. по гр. д. № 335/2016 г., IV г.о., ГК на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК.
Във връзка с гореизложеното, обосновава, че за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като е трето лице, чието право
е засегнато от изпълнението по изп. д. № 31/2024 г. по описа на ЧСИ - С. Д. с
peг. № 917 с район на действие Окръжен съд – С., тъй като имуществото, а
именно процесният имот, върху който е насочено принудително
изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника Община Н..
Моли съдът да постанови решение, с което признаете за установено по
отношение ответниците, вкл. и допълнително конституираният ответник Х. Р.
Х. - взискатели по изп. д. № 31/2024 г. по описа на ЧСИ - С. Д. с peг. № 917 с
район на действие Окръжен съд - С., че имуществото – процесния поземлен
имот, върху което е насочено изпълнението за парично вземане не
принадлежи на длъжника по изпълнението по изп. д. № 31/2024 г. по описа на
7
ЧСИ - С. Д. с peг. № 917 с район на действие Окръжен съд – С. – Община Н..
Първоначално претендира да му бъдат присъдени съдебните разноски,
но в хода на проведеното осз не поддържа искането си.
С Определение, рег. № 173/09.06.2025 г., Съдът е допуснал обезпечение
на иска, като е спрял изпълнението по изп. д. 31/2024 г. по описа на ЧСИ – С.
Д., с рег. № 917, район на действие ОС – С. по отношение на процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК от Община Н. , чрез пълномощника й юрк. И.
Д.а, е постъпил отговор, с който прави признание на иска на осн. чл.237 ГПК,
като сочи, че за процесния имот има съставен Акт за държавна собственост
№29/09.03.1987 г., Акт за частна общинска собственост №51/16.05.2001 г. и
Акт за частна общинска собственост №1456/31.12.2024 г. Съгласно Акта за
държавна собственост и въз основа на него процесният имот е предаден на
Община Н. за стопанисване. Въпреки, че е съставен по надлежен ред и форма,
акта за държавна, съответно за общинска собственост не създава собственост,
а само констатира същата.
Причината за съставяне на Акта за частна общинска собственост
№1456/31.12.2024 г., според процесуалния представител, е Заявление от Сашо
Бисеров М. с вх.№93-00-2551 от 26.11.2024 г., с искане за закупуване на УПИ
51319.501.21 и 51319.501.22, по плана на гр. Н..
Сочи, че Община Н. не е осъществявала владение върху процесния
имот, както и не го е управлявала, нито стопанисвала. В даден минал момент
имоти, които не са възстановени на собствениците, са предавани на Община
Н. за стопанисване по чл. 19 ЗСПЗЗ. Въз основа на това, Община Н. е била
длъжна да състави и актове за общинска собственост, въпреки, че реално тези
имоти не са владени от Община Н. тъй като същата не е придобила имота на
годно правно основание: продажба, дарение, замяна или евентуално
проведена отчуждителна процедура.
Като доказателства представя: Заявление от С. Б. М. с вх.№93-00-
2551/26.11.2024 г.; АЧОС № 1455/31.12.2024 г. и АЧОС №1456/31.12.2024 г.
От ответника „У.-Х.“АД, чрез пълномощника адв. Р., е постъпил
отговор, с който сочи, че в хода на изпълнително дело № 31/2024 г., по описа
на ЧСИ - С. Д. с рег. № 917 с район на действие Окръжен съд С. са
предприети принудителни действия по отношение на процесния недвижим
8
имот, тъй като съгласно АЧОС № 1456/31.12.2024 г. (предходни АЧОС №
51/16.05.2001 г. както и АДС № 29/09.03.1987 г.) имотът е бил актуван като
общински.
В Агенция по вписванията, Имотен регистър и/или в други служби и
институции, ищецът не е оповестил спрямо трети лица, че е собственик на
процесният имот, поради което взискателят по изпълнителното дело, както и
частният съдебен изпълнител не са били наясно, че не Общината, а ищецът е
собственик на имота.
Предвид изложеното сочи, че ако ищецът докаже своето право на
собственост, респ. и липса на основание за съставяне на акт за общинска
собственост, то на ответника „У.-Х.“АД не следва да бъдат възлагани
разноски по делото.
Предприемането на принудително изпълнение спрямо процесния
недвижим имот, е в резултат на вписването на същия като собственост на
длъжника на ответника Община Н. а взискателят не е бил наясно, че
съществува спор за собственост между длъжника и трето лице - ищеца по
делото.
От страна на ответниците „Д.“ ЕООД и Х. Х. не е постъпил отговор
на исковата молба.
Между ищеца и ответната община не се спори относно наличие
елементите от фактическия състав на владението на ищеца - изтичане на
определен срок, намерение за своене (animus), упражняване на фактическа
власт над вещта (corpus).
В осз ищецът не се явява, представлява се от пълномощника адв. В.,
койтоподдържат иска.
Ответниците „Д.“ ЕООД и Х. Х. – редовно призовани, не се явяват и
не се представляват. Невземат становище.
Ответника Община Н. се представлява от юрисконсулт Д., която
поддържа депозирания отговор и пледира за уважаване исковата претенция.
Ответникът „У.-Х.“ АД- редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозира становище члез адв. Русева.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
9
Ответникът Община Н. в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е направил
признание на иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е
недопустимо и следва да се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от
ГПК.
В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о.,
ГК, е застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие
на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен.
То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на
иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени,
което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита
срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ
факт /факти/, а ако го признае – да противопостави съответни възражения.
Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със
специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен
акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически
и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така,
както е предявен.
Решение при признание на иска не може да се постанови, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е
признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3
ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл.
334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.
Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на
собствеността се състои на първо място в съдебното установяване
/признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички
елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен
способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така
например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез
сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл.
18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска
собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по
разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота –
чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла
придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство –
чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг
подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период;
ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да
представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да
10
докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори
ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.
Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на
ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност,
не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника
признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а
следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае
елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на
имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на
придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за
собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се
постановява решение при признание на иска“.
Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на
касационната инстанция в цитираното по-горе решение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Няма спор, а се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, че при ЧСИ С. Д., с район на действие ОС С., е образувано ИД
№ 31/2024г. по описа на съдебния изпълнител за изпълнение на парични
вземания. Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателите „Д.“
ЕООД и „У.-Х.“ АД, като в последствие е присъединен и взискателя Х. Х.,
срещу длъжника Община Н..
По делото са предприемани и извършвани действия за принудително
осъществяване вземанията на взискателя. С постановление съдебният
изпълнител е изнесъл на публична продан ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 51319.501.22.
По силата на издадена на 10.06.2025 г. обезпечителна заповед
изпълнението по отношение на процесния имот е спряно.
В хода на развилото се производство, независимо от разпределената
между страните доказателствена тежест, ответникът Община Н. не ангажира
твърдения и доказателства, установяващи правото му на собственост върху
процесния имот.
От друга страна, ищецът установява твърдението си, че правото на
собственост му принадлежи.
Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на
владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно
текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на
фактическа власт.
По делото е разпитан свидетеля К.А. Р.
От показанията на същия се установява, че познава имота от преди, тъй
като живее в непосредствена близост до него. Сочи, че в имота, чиято площ
определя между половин и един декар, ищецът е поставил оранжерия и
11
отглежда зеленчуци за нуждите на семейството му. В страни от оранжерията е
засадил с фасул и картофи. Освен това описва местонахождението на имота,
поставените ограждащи мрежи, които пазят посевите от сърни. Сочи, че други
лица не са имали претенции за този имот.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля са
логически последователни и вътрешно непротиворечиви, необорени от
наличните по делото доказателства.
В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел
като очевидец. От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че има ясна
представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва като
собственик.
Същевременно свидетелят не се опитва манипулативно да представи
фактическата обстановка като преувеличава потребностите на ищеца. В
заключение показанията на свидетеля се ценят като подробни и добросъвестно
дадени, поради което се ползват с доверие от съда.
Предвид това, както и оглед извършеното признание факти по реда на
чл.175 от ГПК от ответната община, съдът намира, за установено, че ищецът е
упражнявал фактическа власт върху поцесния имот за период значително
надхвърлящ 10 години.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той
държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В
случая от показанията на разпитания свидетел се установява, че ищецът счита
имота за своя собственост.
По делото е допусната и назначена СТЕ, заключението по която е
неоспорено от страните и прието от съда като обективно, компетентно, в
съответствие с поставените задачи.
Видно от същото, имотът не е бил отчуждаван с приключила
отчуждителна процедура, не е бил коопериран. Същевременно е вкл. в ПУП
на гр. Н.
При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по
делото и субективният елемент на владението, поради което са налице
кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на
института на придобивната давност – упражнявано владение върху
процесната площ за срок от повече от 10 години.
В настоящото производство ответникът община Н. както се посочи, не
депозира възражения и доказателства, освен съставените АЧОС, деклариращи
правото му на собственост.
Въпреки, че Съдът е задължил Община Н. на основание чл. 190 ГПК, да
представи по делото находящите се при нея документи, а именно: цялата
преписка по съставяне на АДС № 23/09.03.1987 г., както и Заповед № 46-
ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. и Заповед № РД-23
/12.01.1987 г., на ОНС – Н.; преписката по съставяне на АЧОС 1456/31.12.2024
12
г., както и АЧОС № 51/16.05.2001 г.; да представи преписка по отчуждаване на
имота, и същата е предупредена за последиците по чл. 161 ГПК, такива не са
представени по делото.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените
и приети по делото писмени доказателства, събраните гласни свидетелски
показания и СТЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, с правно
основание 440 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 440, ал. 1 от ГПК всяко трето лице, чието
право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че
имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника.
Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е уреден с изрична законова разпоредба,
която очертава както случаите, когато той може да бъде предявен,
респективно кога е налице правен интерес от него, така и кои са надлежните
страни по иска – чл. 440, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за
предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, е засягането на твърдяното от
третото лице право от предприетите изпълнителни действия.
Засегнатото право може да бъде както правото на собственост на
третото лице върху вещта, така и притежаваното от това лице ограничено
вещно право върху същата вещ или пък облигационно право, което не би
могло да се противопостави на купувача по публичната продан или
съществува възможност да се погаси след извършването й. При това законът е
очертал и активната легитимация на лицата, имащи правото да предявяват
такъв иск, като е посочил, че той може да бъде предявен от всяко трето лице,
чието право е засегнато от изпълнението.
Затова искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването
му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са
предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права
на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на
изпълнението.
Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението,
не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния
интерес за предявяването му. Целта е при уважаването на иска да бъде
установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се
отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово
задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице. Поради това,
за да е допустим искът, освен посочените предпоставки, се изисква и
13
принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило по отношение
на материалното право на собственост. Сила на пресъдено нещо за последното
ще се създаде с решението по иска по чл. 440 ГПК, тъй като предмет на този
иск е именно принадлежността на това право, като се цели да се отрече, че то
принадлежи на длъжника. Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК обаче ще е недопустим
в случаите, когато жалбата на третото лице по чл. 435, ал. 4 ГПК е уважена,
тъй като тогава вече няма да е налице насочено върху вещта принудително
изпълнение.
При това положение основателността на исковата претенция по чл. 440,
ал. 1 от ГПК е обусловена от установяване кумулативното наличие на
следните предпоставки (юридически факти), а именно:
1/.принудителното изпълнение по изпълнително производство, насочено
към предмета на спора за парично вземане на ответника/те и взискател/те в
изпълнителното производство;
2/. принудителното изпълнение спрямо посочения имуществен обект да
не е приключило;
3/. процесният имот, срещу който е насочено принудителното
изпълнение да не принадлежи на ответника и длъжник в изпълнителното
производство Община Н.;
4/. ищецът да е носител на правото, което твърди, че е засегнато от
изпълнението, в случая правото на собственост върху процесния недвижим
имот.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 4 от Тълкувателно
решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г. на ВКС, ОСГТК, искът по чл. 440 от ГПК
е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното
изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не
принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица.
Както се посочи, искът по чл. 440 от ГПК съдържа отрицателен
установителен иск за собственост. Предмет на такъв иск е само правото на
собственост на ответника – длъжник по индивидуалното принудително
изпълнение.
Правото на собственост на ищеца, не е предмет на спора, а е от значение
само за доказване на правния интерес, като абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване правото на иска (така Определение
№ 13 от 8.01.2019 г. на ВКС по ГД № 2531/2018 г., II ГО, ГК; Решение от
07.09.2022г. по ВГД № 343 по описа за 2020 г. на СГС, ГО, ІI-
Г въззивен състав; Решение № 257/04.05.2023г. по ВГД №114/2023г. на ОС
Благоевград и други).
Твърдението на ищеца, че е собственицк на вещта, спрямо която е
насочено висящо изпълнително производство при предявен иск по чл.440
ГПК не обръща доказателствената тежест и не възлага в тежест на ищеца
необходимостта да установява наличието на твърдяното основание, на което
поддържа, че е собственик, доколкото последното не е предмет на
отрицателния установителен иск.
14
При отрицателния установителен иск в тежест на ответника/те е да
докаже/т, че спорното право е възникнало и че принадлежи на длъжника, като
в това производство ответникът Община Н. следва да изчерпи основанията, на
които твърди, че е собственик, а ищецът е достатъчно да докаже фактите, от
които произтича хипотезата , на която основава правния си интерес от водене
на делото.
Сочейки, че ищецът е собственик на процесната вещ, изцяло отричайки
права на ответника Община Н. съдът счита, че е налице правен интерес на
ищеца да предяви иска.
Както вече се посочи, независимо от разпределението на
доказателствената тежес, ответникът не атгажира доказателства по делото.
За имота е съставен АДС, предвид че по делото липсват доказателства за
отчуждаването му по надлежния ред, респ. придобиването му от държавата
или Община Н.. АДС и АОС, съставен по надлежен ред и форма, има характер
на официален документ, който само констатира собствеността, без да я
създава. Същите обаче не могат да легитимира праводателя на община Н. а
именно - държавата като собственик на имота. Цитираната заповед,
послужила за съставяне на АОС представлява административен акт за
одобряване на плана на град Н. които няма вещноправно действие.
Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектира върху действително
притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената
сфера на заинтересованите лица, в който смисъл е Решение № 33/29.07.2013 г.
на ВКС по гр. дело № 401/2012г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Л.А.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид непредставянето на преписка по съставяне на АДС №
23/09.03.1987 г., както и Заповед № 46-ДС/27.02.2001 г. на Областен управител
на област С. и Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., на ОНС – Н.; преписката по
съставяне на АЧОС 1456/31.12.2024 г., както и АЧОС № 51/16.05.2001 г.;
преписка по отчуждаване на имота, съдът, с оглед разпоредбата на чл.161 от
ГПКлипсата на основания за съставянето на АДС и АЧОС, който извод се
потвърждава и от приетото заключение по СТЕ.
От друга страна, ищецът успешно установяват владението си върху
имота.
Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33
от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по
давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с
разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ
бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху
давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.
Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с
Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на
Република Б. (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са обявени
за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение
15
на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020
г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
При това положение, проследявайки във времето законодателната
уредба, се налага извод, че за да бъде придобит имот частна общинска
собственост по давност е необходимо владението да е установено в периода от
изменението на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от 01.06.1996 г. и да
продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в
сила на решението на Конституционния съд на Република Б., т.е. един ден
след 07.03.2022 г., като в този период давността да не прекъсвана.
По делото не е заявено възражение за това че имотът не може да бъде
придобит по давност, предвид че представлява публична общинска
собственост, поради което за придобиването му на соченото от ищеца/те
основание не се установява.
Именно ответникът носи тежест по оборване презумпциите по чл. 69 ЗС
и чл. 83 ЗС, както и да докаже твърдения/възражения, че имотът не може да
бъде придобит на соченото основание от ищеца. Негова е тежестта да докаже,
че този имот попада в приложното поле на съществуващата
забрана/ограничение по силата на закона.
Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за
придобиване на спорния терен от ищеца, по давност са налице. Ищецът е
упражнявал фактическата власт върху вещта в рамките на изискуемия
десетгодишен срок за придобиването й по давност /по данни на свидетеля Р./.
Обстоятелството, че в определени периоди от време законът не допускал
придобиването на имоти държавна или общинска собственост по давност, не
променя изводът, че ищецът е упражнявал фактическа власт с намерение
своене. Според чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
В хода на производството, при условията на главно и пълно доказване
ответникът не доказа правото си на собственост, за разлика от ищеца.
Съобразявайки горното, Съдът намира за основателна исковата
претенция по чл. 440, ал. 1 от ГПК, предвид установеното кумулативно
наличие на релевантните предпоставки (юридически факти), посочени по-
горе в изложението.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищците. Такива обаче не се претендират, поради което
не се възлагат в тежест на ответника.
На Община Н. следва да бъдат възложени разноски в размер на 48 лв.,
представляващи такса по т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ.
Воден от горното, Съдът
16
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК, от
В. М. М., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н. гр. Н. ул. „К.М.“ № *,
срещу:
1/. ОБЩИНА Н. Булстат ****, представлявана от Б.Р.К. - Кмет на
Община Н. адрес: обл. С., общ. Н. гр. Н. ул. „ А.С." № * - длъжник по изп. д.
№ 31/2024 г. по описа на ЧСИ - С. Д. с peг. № * с район на действие
Окръжен съд – С., и взискателите:
2/. „Д.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: Област
С., общ. Н. с. Е., п.код ****, представлявано и управлявано от ЗЗ.Й.Д. –
Управител;
3/. „У.-Х.“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: Област К.
общ. К. гр. К. п.код ****, ул. „С.С.“ № *, представлявано и управлявано от:
Ж.С.Х., Б., и С.В.Х. чрез процесуален представител адв. В.Р. със съдебен
адрес: гр. С., ул. „Б.“ № *, ет. * и
4/. Х. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: **********, в качеството им на
страни /длъжник и взискатели/ по изп. д. № 31/2024 г. по описа на ЧСИ - С.
Д. с peг. № * с район на действие Окръжен съд – С. ,
че ответникът ОБЩИНА Н. Булстат ****, представлявана от Б.Р.К. -
Кмет на Община Н. адрес: обл. С., общ. Н. гр. Н. ул. „ А.С.“ № 104 - длъжник
по изп. д. № 31/2024 г. по описа на ЧСИ - С. Д. с peг. № 917 с район на
действие Окръжен съд – С., не е собственик на продавания по
горепосоченото изп. дело недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51319.501.22; вид територия –
Урбанизирана; начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до 10 м); площ
- 324 кв. м., квартал 3; парцел XIV, съгласно Заповед за одобрение на КККР
РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при
граници и съседи, имоти с идентификатори: 51319.501.21; 51319.501.23;
51319.501.24; 51319.501.25; 51319.501.30
ОСЪЖДА ОБЩИНА Н. Булстат ****, представлявана от Б.Р.К. - Кмет
на Община Н. адрес: обл. С., общ. Н. гр. Н. ул. „ А.С." № 104, да заплати, на
17
ЧСИ - С. Д. с peг. № 917 с район на действие Окръжен съд – С., по сметка: BG
93UBBS 80021043315840, банка ОББ АД, сумата от 48лв., представляващи
такса по т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________А.Ч.____________
18