Р Е Ш Е Н И
Е
№
260862 14.12.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
десети декември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 3417 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на “Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: *****, представлявано от *****
или *****, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт *****, против И.С.М. с
ЕГН **********, настоящ адрес: ***, с която се претендира осъждането му за
заплащане на сумата от 350 лева, представляваща главница, дължима по договор за
кредит № *****001, сключен на 1911.2015 г. между ответника и „4финанс“ ЕООД,
прехвърлена на ищеца с договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2020 г.,
до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществуването на облигационно
правоотношение между длъжника-ответник и
„4финанс“ ЕООД по горния договор, съгласно което ответникът е получил
кредит в размер от 350 лева – първоначално 300 лв. на 19.11.2015 г. и още 50
лева по допълнително искане на 30.11.2015 г., чрез паричен превод чрез Изипей.
Предоставеният финансов ресурс от 350 лева следвало да бъде върнат до
19.12.2015 г., като това задължение не било изпълнено и съобразно уговорките
между страните останала дължима търсената в настоящото производство сума. На 23.11.2018 год. е сключен цесионен договор
между кредитора и ищеца, за който длъжникът е уведомен съобразно изискванията
на закона.
Правното основание на предявения иск е
чл. 79, ал. 1 от Закона за във връзка с и чл. 99 и следващите от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ответникът,
редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба,
не изпраща представител в производството
пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да
постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В
процесния случай са налице тези предпоставки.
Освен това, съгласно изискванията на
чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява
настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Вероятната
основателност на исковете се установява от представените по делото писмени доказателства,
а именно сключения договор за кредит № *****001 между ответника и „4финанс“
ЕООД с ЕИК *****, съгласно който ответникът е получил кредит в размер от 350 лева
– първоначално 300 лв. на 19.11.2015 г. съгласно договор за кредит № *****001 от
15.11.2015 г. и още 50 лева по допълнително искане на 30.11.2015 г., съгласно договор
за кредит № *****001 от30.11.2015 г., като сумите са му преведени и получени от
него чрез паричен превод чрез Изипей, за което свидетелстват представените
разписки за извършено плащане от съответните дати. Съобразно уговорките между
страните сумата е следвало да бъде върната на 19.12.2015 г., като доказателства
за изпълнение на това задължение по делото не са представени. С договор за
прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД е прехвърлило свои
вземания на ищцовото дружество, като съгласно приложение № 1 към договора и
това към ответника, за което последния е надлежно уведомен с получаването на
исковата молба и приложенията към нея, в това число и с пълномощно за
упълномощаването на цесионера от цедента да извърши уведомяване на длъжници за
цесията от негово име.
При тези данни съдът намира, че иска се
явява вероятно основателен, с оглед на което постановява настоящото
неприсъствено решение.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
бъде осъден ответника да му заплати сумата от 150 лева, включваща заплатената
по делото държавна такса от 50 лева, както и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и
степента на фактическата и правната сложност по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.
239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда И.С.М. с ЕГН **********, настоящ адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България”
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****или
*****, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт *****, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща главница,
дължима по договор за кредит № *****001 от 19.11.2015 г. и 30.11.2015 г.,
сключени между ответника и „4финанс“ ЕООД, прехвърлена на „Кредитреформ
България” ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г., съгласно приложение № 1 към
него, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2020 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата
от 150 лв. /сто и петдесет лева/ за направените по делото разноски.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не подлежи на обжалване,
но може да бъде атакувано по реда на чл. 240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.