№ 310
гр. Пловдив, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20255001000417 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №242 от 02.06.2025 г.,постановено по т.д.№563/2024 г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив,е осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шар планина“ №35, да заплати
на Н. Н. У., ЕГН **********, от гр.П.“ №22, сумата 130 000 лв. (сто и тридесет
хиляди лева), ведно със законна лихва от 27.06.2024 г. до окончателното
плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
пътнотранспортно произшествие, състояло се на 13.05.2024 г. в гр.Пловдив,
бул.“Руски“ №35, причинено виновно при управление на лек автомобил Ленд
Роувър с рег.№....., за който автомобил е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, като за разликата над
горния размер до пълния предявен такъв от 400 000 лв. искът е отхвърлен като
неоснователен.
Със същото решение е осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АСЕТ ИНШУРЪНС“АД,с ЕИК
*********, да заплати по сметка на ОС-Пловдив, в полза бюджета на
1
съдебната власт, сумата 6 721 лв. държавна такса и разноски по т.д.№563/2024
г. по описа на ОС- Пловдив, ТО, XVI състав,а на адвокат Н. Н. Д., САК, адрес
на упражняване на дейността - гр.София, ул.”Позитано” №2,е осъдено да
заплати сумата 11 820 лв. - адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 ЗА за производството по т.д. №563/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ТО,
XVI състав.
Освен това,с решението от 02.06.2025 г. на ОС-Пловдив е осъдена Н. Н.
У., ЕГН **********, от гр.П.“ №22, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АСЕТ ИНШУРЪНС“АД, ЕИК
*********,сумата 1 650,38 лв.-деловодни такси и разноски за производството
по т.д.№563/2024 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на
ищцата в първоинстанционното производство Н. Н. У.,подадена чрез
пълномощниците й адв. Н. Д. и адв.Б.А.,срещу частта на горното решение,с
която е отхвърлен иска на жалбоподателката за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената й сума от
130 000 лв. до пълния претендиран размер от 400 000 лв.
В жалбата се поддържа,че в обжалваната част решението е
неправилно,поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост,както и че е постановено в явно противоречие със съдебната
практика на съдилищата в Република България и с практиката на ВКС по
сходни казуси.Развити са аргументи за нарушение на материалния закон-чл.52
от ЗЗД при определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените на ищцата неимуществени вреди.Жалбоподателката счита,че
определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е занижен
с оглед принципа на справедливост,заложен в посочената разпоредба,и
постоянната съдебна и застрахователна практика.Твърди,че не са изложени
при определяне размера на дължимото обезщетение
съображения,обосноваващи подобен нисък размер на обезщетението и
счита,че този размер представлява отклонение от обичайно присъжданите от
съда обезщетения по аналогични случаи.Твърди още,че ОС-Пловдив не е
изпълнил в достатъчна степен задължението си по чл.12 ГПК да обсъди и
прецени всичките събрани по делото доказателства и доводите на страните в
тяхната съвкупност,както и всички специфични обстоятелства,които имат
значение при определяне размера на претърпените от ищцата неимуществени
вреди,което е довело до недостатъчно задълбочено обсъждане на характера и
тежестта на претърпените здравословни и психотравматичните увреждания на
ищцата,настъпили от процесното ПТП,както и на прогнозите за лечението и
възстановяването й.В конкретика се сочи в жалбата,че не е отчетена от
първоинстанционния съд значителната сила на болките и
страданията,причинени на ищцата вследствие на уврежданията,получени от
2
нея при процесното ПТП и че не е обсъдено в достатъчна степен наличието на
настъпилите усложнения в здравословен план,констатирани на прегледа от
вещо лице през м. февруари 2025 г. /повече от половин година след
инцидента/,като дефицит в движенията на ръката,което според
жалбоподателката следва да се разглежда като функционално значимо с оглед
необходимостта от допълнителна рехабилитация. Според жалбоподателката не
са обсъдени от съда и получените белези по тялото й вследствие на
процесното ПТП,като поддържа,че те имат траен характер и не подлежат на
лечение с времето и ще й напомнят за преживения ужас от катастрофата.
Твърди се още в жалбата,че първоинстанционният съдебен състав,макар
да е описал в своето решение част от показанията на разпитаните свидетели,не
е обсъдил същите с нужната задълбоченост,поради което е достигнал до
неправилен извод при определяне на справедливия размер на обезщетение в
полза на ищцата,както и че не е разгледал в необходимата пълнота и не е отдал
нужната тежест и на конкретните обстоятелства относно
личността,индивидуалността,социалната ангажираност,материално
положение и професионални и лични постижения на пострадалата.Съдът не е
отчел в нужната пълнота,според жалбоподателката,и появилите се при нея
признаци на психологическа травма вследствие на процесното ПТП.Посочва
се в тази насока,че вследствие на същото ПТП при ищцата е налице завишена
страхова готовност към сходни на инцидента събития, както и поява на
свръхценни идеи за малоценност,понижена самооценка,мисли за
безперспективност,ниска мотивация, нарушения на съня и
тревожност,нарушаващи временно социалното й фунциониране и
съставляващи отговор на силен психически стрес.
На следващо място,във въззивната жалба се поддържа и становището,че
решението на ОС-Пловдив в обжалваната му част е и необосновано,като се
твърди,че този порок е допуснат поради нарушаване на правилата на
логическото мислене,опитните правила и каузалните връзки,дадени в
науката.Конкретните доводи в тази насока са развити в раздел II-ри от
въззивната жалба.Жалбоподателката счита,че при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени не само
вече претърпените вреди и страдания от пострадалото лице,но и тези които ще
продължат да бъдат търпени във времето-обстоятелство,което
първоинстанционният съдебен състав не е отчел,според нея.Позовава се и на
несъобразяване от съда на съществуващата в страната икономическа
конюнктура и нивата на застрахователно покритие при определяне размера на
обезщетението,както и на нарастващата инфлация в страната.
В заключение,въз основа на поддържаните в жалбата
доводи,жалбоподателката Н. У. моли да бъде отменено решението на ОС-
3
Пловдив в обжалваната му част и да се постанови съдебен акт от настоящата
инстанция,с който иска й за претърпените от нея неимуществени вреди да
бъде уважен до размер от 400 000 лв.,ведно с претендираната законна лихва по
чл.429,ал.3 от КЗ от уведомяване с извънсъдебната претенция-27.06.2024 г. до
окончателното плащане.Поискано е присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА за пред първата
инстанция за отхвърлената с решението част от обезщетението,както и за
производството пред настоящата инстанция.
Въззиваемият „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АСЕТ ИНШУРЪНС“АД-гр.София, ЕИК *********,е подал в законния срок
писмен отговор на въззивната жалба,чрез гл. Юрисконсулт Х. И.,с който
оспорва жалбата като неоснователна и оспорва всички доводи,изложени в
нея,като неправилни и неоснователни.Конкретните си аргументи в тази насока
въззиваемият излага в отговора и моли жалбата да се остави без уважение,а
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.В
молба-становище с вх.№7993/03.10.2025 г. въззиваемият е заявил искане за
присъждане на разноски,включително юрисконсултско възнаграждение в
размер на 675 лв. на основание чл.25,ал.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.78,ал. от ГПК.
Доказателствени искания пред настоящата инстанция не са заявени от
страните.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателката оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
страна в първоинстанционното производство,имаща правен интерес да
обжалва конкретното първоинстанционно решение в атакуваната му част и
при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от
ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло
с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд
намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваната му част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
4
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в процесната жалба и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
Т.д.№563/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,XVI-ти състав,по което е
постановено частично обжалваното решение №242 от 02.06.2025 г.,е
образувано по предявен от Н. Н. У. против “ЗАД Асет Иншурънс”АД-
гр.София с ЕИК ********* осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане
на сумата от 400 000 лв. като застрахователно обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие,
състояло се на 13.05.2024 г. в гр.Пловдив на бул.“Руски“ до №35.Поискано е и
заплащане на законна лихва върху главницата съгласно чл.429,ал.3 от
КЗ,считано от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция-27.06.2024 г.
до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени обстоятелства за настъпване на
процесното ПТП на 13.05.2024 г. В гр.Пловдив на бул.”Руски” до №35,за
виновното му причиняване от водача на лек автомобил марка “Ленд
Роувър”,модал “Рейндж Роувър”,рег.№.....-К.А.Е.,за получените от ищцата
като пътник на задната седалка в същия лек автомобил телесни увреждания
вследствие на настъпилото ПТП,за проведеното лечение на травмите,за
търпените от нея неимуществени вреди-физически и психически болки и
страдания вследствие на телесните увреждания и настъпилото ПТП,както и за
отправена от ищцата извънсъдебна застрахователна претенция пред ответника
като застраховател на увреждащия лек автомобил по застраховка “Гражданска
отговорност” и за липса на плащане на обезщетение от последния.
Ответникът е оспорил иска с подадения от него отговор на исковата
молба по изложени в него съображения и е заявил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.
С частично обжалваното пред настоящата инстанция решение №242 от
02.06.2025 г. окръжният съд е приел за доказан по основание иска,с който е
сезиран по горното дело,а като размер е приел иска за частично основателен и
го е уважил за сумата от 130 000 лв.,а с обжалваната част на решението иска е
отхвърлен за разликата над посочената сума до претендирания размер от 400
000 лв.
Подадената от ищцата Н. У. въззивна жалба,предвид изложените в нея
оплаквания срещу първоинстанционното решение,пренася като спорен пред
въззивния съд единствено въпроса за справедливия размер на дължимото на
ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.С оглед на това
въззивният съд счита,че с настоящото решение дължи преценка именно и
единствено по въпроса за справедливия размер на това обезщетение,но не и
относно наличието на фактическия състав на предявения иск,който с
първоинстанционното решение е приет за доказан и не е спорен пред
настоящата инстанция.В тази връзка следва да се има предвид и това,че за
част от присъденото обезщетение-до размера от 130 000
лв.,първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от
5
страните и съответно на това установеността на иска по основание се приема
от настоящия съд за несъмнено доказана.С настоящото решение съдът не
дължи произнасяне и по заявеното от ответника и прието за неоснователно от
първата инстанция възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата ищца,тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано от
ответника.А по въпроса за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди въззивният съд приема следното:
От заключението на комплексната съдебно-мадицинска
експертиза,изготвено от вещите лица .... е видно,че вследствие на процесното
ПТП от 13.05.2024 г. ищцата е получила следните травматични
увреждания:1.)травма на черния дроб-разкъсване-руптура на черния дроб в
областта 7 сегмент;2.)хемоперитонеум-кръвоизлив в коремната кухина около
1500 мл.;3.)хематом /кръвонасядане/ на дебелото черво в областта под черния
дроб/;4.)счупване на ключицата /дясна/;5.)счупване на горния край на
раменната кост /хумерус/;6.)счупване на гръбначния стълб в поясната област-
фрактури на страничните израстъци на два лумбални прешлена; 7.) счупване
на ацетабулума (тазобедрена става); 8.) счупване на сакрума.Според
експертното заключение,като интензитет получените от ищцата Н. У.
наранявания се характеризират като тежки травми с голяма сила,а в
психологически аспект са с висока степен на емоционално напрежение или
вълнение.Тези увреди на У. са били следствие на тежка механична,съчетана и
комбинирана политравма,засягаща глава,гърди,корем и крайници,довели до
тежко общо състояние и кръвозагуба,налагащи спешно,оперативно
лечение,поради непосредствената,временна опасност за живота й.
Вещите лица обясняват в заключението си,че механичната комбинирана
политравма е критично спешно състояние,налагащо спешно хирургично
лечение във високоспециализирано лечебно заведение.В тази връзка при
ищцата е извършена животоспасяваща спешна операция по повод тежката
тъпа коремна травма,причинила разкъсване на черния дроб,с продължаващ
кръвоизлив в коремната кухина общо около 1500 мл.Вещите лица сочат,че
първоначалното тежко състояние на ищцата е наложило болничен престой в
продължение на 15 дни,но окончателното й възстановяване е продължило
месеци,като медико-биологичната характеристика на установените
травматични увреди са с разстройство на здравето временно опасно за
живота.Сочат още,че получените от ищцата травми и последствията от тях са
довели до болки от момента на травмата,операциите и болничния престой,с
тенденция за постепенно намаляване на болките с времето и
възстановяването.От документални данни,болките и страданията на У.
непосредствено след травмата са били значителни,засягащи общото й
състояние,определено като тежко,довело до затруднена подвижност и
невъзможна самостоятелна походка.Съгласно заключението,ищцата е имала
силни болки от множеството счупвания на кости-
ключица,рамо,таз,сакрум,контузия на глава и гръден кош и операцията на
корема,което е наложило продължително аналгетично медикаментозно
лечение,при дългият й болничен престой от 15 дни.Вследствие на
приложеното лечение и времето за възстановяване след травмата,болките са
6
намалели,но подвижността и походката са се възстановили чак след три
месеца от изписването,а болките от фрактурираните кости се предполага,че са
в продължение на месеци,според вещите лица.Страданията,които ищцата е
изтърпяла са били силно изразени поради засягане на горния и долния
крайник,таза и оттам невъзможно придвижване,самообслужване и хигиенен
режим.Вещите лица сочат,че ищцата се е нуждаела от грижи в дома и чужда
помощ през целия период на лечение и възстановяване,а интензивността на
болките й е била голяма непосредствено след травмата,след оперативното
лечение и началния период на раздвижването.
От заключението на комплексната СМЕ се установява още,че след
спешната коремна операция,ищцата Н. У. е преведена за реанимация и
интензивно лечение и наблюдение в КАИЛ,а след относително бързото й
възстановяване от кръвоизлива,болничното й лечение е продължило до
изписването й във Втора клиника по хирургия.След възстановяване целостта
на разкъсания черен дроб,същият напълно е възстановил интегритета и
функцията си,без остатъчни функционални или органични дефицити.
В същото заключение е отразено още,че фрактурите на дясната
ключица,на горния край на дясната раменна кост и фрактурите на страничните
израстъци на 2-ри и 3-ти лумбален прешлен,зарастват за един месец,но
възстановителния период и раздвижването е различно дълъг и особено е по-
дълъг в случаите на съчетаване с други травми на тялото и долните
крайници.Фрактурите в областта на таза зарастват за период от 75 дни,а
възстановяването за вертикализация и прохождане продължава не по-малко от
още толкова време,като придружаващото увреждане на горните крайници
забавя този процес до 6-7 месеца при добро протичане на оздравителния
процес.След такива увреди,според вещите лица, рехабилитационните
мероприятия са много продължителни, особено за хипотрофията на
мускулатурата.
Също така,в коментираното експертно заключение е отразено,че е
извършен клиничен преглед на ищцата от всяко от четирите вещи
лица,участвали в експертизата,като прегледите са извършени в периода 25-28
февруари 2025 година,и общото заключение на експертите е,че към момента
на прегледа на ищцата липсват остатъчни негативни здравословни последици
от получените увреждания на черния дроб и коремната стена и не се очакват
последици и усложнения занапред.
В експертното заключение е констатирано още,че при ищцата има
наличие на белег с белезникав цвят с големина на монета от 2 лева в областта
на кръста над интерглутеалната гънка,което се дължи на охлузване от
декубитална рана в същата област.Констатирано е и наличие на цикатрикси по
срединната линия над и под пъпа с дължина 20 см. и ширина 5 мм и два
белега от дренове по двата коремни фланга под пъпа,с форма на буквата “Х” с
размери 2х2 см.,а също и наличие на цикатрикс от рана-4 см. по
горновътрешната част на дясна глезенна става.Според вещите лица,тези
белези се подобряват единствено след козметична операция.
И на следващо място,в заключението на комплексната СМЕ-за се
7
съдържа констатацията,че ищцата е провеждала рехабилитация в домашни
условия под контрол на оторизиран рехабилитатор от датата на изписването й
от болницата,като се мине през вертикализацията и ползването на проходилка
при прохождане през м. септември 2024 г. и се стигне до самостоятелна
походка през м. октомври 2024 г.Според вещите лица,с оглед установените
резултати при прегледа на ищцата през м. февруари 2025 г.,проведената
рехабилитация на същата е успешна,като е уместно и препоръчително ищцата
да провежда ежегодно планово и в оторизирани заведения ЛФК и
физиотерапия.
В съдебно заседание вещите лица уточняват, че при ищцата е налице
остатъчна увреда на сетивната функция в областта на дясното бедро (не усеща
допир на това място), която й причинява дискомфорт, но не нарушава
нормалния живот и ежедневните дейности. Посочват,че е налице и болков
синдром в дясното рамо и ограничения в движението на дясна предмишница
до 90 градуса, което се дължи на счупванията на рамо и ключица, които са
зараснали, но са довели до контрактура на меките тъкани и обездвижване.
Това,според вещите лица,може да бъде преодоляно чрез планова
рехабилитация.
По първоинстанционното дело е изготвена и комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза при участието на вещите лица д-р Н.
П. /психиатър/ и А.Д. /клиничен психолог/,която дава заключение,че ищцата
се представя като тревожна,с повишена страхова готовност към сходни на
инцидента събития,със свръхценни идеи за малоценност,понижена
самооценка,мисли за безперспективност,ниска мотивация и нарушения в
съня.Посочено е още в експертното заключение,че физическите травми у Н. У.
са допринесли за значително ограничаване на възможностите за
самообслужване и самостоятелно функциониране в началните етапи на
възстановяване,а по-късно и към момента на изготвяне на експертизата
/м.февруари 2025 г./ до ограничаване на личностното и социалното й
функциониране,което от своя страна е довело до гореописаните психични
проблеми.Според вещите лица-психиатър и психолог,гореописаните
психологически и емоционални промени в психичния живот на ищцата
времево последват процесното ПТП и могат да бъдат обсъждани биологични
/медикаментозни/ и небиологични /психотерапевтични/ подходи за
подобряване на състоянието й.От психиатрична гледна точка не са налице
значими рискови фактори,които да ограничават пълното възстановяване и
нормален начин на живот на ищцата,според експертизата.В крайна сметка е
констатирано в заключението,че ищцата има разстройство на адаптацията с
изявена тревожност,което се нуждае от специализирана терапевтична
подкрепа,но липсват значими рискови фактори за невъзможност за пълното й
възстановяване и нормален начин на живот.Вещите лица казват,че няма данни
8
за други психиатрични синдроми у ищцата,освен описаните в заключението
нарушения на съня,тревожност,дезадаптация,които са част от разстройството
в адаптацията.
Във връзка с установяване състоянието на ищцата след процесното ПТП
и търпените от нея неимуществени вреди,по първоинстанционното дело са
разпитани и свидетелите К. У.-майка на ищцата и В.Ш.-баба на ищцата по
майчина линия.
Свидетелката К. У. има впечатления за състоянието на дъщеря си от
началото на болничния й престой след настъпване на процесното ПТП.Казва в
тази връзка,че Н. преди операцията й в болницата е била неадекватна,не
можела да отговори,когато майка й я питала как е,било невъзможно да се
разговаря с нея.След като излязла от операционната зала,Н. била преместена в
реанимация и била с опасност за живота,както лекар казал на свидетелката,а
на следващия ден получила подобрение и била преместена в Хирургии на 11-
тия етаж.Имала голям разрез на корема и отстрани имала два дренажа и на
тези места понастоящем били останали белези.След преместване на ищцата на
11-тия етаж в Хирургиите свидетелката У. /т.е. майка й/ останала с нея до края
на болничния й престой.Същата свидетелка казва още,че като цяло ищцата
била неадекватна няколко поредни дни и през цялото време в болницата била
на легло.Невъзможно било да стане заради получените счупвания,ръката й
била обездвижена,имала и множество травми по лицето,по тялото,била със
синини.Имала адски болки и постоянно била на обезболяващи.Свидетелката
казва,че дъщеря й дълго време била на обезболяващи и че е силен човек,но
болките й били адски и дори обезболяващите на моменти не й
помагали.Свидетелката има впечатления,че по време на престоя й в болницата
ищцата била много объркана и нямала спомен за инцидента,плашела се като
види корема си и поставените й дренажи,защото не знаела какво се е
случило.След 15-дневен престой в болницата,ищцата била превозена до
вкъщи със специализиран превоз и била обездвижена,а семейството й взело
специално легло,в което да бъде поставена,както и специален матрак,за да
може тялото й да започне да заздравява,както казва майка й-свидетелката
У..Последната казва още,че след прибирането вкъщи в края на м. май Н.
започнала да прави първи стъпки през м. септември /2024 г./,мускулите й
започнали да отслабват,ръцете и краката й станали слаби,тя не можела сама да
се храни и майка й я хранела,слагали й памперси.За ищцата се грижели майка
й и баба й /другата разпитана по делото свидетелка/ близо 4 месеца
постоянно.През м. септември ищцата станала и започнала да стъпва,но
първоначално й се виело свят при изправяне,мускулите й не издържали,тъй
като били слаби /според св. У./ и ищцата пак лягала.Няколко дни след
прибирането на ищцата в дома й почти ежедневно започнал да идва при нея
9
рехабилитатор,който й помагал за раздвижването й,като и първоначалното
изправяне на ищцата през м. септември също било с помощта на
рехабилитатор.Рехабилитацията причинявала болка на ищцата.В началото
след изправянето й ищцата не можела сама да се движи и правела това с
чужда помощ,ползвала и “нещо като проходилка” според думите на
св.У..Наред с това,св.У. казва,че докато ищцата е била на легло се е чувствала
много зле психически,плачела и на моменти викала и крещяла,а също казва,че
се притеснява много и от белезите по корема и глезена,започнала да се
затваря,да не иска да излиза с приятели.Преди катастрофата ищцата учела
висше в Пловдивския университет-маркетинг,но се наложило да прекъсне
след това,защото не можела да се справя и не била готова да
продължи.Страхувала се,не искала да излиза сама извън дома си и когато
излизала била с придружител.Не си спомняла нищо за инцидента и това,което
знаела за него било от прочетеното в медиите.Св. У. казва,че дъщеря й преди
инцидента е била активен шофьор,но след това вече не шофира и се вози в
кола със страх,не се доверява на всеки шофьор,а известно време /няколко
месеца/ е посещавала и психолог,но не са й предписвани медикаменти за
състоянието й.Белега по корема на ищцата,според впечатленията на същата
свидетелка,има вид на голям и ясно видим отвесен разрез по средата на
корема,който минава през пъпа и е повече от 20 см.,а има и белези от
дренажа,които са от двете страни на корема.Също така има и белег долу на
единия крак,както и на гърба вследствие раните от залежаването.От белезите
си ищцата се притеснявала и стресирала много.Преди инцидента ищцата
активно спортувала и имала добър живот,била контактна и имала много
срещи с приятели,но сега не практикувала спортове,не можела да си вдига
травмираната ръка догоре.Изпитвала болки,а и трудно се изкачвала по
стълби,В момента /т.е. към момента на разпита на свидетелката/ ищцата не
ходела на рехабилитация.Трудно понесла и смъртта на приятелката си,която
загинала при същата катастрофа.
Свидетелката В.Ш.-баба на ищцата казва,че видяла последната на
третия ден след катастрофата,след като била излязла от реанимация в
болницата и също има впечатления,че тогава ищцата била в много тежко
състояние.И тази свидетелка казва,че е полагала грижи за ищцата след
изписването й от болницата и че тя имала рана на корема от
операцията.Свидетелката Ш. казва,че живее в с.Й.Г.,на 10 км. от Пловдив и Н.
известно време след болницата живяла при нея,а баба й полагала грижи за
нея,хранела я,тъй като дясната ръка на ищцата е била пострадала в областта
на рамото и ключицата,а с лявата ръка не можела да се храни.И тази
свидетелка /като другата разпитана свидетелка/ казва,че след прибирането й
от болницата ищцата лежала върху специално медицинско легло с
10
медицински матрак и не можела самостоятелно да се справя с нищо,получила
декубитална рана отзад на таза от залежаването,имала много силни болки и не
можела да спи по цели нощи.Потвърждава и казаното от другата
свидетелка,че известно време след изписването на ищцата от болницата й е
била провеждана вкъщи рехабилитация с цел раздвижване,че тя има голям
белег на корема,видим с просто око,както и белег от декубиталната рана,от
които белези ищцата много се притеснявала,както и че трудно изкачва
стълбите и се изморява при изкачването им,че е прекъснала след катастрофата
обучението си в университета и че все още чувства болки в травмираната ръка
и се оплаквала,че не може да я вдига нагоре.Оплаквала се и от болки в десния
крак.Същата свидетелка има информация и за проведена онлайн консултация
на ищцата с психотерапевт.
Всички изложени по-горе обстоятелства,установяващи се от
коментираните експертизи и показанията на горните две свидетелки и имащи
несъмнено отношение към определяне справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди,са взети предвид от
първоинстанционния съд в обжалваното решение,а се съобразяват и от
настоящата инстанция при извършване на преценката за този размер.По-
конкретно при тази преценка настоящия съд взема предвид вида и тежестта на
получените от ищцата Н. У. телесни увреждания вследствие на процесното
ПТП от 13.05.2024 г.,отчита установеното обстоятелство,че се касае за
множество травми,някои от които животозастрашаващи и наложили спешна
животоспасяваща операция,а други /счупванията/ довели до обездвижване на
ищцата за период от около 3-4 месеца.Отчита и степента на търпените от нея
физически болки в резултат на травмите,които болки според коментираното
по-горе експертно заключение са били значителни непосредствено след
травмата и са засягали общото състояние на ищцата,определено като тежко и
довело до затруднена подвижност и невъзможна самостоятелна походка за
посочения по-горе период.Отчита обстоятелството,че ищцата първоначално е
имала силни болки от множеството счупвания на кости,от контузия на глава и
гръден кош и операцията на корема,което е наложило и продължително
аналгетично медикаментозно лечение при болничния й престой от 15
дни.Отчита и периодите на зарастване на получените фрактури и на
изпитваните болки от тях,както и възстановяване на подвижността и
походката й след три месеца от изписването й от болницата,значителното
ограничаване на възможностите й за самообслужване през това време и
нуждата през същото време от чужда помощ за извършване и на най-
обичайните ежедневни грижи за себе си.Съдът взема предвид и констатацията
на медицинските експерти,че към момента на извършения клиничен преглед
на ищцата през м. февруари 2025 г. липсват остатъчни негативни
здравословни последици от получените от ищцата увреждания на черния дроб
и коремната стена и дадената прогноза от същите специалисти,че не се
очакват последици и усложнения занапред.Отчита и остатъчните описани по-
горе белези по тялото на ищцата и психическите й притеснения от тях,а също
и промяната в психическото състояние на ищцата вследствие на процесното
11
ПТП и получените травми,изразяваща се в разстройство в адаптацията с
изявена тревожност,нуждаещо се от специализирана терапевтична
подкрепа,без обаче да са налице значими рискови фактори за невъзможност за
пълното й възстановяване и нормален начин на живот,както е прието в
заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична
експертиза.Съдът съобразява и липсата на усложнения от травмите като цяло
и наличието само на остатъчна увреда на сетивната функция в областта на
дясното бедро,която причинява дискомфорт,но не нарушава нормалния живот
и ежедневните дейности на ищцата,както и наличието на остатъчен болков
синдром в дясното рамо и ограничение в движението на дясна предмишница
до 90 градуса,дължащо се на контрактура на меките тъкани и обездвижване-
проблем,преодолим според специалистите чрез планова рехабилитация за в
бъдеще.
Наред с гореизложеното,при определяне справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди,дължимо на ищцата Н. У.,въззивният
съд съобразява и възрастта на последната към момента на настъпване на
процесното ПТП /22 години/,както и социално-икономическата обстановка в
страната към същия момент.И при съобразяване на всичко изложено по-горе
въззивният съд счита,че определеното с обжалваното решение обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 130 000 лв. не е занижено и не е определено
в разрез с принципа на справедливост,произтичащ от разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД.Напротив,въззивният съд намира,че така определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението е обоснован и съобразен с
установените по делото обстоятелства,имащи отношение към определяне на
справедливия размер на обезщетението.
В крайна сметка,предвид гореизложеното,въззивният съд също приема
като първоинстанционния,че справедливият размер на търсеното от ищцата
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от
130 000 лв. и съответно на това счита за неоснователно поддържаното във
въззивната жалба на ищцата оплакване за занижен,необоснован и несъобразен
с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размер на същото обезщетение.Предвид това
се налага извода,че предявения от ищцата иск по чл.432,ал.1 от КЗ за
заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди правилно
е приет за неоснователен над присъдения размер от 130 000 лв. до
претендирания такъв от 400 000 лв. и правилно е отхвърлен за същата
разлика,поради което в тази му обжалвана от ищцата част
първоинстанционното решение следва да се потвърди,а разгледаната въззивна
жалба на ищцата като изцяло неоснователна не подлежи на уважаване.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция жалбоподателката
следва да заплати на въззиваемия “ЗАД Асет иншурънс”АД юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК,тъй като депозирания от него
писмен отговор на въззивната жалба е изготвен от юрисконсулт.Обаче,тъй
като дружеството е депозирало само писмен отговор на жалбата,без да
изпрати свой представител в съдебно заседание,то размера на дължимото му
се юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определен съобразно
чл.25а,ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ,а не на основание
12
чл.25,ал.2 от същата наредба,както е поискано в молба на дружеството с вх.
№7993/03.10.2025 г.С оглед на изложеното жалбоподателката ще бъде осъдена
да заплати на въззиваемия сумата от 120 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №242 от 02.06.2025 г.,постановено по т.д.
№563/2024 г. По описа на Окръжен съд-Пловдив,TO,XVI-ти състав,в
обжалваната му част,с която предявеният от Н. Н. У. с ЕГН **********
против “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АСЕТ
ИНШУРЪНС”АД-гр.София с ЕИК ********* за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,претърпени вследствие
на пътнотранспортно произшествие,състояло се на 13.05.2024 г. в гр.Пловдив,
бул.”Руски”№35,е отхвърлен за разликата над уважения размер от 130 000 лв.
до пълния претендиран размер от 400 000 лв.
ОСЪЖДА Н. Н. У. с ЕГН **********,с адрес гр.П.”№22 да заплати на
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АСЕТ
ИНШУРЪНС”АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.”Шар планина”№35 сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13