№ 3392
гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20241110205273 по описа за 2024 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *** против Наказателно постановление №
19/17.02.2022 г., издадено от инж. и.м.п. - директор на Регионална инспекция по околната
среда и водите - София (РИОСВ – София), с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 200,
ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 8 юли 2011 г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3
000 (три хиляди) лева.
В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното наказателно постановление е издадено
при нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв.
Я.А. от САК. В хода на съдебните прения адв. А. моли съда да постанови решение, с което
да отмени обжалваното наказателно постановление поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира разноски, за които
представя списък.
Въззиваемата стрА., редовно призовА., не изпраща представител.
Съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка:
Дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД е титуляр на Разрешително за ползване на воден
1
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води (РЗОВ) № 13720004/01.12.2008 г.,
продължено с Решение № 1519/05.01.2015 г, изменено с Решение № 2675/15.07.2019 г.,
издадени от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) за обект
ИСОЗУРВ (инсталация за сорбционна очистка на замърсени с уран руднични води)
„Чора“ на Сеславско рудно поле, в землището на гр. Бухово, Столична община, район
„Кремиковци“, област София. В РЗОВ са заложени индивидуални емисионни
ограничения (ИЕО) за показателите включени в него по места на заустване.
На 25.06.2021 г. в деловодството на РИОСВ - София е постъпило писмо с вх. №
12520/25.06.2021 г., ведно с копие на Протокол от изпитване № 2021/1023 от
15.06.2021 г. на Централна научно-изследователска лаборатория ЦНИЛ към „Диал“
ООД, с резултати от проведен на 18.05.2021 г. собствен мониторинг по компонент
„Води“ на ИСОЗУРВ „Чора“ на Сеславско рудно поле, в землището на гр. Бухово,
Столична община, район „Кремиковци“, област София, стопанисвано от
„***“ ЕООД.
Извършен е физико - химичен А.лиз на взетите водни проби от Поток № 1 -
Пречистени руднични води след ИСОЗУРВ „Чора“, Пункт № 5 - изход тръбопровод,
непосредствено преди заустване във водоприемника.
След преглед на резултатите от физико-химичния А.лиз от представения Протокол от
изпитване № 2021/1023 от 15.06.2021 г. е установено отклонение от заложените ИЕО в
РЗОВ, както следва:
Поток № 1 - Пречистени руднични води след ИСОЗУРВ, Пункт № 5 - изход
тръбопровод, непосредствено преди заустване във водоприемника.
3
Обща алфа активност - отчетен резултат 1011 ± 152 mBq/dm3, при норма 500 mBq/dm
3
Обща бета активност - отчетен резултат 4802 ± 384 mBq/dm3, при норма 1000 mBq/dm
Костатирано е, че „***“ ЕООД е нарушило условията на издаденото разрешително за
заустване, част от които са посочените ИЕО, което води до влошаване качеството на водите
на повърхностния воден обект, в което дружеството зауства – р. Очушница, поречие
Марица.
За констатираното изхвърляне на отпадъчни води при неспазване на емисионните норми
(индивидуалните емисионни ограничения) свидетелката В. А., в качеството на главен
експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“, дирекция
„Контролна превантивна дейност“ към РИОСВ – София, е издала против дружеството-
жалбоподател Акт № 164/2021 г. от 20.08.2021 г. за установяване на административно
нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ. АУАН е връчен на пълномощник на дружеството – Е.М.,
срещу подпис.
Въз основа на АУАН, на 17.02.2022 г. е издадено обжалваното наказателно постановление.
Приетата от съда фактическа обстановка не е спорна между страните и същата се установява
еднопосочно от приетите по делото доказателства. Цялостният А.лиз на всички
2
доказателствени материали според съдебния състав изяснява по несъмнен начин
фактическата обстановка, възприета от съда. Настоящият състав намира, че доказателствата
са еднопосочни и непротиворечиви помежду си, поради което не се налага обсъждането им
по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от
правна стрА.:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, а именно наказателно
постановление № 19/17.02.2022 г., издадено от Директора на РИОСВ - София, от
процесуално легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок от връчването, поради
което съдът намира същата за допустима.
РазгледА. по същество жалбата се явява основателна поради следните аргументи.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи в кръга на службата им, видно от
приложените по делото Заповед № РД-154/28.02.2019 г. и Заповед № РД-8/10.02.2011 г.,
издадени от Министъра на околната среда и водите. АУАН и обжалваното НП са издадени
при спазване на законоустановените срокове.
Съдът обаче намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено
поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
На първо място, в АУАН като нарушени разпоредби са посочени чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона
за водите във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите.
Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ „Водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат
задължение да: (т.3) поддържат необходимото качество на водата в съответствие с
нормативните изисквания и условията на разрешителните.“
Разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ гласи „Наказва се с глоба, съответно имуществена
санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което (т. 6) изхвърли отпадъчни води във водните обекти и кА.лизационната система, като
наруши емисионните норми и изисквания - от 1000 лв. до 5000 лв.“
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление обаче е посочено, че
„С това свое деяние „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Слатина“, бул. „Ситняково“ № 23, представлявано от С.В.К. – управител е нарушило
чл. 48, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за водите“.
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ „Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен
ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: (т. 2)
ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.“
Видно от изложеното, в обжалваното наказателно постановление като правна квалификация
на нарушението е посочено чл. 48, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Закона за
водите, а не във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, както е квалифицирано в АУАН. Т.е.
3
налице е разминаване между квалификацията на нарушението, дадена с АУАН и тази,
посочена в обжалваното наказателно постановление.
Нещо повече, по-надолу в обстоятелствената част на наказателното постановление,
непосредствено преди неговия диспозитив, е изписано следното: „На основание чл. 53 от
Закона за административните нарушения и наказания и чл. 200, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 38,
ал. 3 от Наредба № 2 от 8 юни 2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни
води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване“.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от цитирА.та наредба регламентира, че „По смисъла на чл. 200,
ал. 1, т. 6 от Закона за водите за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на
определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения.“
При направена служебна проверка обаче, съдът установява, че в цитирА.та Наредба № 2 от 8
юни 2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване не съществува разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 6.
Видно от изложеното, в обжалваното наказателно постановление са посочени две различни
правни квалификации, различаващи се една от друга, и различаващи се от посочената в
АУАН такава. С посочените две различни правни квалификации на деянието, волята на
наказващия орган е неясно изразена, което нарушава правото на жалбоподателя да разбере
нарушението, в което е обвинен и да организира защитата си. По този начин за съда е
невъзможно да осъществи контрол за законосъобразност. Допуснато нарушение не може да
бъде санирано в производството по контрол на законосъобразност на обжалвания акт, тъй
като не е в правомощията на съда да тълкува волята на наказващия орган.
Принципно допустимо е с наказателното постановление да се отстрани като нередовност на
АУАН отсъствието, непълнотата или неправилното въвеждане на правната квалификация на
нарушението. Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление,
наказващият орган не се е съгласил с изложената от актосъставителя правна квалификация
(чл. 48, ал. , т. 3 от ЗВ във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ), тъй като не я е възпроизвел по
същия начин.
В същото време обаче излагането на две различни правни квалификации за едно и също
нарушение категорично препятства правото на защита на жалбоподателя. Същият е поставен
в ситуация, в която трябва да тълкува волята на наказващия орган, като за жалбоподателя
остава неясно кое конкретно правило за поведение е нарушил, а в конкретния случай и каква
санкция следва да понесе.
Неясно остава и за настоящия съдебен състав коя правна квалификация е избрал наказващия
орган, още повече, че преди диспозитива на наказателното постановление е посочен
нормативен акт, приложението на който изобщо не е обсъдено в обстоятелствената част на
наказателното постановление, а именно Наредба № 2 от 8 юни 2011 г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
4
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, като е
посочена и несъществуващата разпоредба на чл. 200, ал. 1 , т. 6 от тази наредба. В ЗАНН не е
предвидена и процедура по отстраняване на очевидни фактически грешки в наказателното
постановление.
Допустимо е с наказателното постановление да се отстрани като нередовност на АУАН
отсъствието, непълнотата или неправилното въвеждане на правната квалификация на
нарушението съгласно член 53, ал.2 от ЗАНН. Изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН ще
бъде съобразено в своята цялост само при наличието на корелация между фактическия
състав на административното обвинение и неговото цифрово изражение, разглеждано като
единство от нарушена материалноправна норма и съответстващата санкционна
разпоредба, което в настоящия случай не е изпълнено.
За пълнота, следва да се отбележи още, че въз основа на извършената проверка, за
констатираното нарушение от стрА. на дружеството-жалбоподател, актосъставителят е
издал АУАН № 164/20.08.2021 г. В обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление (на стр. 2 от същото) обаче е обсъдена редовността на друг АУАН, като е
изложено, че „В издаденият АУАН № 161/19.08.2021 г. не е допусната нередовност съгласно
чл. 42, т. 4 и 5 от Закона за административните нарушения н наказания (ЗАНН)“.
Видно от гореизложеното, съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато процесуално нарушение, препятстващо правото на защита на
дружеството-жалбоподател, което е съществено и обуславя отмяна на наказателното
постановление.
За пълнота на изложеното, съдът намира за необходимо да изложи и мотиви по същество,
т.е. относно материалноправната законосъобразност на нарушението.
Безспорно е доказано, че дружеството-жалбоподател е титуляр на Разрешително за ползване
на воден обект за заустване на отпадъчни води в повтрхностни води (РЗОВ) №
13720004/01.12.2008 г., продължено с Решение № 1519/05.01.2015 г., изменено с Решение №
2675/15.07.2019 г., издадени от директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР)
за обект ИСОЗУРВ „Чора“ на Сеславско рудно поле, в землището на гр. Бухово, Столична
община, район „Кремиковци“, област София, в което са заложени ИЕО за показателите,
включени в него по места на заустване.
В изпълнение на задълженията си, дружеството представило извършен физико - химичен
А.лиз на взетите водни проби от Поток № 1 -
Пречистени руднични води след ИСОЗУРВ „Чора“, Пункт № 5 - изход тръбопровод,
непосредствено преди заустване във водоприемника.
Видно от Протокол от изпитване № 2021/1023 от 15.06.2021 г. е установено отклонение от
заложените ИЕО в РЗОВ, както следва:
Поток № 1 - Пречистени руднични води след ИСОЗУРВ, Пункт № 5 - изход
тръбопровод, непосредствено преди заустване във водоприемника.
5
3
Обща алфа активност - отчетен резултат 1011 ± 152 mBq/dm3, при норма 500 mBq/dm
3
Обща бета активност - отчетен резултат 4802 ± 384 mBq/dm3, при норма 1000 mBq/dm
С оглед гореизложеното, съдът намира, че дружеството е осъществило нарушение на
разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ („Водоползвателите - титуляри на разрешителни,
имат задължение да (т. 3) поддържат необходимото качество на водата в съответствие с
нормативните изисквания и условията на разрешителните “).
Констатирано е, че „***“ ЕООД е нарушило условията на издаденото разрешително за
заустване, част от които са посочените ИЕО, което води до влошаване качеството на водите
на повърхностния воден обект, в което дружеството зауства – р. Очушница, поречие
Марица. Текстът на посочената разпоредба не оставя съмнение, че всяко отклонение от
условията на разрешителното е съставомерно обстоятелство, водещо до отклонение и от
нормативните изисквания, част от които са спазването на условията на разрешителното.
Съдът намира, че относимата санкционна разпоредба би следвало да е тази на чл. 200, ал. 1,
т. 6 от Закона за водите („Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което (т. 6) изхвърли
отпадъчни води във водните обекти и кА.лизационната система, като наруши емисионните
норми и изисквания - от 1000 лв. до 5000 лв. "). Това е така, доколкото специалната
административнонаказателна разпоредба чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 изрично сочи, че по
смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ за нарушаване на емисионните норми се счита
неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни
ограничения (ИЕО), какъвто е и процесния случай.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че в действителност дружеството-
жалбоподател е реализирало състав на административно нарушение. Въпреки това, поради
констатираното по-горе допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, пред
настоящия състав не остава друг избор освен да постанови отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
С оглед всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и предвид направените от „***“ ЕООД разноски за адвокатски
хонорар на адв. Я.А. съгласно представения списък с разноски, Регионална инспекция по
околната среда и водите – София следва да бъде осъдена да заплати сумата от 400
(четиристотин) лева на „***“ ЕООД, представляваща направени от дружеството разноски за
адвокатски хонорар.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, настоящият съдебен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19/17.02.2022 г., издадено от инж. и.м.п. -
6
директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ – София), с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 200, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 38, ал. 3 от Наредба
№ 2 от 8 юли 2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни
обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване, на „***, ЕИК *** е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - София (РИОСВ – София) ДА
ЗАПЛАТИ на „***, ЕИК ***, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд - гр. София, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7