№ 228
гр. Плевен, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на пети ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора Д. Люб. И.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254400600687 по описа за 2025 година
Производство по чл. 313, ал. 1 и следващите от НПК.
Образувано е по жалби от адвокат Л. Г. и адвокат Н. Я., защитници на
подсъдимия Н. Й. М., подадени срещу присъда № 64 от 11.06.2025 г.,
постановена по нохд № 1258/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.
С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал
подсъдимия Н. Й. М. за виновен в това, че на 30.10.2021 год. в землището на с.
***, Плевенска област, не положил достатъчно грижи за гръбначно животно –
кон, което се намирало под негов надзор, в резултат на което на същата дата е
последвала смъртта на Й.Г.Й. от с. ***, Ловешка област, поради което и на
основание чл. 325в, ал. 2, във връзка с ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на една
година лишаване от свобода и на глоба в размер на 1000 лева.
На основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът е отложил изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание в размер на една година лишаване от
свобода, за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия Н. Й. М.
да заплати по сметката на ОД на МВР-Плевен направените по делото разноски
в размер на 1431,86 лева, а по сметката на Районен съд-Плевен – направените
по време на съдебното следствие разноски в размер на 1942 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия Н. Й. М.
да заплати на частните обвинители П. А. Г. и М. Г. Й. направените от тях
разноски по делото общо в размер на 1600 лева.
1
С присъдата съдът се е произнесъл и по въпроса какво да стане с
приложеното към делото веществено доказателство.
В бланкетните въззивни жалби се съдържат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че
присъдата е необоснована, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен
начин. Алтернативно се поддържа и оплакване за явна несправедливост на
наложеното наказание. Правят се искания за отмяна на присъдата и за
постановяване на нова, оправдателна присъда, а алтернативно се иска
изменение на присъдата, като наложеното на подсъдимия наказание бъде
намалено.
В допълнението към въззивната жалба на адвокат Н. Я. се излагат
съображения, че присъдата е неправилна, тъй като е постановена в разрез със
събраните и проверени доказателства по делото, че присъдата почива на
предположения, тъй като изводите на съда за собствеността и владението на
гръбначното животно не се подкрепят от доказателствените източници, че – в
разрез с обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът в мотивите си е
приел, че подсъдимият е осъществил престъплението при сложна /двойна/
форма на вината – евентуален умисъл по отношение на неполагането на
достатъчно грижи за гръбначното животно и непредпазливост по отношение
на общественоопасния резултат, което прави присъдата необоснована, че
присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като неполагането на достатъчно грижи за съответно гръбначно
животно, което е изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325в, ал. 2,
във връзка с ал.1 НК, се определя от правилата на специалното
законодателство, които следва да бъдат формулирани в обвинението, тъй като
правната норма е бланкетна, но нито съдът, нито прокурорът са сторили това,
което от своя страна е нарушило процесуалните права на подсъдимия, че
съдът е игнорирал заключенията на вещите лица М.Ч. и д-р И.В., които не
подкрепят обвинителната теза, че наличните по делото косвени доказателства
не са подложени на детайлен анализ, а са интерпретирани в нарушение на
правилата на формалната логика, поради което изводите на съда относно
авторството на деянието са напълно произволни. В допълнението към
въззивната жалба отново се поддържа – като алтернативно оплакване, и
оплакването на явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се
искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, оправдателна
присъда, а алтернативно – изменение на присъдата, като наложеното
наказание бъде намалено.
Въззивните жалби се поддържат в съдебно заседание от процесуалните
представители на въззивния жалбоподател Н. Й. М., адвокат Н. Я. и адвокат Л.
Г..
Въззивният жалбоподател Н. Й. М. изразява становище, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна и моли да бъде оправдан.
Прокурорът и процесуалните представители на заинтересованите
2
страни Р. А. И., П. А. Г. и М. Г. Й. – адвокат И.М. и адвокат В. М., изразяват
становище, че въззивните жалби са неоснователни, а постановената присъда е
правилна и законосъобразна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи
се във въззивните жалби и в допълнението към въззивната жалба на адвокат
Н. Я., становищата на страните и като провери изцяло правилността на
постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени от легитимни страни, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговарят на
изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК, поради което са процесуално допустими и
следва да бъдат разгледани.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
Плевенският районен съд е приел, че подсъдимият Н. Й. М. е с поС.но
местоживеене в с. ***, Плевенска област. От съвместното си съжителство с
починалата си съпруга С.М. М.а има шест деца. От години М. е във
фактическо съжителство със свид. В.В.М., като двамата имат общо дете –
свид. Е.В.В., но отглеждат и други три деца, чиято майка е В.М.
Подсъдимият осъществявал нерегламентирано животновъдна дейност,
като купувал, развъждал, отглеждал и продавал едри преживни животни –
крави, телета, коне, прасета и овце. Тази дейност Н. Й. М. извършвал в
собствени имоти и в имоти, собственост на свид. В.В.М., с която живеел на
съпружески начала, намиращи се в с. ***, Плевенска област, ул. *** в
общински и държавни имоти в землището на същото село и извън него, в това
число и в имот, намиращ се извън с. *** по пътя към рибарника в местността
„***“ – в селскостопанска постройка с двор. В последния описан имот
подсъдимият отглеждал свободно пуснати 7 броя еднокопитни коне – пет
възрастни кобили и две малки кончета. Една от кобилите била без порода,
светлокафява на цвят, на възраст около 2 години и половина. Нито кобилите,
нито кончетата не били вързани и на краката им не били поставени спънки.
Животните не се отглеждали в заграден двор, а били пуснати да се движат
свободно.
Във връзка с неправомерното отглеждане на животните, както и поради
това, че те често били пускани свободно да се движат на територията на с. ***
и прилежащото му землище, били подавани множество сигнали, както от
кмета на селото – свид. П.С.Б., така и от отделни граждани, до Областната
дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ в гр. Плевен и до Община
Плевен.
През периода 01.01.2019 г. – 31.12.2021 г. в ОБДХ-Плевен постъпили
два сигнала от кмета на с. ***, Плевенска област, във връзка с
нерегламентираното отглеждане на голям брой селскостопански животни от
подсъдимия, които били регистрирани с вх. № ***. и с вх. № ***
Във връзка с депозираните сигнали били извършени документални и
физически проверки от длъжностни лица от ОБДХ-Плевен.
3
При документалната проверка по сигнал с вх. № ***. е установено, че
по данни на Информационната система на БАБХ – Вет ИС, подсъдимият не е
регистриран като собственик на животновъден обект и на селскостопански
животни, като обектите, в които отглеждал животните не са регистрирани по
реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Физическата проверка по същия сигнал била извършена от свидетелите
Л.Е. Й.а и Ю.П.Ч. – в имоти с административни адреси в с. ***, ул. ***,
ползвани от подсъдимия и свид. В.В.М.. По време на проверката било
констатирано, че в имотите се отглеждат неиндетифицирани селскостопански
животни, за самите имоти не били представени документи за правото на
ползване от страна на Н. М. и семейството му, не бил представен и договор с
РВЛ за ветеринарномедицинско обслужване на животните. Проверката
установила извършени нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, а след приключването й бил
съставен констативен протокол № ***
Въз основа на установените нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1, чл. 132,
ал. 1, т. 1 и чл. 51 от ЗВД, бил съставен АУАН № ***. и било издадено
предписание № *** от същата дата за регистрация на обектите по чл. 137 от
ЗВД в съответствие с изискванията на Наредба № 44 от 2006 г.
На 09.05.2019 г. била осъществена физическа проверка от длъжностни
лица от ОБДХ-Плевен в същите имоти. За тази проверка били съставени
констативни протоколи № *** и № *** и било издадено предписание № ***
от същата дата за регистрация на обектите по чл. 137 от ЗВД в съответствие с
изискванията на Наредба № 44 от 2006 г.
Физическата проверка по втория сигнал били извършена от
свидетелите Л.Е. Й.а и И.С.Т. в описаните вече имоти, както и в два имота с
посочени GPS координати, използвани от подсъдимия и свид. В.М. По време
на проверката в имотите било установено, че подсъдимият и семейството му
отглеждат 14 броя коне, 11 броя прасета за угояване, 1 свиня майка, 19 броя
мъжки телета, 1 крава и 8 броя телета. Всички установени животни били без
официална идентификация и по отношение на тях не били изпълнени мерките,
предвидени в Националната програма да профилактика, надзор, контрол и
ликвидиране на болестите по животните и зоозоните /НППКБЖЗ/. Едрите
преживни животни и еднокопитните животни били без паспорти, а обектите, в
които се отглеждали животните не били регистрирани по чл. 137 от ЗВД.
Нямало и договор за ветеринарномедицинското обслужване на животните.
Проверката установила нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДВ, след
завършването й били съставени констативни протоколи № ***. и № *** от
същата дата.
Въз основа на констатираните нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1, чл. 132,
ал. 1, т. 1 и чл. 51 от ЗВД, бил съставен АУАН № ***, който подсъдимият и
свид. В.М.отказали да подпишат, както и издаден акт за възбрана № ***
Въпреки съставените му актове и издадените разпореждания и въпреки
4
наложените възбрани от ОБДХ-Плевен, подсъдимият продължил системно да
нарушавана разпоредбите на ЗВД, като продължил да отглежда и да извършва
търговия с неиндетифицирани животни в нерегистрирани и незаконни
обекти. Н. М. възпрепятствал длъжностните лица да изпълняват служебните
си задължения, като при последващи проверки ограничавал достъпа им до
недвижимите имоти, премествал или продавал животните. Продължил да
пуска животните да се разхождат свободно – както в с. ***, Плевенска област,
така и извън селото, с което създавал опасност за живота, здравето и
собствеността на живеещите в селото. Животните на подсъдимия често
бивали засичани и на пътищата от Републиканската пътна мрежа, като
създавали опасност от възникване на пътни инциденти.
Пострадалият Й.Г.Й. живеел в с. ***, Ловешка област и работел като
охранител във „Фиеста 13“ ЕООД-Плевен. До работното си място се
придвижвал с лек автомобил „***“ с рег. № *** като потеглял от с. *** около
06:00 часа всяка сутрин.
На 30.10.2021 г., след 06:00 часа Й.Й. тръгнал от с. ***, Ловешка област
към гр. Плевен с лекия си автомобил. Около 07:00 часа се движел по път PVN
2061 – в посока от с. ***, Плевенска област към с. ***, Плевенска област. По
това време в района се образувала ниска слоеста облачност и видимостта била
намалена до мъгла. Слънцето на тази дата изгряло в 07:55 часа, а
продължителността на граждански полумрак била 31 минути. При описаните
метерологични условия, когато МПС на Й. се намирало на 440 метра северно
от портала на „Българска петролна рафинерия“ и се движело по прав пътен
участък бе неравности със скорост от 95 км/ч в посока юг-север, на пътното
платно перпендикулярно, в посока от изток на запад, внезапно навлязла
светлокафява кобила, собственост на подсъдимия Н. М.. Настъпил удар между
лекия автомобил и кобилата в района на пътното платно. Първоначалният
контакт бил с предната дясна част на лекия автомобил и кобилата, вследствие
на който конят паднал последователно върху предния капак, предното обзорно
стъкло, тавана на автомобила с ротационно движение отдясно наляво около
надлъжната си ос. Ударът приключил с падането на коня на пътното платно –
зад движещия се автомобил. В резултат на удара Й.Й. получил травми,
несъвместими с живота, и починал. След удара лекият автомобил продължил
движението си направо и впоследствие вдясно, излязъл от пътното платно,
пресякъл банкета и преминал в тревистата местност източно от платното за
движение.
В 06:54 часа в ЕЕНСП 112 бил получен сигнал за настъпило ПТП
между лек автомобил и кон. Пристигналите на място екип на ЦСМП-Плевен и
служители на ОД на МВР-Плевен констатирали смъртта на Й. и кобилата,
собственост на подсъдимия.
От назначената по време на ДП съдебномедицинска експертиза става
ясно, че смъртта на Й.Й. се дължи на несъвместима с живота черепно-мозъчна
травма и е настъпила веднага. Уврежданията на Й. са резултат та тъпа травма –
5
силен удар в челната част на главата от външни и вдадени в купето на лекия
автомобил части на автомобила, получена в условията на реализирано ПТП.
От назначената по време на разследването автотехническа експертиза е
видно, че при движение в тъмната част на денонощието водачът има
ограничена видимост пред автомобила и встрани от него. Границите на тази
видимост се определят от светлините на автомобила. При движение на дълги
светлини – както приема вещото лице /при това без да е взета предвид
наличната съгласно справката от НИМХ-Филиал Плевен мъгла/ видимостта е
била около 150 метра пред МПС и до 7 метра встрани от него. В конкретния
случай водачът е могъл да възприеме опасността единствено в границите на
осветената от фаровете зона. Страничната осветеност от 7 метра се явява зона
за възприемане на потенциална опасност. От направените изчисления става
ясно, че времето за придвижване на коня от границата на видимост
перпендикулярно на пътното платно до мястото на удара е около 1,70 секунди.
Това време съвпада с времето за възприемане на опасността от водача, което е
1,68 секунди, но без възможност за реакция, при която да започне процесът на
спиране и промяна в посоката на движение. Поради това водачът не е имал
възможност и не е предприел никакви действия за спиране, което се
потвърждава както от липсата на спирачни следи в цялата зона на ПТП, така и
от траекторията на праволинейно движение на автомобила след сблъсъка.
Липсата на спирачни следи води до извода за внезапност на събитието.
Според вещото лице водачът на лекия автомобил е имал време единствено да
възприеме опасността, но не е имал време за реакция и независимо от
избраната скорост на движение сблъсъкът е бил неизбежен. Водачът на лекия
автомобил не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, дори и при
движение със значително по-ниска скорост.
След ПТП, длъжностни лица от ОБДХ-Плевен – на 02.11.2021 г. и на
09.11.2021 г., извършили нови физически и документални проверки на
отглежданите от подсъдимия и свид. В.В.М. преживни животни.
Комисията, назначена със заповед на директора на ОБДХ-Плевен от
09.11.2021 г., извършила повторна проверка и установила, че в имота на ул.
„*** не са налице възбранените с акт за възбрана № *** 8 броя свине, за които
е следвало да бъдат предприети мерки на основание чл. 139а, ал. 1, ал. 3 и ал.
4 от ЗВД, както и за наличните 2 броя кобили. В имотите на *** повторна
проверка не била извършена, тъй като служителите не били допуснати от
подсъдимия и В.М. При посещението на 2 имота с посочени в констативния
протокол координати, е установено, че в момента на проверката животните не
са налични. При посещението на обект в покрайнините на селото, имот
граничещ с последната къща на *** е установено, че подсъдимият заедно с
няколко други лица товарят коне в МПС с рег. ***
Въз основа на констатираните нарушения на чл. 139, ал. 1, т. 1, чл. 132,
ал. 1, т. 1 и чл. 51 от ЗВД, бил съставен АУАН № ***, който подсъдимият и
свид. В.М.отказали да подпишат заедно с изготвените актове за възбрата №
6
***.и № ***
При извършената на 02.11.2021 г. проверка са установени 4 броя коне,
16 броя свине и 10 броя телета. Същите не са били налични при извършената
на 09.11.2021 г. проверка.
От назначената по време на съдебното следствие
ветеринарномедицинска експертиза се установява, че обективно заснетия кон
от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието е без порода;
женски пол, светлокафяв на цвят, с кафява грива и опашка, заден десен крак
има бял ботуш от копитото до средата на метатарзалните кости, възраст около
2 години и половина, кобилата не е раждала – свидетелство за това е
неразвитата млечна жлеза. Животното е без паспорт и без надлежна
идентификация – чип.
Според заключението на вещото лице д-р И.В. - въз основа на
констативен протокол № ***., съставен от д-р Л.Е. Й.а и д-р И.Т.:
1.На ул. *** са намерени 4 броя еднокопитни – 3 коня – 1 мъжки, сив на
пулове, 1 мъжки – черен, 1 мъжко конче на около 3 месеца. Посочените
еднокопитни са от мъжки пол, а предмет на делото е светлокафява кобила;
2. На ул. „*** са намерени 1 брой кобила с женско конче „кафеникави“
– обективно еднокопитните са майка и малко конче /предмет на делото е
нераждала кобила на около 2 години и половина, светлокафява на цвят/, 1 кон
– женски, черен на цвят, 3 броя еднокопитни без идентификация /предмет на
делото е светлокафява кобила/;
3. В имот извън селото по пътя към рибарника – в селскостопанска
постройка с дворче, се отглеждат 7 броя еднокопитни – коне – 5 възрастни
животни и 2 кончета с различни цветове. Двете кончета са с различни цветове,
а предмет на делото е кобила на възраст около 2 години и половина – няма
съответствие. Конете са възрастни животни, не е възможно да се осъществи
идентификация, отсъстват данни за пол, възраст, цвят, особени белези.
Кобилата – предмет на делото, не може са се каже, че съвпада с някое от тези
5 броя еднокопитни животни, тъй като липсват описание и идентификация на
животните.
От назначената по време на съдебното следствие съдебно-техническа
експертиза става ясно, че ПТП е реализирано на пътя между селата *** и ***.
На терена няма следи от събитието. РазС.ието по шосе от мястото на ПТП до
рибарниците в местността „***“ е 6,8 км, а разС.ието от рибарниците до
конюшнята е 1,8 км.
По време на съдебното следствие е назначена и допълнителна съдебно-
техническа експертиза. От заключението на вещото лице М.Ч. става ясно, че
по линията на конюшнята в с. *** до мястото на ПТП изкуствени препятствия
са оградата и водната площ на рибарника, оградата на НХК, а естествени
препятствия са река Вит и заблатената територия. Според вещото лице
западно оградата на НХК се намират ниви.
7
Описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена и
доказана, съобразявайки се с отчасти с обясненията на подсъдимия, с
показанията на разпитаните свидетели П.С.Б., Х.Н.И., Х.И.Х., Л.Е. Й.а,
С.Н.В., В.В.М., Е.В.В., Ю.П.Ч. и И.С.Т., със заключенията на вещите лица доц.
д-р С.К., Н.П., д-р И.В., М.Ч., както и със събраните по делото писмени
доказателства.
Въз основа на приетата за установена и доказана фактическа
обстановка първостепенният съд е достигнал до правния извод, че
подсъдимият Н. Й. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 325в, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК, признал го е за
виновен и му е наложил наказания лишаване от свобода и глоба.
Въззивните жалби са неоснователни. Оплакванията, съдържащи се в
тях, се отнасят до допуснати от прокурора при изготвяне на обвинителния акт
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила при
формулиране на обвинението, до допуснати от контролирания съд при
разглеждане на делото и при постановяване на присъдата отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия, и до явна несправедливост на
наложеното наказание.
Въззивната инстанция намира за необходимо първо да разгледа
оплакванията за допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита, които
по принцип са основание за отмяна на присъдата и за връщане на делото за
ново разглеждане, а след това и останалите оплаквания.
В допълнението към въззивната жалба на адвокат Н. Я. се твърди, че
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325в, ал. 2, във връзка с ал. 1
НК – неполагане на достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира
под надзор на подсъдимия, се определя от специални правни норми /от
правилата на специалното законодателство/, които следва да бъдат изрично
посочени в обвинителния акт, тъй като правната норма на чл. 325в, ал. 2, във
връзка с ал. 1 НК е бланкетна. Твърди се, че това не е сторено от прокурора –
нито при изготвяне на обвинителни акт, нито по време на съдебното
следствие, поради което осъдителната присъда е постановена при съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.
Оплакването е неоснователно и съображенията за това са
следните:
Преди всичко следва да се изтъкне, че при провеждане на
разпоредителното заседание подсъдимият и неговите защитници не са
направили възражение за допуснати при изготвяне на обвинителния акт
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Н. Й. М., включително и
възражението, съдържащо се в допълнението към въззивната жалба на
адвокат Н. Я.. Поради това оплакването е незаконосъобразно, тъй като
8
съгласно императивната разпоредба на член 248, ал. 3 НПК в съдебно
заседание на въззивния съд не могат да се правят възражения за допуснатите
нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били
поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по
почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени.
Оплакването е неоснователно и на друго основание. Това е така, не
само защото подсъдимият и защитниците му не са се оплакали за нарушено
право на защита поради неразбирането в какво точно се състои обвинението,
за да могат адекватно да му се противопоставят, а защото в обстоятелствената
част на обвинителния акт изрично е посочено, че подсъдимият продължително
време е отглеждал – макар и не по предвидения в закона ред, различни видове
животни, включително и коне, извършвани са му проверки и са му съставяни
актове за установяване на административни нарушения. Предотвратяването на
бягството на кобилата, станала причина за ПТП, се изисква най-малко от
Закона за ветеринарномедицинската дейност, с правилата на който всеки, под
чийто надзор се намира гръбначното животно, следва да е запознат. Затова
трябва да се съди и поради установените по делото факти, че подсъдимият по
начало е полагал грижи за коне.
Освен изложеното дотук е необходимо да се изтъкне и това, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът изрично е посочил,
че „обвиняемият М. е извършил деянието чрез бездействие, защото като
собственик на светлокафявата кобила /кон/ е бил задължен да се грижи за
животното, но е стопанисвал същото в разрез с установените норми и правила,
наложени с Наредба № 40 за условията за отглеждане на селскостопански
животни, съобразени с техните физиологични и поведенчески особености,
издадена от министъра на земеделието и храните, обн. ДВ бр. 106 от
12.12.2008 г., Наредба № 2 на Общински съвет-Плевен за опазване на околната
среда в гр. Плевен, Закона за ветеринарномедицинската дейност и
ветеринарномедицинските изисквания.
Неоснователно е и оплакването за допуснато при постановяване на
присъдата съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на правото на защита на подсъдимия, и изразяващо се в това,
че основният съд е приел, че деянието на Н. Й. М. е осъществено при „сложна
/двойна/ форма на вината“ – евентуален умисъл по отношение на
неполагането на достатъчно грижи за гръбначното животно, което се е
намирало под негов надзор, и непредпазливост по отношение на
общественоопасните последици – смъртта на Й.Г.Й., докато в обвинителния
акт, с който подсъдимият е предаден на съд, прокурорът е приел, че М. е
извършил деянието по непредпазливост.
На първо място следва да се отбележи, че съдилищата в Република
България демонстрират разнородно тълкуване по отношение на приложимата
форма и вид на вината в казуси, идентични с настоящия – било, че деянието е
само умишлено, било, че е възможно да е извършено и по непредпазливост,
9
било при смесена форма на вината – умишлено, що се касае до полагане на
достатъчна грижа и непредпазливо, що се касае до причинените увреждания
или смърт.
Според настоящия състав на въззивната инстанция обаче
престъплението по чл. 325в, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК може да бъде
извършено само при вид на умишлената вина „евентуален умисъл“. Това е
така, защото ако умисълът е пряк, би било възможно да се прилагат нормите
на чл. 115, чл. 128 и чл. 129 НК със съответни квалифициращи признаци, а що
се касае до непредпазливостта, то тя се санкционира само в предвидените в
закона случаи. Смесената форма на вината, както е регистрирана в чл. 124 НК,
развива позицията за неединно поведение на дееца, при което се очертава
умисъл за причиняване на телесна повреда и непредпазливост за смъртта.
Тази принципна позиция е застъпена в решение № 245 от 22.04.2024 г. по н. д.
№ 293/2024 г., Второ н. о. и се споделя и от настоящия състав на въззивната
инстанция.
Водещо при определяне на формата на вината при престъпленията по
чл. 325в, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК е конструкцията на самата правна норма,
както и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 4 НК.
Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 НК, непредпазливите деяния са
наказуеми само в предвидените от закона случаи. В същото време в
разпоредбата на чл. 325в, ал. 2, във връзка с ал. 1 НК не е предвидено, че това
деяние – за разлика от това по чл. 124 НК, може да бъде извършено по
непредпазливост или при смесена форма на вината.
Въз основа на изнесените правни съображения въззивният съд приема,
че подсъдимият Н. Й. М. е осъществил деянието умишлено – при форма на
умишлената вина „евентуален умисъл“. Той е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал
настъпването на тези последици. В частност М. е съзнавал, че не полага
достатъчно грижи за гръбначното животно, което се намира под негов надзор,
съзнавал е и, че вследствие на това животното може да причини телесни
увреждания, включително и смърт на човек. При евентуалния умисъл, какъвто
е налице в разглеждания случай, деецът макар и да не цели причиняване на
общественоопасните последици, все пак ги очаква като възможен резултат от
своето поведение, но се отнася безразлично към това. В този смисъл е и
Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на Пленума на ВС на РБ, т. 3, абзац 2,
изречение последно.
Обстоятелството, че прокурорът - в обвинителния акт, и основният съд
– в мотивите към присъдата, приемат различни форми на вината на
подсъдимия Н. Й. М., по принцип представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
М., и по начало е основание за отмяна на присъдата и за връщане на делото за
ново разглеждане на първоинстанционния съд. В разглеждания случай обаче
това не може да бъде сторено, тъй като е налице обективна пречка –
10
разпоредбата на член 335, ал. 3 НПК, съобразно която, когато са налице
повторно условията на ал. 2, въззивният съд не връща делото за ново
разглеждане, а го решава по същество.
Неоснователно са оплакванията, че присъдата е неправилна, тъй
като е необоснована и почива на предложения, че обективната истина по
делото не е разкрита, както и че съдът не е взел решението си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото.
Съобразно непротиворечивата практика на ВКС на РБ по наказателни
дела, например решение № 76 от 23.04.1991 г. по наказателно надзорно дело
№ 100/91 г., Военна колегия на ВС на РБ, присъдата е явно необоснована,
когато въобще липсват доказателства за фактическите положения, приети от
съда за установени или когато събраните доказателства са в явно
противоречие с приетите за установени факти, което изключва възможността
да се направи извода, че те са настъпили.
В разглеждания случай присъдата е обоснована, тъй като фактическите
положения, приети от съда за установени, се подкрепят от доказателствата по
делото.
В мотивите към атакуваната с въззивните жалби присъда основният
съд е посочил какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение. Изложени са подробни фактически и правни съображения защо
свидетелските показания на В.В.М. и Е.В.В. са изключени от
доказателствената съвкупност.
По начало за да е нарушен принципът на разкриване на обективната
истина следва да е налице едностранчиво кредитиране на доказателствата, при
наличие на съществени противоречия в тях. Основно задължение на съда е да
изясни обективната истина по делото, като събере и провери всички
доказателства, както уличаващите, така и оневиняващите дееца.
По конкретното дело правните изводи на основния съд имат за основа
доказателствени факти, събрани и проверени по реда на чл. 106 и чл. 107
НПК. Не са нарушени основните правила при проверката на доказателствата.
Доказателствените източници са пълно и всестранно анализирани, което е
гаранция за правилността на възприетата фактология и за верността на
правните изводи. Показанията на разпитаните свидетели са обсъдени в тяхната
взаимна връзка и обусловеност – решаващият съд е обсъдил защо дава вяра на
едни и отхвърля други доказателства, когато между тях има съществени
противоречия относно главните факти по делото. Първостепенният съд е
изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 107 НПК, като е
събрал всички доказателства за относимите обстоятелства, както и
процесуалното си задължение по чл. 305, ал. 3 НПК по начина, който е
предписан в тази правна норма.
Оплакването, че съдът не е взел решението си по вътрешно
11
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона е
неоснователно.
Основният съд е направил цялостна и обоснована преценка на
доказателствения материал. Липсват допуснати нарушения във връзка със
събиране и проверка на доказателствата, както и във връзка с оценката им – за
да изгради изводите си за вината на подсъдимия и за авторството на
престъплението, съдът се е позовал на техния действителен смисъл.
Обстоятелството, че подсъдимият отрича да е извършил престъпление, а
доказателствата, подкрепящи обвинителната теза са косвени, не е
пренебрегнато от съда, а решението му да се довери на тези доказателства е
основано на цялостния доказателствен материал. Право на подсъдимия е да
отрича авторството на престъплението или да дава обяснения, каквито намери
с оглед на избраната от него защитна позиция, но когато обясненията му се
опровергават по несъмнен начин – както това е и в разглеждания случай, от
събраните гласни и писмени доказателства не може да се приеме, че е
нарушено правото му на защита или се поражда съмнение относно
авторството на деянието.
Правилността на вътрешното убеждение на съда има две страни –
формална и по същество. От формална гледна точка вътрешното убеждение е
правилно, когато при неговото формиране са спазени съответните
процесуални правила /изследвани са всички обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване на делото, изводите на съда се основават на
всички доказателствени материали, а не само на някои от тях, като други са
игнорирани, мотивите са пълни, ясни и безпротиворечиви/. В разглеждания
случай тези процесуални правила са спазени. Поради това не е налице
нарушение на принципа за оценка на доказателствения материал по вътрешно
убеждение, закрепен в чл. 14 НПК.
Извършеното престъпление и неговото авторство са доказани по
несъмнен начин от свидетелските показания на П.С.Б., Л.Е. Й.а, Ю.П.Ч.,
И.С.Т., Х.Й.Х., които установяват по обективен и безпротиворечив начин
обстоятелството, че подсъдимият продължително време е отглеждал коне в
нерегистрирани животновъдни обекти, които са били пуснати да се движат
свободно, сигналите срещу подсъдимия, депозирани в ОБДХ-Плевен и
Община Плевен, във връзка с осъществяваното от него отглеждане на
животни не по предвидения в закона ред, извършваните по този повод
физически и документални проверки в имотите на Н. Й. М. от длъжностни
лица от ОБДХ-Плевен, констатираните по време на проверките нарушения на
ЗВД, съставените АУАН и констативни протоколи, обстоятелството, че
единственият жител на с. ***, Плевенска област, срещу когото са подавани
сигнали за допуснати нарушения при отглеждането на животни е
подсъдимият.
П.Б. изяснява и обстоятелството, че отглежданите от Н. М. коне са били
12
пускани да се движат свободно в селото и землището му, както и че няколко
дни след станалото ПТП подсъдимият е направил извънсъдебно признание
пред него, че конят, предизвикал произшествието, е бил негова собственост,
но впоследствие той го подарил на сина си Е.В.В..
Л.Й.А. установява, че конят, заснет на фотоалбума към протокола за
оглед на местопроизшествието, без порода, от женски пол, светлокафяв на
цвят, с кафява грива и опашка, бял ботуш на заден десен крак от копитото до
средата на метатарзалните кости, на възраст около 2 години и половина, е
един от конете, описани в констативния протокол от 02.08.2021 г. пет
възрастни кобили, които са отглеждани свободно в имот, намиращ се извън с.
*** по пътя за рибарника – в селскостопанска постройка с дворче.
Показанията на изброените свидетели по своето естество
представляват косвени доказателства, тъй като те не уличават пряко
подсъдимия като извършител на престъплението. В същото време решаващият
съд при решаване на въпросите по чл. 102 НПК няма процесуално задължение
да използва единствено и само преки доказателства. Постановяването на
осъдителна присъда въз основа на косвени доказателства, какъвто е и
разглежданият случай, не е процесуално недопустимо, щом като съдът при
анализа и оценката на доказателствената съвкупност е направил единствено
възможния и безпротиворечив извод за авторството на престъплението. В този
смисъл е и константната практика на ВКС на РБ по наказателни дела,
например решение № 426 от 03.10.2002 г., по н. д. № 198/2002 г., Второ н. о.
Правната доктрина и съдебната практика на ВКС на РБ и на
териториалните съдилища възприемат разбирането, че косвените
доказателства – уликите, могат да послужат в наказателния процес като
единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, но само в случай, че
направеният въз основа на тях извод е единствено възможният. Обвинение,
основано само на косвени доказателства, е доказано по несъмнен начин,
когато всяка улика е свързана с основния факт и е от такова естество, че
обсъдена във връзка с всички останали, съставлява с тях хармонично цяло и
дава основание да се направят обосновани изводи по отношение на главния
факт, за да се разкрие обективната истина за фактическите обстоятелства, при
които е извършено престъплението. В този смисъл са решение № 34 от
06.02.1985 г. по н. д. № 6/85 г., Второ н. о., решение № 70 от 13.03.1995 г. по н.
д. № 602/94 г., Трето н. о. и решение № 90 от 21.06.1995 г. по н. д. № 476/94 г.,
Първо н. о.
По конкретното дело решаващият съд е изложил убедителни и
обосновани съждения защо въз основа на приетите от него за установени
факти по делото, подкрепени с множество косвени доказателства, е възможно
да се направи единствено възможния извод за авторството на престъплението.
Изрично е посочил, че изброените в мотивите косвените доказателства
съставляват хармонично цяло – „стройна /хармонична/ логическа верига“,
която позволява безпротиворечив извод, че Н. Й. М. е осъществил
13
престъплението, за което е предаден на съд с обвинителния акт. Правните и
фактически аргументи на основния съд са правилни и законосъобразни,
поради което се споделят напълно и от настоящия състав на въззивната
инстанция.
Необходимо е да се отбележи също, че съдът е съпоставил
доказателствените източници и е обосновал становището си за достоверност
на онези от тях, от които извежда обстоятелствата по чл. 102 НПК. Основният
съд е извършил анализ на целия доказателствен материал, въз основа на който
е обосновал изводите си за достоверност на установеното от свидетелите П.Б.,
Л.Й.А., Ю.Ч., И.Т. и Х.Х.. При положение, че съдът е направил изводите си в
тази част след съпоставяне с обективни доказателствени източници –
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, заключенията на
вещите лица доц. д-р С.Д.К. и Н. К. П., приложените по делото писмени
доказателства, констатациите за безпротиворечивост и съответствие с
доказателствените материали не са направени в нарушение на процесуалните
правила, поради което и оплакването във въззивните жалби за едностранен
подход при проверката на доказателствата е лишено от основание.
Обстоятелството, че контролираният съд е изключил от
доказателствената съвкупност свидетелските показания на В.В.М. и
Е.В.В., както и заключението на вещото лице И.В. не води до извод, че е
налице игнориране на част от доказателствата, респективно – до извод, че
е налице едностранчив подход при проверката на доказателствата.
Районният съд е изложил подробни съображения защо не е дал вяра на
свидетелските показания на В.В.М. и Е.В.В.. Тези съображения са правилни и
законосъобразни, поради което се възприемат и от въззивната инстанция.
Съобразно константната практика на ВКС на РБ по наказателни дела,
например решение № 164 от 05.05.2000 г. по н. д. № 85/2000 г., Второ н.о,
съдът може да не даде вяра на свидетеля само след като изпълни задължения
си по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК т. е. след като съпостави и анализира
поотделно и в съвкупност с останалите доказателства, гласното
доказателствено средство. В разглеждания случай това е сторено, поради
което оплакването за неспазване на установения процесуален ред за оценка и
анализ на доказателствата е лишено от основание. По делото по категоричен
начин е установено, че към датата на инкриминираното деяние В.В.М. е била
във фактическо съжителство с подсъдимия, а Е.В.В. е син на подсъдимия,
въпреки че не е припознат от него. Поради това и двамата са заинтересовани
от изхода на делото и в частност – имат интерес да смекчат
наказателноправното положение на Н. Й. М., като му осигурят благоприятен
изход от съдебния процес. Освен това Е.В.В. – съобразно императивната
разпоредба на чл. 121, ал. 1 НПК, не е длъжен да дава показания по въпроси,
които биха уличили в извършване на престъпление неговия баща. Отделно от
това – както правилно е установил основният съд, показанията на Маринова и
Василев са опровергани от свидетелските показания на П.Б., Л.Й.А., Ю.Ч.,
14
И.Т. и Х.Х.. На последно място, но не и по значение, от свидетелските
показания на В.М.и Емил Василев става ясно, че кобилата, предизвикала ПТП
и заснета на фотоалбума към протокола за оглед, не е гръбначното животно,
което подсъдимият „бил подарил“ на сина си Емил Василев.
Изключването от доказателствената съвкупност на заключението на
вещото лице д-р И.В. е реализирано по предвидения в процесуалния закон ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 НПК, експертиза се назначава, когато
за изясняване на обстоятелствата по делото са необходими специални знания в
областта на науката, изкуството или техниката т. е. експертното заключение не
е доказателство или доказателствено средство, не е факт от обективната
действителност, свързан с обстоятелствата по делото, а дейност насочена към
изясняване на тези обстоятелства. Доказателствената сила на експертното
заключение не предпоставя неговата задължителност за съда, като в случаите
на несъгласие с отговорите на вещото лице, какъвто е и настоящият, съдът е
длъжен да се мотивира /аргумент от чл. 154 НПК/. При установено
противоречие в доказателствените материали няма пречка съдът да кредитира
едни от тях и да отхвърли други. Той обаче е длъжен да се мотивира.
Смисълът на мотивирането е да предостави на спорещите страни защита
срещу произволни съдебни решения, които биха могли в сериозна степен да
накърнят интересите им. По конкретното дело са налице убедителни мотиви
защо съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице д-р И.В.. Тези
мотиви са логични и законосъобразни, тъй като вещото лице не е съобразило
свидетелските показания на Л.Е. Й.а при отговорите на поставените му
въпроси и е стигнало до погрешни изводи.
Неоснователно е и възражението, че съдът при постановяване на
обжалваната присъда, не е обсъдил заключенията на вещите лица М.Ч. и
Н.П. – в частта му, определяща мястото на удара.
От мотивите към присъдата става ясно, че упрекът към аналитичната
дейност на съда е лишен от основание. Обсъдени са и двете заключения, но
съдът изрично е посочил, че заключенията вещото лице на М.Ч. не изключват
наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като установяват единствено
изкуствените и естествени препятствия от конюшнята в с. ***, Плевенска
област до мястото на произшествието, както и съответните разС.ия в
километри, но в никакъв случай не изключват възможността кобилата да се
придвижи до района на ПТП. В крайна сметка – както логично е отбелязал
основният съд, обстоятелството по кой от двата маршрута е преминал коня, за
да се придвижи до местопроизшествието, е правно ирелевантно.
От мотивите на присъдата става ясно, че основният съд наистина не е
посочил в мотивите мястото на удара между лекия автомобил, управляван от
пострадалия, и кобилата, но изцяло се е доверил на заключението на вещото
лице инж. Н.П., което е прието и от страните по делото. От това заключение е
видно, че ударът е настъпил непосредствено до разделителна линия на
пътното платно, където са намерени следи от протриване на суха кал. Мястото
15
на удара в никакъв случай не оневинява подсъдимия и за въззивната
инстанция не става ясно какъв е смисълът на това възражение. По-важното в
заключението на вещото лице обаче е това, че излизането на коня през МПС е
било внезапно и времето за реакция на водача не е било достатъчно за
задействане на спирачната уредба.
Възражението – поддържано като алтернативно оплакване във
въззивните жалби, че наложеното на подсъдимия наказание е явно
несправедливо, е неоснователно.
При определяне вида и размера на наказанието, което е наложил на
подсъдимия, районният съд е приел като смекчаващи обстоятелства
продължителния срок на наказателното производство, който надхвърля
понятието за „разумен срок“, тежкото семейно и материално положение на Н.
Й., доброто му процесуално поведение и демонстрираното критично
отношение към извършеното престъпление. Като отегчаващи обстоятелства
са приети множеството административни производства, проведени срещу
подсъдимия, за извършени от него нарушения на Наредба № 40 от 12.12.2008
г., издадена от министъра на земеделието и храните,на Наредба № 2 на
Общински съвет-Плевен и на разпоредбите на ЗВД, както и високата степен
на обществена опасност на извършеното престъпление.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира за необходимо да
отбележи, че основният съд не е взел предвид обективно съществуващи
отегчаващи вината на въззивния жалбоподател обстоятелства – наличието на
множество предходни осъждания, включително и на лишаване от свобода с
ефективно изтърпяване на наказанията, както и недобрите му
характеристични данни, установени от приложената на л. 97 от ДП
характеристична справка. Отделно от това не е ясно защо като смекчаващи
обстоятелства са приети критичното отношение към извършеното
престъпление - при положение, че такова не е изразено – нито в ДП, нито по
време на съдебното следствие, както и „доброто процесуално поведение на
подсъдимия, насочено към разкриване на обективната истина по делото“,
каквото поведение изобщо не е налице. Дори само при наличието на тези
обстоятелства оплакването за явна несправедливост на наказанието е лишено
от основания.
При обективно установените от въззивната инстанция, а не от
първостепенния съд, смекчаващи и отегчаващи обстоятелства е възможен
единствено възможния правен извод, че по отношение на въззивния
жалбоподател е проявено неоправдано снизхождение. Наложеното на
подсъдимия наказание наистина не съответства – и то очевидно, на
обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства и на целите по чл. 36 НК, но не защото е
завишено, а обратно – защото е определено към долния размер на
предвиденото в закона.
При служебната проверка на присъдата и в рамките на
16
правомощията си по чл. 314, ал. 1 НПК, настоящият състав на
въззивната инстанция констатира, че първостепенният съд е допуснал
нарушение на материалния закон при отлагането на изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание в размер на една година лишаване
от свобода.
От приложеното на л. 93 – л. 96 от ДП свидетелство за съдимост за
подсъдимия Н. Й. М. става ясно, че той е осъждан многократно, включително
и на лишаване от свобода с ефективно изтърпяване на наказанието, и не е
реабилитиран. Това обстоятелство изключва възможността наложеното му
наказание в размер на една година лишаване от свобода да бъде отложено с
тригодишен изпитателен срок, както е сторил това Плевенският районен съд.
При липсата на съответен протест на прокурора и на съответна жалба от
частните обвинители този недостатък на обжалваната присъда не може да
бъде отстранен от въззивната инстанция.
Обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като – при
липсата на протест и на въззивни жалба от частните обвинители, не са налице
основания за нейната отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с
чл. 338 от НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 64 от 11.06.2025 г., постановена по нохд №
1258/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17