№ 19597
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110175313 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Д.
Й., ЕГН **********, А. Н. Й., ЕГН ********** и М. Н. Й., ЕГН **********
кумулативно обективно и субективно осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска
осъждането на ответниците да заплатят следните суми, с които са се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца: 2.12 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. ******* № 57, магазин № 8 за
периода от 01.2022 г. до 04.2022 г., и 0.61 лв. - законна лихва за забава от
31.08.2022 г. до 11.12.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода
05.2022г.-10.2022г. както следва 11.65 лв. -главница и 3.39 лв. - лихва, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на дълга, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
дълга, при квоти 2/4 за А. Д. Й. и по ¼ за А. Н. Й. и М. Н. Й..
Ищецът твърди, че ответниците са използвани доставената топлинна
енергия за стопански нужда, но доколкото между страните е нямало подписан
договор същите са се обогатили неоснователно. Твърди, че ответниците А. Н.
Й. и М. Н. Й. са наследници на Н. Д. Й.. Посочва, че ответниците е следвало
да заплащат задълженията си до 20 число на месеца, следващ месеца на
доставка и като не са го сторили са изпаднали в забава. С оглед
гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който признават вземанията на ищеца и прилагат документ за
извършено плащане.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Доколкото липсва спор между страните, че всички предпоставки,
обуславящи основателността на исковите претенции, са се осъществили, както
и предвид извършеното плащане на претендираните суми, извършено в хода
на настоящото производство, което съдът съобрази на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК, се налага извод, че в полза на ищеца са възникнали вземания срещу
ответниците за стойност на доставена топлинна енергия, мораторна лихва
върху нея, цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и
мораторна лихва върху нея в размерите, посочени в петитума на исковата
молба.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват
– ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт настъпил
след предявяване на исковата молба и преди приключване на съдебното
дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да съобрази
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Доколкото в разглеждания случай неоснователността на исковата
претенция е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в хода на
процеса, а именно поради извършено плащане от страна на ответниците след
постъпването на исковата молба в съда, се налага извод, че с поведението си
същите са дали повод за завеждане на делото, съответно дължат на ищеца
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
2
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съдът
съобрази, че ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, с оглед на което на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ намира, че следва да му се присъди такова в размер именно на 100,00
лв., което следва да се понесе по равно от всеки един от ответниците.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу А. Д. Й., ЕГН **********, А. Н. Й., ЕГН ********** и М. Н.
Й., ЕГН ********** кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се
иска осъждането на ответниците да заплатят следните суми, с които са се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца: 2.12 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. ****** № ***** за периода от
м.01.2022 г. до м.04.2022 г., и 0.61 лв. - законна лихва за забава от 31.08.2022 г.
до 11.12.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода 05.2022 г. -
10.2022 г. както следва 11.65 лв. - главница и 3.39 лв. - лихва, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на дълга, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
дълга, при квоти 2/4 за А. Д. Й. и по 1/4 за А. Н. Й. и М. Н. Й..
ОСЪЖДА А. Д. Й., ЕГН **********, А. Н. Й., ЕГН ********** и М. Н.
Й., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от общо 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, от които
съобразно квотите в задължението ответниците следва да заплатят, както
следва: А. Д. Й., ЕГН ********** – 50,00 лв., А. Н. Й., ЕГН ********** –
25,00 лв., и М. Н. Й., ЕГН ********** - 25,00 лв.
Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД (предишно
наименование „Бруната България“ ООД) ЕИК ********* – трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3