Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
Гр. София, 15.03.2022 г.
В И М Е
Т О Н
А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Калина Станчева
при
секретаря Виктория И., като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 13277
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2020418 от 21.09.2020
г. на Софийския районен съд, 65 с - в по гр. д. № 58570/2019 г. е изцяло отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б" от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за признаване за
установено, че ответникът „У.Е.У.“ (Дружество с
ограничена отговорност), вписано в Търговския регистър към Министерство на
правосъдието на Унгария с дружествен номер Cg. 01 - 09 -
964332, действащо чрез клона си „Уиз Е.У. Кфт" - клон
България", КЧТ, ЕИК: ******** дължи на ищеца А.Н.Д., ЕГН : **********, сумата в размер на 250 евро,
с левова равностойност в размер на
488, 96 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за отмяна на полет по
направление от М. /М./ до София на 05.02.2019 г., ведно със законната лихва от
депозиране на заявлението - 02.07.2019 г. до окончателното изплащане, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
13.07.2019 г. по ч. гр. д. № 37887/2019г. по описа на СРС, 65 - ти състав и
ищецът е осъден за разноски.
Решението се обжалва от ищеца А.Н.Д. с доводи, че е
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон, при избирателно обсъждане на събраните по делото
доказателства. Съдът е обсъдил единствено безспорното обстоятелство, че към
часа на полета по разписание в 20. 35 ч. на 05.02.2019 г. на летището
действително е имало мъгла с видимост под 450 м., която по естеството си е
препятствала точното изпълнение на полета. Безспорно такова метеорологично
явление представлява препятствие по Регламент 261/2004 г. Съдът не е взел
предвид факта, че мъглата е продължила до 21, 20 ч. на 05.02.2019 г., когато
видимостта се подобрила над 550 м., а ищецът е превозен едва на 09.02.2019 г.
със закъснение от 96 часа, който факт не се оспорва от ответната страна. Поддържа,
че тези факти са от значение при преценка освобождаването на превозвача от
отговорност по Регламента. Съдът не е изложил съображения дали превозът е можел
да се извърши и по - рано, без да се налага дружеството да прави „непоносими“
жертви, какъвто е критерия установен в практиката на съда на ЕС. Не са изложени
съображения, защо превозвачът не е могъл да извърши полета 45 минути по - късно
или на следващия ден, а го е изпълнил с 96 часа закъснение. Съгласно практиката
на Съда на ЕС, превозвачът следва да превозят пътниците при първа възможност
след отпадане на пречките. Не е установено по делото да е налице невъзможност
за избягване на забавянето. Сочи, че не е съобразено обстоятелството, че
превозвачът следва да вземе мерки не само за предотвратяване на забавянето, но
и на последиците от него. Поддържа още, че ответникът е нарушил задълженията си
по Регламента и не може да се освободи от отговорност за обезщетение, ако не
докаже обективна невъзможност за изпълнение, каквато по делото не е доказана. По
тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението и да се уважи иска изцяло. Претендира разноски за двете
инстанции. Не прави възражение по разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна ответник „Уиз Е.У." (Дружество с ограничена отговорност), вписано в Търговския регистър
към Министерство на правосъдието на Унгария с дружествен номер Cg. 01 - 09 - 964332, действащо чрез клона си „Уиз Е.У. Кфт" - клон България", КЧТ, оспорва жалбата в писмен
отговор по реда на чл. 263 ГПК. Законосъобразно
СРС е приел, че в случая са били налице извънредни обстоятелства, които са препятствали
изпълнението на полета и не са могли
да бъдат избегнати дори при вземане на всички необходими мерки от превозвача, понеже събитието е свързано с метеорологичните условия и е извън неговия контрол. Сочи, че процесният
полет не е имал закъснение, а е бил отменен. Невъзможността на въздухоплавателното
средство (ВС) да изпълни кацане на летище Мимингет, М. е причина за отмяна на
полета за София. По делото се установява причинна връзка между лошите метеорологични
условия и отмяната на полета от 05.02.2019 г. по дестинация Миминген - София.
Оспорва твърденията, че ищецът е превозен
със закъснение от 96 час, тъй като в производството не са доказани твърденията
за превоз на пътника с такова закъснение. Пътникът е можел да поиска
възстановяване на цената на билета или да презавери
билета си за друг полет на превозвача, като и ищецът е
презаверил билета си за друг полет на авиокомпанията. Позовава се на
разграничението между закъснение и отмяна на полета съгласно чл. 3. 2. 2. от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. Поддържа, че авиокомпанията е взела необходимите
мерки за избягване на извънредното обстоятелство, но то е извън ефективния й
контрол. Сочи, че поради външните за превозвача фактори, ответникът не дължи
обезщетение. Според приетата експертиза, поради намалената видимост, кацането
на летището не е било безопасно и е можело да застраши полета. Моли да се потвърди решението. Претендира
разноски за адвокат. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца,
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема
следното от фактическа и правна страна :
Районният съд се е произнесъл по иск
с правно основание правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
- за признаване на установено, че ответникът дължи сума в размер на 250 евро (с левова
равностойност в размер на 488, 96 лв.) - представляваща компенсаторно
обезщетение за отменен полет - W 64340, по
направление от М. (М.) - София, осъществен на 05.02.2019 г.
По реда на проверката, уредена в чл.
269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за
валидността му - в оспорената част, а по отношение на неговата
законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС.
С
доклада по делото пред СРС са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът е имал качеството пътник по договор за въздушен
превоз за редовен полет, който е следвало да се осъществи по разписание в 20, 35
часа (местно време в Германия) или в 19, 35 часа, координирано универсално
време на 05.02.2019 г., по дестинация М. (М.) - София, за който не е спорно, че
е бил отменен поради лоши метеорологични условия - гъста мъгла.
Не
е било спорно също така, че ищецът се е явил на време за полета на летище М., както
и че е предявил извънсъдебна претенция към „Уиз Е.У. за изплащане на обезщетение
за сумата от 250 евро (с левова равностойност от 488, 96 лв.) във връзка с
отмяната на полет номер W
64340. Превозвачът е отказал да
плати претендираното обезщетение, тъй като отмяната на полета била свързана с
„извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати.
Не
е било спорно и от писмо изх. №
100-2675/10.02.2020 год. от „Летище София“ ЕАД се установява, че полет W 64339
от София за М. на 05.02.2019 г. е излетял в 19, 05 часа
и е бил пренасочен за кацане на летище Фридрихшафен, поради неблагоприятни
метеорологични условия на лещите М. - мъгла. Първоначалният час на кацане на
полет W 64340
от М. до София на 05.02.2019 г. е 23, 44 часа, като полетът от летище
Фридрихшафен (планувано летище М.) до летище София на 05.02.2019 г. е анулиран
в 23, 05 часа.
Според
заключението на приетата пред СРС съдебно - техническа експертиза, която не е
оспорена и съдът кредитира, решението за отклонение на полет W 64339
е свързано с ограниченията за кацане при намалена видимост, наложени от
оперативните процедури на авиокомпанията и на летището. Справката в докладите
на METAR показва, че видимостта на пистата
е била между 200 - 250 метра. Минималната допустима видимост на пистата е 450 метра.
Според вещото лице и Приложение № 3 от писмо от Държавно предприятие
„Ръководство на въздушното движение“, изх. № 94-00-152 от 11.02.2020 г., множество
полети към летище М. за времевия интервал, около планираното време за кацане на
полет W 64339,
са отклонени на алтернативно летище.
Основният
спорен въпрос по делото, пренесен и във въззивното производство, е бил дали са налице
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори да са били
взети всички необходими мерки освобождаващи ответника, като опериращ превозвач,
да заплати на ищеца обезщетението по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 г.
По този правен спор
въззивният съд намира следното :
В случая в тежест на ответника по предявения иск е било да докаже, че закъснението е причинено от събитие,
представляващо извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато,
дори да са били взети всички необходими мерки, и че същото се намира извън
ефективния му контрол.
Съдът приема, че в хода на съдебното дирене пред първата
инстанция е установено, че страните са обвързани от облигационно правоотношение
по договор за въздушен превоз за процесния полет, осъществен с повече от
двадесет и четири часа закъснение, както и че ищецът е изправна страна по
сключения договор.
Съгласно чл. 5, § 3 от
Регламента, опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение
по член 7, ако може да докаже, че отмяната на
полета е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
В съображение 14 от Регламента се
съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“. Това са обстоятелства свързани с политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет,
рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета
и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.
В съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства
се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на
въздушния трафик във връзка с определен самолет, в определен ден, води до голямо закъснение,
закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с
този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен
превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.
В Решение по дело С-549/07
Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee Aeree Italiane е прието, че
всички обстоятелства, съпътстващи такива събития (изброените в Регламента), не са непременно причина за освобождаване от
задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. "в" от
Регламента. Съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да
се квалифицират като „извънредни“, по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в
съображение 14 от Регламента, не е присъщо за нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му
контрол поради своето естество или произход. (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г.,
Wallentin-Hermann, C 549/07, EU: C: 2008: 771, т. 23, от 31 януари 2013 г.,
McDonagh, C 12/11, EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der
Lans, C 257/14, EU: C: 2015: 618, т. 36).
Тъй като не всички извънредни
обстоятелства освобождават от отговорност този, който се позовава на тях, се приема, че във всеки случай трябва да се
установи, че обстоятелствата не биха могли да бъдат избегнати
чрез съобразени със ситуацията мерки. Става въпрос за мерки, които в момента на
настъпването на извънредните обстоятелства, отговарят на техническите и икономически условия, поносими за съответния въздушен
превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C 294/10, EU: C:
2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика).
В този смисъл, се приема, че превозвачът трябва да установи, че дори ако използва всички човешки или материални ресурси и
финансови средства, с които разполага, явно не би могъл (освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета
на предприятието си към дадения момент) да избегне извънредните
обстоятелства, които могат да
доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или
повече часа (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C
402/07 и C 432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и
Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303, т. 25).
Като съобрази установените по делото факти, както и
наложената практика на САС по поставения въпрос, за разлика от СРС настоящият
състав приема, че в настоящия случай не е налице извънредно обстоятелство по отношение на процесния
полет W 64340 по
направление от М. /М./ до София на 05.02.2019 г., което не е могло да бъде
избегнато при полагане на необходимата грижа от превозвача и предприемане на съответните
мерки по планиране ресурсите му и реорганизация на полетите.
Това е така, тъй като въздушният превозвач обичайно
експлоатира самолетите при трудни и
екстремни метереологични условия, който не са неприсъщи за работата му. При осъществяване на дейността си авиокомпаниите се
сблъскват с различни метеорологични проблеми, които се проявяват при изпълнение
на планираните полети, включително мъгла. Според Конвенцията за
международно гражданско въздухоплаване (ратифицирана от НС на Република
България; страна по същата е и Унгария - където е регистрирано ответното дружество), както самолетите на ответното дружество, така и
операторите на летищата могат да получават, респ. предоставят информация за
метеорологичните условия по маршрута на полетите /чл. 28/, с оглед
необходимостта да се предпазят от инциденти, излагащи на опасност сигурността
на полетите. Поради изложеното не може да бъде възприета тезата на ответника, че мъглата във всички случаи е извънредно
обстоятелство, което не е могло да бъде
предвидено и съобразено при планиране на полета, ако беше положена
дължимата от превозвача грижа.
След като е длъжен да вземе всички необходими мерки за
предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на
полета, въздушният превозвач трябва в
разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване
на такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от
време, който да му позволи, при възможност, да осъществи целия полет след отпадане на извънредните
обстоятелства.
В случая въззивният състав приема, че ответникът не е провел пълно
доказване на продължителността на извънредните обстоятелства. Не е установил че в период от 4 дни (предвид капацитета на предприятието му) не е могъл да избегне продължително забавяне/отмяна на
полета с друго, освен с „непоносими жертви". Ответникът не е установил, че с оглед капацитета на
предприятието си не е могъл в разумен срок да пренасочи същият или друг самолет
за извършване на полета. Не е доказано и че е не е било възможно излитане на
самолета с пътниците от летище Фридрихшафен, макар и в по-късен час. Разграничението между закъснение и отмяна на полета,
което се прави в отговора на въззивната жалба не намира опора в Регламента и
практиката на СЕС.
Предвид изложеното настоящият състав намира, за
разлика от СРС, че ответникът не установява да е предприел всички необходими мерки по своевременно осигуряване на друго
въздухоплавателно средство, което да изпълни процесния полет. Поради това не може да се приеме, че забавянето на превоза на ищеца е в резултат само на непредвидени обстоятелства. Същото се дължи на лошо планиране, тъй като не са били взети всички разумни мерки, за да се избегне
възможността извънредните обстоятелства, с които ответникът се сблъсква
ежедневно, да препятстват
изпълнението на задълженията му по осигуряване на полета. Осъществения полет с 4 дни закъснение е извън разумния срок. Предвид това следва да се приеме, че е налице закъснение (отмяна на полета) и ищецът има право на обезщетение по чл. 7, т. 1, б. б от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г.
Предвид изложеното в съвкупност, решението следва да
се отмени и искът за
признаване на установено, че ответникът дължи сума в размер на 250 евро (с левова
равностойност в размер на 488, 96 лв.) - представляваща компенсаторно
обезщетение за отменен полет - W 64340, по направление
от М. (М.) - София, осъществен на 05.02.2019 г., да се уважи изцяло. Решението следва да се отмени и в
частта, в която ищецът е осъден за заплащане на разноски по делото в полза на
ответника.
Предвид
обръщане резултата по спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
пред СРС в размер на по 25 лв. държавна такса за исковото и заповедното
производства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. съдът констатира, ме нито в
исковото, нито в заповедното производства пред СРС са представени доказателства
за уговорен между страните адвокатски хонорар за процесуално представителство в
размер на по 300 лв. за производство. Според т. 1 от
ТР № 6 от 06.11.2013 г., на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 6/2012 г., съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, което е уговорено с договора за правна защита и съдействие. В
мотивната част на същата точка е застъпено становището, че договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат и служи за доказване, както
че разноските са заплатени, така също и че са договорени.
В настоящият
случай пред СРС не е представен договор за уговаряне заплащането на адвокатската
услуга между ищеца и адвоката, поради което, по аргумент от посоченото тълкувателно
решение, следва да се приеме, че не е доказано постигнато между страните
съгласие за уговорено възнаграждение в претендирания размер, нито за уговорен
начин на плащане. Поради това съдът не присъжда адвокатски възнаграждения в
първоинтанционното производство.
По разноските във въззивното производство :
С оглед изхода на спора (уважаване
на жалбата на ищеца), той има право на разноски и за настоящата инстанция, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. В негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 25
лв. държавна такса, съобразно представените по делото доказателства за реално направени
разноски. По изложените по - горе съображения съдът не присъжда разноски за 300
лв. адвокатски хонорар, за които няма доказателства за са договаряни от ищеца.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2020418 от 21.09.2020 г. на Софийския
районен съд, 65 с - в по гр. д. № 58570/2019 г., с което отхвърлен
иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, за признаване за установено, че ответникът „Уиз Е.У.“ (Дружество с ограничена отговорност), вписано в
Търговския регистър към Министерство на правосъдието на Унгария с дружествен
номер Cg. 01 - 09 - ****** действащо чрез клона си „Уиз Е.У. Кфт" - клон България", КЧТ, ЕИК: ******** дължи на ищеца А.Н.Д., ЕГН : **********, сумата в размер на 250 евро,
с левова равностойност в размер на
488, 96 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за отмяна на полет по
направление от М. /М./ до София на 05.02.2019 г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението - 02.07.2019 г. до окончателното изплащане, за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.07.2019 г. по
ч. гр. д. № 37887/2019г. по описа на СРС, 65 - ти с - в и ищецът е осъден за
разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1,
б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 г., че „Уиз Е.У." (Дружество с ограничена отговорност), вписано в
Търговския регистър към Министерство на правосъдието на Унгария с дружествен
номер Cg. 01 - 09 -
964332, действащо чрез клона си „Уиз Е.У.
Кфт" - клон България", КЧТ, ЕИК: ********, дължи на А.Н.Д., ЕГН : **********, сума в размер на 250
евро (с левова
равностойност в размер на 488, 96 лв.), представляваща компенсаторно
обезщетение за отмяна на полет по направление от М. (М.) до София на 05.02.2019
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 02.07.2019 г. до
окончателното изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 13.07.2019 г. по ч. гр. д. № 37887/2019г. по описа
на СРС, 65-ти с - в.
ОСЪЖДА „Уиз Е.У." (Дружество с ограничена отговорност), вписано в
Търговския регистър към Министерство на правосъдието на Унгария с дружествен
номер Cg. 01 - 09 -
964332, действащо чрез клона си „Уиз Е.У.
Кфт" - клон България", КЧТ, ЕИК: ********, да заплати на А.Н.Д., ЕГН : **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски както следва : за СРС - по 25 лв. държавна такса за исковото и
заповедното производства, а за СГС - 25 лв. държавна
такса за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, съгласно нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.