РЕШЕНИЕ
№ 804
гр. Благоевград, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210101645 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК
*********, против А. Г. К., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че на 10.07.2023 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството
си на кредитодател, и А. Г. К., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит № 579896/ 10.07.2023 г.. Навежда се, че съгласно процесния
договор, кредитополучателят е получил от кредитодателя паричен заем в размер на 2000
лева. Твърди се, че договарянето между страните се осъществило чрез средствата за
комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит
се сключил във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД.
Твърди се, че преди кандидатстване за кредит А. Г. К. е регистрирала свой профил в
системата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, като е получила уникално потребителско име и парола.
За верификация на нейната самоличност при създаването на профила си, тя е получила от
ищеца доверител ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на
посочения от нея в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна
поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се
удостоверява, че лицето, което желае да регистрира профил, е именно лицето, което е подало
заявката и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка
1
кредитополучателят е потвърдил профила си. Като част от процеса по създаване на профила
си и с оглед удостоверяване на самоличността на кредитополучателя, А. Г. К. е снимала
личната си карта, направила е селфи с личната си карта и е проведен телефонен разговор с
нея. След успешното реализиране на процедурите по верификация на самоличността на А. Г.
К., профилът й е потвърден.
Поддържа се, че във вече регистрирания от кредитополучателя профил, А. Г. К. е
попълнила заявка за кандидатстване за кредит. В Заявката за кандидатстване клиентът е
попълнил и е предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност
като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота,
Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания начин за получаване
на сумата по кредита. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното и
попълване А. Г. К. е потвърдила, че се е запознал и се съгласява с Общите условия на „АИ
ТИ ЕФ ГРУП” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е
необходимо условие за изпращане на заявката.
Навежда се, че след успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е
разгледал предоставената от А. Г. К. информация и въз основа на тази информация и след
проверка в Централния кредитен регистър е одобрил А. Г. К. за искания от нея кредит.
Твърди се, че след одобряване на кредита ищецът е генерирал в профила на А. Г. К. Договор
за потребителски кредит № 579896 , заедно с приложимите Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в края на
всеки документ има два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед
сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ответника с
договора за кредит и Общите условия А. Г. К. е активирала линка „Приеми договора”.
Твърди се, че кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита си с двадесет и
четири 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 11.07.2023 г. до
10.07.2025 г. и при условията договорени между страните. Твърди се, че в изпълнение на
задължението по Договор за потребителски кредит № 579896 на дата 10.07.2023 г.
кредитодателят е превел сумата в размер на 2000 лева чрез системата „ePay.bg“ на „Изипей“
АД, която представлява електронна система за разплащания.
Навежда се, че падежът на всяка погасителна вноска по процесния договор е посочен
в приложения погасителен план по Договор за кредит № 579896. Съгласно чл. 12, б. а) от
Общите условия на „АИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, приложими в отношенията между страните в
настоящото производство, в случай на неизпълнение на задължения от страна на
Кредитополучателя към Кредитора, последният има право да обяви задълженията на
Кредитополучателя за незабавно и предсрочно изискуеми.
Навежда се, чу от страна на кредитополучателя е налице неизпълнение на
задълженията към кредитора „АИ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, тъй като въпреки настъпването на
падеж на погасителни вноски по Договор за потребителски кредит № 579896,
кредитополучателят не е заплатил изискуемите суми към кредитодателя. Изпадането в
забава представлява конкретното неизпълнение на задължение на кредитополучателя. Прави
2
се довод, че позоваването на норма от Общите условия, като неразделна част от
правоотношенията между кредитора и длъжника, представлява достатъчно обстоятелство, за
да се счете, че за кредиторът е настъпило правото да обяви главницата по кредита за
предсрочно изискуема.
Прави се изявление в исковата молба, че ищеца обявява Договор за потребителски
кредит № 579896 за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на задълженията на
първоначалния ищец Трайко Лазаров Илиев.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 1794.95 лв., представляваща сбор от непогасена и падежирала главница по
договор за потребителски кредит № 579896/ 10.07.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 18.06.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото
разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва исковете.
Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и ответника, тъй като липсва подписан между страните договор за кредит.
Оспорва се твърдението, че А. Г. К. е сключила Договор за потребителски кредит №
579896 във формата на електронен документ съгласно изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС и
ЗЕДЕУУ, тъй като изискванията за сключване на такъв договор са посочени в чл. 5, чл. 10,
чл. 11 ЗПК, като същите не са изпълнени. Поддържа се, че ищецът не е представил на
ответника преддоговорната информация по стандартния Европейски формуляр съгласно
Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, както и информацията по чл. 10 и чл. 11 от
Договора. Оспорва се факта, че ответника е получила сумата в размер на 2000 лв. като
главница по процесния договор.
Навежда се, че представяния към исковата молба Договор за потребителски кредит
№579896, по силата на който ищецът твърди, че е предоставил парична сума в заем на А. К.
в размер на 2000 лв. /главница/ при следните условия: срок на кредита: 24 месеца, ГПР -
49%, договорена лихва за периода на кредита - 36,68%, БЕЗ УГОВОРЕН ЛИХВЕН
ПРОЦЕНТ НА ДЕН, както и допълнителни суми от 3216,72 лв. - неустойка за
непредоставено обезпечение /съгласно таблицата, озаглавена „Погасителен план”/ и
такса от 99,84 лв. - за разглеждане и оценка на заявката /Приложение 4 към ДПК/, че
такъв договор не е сключван.
Оспорва се обстоятелството, че договорът за кредит е съставен по ЯСЕН И
РАЗБИРАЕМ за потребителя начин. Това е така, тъй като в ГПР, посочен в договора в размер
на 49%, не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на отпуснатия финансов
ресурс, каквито са например таксата за разглеждане и одобряване на заявката /сама по себе
си регламентирана от нищожна клауза по смисъла на ЗПК, тъй като такси по усвояване и
управление на кредита не могат да бъдат събирани от кредитора/, както и „неустойката” за
непредоставено обезпечение в размер на 3216,72 лв., която е над 150% от главницата.
Поддържа се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, Договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определен в
приложение №1 към ЗПК начин. Според Параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по
3
кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит и по-специално - застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от
потребителя ”, е сборът от общия _размер на кредита и общите _разходи по кредита за
потребителя.
Видно от съдържанието на процесния ДПК, в него не е ясно формулирана
действителната „обща сума, дължима от потребителя”. В Погасителния план, който е
неразделна част от ДПК, ответникът е предвидил заплащане на неустойка в общ размер на
3216,72 лв., видно от приложения към исковата молба Погасителен план към ДПК,
дължима при непредоставяне на договореното Приложение №5 обезпечение, а именно -
предоставяне на поръчител или банкова гаранция. При размер на заема от 2000 лв., е
видно, че неустойката от 3216,72 лв. се равнява на над 150% от главницата. Тази
неустойка задължително е включена в погасителните вноски - на разсрочено плащане, което
се установява безспорно от предоставения Погасителен план. Това от своя страна се отразява
и на стойността на годишния процент на разходите, тъй като той изразява общите разходи
по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Прави се довод, че при това положение,
потребителят е поставен в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора, тъй
като непосочването на всички разходи по кредита и невключването им в ГПР, потребителят
няма информация колко точно като сума в лева е оскъпяването му по кредита. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се
проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се
уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочванет она ГПР на кредита и това да
служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя. Поддържа се, че тъй като очевидно оскъпяването на кредита, формулирано от
кредитора като „неустойка”, каквато практически не е, не е включено в ГПР, то следва, че в
процесния ДПК е посочен в размер, по-нисък от действителния, тоест представлява невярна
информация, която следва да се квалифицира като нелоялна и по-конкретно - заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазване на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и4 не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключване на договора за кредит.
Поддържа се, че твърдението на ищеца, че сумата за неустойка не следвало да бъде
включвана при изчисление на окончателния размер на ГПР, са неоснователни. Практически
неустойката представлява допълнително оскъпяване на заема, което е предварително
известно на кредитора и няма характер на типична неустоечна клауза за неизпълнение
на договорно задължение. В случая става въпрос за „конструкция, предназначена да
прикрие истинските разходи по кредита” съобразно дефиницията, дадена в задължителната
4
за съдилищата практика, обективирана в Решение на СЕС по дело C-714/22, постановено
на 21.03.2024 г. В цитираното Решение на СЕС е прието, че в случай на неточно посочване
на ГПР, това представлява порок от толкова висока степен, че влече до пълната
недействителност/нищожност на правоотношението, при което потребителят дължи
връщане само на чистата получена стойност на заема. Наред с горното, в същото Решение е
прието, че ако даден разход по кредита на практика представлява „конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит“, то този разход е
част от общите разходи по кредита, който задължително следва да бъде включен при
окончателното определяне размера на ГПР.
Прави се довод, че в конкретния случай по договора не са включени допълнителни
разходи в размер на 3216,72 лв., прикрити под формата на неустойка, с уговорен начин на
разсрочено плащане в погасителния план към процесния ДПК. Действително, съгласно чл.
19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, в ГПР не се включват разходите, които потребителят при неизпълнение
на задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената „неустойка” за
непредоставено обезпечение - поръчител или банкова гаранция, регламентирана в договора
за кредит няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с
присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури
обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по
установения в договора ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение
за погасяване на договора за паричен заем. Непредставявето на обезпечението не води до
претърпявването на вреди за кредитора, който, съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, е
длъжен да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на
договора за кредит и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. Целта на
обезпечението е да гарантира събираемостта на вземането на кредитора. То не следва да
поражда нови парични вземания в негова полза. По отношение на поръчителството е ясно,
че то би следвало да бъде подсигурено преди подписване на договора, защото в противен
случай кредитополучателят би рискувал да задлъжнее и за сума, надхвърляща отпуснатия
му заем. Същият риск съществува и в случай, че поръчителството не бъде дадено
едновременно с подписване на договора за кредит, защото обещанието за поръчителство не
обвързва юридически лицето, което го е дало. От друга страна, макар да не е налице
законова пречка да се поръчителства по вече поето задължение, обстоятелството, че
предоставянето на обезпечение не е въведено като условие за предоставяне на кредита, дава
основание да се счита, че кредитодателят няма интерес от обезпечението, КЪМ КОЕТО СА
ЗАЛОЖЕНИ АБСУРДНИ И НЕИЗПЪЛНИМИ ИЗИСКВАНИЯ в ДПК, а има интерес от
получаване на неустойката, която всъщност се явява скрита печалба - скрито
възнаграждение, определено в абсолютен размер, а не в лихви. Неустойката, както е
формулирана в договора, е предвидим, планиран разход, уговорен в глобална сума в
договора, с уговорен начин на разсрочено плащане, начислена аналогично на погасителните
вноски по кредита, предварително заложена като разход в договора и включена в размера на
погасителните вноски. Прави се довод, че тези разходи са били известни на кредитора,
включени в дължимата сума по договора, като с оглед начина на уговарянето им и начина на
заплащането им се явява добавък към погасителните вноски по кредита. Ето защо,
доколкото така уговорената сума не изпълнява присъщите на неустойката функции за
обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на
последното, то се явява скрита печалба на кредитора, с оглед въведените изисквания и срок
за изпълнението й. Прави се довод, че с предвидената в ДПК неустойка е уредено
допълнително възнаграждение за заемодателя в размер на 3216,72 лв., което съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включено при установяване на ГПР по
кредита. Следователно, реално ГПР надвишава законоустановения максимум от 5 пъти
5
размера на законната лихва за просрочени задължения съгласно императивната норма на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Налице е несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния,
реално прилаган ГПР, в който следва да бъде включено и уговореното допълнително
възнаграждение по чл. 8 от Договора. А по силата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Поддържа се, че е налице нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която
е насочена както към осигуряване защитата на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити по начин, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете
страни. В случая, липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. С посочването в договора за заем на ГПР,
който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а така и отразява по-нисък от
действителния ГПР, както и на дължимата обща сума в по- малък размер от действителния,
се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се до
противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за
информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава
своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да
съдържа цялата необходима информация по ясен и разбираем начин, за да може
потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на кредита
и относно своето задължение, преди да сключи договора за кредит. Съгласно чл. 21, ал. 1
ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил т.
нар. „неустойка” от договора на стойност, равняваща се на над 150% от главницата в „обща
сума, дължима от потребителя”, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от
договора, касаещи приложимия лихвен процент, ГПР и общите разходи по кредита, и
общата дължима сума от потребителя, са нищожни. И тъй като не е спазено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се прави възражение, че договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК.
Поддържа се, че остава неясно как точно е формиран ГПР дори и в размер на 49%,
след като ищецът твърди, че единственото оскъпяване на кредита било договорната лихва от
36,68%. Следователно, в процесния ДПК е налице неяснота в основните параметри, които са
от съществено значение за кредитополучателя - поребител, тоест договорът е съставен по
неясен и неразбираем за потребителя начин, което е нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК -
самостоятелно основание за обявяване на кредитното правоотношение за
недействително/нищожно.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При това положение и
въз основа на съвкупна преценка на всяка от уговорките, макар формално процесният
договор да покрива изискуеми реквизити по ЗПК към действителността на договорите за
потребителски кредити, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание
по т. 10 - ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е
особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
6
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, с
неоповестяването на действителния ГПР в договора за кредит са нарушени императивни
изисквания на закона и ищецът не може да се ползва от уговорената сделка.
В чл. 11, ал. 1, е посочено необходимото съдържание на договора, като в т. 10 ясно е
посочено, че следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита, изчислени
към момента на сключването му. Като посочената разпоредба следва да се тълкува именно в
смисъл, че следва да се посочи и метода за изчисляване на ГПР, съгласно определения в
приложения 1 начин, като в такъв смисъл е съдебната практика. Поддържа се, че в
настоящия случай, в процесния договор за кредит не е посочен метода на изчисляване на
предвидения в него годишен процент на разходите, което е самостоятелно основание за
нищожност на същия. Освен това в посочения ГПР не е включен като разход неустойката,
начислена по процесния договор за кредит, в противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, изведено като разяснение на СЕС по дело С-686/19 г. SIA Soho Group, EU: С:
2020: 582. Това от своя страна, освен нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е
нарушение също и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1
начин. Предвид обстоятелството, че е посочена невярна стойност на годишния процент на
разходите, и то без да се посочва как е изчислена въпросната стойност, то считам, че
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 не е спазено. С оглед изложеното по-горе и предвид
обстоятелството, че процесния ГПР не отговаря на действителния такъв (доколкото в него
не е включен разхода за неустойка, въпреки, че същия е бил известен на кредитора и е
включен в погасителния план), то следва да се приеме, че е налице недействителност на
целия договор за кредит. Грубо е нарушена и императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК. В Договора, както и в погасителният план не може да се извлече информацията за
размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва,
колко главница и колко такса се погасява с всяка вноска. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК,
същият трябва да съдържа задължително информация за „размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването”. Навежд асе, че процесният договор е в нарушение също и на чл.
11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Същият не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4
и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Липса реда за прекратяване на
договора за кредит /т. 23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на
спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване /т. 24/. Предвид всичко гореизложено и
съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
При евентуалност се поддържа, че по отношение на неустоечната клауза, че същата е
нищожна по смисъла на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Приложение № 5 и по-конкретно - чл. 2 от същото,
представлява уговорка във вреда на доверителката ми, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Видно от приложения Договор за потребителски кредит и
погасителния план, неустойката е в размер на 3216,72 лв. при главница от 2000 лв., тоест -
7
представлява повече от 150% от чистата стойност на главницата и е практически лихва или
евентуално - такса по усвояване и управление на кредита и е следвало да е част от ГПР.
Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа ГПР по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР
по определения в приложение №1 начин. В Параграф 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална
дефиниция за „Обща сума, дължима от потребителя” и това е сбора от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В таблицата, озаглавена „погасителен
план” като обща сума, която следва да бъде върната, е посочена сумата от 6168,04 лв.,
разбита в 24 месечни вноски от по 257,00 лв., която включва изначално НЕУСТОЙКА,
главница и лихва. Според Приложение № 5 към ДПК, заемът се обезпечава с ДВЕ
ГАРАНЦИИ - поне ДВЕ физически лица - гаранти, към които кредиторът едностранно е
поставил абсурдни и неизпълними изисквания, или банкова гаранция, каквато никоя банка в
Република България не би учредила. В ДПК е регламентирано, че гаранцията следва да бъде
учредена в ЕДНОДНЕВЕН СРОК от предоставяне на заемната сума, като в противен случай
в тежест на доверителката ми се начислява допълнително и такса в размер на 4,40 лв. на ден,
разбита в отделните месечни вноски. При заем от 2000 лв., предоставянето на обезпечения
от посочения вид е практически невъзможно, поради което целта на икономически по-
силната страна - кредиторът, е била да включи сумата за „неустойка” като част от общата
сума, която доверителката ми следва да върне. Ако тази сума за неустойка бе включена при
формирането на ГПР, последният би надхвърлил многократно допустимия петкратен размер
на законната лихва, каквито са изискванията на ЗПК. Тази неустойка не съответства на
обичайните функции на неустойката и поради това е нищожна клауза. Предвид това считам,
че по този начин е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
ограничаваща максималния размер на ГПР. Предвид горното считам, че посочените в
договора размери на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на
действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до
недействителност на договора - чл. 22 ЗПК. Респективно, нищожна е и клаузите в
Приложение № 5 към ДПК, в която доверителката ми е задължена да заплати неустойка при
непредставяне на обезпечението, предвидено в чл. 2 и чл. 3 от Приложение № 5 към ДПЗ.
Нищожна поради противоречие с добрите нрави е и клаузата, регламентираща размера
на договорната /възнаградителната/ лихва, който е фиксиран на 36.68 %. Допустимият
размер на договорната лихва не може да надвишава в настоящия случай по обезпечен
кредит ДВУКРАТНИЯ размер на законната лихва, каквато е константната практика на ВКС
при обезпечените кредити, а определено настоящият договор е ОБЕЗПЕЧЕН посредством
„неустойката”.
Претендира ответникът разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез писмено становище поддържа исковете.
Ответникът не се явява, оспорва иска с писмено становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Претендира се притезателно право – вземане за главница по договор за кредит от
разстояние, , поради което предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
8
За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже при условията на
пълно и главно доказване своето вземане на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, като установи наличието на валиден Договор за потребителски
кредит № 579896/ 10.07.2023 г., сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние,
съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя,
съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора в т. н. чл. 18 ЗПФУР/, предаването на уговорената сума на ответника, настъпването
на уговорения падеж на договора и изискуемостта на претенциите, както и да установи
вземанията си по размер, както и за извършена цесия на вземането по договора и
съобщаване на цесията на длъжника. По направените възражения за недействителност на
договора, конкретно на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК следваше да докаже, че
договорът е сключен в шрифт от поне 12.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. По силата на чл. 8, ал. 1 ЗПФУР доставчикът е
задължен преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, да му предостави своевременно
информация, с посочени в закона реквизити, за самия доставчик, за конкретната финансова
услуга, за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и друга
съществена информация. Съгласно чл. чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл.
12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор.
От събрания по делото доказателствен материал не се установяват предпоставките,
визирани в закона и общите условия на ищеца, свързани с надлежно сключване на
конкретния договор за кредит от разстояние с конкретния длъжник – настоящ ответник.
В представените писмени екземпляри от договора и приложенията към него, липсва
подпис на страната, като ответника изрично оспорва, че е подписал тези писмени
доказателства.
При изложеното, съобразявайки, че ищеца не е ангажирал доказателства – например
приложена имейл кореспонденция или снимков материал със същата за идентификация на
потребителя, от когото произхожда искането за отпускане на кредит, от комплексната оценка
на които евентуално да се установи, че именно ответникът е лицето, до което са адресирани
съобщенията, с прикачени към тях файлове, съдържащи екземпляри от договора и общите
условия. За установяване спазването на предвидения от кредитора алгоритъм за сключване
на договора не са ангажирани никакви доказателства, за да се достигне до реализирането на
9
сделката от разстояние. От съдържанието на представените по делото доказателства, не
материализират реално водена между „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК ********* и А. Г. К., ЕГН
********** кореспонденция по повод на сключването на процесния твърдян договор. От
представената разписка за платена сума, се установява платена сума от 2000 лв., като
основание е посочено договор за кредит, но това не води до несъмнен извод, че е сключен на
10.07.2023 г. между „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК ********* и А. Г. К., ЕГН **********,
Договор за потребителски кредит № 579896/ 10.07.2023 г., въз основа на който между
страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което кредитодателят
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 2000,00 лева.. това не се установява и
от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която установява, че в системата на
„Ай ти еф груп“ АД, ЕИК ********* за предоставяне на кредити, фигурира потребителски
профил на А. Г. К., като в системата е налична заявка за кредит от лицето К., като
приемането на договора от лицето К. е извършено.
По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със
Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са
посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на
договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на ищецадоставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация
и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
По делото е представен договора за кредит и Общите условия към него, свалени от
системата на кредитодателя, които не носят подписа на потребителя. Тъй като договорът за
кредит е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите
условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1
ГПК.
В клаузите на Общите условия е установено, че договорът за кредит се сключва по
10
искане на кредитополучателя след регистрация в системата на https: //smilecredit.bg.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т.
35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. В чл. 3, т. 35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. е
установено, че „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Съгласно определителната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронно
изявление, което е материализирано в електронния документ, представлява словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и представяне на информацията.
Електронният документ винаги е подписан, ако е възможно да се установи категорично
неговият автор – поне с т. нар. обикновен електронен подпис (арг. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, във
вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент № 910/2014 г.), който представлява съвкупност от данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически
свързани с тях, и които титулярят/авторът на електронния подпис използва, за да се
подписва.
Идентификацията (авторството) на изявлението при подписан с обикновен електронен
подпис документ може да се установява с всички допустими по ГПК доказателствени
средства (в случай че електронното изявление е изпратено чрез имейл, телефонен номер или
от профил в социална мрежа, които достатъчно индивидуализират адресанта, респ. ако
съответните електронни канали за кореспонденция се ползват обичайно от страните по
правоотношението).
Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, който е
подписан с електронен подпис и на усъвършенстван електронен подпис е равностойна на
тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ).
Обикновеният подпис притежава правното качество на „саморъчен“, ако страните са
постигнали съгласие за това чрез изрично изявление или с конклудентни действия – арг. чл.
13, ал. 4 ЗЕДЕУУ. При същите предпоставки такава правна сила е придадена и на т. нар.
усъвършенстван електронен подпис (той обаче се ползва с по-висока надеждност при
установяване авторството на електронното изявление).
В случая в производството по делото не се установи между страните да е възникнало
валидно облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние, тъй
като не се установи такъв договор да е сключен надлежно, при спазване на посочените
изисквания.
По делото са представени договора за кредит, ведно с Общите условия към него,
свалени от системата на кредитодателя, които не носят подписа на потребителя.
11
Представена е и извадка от електронната система, в която са обективирани попълнени графи
с лични данни на ответника и вида на исканата услуга. В случая не се установява
обстоятелството, че така представеният договор е сключен при условията на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, в точност, че именно
ответникът, през системата на кредитодателя на сайта https: //smilecredit.bg, е подал заявка за
сключване на договора и е генерирала сключване на договор чрез потвърждение в телефонен
разговор, тъй като в процеса не са ангажирани доказателства, че изявлението в електронна
форма за сключване на договор за кредит е направено от ответната страна.
Ищеца по делото, както и в съдебно-техническата експертиза, разяснява начинът
на сключване на договора, но не е проведено пълно и главно доказване на спорните факти.
Още повече, с отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника
изрично е оспорил, че между ответната страна и ищеца са възникнали договорни
правоотношения по силата на договор за заем, доколкото към исковата молба не е
представен договор за заем, който да носи подпис на ответната страна, като са изложени
твърдения, че не са налице доказателства, че именно ответната страна е сключила твърдения
договор по електронен път.
Следователно не са представени доказателства, при изрично разпределена от съда
доказателствена тежест с определението по чл. 146 ГПК, да е налице изявление от
ответника, съобразно специалните законови изисквания, с което последният да е обвързан от
договора с твърдяното съдържание.
Не се установява спазване и на изискванията, установени в разпоредбата на чл. 18
ЗПФУР, тъй като не са налице данни да са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 от
същия закон, както и че е получил съгласието на потребителя - чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР.
Няма доказателства, че Общите условия са получени от ответника, поради което не може да
се приеме, че задължението по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР е изпълнено.
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет представлява
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за
методите на сключване на процесния договор за кредит, правоотношението между страните
попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1
ЗПФУР регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената
тежест е възложена на доставчика на услугата – ищеца в случая.
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ,
като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и
квалифициран.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява
електронно изявление, записано на предвиден в ЗЕДЕУУ носител с възможност да бъде
възпроизведено, т. е. твърденият за попълнен електронен формуляр за подаване на заявка за
отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор, представляват електронен
12
документ. Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато
това е уговорено между страните, т. е. страните могат да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Съдът намира, че с оглед изявлението на ответника, че не признава електронния
подпис, положен чрез сайта на доставчика на услугата – както се сочи в отговора на
исковата молба, ответника не е подписвал договор с ищеца, следователно договорът за
потребителски кредит не е сключен и подписан при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ
Предвид гореизложеното съдът намира за не доказано в хода на делото сключването на
процесния Договор за потребителски кредит № 579896/ 10.07.2023 г. между „Ай ти еф груп“
АД, ЕИК ********* и А. Г. К., ЕГН **********. С оглед липсата на сключен Договор за
потребителски кредит № 579896/ 10.07.2023 г. между „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК *********
и А. Г. К., ЕГН **********, то е ирелевантно обстоятелството, че е преведена сума в размер
на 2000 лв. по сметка на ответника, както и извършена цесия, както и е ирелевантно
обсъждането на възражението за нищожност на договора, както и обсъждане на въпроса
дали следва да намери приложение чл. 23 ЗПК, тъй като липсва подписан договор за
потребителски кредит.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
Следователно, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква за ответника. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, като съобрази съда и извършените процесуални
действия от процесуалния представител на ответника, намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на 50 лв.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК *********, против А. Г. К.,
ЕГН **********, иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
1794.95 лв., представляваща сбор от непогасена и падежирала главница по договор за
потребителски кредит № 579896/ 10.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 18.06.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв., „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК *********, да
заплати на адвокат Н. И. И., ЕГН **********, сумата в размер на 50.00 лева,
представляваща разноски за адвокат, като отхвърля искането над тази сума като
неоснователно.
13
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Благоевград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а,
ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
14