№ 39
гр. Габрово , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Лидия К. Симеонова Любенова
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20214210200141 по описа за 2021 година
Приозводство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от С. Д. К., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. “*********” № 24, вх. „Д”, ет.2, ап.7 – чрез адв. В.Д. от ГАК,
против Наказателно постановление № 92/15.05.2020 година на Директора на
ОД на МВР - Габрово, с което на основание чл. 209а, ал.4, предл. второ във
вр. с ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето.
В жалбата и в представеното писмено становище адв. Д. счита
атакуваното Наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно
и оспорва изявленията на актосъставителите. Наред с това твърди, че
цитираните заповеди на министъра на здравеопазването противоречат на
Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо
лицето. На последно място намира основания деянието да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Въз
основа гореизложеното е направено искане за отмяна на обжалваното
Наказателно постановление и присъждане на направените разноски.
Административнонаказващият орган не изпраща свой представител.
1
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата
по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган с оглед предоставените на съответния Директор на ОД
на МВР правомощия посредством чл. 209, ал.4 от Закона за здравето.
На 25.04.2020 г. около 16:30 ч. в гр. Габрово на пл. „Марсел де Бископ”
в гр. Габрово служителите на РУ - Габрово А.П. и Х.Б. установили С. Д. К..
Същият се намирал на горепосоченото обществено място, без да има
поставена на лицето си защитна маска за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата при наличие на
обявено в България извънредно положение с решение от 13.03.2020 г. на
Народното събрание и на въведена на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и РД-01-197/11.04.2020 г.,
изменена и допълнена със Заповед РД-01-236/24.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването именно такава противоепидемична мярка за времето от
12.04.2020 г. до 13.05.2020 г. Ето защо свидетелите А. И. П. и Х.Б. съставили
против жалбоподателя АУАН № 92/25.04.2020 г. за установено нарушение
по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ. Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно
постановление, връчено на С.К. на 29.01.2021 г., като на 04.02.2021 г. е
депозирана и настоящата жалба против него.
Възприетата по-горе фактическа обстановка почива на съвкупния
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Разпитаният
като свидетел Х.Б. - полицай в РУ - Габрово, изрично заяви, че на 25.04.2020
г. във връзка контрола по спазване на Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и
РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със Заповед РД-01-
236/24.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с която е било въведено
задължително носене на предпазни маски на обществени места, е било
проверено лицето С. Д. К., което е нямал такава. Безспорно към този момент
2
нарушителят се е намирал на обществено място - гаровия площад, близо до
пейките и реално не отрича тази си пасивност, която е била незабавно
документално закрепена в АУАН № 92/25.04.2020 г.
Жалбоподателят същеврменно твърди, че е само е преминал през пл.
„Марсел де Бископ”, не се е събирал с други лица, бил с маска и с цяло горно
защитно облекло, включващо и висока яка, която била закопчана до нивото на
ушите му. Съдът обаче не може да сподели подобно възражение, тъй като
смята, че при наличие на този вид облекло, е нямало да се достигне до
извършената проверка от служителите на РУ- Габрово. Също така описаното
в жалбата противоречи на обясненията, които според свидетеля Х.Б. са били
изложени на място, а всичко това прави изцяло несъстоятелни твърденията на
С.К. за липса на виновно поведение от негова страна.
На следващо място съдът счита, че не е налице колизия между Закона за
ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето
/ЗОНОПСЛ/ и заповедите на министъра по Закона за здравето/ЗЗ/. Текстът на
чл. 3, т. 3 от ЗОНОПСЛ изрично повелява, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1 не се
прилага, когато със закон е установено друго, пред каквато всъщност
хипотеза сме изправени. Освен това, видно от мотивите на законопроекта,
внесени на 20.04.2016 г. в НС, законът защитава коренно различни
обществени отношения от охраняваните от Закона за здравето. Целите на
ЗОНОПСЛ са създаване на гаранции и опазване на достойнството на
гражданите от женски пол на територията на Република България и охрана на
националния суверенитет от радикален ислям, диаметрално различни от тези
по защита здравето и живота на гражданите. Ето защо и каквато и да е
аналогия на разглеждания случай с разпоредбите на ЗОНОПСЛ е лишена от
правна основа.
Към процесната дата в България е било обявено извънредно положение
с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание, като с т. 9 от Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, изменена и
допълнена със Заповед РД-01-236/24.04.2020 г., издадена на основание чл. 63,
ал. 1 от Закона за здравето, е въведена противоепидемична мярка, изразяваща
се в това, че всички лица които се намират в закрити или открити обществени
места (в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти,
3
паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. С.К.
категорично не е бил поставил защитна маска, покриваща носа и устата му,
докато е бил на обществено място - площад, с което категорично и умишлено
е осъществил нарушение по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.
Съдът счита, че при съставяне на АУАН № 92/25.04.2020 г. за
установяване на административно нарушение са спазени изискванията на чл.
42 от ЗАНН. Действително, в случая описанието на извършеното нарушение е
кратко и ограничено, но в същото време е достатъчно ясно и конкретно,
съдържащо всички изискуеми елементи, за да бъде конкретизирано едно
административно нарушение. При издаването на обжалваното Наказателно
постановление, съдът също счита, че са спазени правилата на чл. 57, ал.1 от
ЗАНН.
Жалбоподателят ведно със своя защитник твърди, че в Наказателното
постановление следва да се съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и да бъдат посочени
нарушените разпоредби. В АУАН и НП е посочена като нарушена
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, която е бланкетна, а също така е цитирана
и разпоредбата на чл. 63, ал.1 ЗЗ, която предвижда кога се обявява
епидемична обстановка и няма как сама по себе си да представлява нарушена
норма. Въпреки това обаче, разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава
възможност за издаване на Наказателно постановление дори когато е
допусната нередовност в акта, стига нарушението да е установено по
безспорен начин като извършител, вина и начин на извършване. В случая
АНО се е възползвал от възможността на цитираната разпоредба, доколкото
нарушението е установено по безспорен начин като време, място и начина на
извършването, като е установен и нарушителят. Описването цифрово на само
тази разпоредба като нарушена в случая не влияе съществено върху правото
на нарушителя, доколкото текстовата част на описаното нарушение е
достатъчно ясна и конкретна, там са упоменати и двете Заповеди на
Министъра на здравеопазването, като по този начин няма възможност за
неразбиране или превратно тълкуване волята на АНО.
4
Съдът също така счита, че цитираните в жалбата препоръки на СЗО са
именно и само препоръки, които нямат задължителна обвързваща сила.
Поради това е неоснователно възражението, че издадените от министъра на
здравеопазването актове противоречат на препоръките на СЗО. Категорично
липсват каквито и да е основания случаят да бъде квалифициран като
„маловажен” по смисъса на чл. 28 от ЗАНН, доколкото липсват установени
негови характеристики, понижаващи толкова съществено неговата
обществена опасност и отличаващи го от останалите от неговия вид. На
последно място в случая е наложена минималната възможна санкция от 300
лева, като всичко гореизложено мотивира съда да потвърди изцяло
атакуваното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 92/15.05.2020 година на Директора на ОД на МВР -
Габрово, с което на основание чл. 209а, ал.4, предл. второ във вр. с ал.1 от
Закона за здравето на С. Д. К., с ЕГН: **********, постоянен адрес: гр.
Габрово, ул. “*********” № 24, вх. „Д”, ет.2, ап.7, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5