№ 532
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. С.
Членове:Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20251800500111 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 240, ал. 1 ГПК.
„Стар Лайн“ ЕООД – ответник в първоинстанционното производство, е
подало молба за отмяна на неприсъствено решение № 218 от 06.12.2022 г.,
постановено по гр. д. № 336/2022 г. по описа на РС – Ихтиман. В молбата се
твърди, че връчването му на преписите от исковата молба и приложенията по
реда на чл. 50 ГПК е нередовно, като е приложен и друг нередовен способ за
уведомяване, а именно уведомяване по телефона. Излагат се твърдения, че
връчителят е посетил само един път седалището на дружеството преди да
залепи уведомлението и че не са описани конкретните обстоятелства,
налагащи уведомяване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
Излагат се и твърдения, че не било отбелязано мястото на залепване на
уведомлението, а призоваването по телефона било извършено на
несъществуващ номер, освен това законодателят не бил предвидил
възможност за уведомяване по телефона. Твърди се, че поради тези
обстоятелства молителят бил лишен от възможността да участва по делото, не
бил надлежно представляван от органния си представител или упълномощен
такъв поради непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Така изложените в молбата фактически твърдения сочат като правно
основание на претенцията за отмяна на неприсъственото решение
основанието по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК /нередовно връчване на преписа от
исковата молба и призовката за о. с. з./, като наред с тези фактически
1
твърдения само бланково е наведено и правно твърдение за лишаването на
ответника от възможността да участва по делото поради невъзможност за
явяване на представител на ответника в производството по делото – както
органния представител, така и упълномощен такъв, поради особени
непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени, във
връзка с което правно твърдение не са изложени фактически твърдения,
различни от тези, относими към основанието по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК.
От ищеца в първоинстанционното производство и ответник по молбата
за отмяна на неприсъствено решение е постъпил отговор на молбата, в който
са изложени доводи за недопустимостта й, както и за нейната неоснователност
поради липса на твърдените като допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения при връчването на книжа на ответника и
призоваването му за о. с. з.
Непосредствено преди насроченото по делото о. с. з. на 01.10.2025 г.
молителят е депозирал молба, с която представя писмени доказателства за
наличие на особени непредвидени обстоятелства, поради които не е могъл да
узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба и за
призоваването за о. с. з., които особени непредвидени обстоятелства според
твърденията на молителя са извънредната епидемиологична обстановка в
страната през 2022 г. във връзка с разпространението на вируса Covid 19,
довела до прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите
на дружеството, както и прекарано заболяване, причинено от вируса Covid 19,
от майката на управителя на дружеството, за която той трябвало да се грижи и
това препятствало неговото присъствие като единствен служител на
дружеството в седалището на същото.
В о. с. з. /в хода на устните състезания/ молителят поддържа твърденията
си относно нередовното връчване на преписа от исковата молба и призовката
за о. с. з., доразвива твърденията си, изложени в молбата от 01.10.2025 г., за
наличие на особени непредвидени обстоятелства, поради които не е могъл да
узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба и за
призоваването за о. с. з., като отнася същите и към твърдяната невъзможност
за явяване на представител на ответника в първоинстанционното
производство по делото – както органния представител, така и упълномощен
такъв, поради особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да
бъдат преодолени.
Ищецът в първоинстанционното производство в о. с. з. отново е изложил
становище за недопустимост на молбата, а в депозираната в о. с. з. писмена
защита е изложил съображения и за неоснователност на молбата.
Настоящият въззивен състав, след преценка на доказателствата по
делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна
страна:
При съобразяване с приетото в определение № 981 от 08.04.2025 г. по в.
ч. гр. д. № 836/2025 г. по описа на САС следва да се възприеме извод, че
молбата е процесуално допустима като подадена в срок. Разгледана по
същество, молбата е неоснователна по следните съображения:
2
Гр. д. № 336/2022 г. по описа на РС – Ихтиман е образувано по искова
молба на К. П. Д., А. Ж. Д., Р. Ж. Д., Н. Ж. Д., М. Ж. С., П. Ж. Д. и И. Ж. Д.
срещу „Стар Лайн“ ЕООД, с която са предявени активно субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване правото на собственост на ищците върху недвижим имот.
Още с исковата молба е представено удостоверение за актуално състояние
на ответника, от което се установява, че вписаните в ТР седалище и адрес на
управление на дружеството са, както следва: гр. Асеновград, ул. „Солунска“
№ 9. В ТР е вписан и телефон за контакт – **********.
Видно от материалите по делото, съобщението с преписа от
разпореждането на съда по чл. 131 ГПК и преписите от исковата молба и
приложенията е изпратено именно на вписания в ТР адрес на управление на
дружеството в съответствие с изискването на чл. 50, ал. 1 ГПК. Съобщението
е върнато в цялост с отбелязване на дата 31.05.2022 г., че на посочения адрес
няма офис на фирмата, няма и служители, които да получат съобщението, а
управителят Г. Ст. С. е непознат на адреса по данни на живущите на адреса.
Така удостовереното от длъжностното лице, връчващо книжа на адреса, е
достатъчно за извод, че дружеството е редовно уведомено по реда на чл. 50,
ал. 2 ГПК без да е необходимо залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК
/в тази насока е основателното изложеното в писмената защита на ответника
по молбата, като съдебната практика, на която също се прави позоваване в
писмената защита, е константна по този въпрос/. Това е така, защото
процедурата по залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК е приложима в
хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК – когато връчителят не намери достъп до
канцеларията на ЮЛ или не намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, какъвто настоящият случай не е, тъй като връчителят е
удостоверил, че на адреса няма офис на дружеството. Разпореденото от съда
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК всъщност надхвърля
задълженията на съда, поради това тук не следва да се обсъжда дали преди да
бъде разпоредено такова връчване адресът е бил посетен поне три пъти в
рамките на един месец при съобразяване с изискванията на чл. 47, ал. 1, изр. 1
и изр. 2 ГПК като предпоставка за прилагане на процедурата по залепване на
уведомление /която процедура освен това е приложима по отношение на
физически лица; в случая въпреки липсата на такова задължение връчителят е
събрал и данни за физическото лице – управител на дружеството, видно от
отбелязаното в разписката за връчване на съобщение от 31.05.2022 г./.
Обстоятелството, че надхвърляйки задълженията си, съдът е разпоредил
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК не само че не е процесуално
нарушение, накърнило правата на ответника, но и е било предприето изцяло в
негов интерес, поради което не може да бъде основание за отмяна на
неприсъственото решение. Съответно оплакванията на молителя, че не е
посочена причината за връчване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и че не са били
налице предпоставките за връчване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК са неотносими
/а и неоснователни предвид надлежното оформяне на разписката за връчване
на съобщение от 31.05.2022 г. и последвалото го надлежно осъществяване на
процедурата по залепване на уведомление по разпореждане на съда, макар да
3
не е било налице задължение за това/. Неотносими с оглед гореизложеното са
и оплакванията на молителя, че не е отбелязано мястото на залепване на
уведомлението, датата и часа /а същите са и неоснователни, тъй като, видно от
разписката за залепеното уведомление, в същата е отбелязано, че
уведомлението е залепено на вратата на къщата; следва да се отбележи в тази
връзка, че това отбелязване се прави именно в разписката за залепеното
уведомление, а не на титулната страница на самото уведомление; отбелязана е
също датата – 20.06.2022 г., а задължение за посочване на часа на залепване на
уведомлението не е въведено от закона; в случая в разписката е отбелязано
също, че по данни на живущия от 13 години на адреса Н. В. на посочения
адрес няма офис на фирмата, няма и служители, които да получат
съобщението/.
При така извършеното надлежно връчване на преписа от исковата молба и
приложенията надлежно е връчена и призовката за първото /и единствено/ по
делото о. с. з. Видно от разписката за връчване на върнатата в цялост призовка
за това о. с. з., в същата на дата 19.09.2022 г. е отбелязано, че на посочения
адрес няма офис на фирмата или служител, който да получи съобщението, по
данни на Н. В., живущ в къщата. Съответно съдът е приел, че ответникът е
редовно призован за о. с. з. по реда на чл. 50 ГПК /съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК
второ уведомление не се залепва/.
Неоснователни са и оплакванията на молителя относно разпоредените
от съда уведомяване за съобщението с преписа от разпореждането на съда по
чл. 131 ГПК и преписите от исковата молба и приложенията и призоваване за
о. с. з. и по телефона. Както се посочи, след връщане в цялост на съобщението
с преписа от разпореждането на съда по чл. 131 ГПК и преписите от исковата
молба и приложенията с надлежно оформена разписка от 31.05.2022 г. с
отбелязване, че на посочения адрес няма офис на фирмата, няма и служители,
които да получат съобщението, а управителят Г. Ст. С. е непознат на адреса по
данни на живущите на адреса, съдът не е имал задължение да предприема
други действия по уведомяване, тъй като, както с посочи, на основание чл. 50,
ал. 2 ГПК дружеството се счита за редовно уведомено. Обстоятелството, че
отново надхвърляйки задълженията си, съдът е разпоредил и уведомяване и
призоваване по телефона не само че не е процесуално нарушение, накърнило
правата на ответника, но и също е било предприето изцяло в негов интерес,
поради което не може да бъде основание за отмяна на неприсъственото
решение.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че не е налице
основанието по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК /ненадлежно връчване на преписа от
исковата молба и призовката за съдебното заседание/ за отмяна на
неприсъственото решение.
Само за яснота на молителя /предвид несвоевременно наведените
твърдения, обосноваващи наличие на особени непредвидени обстоятелства,
поради които молителят не е могъл да узнае своевременно за връчването на
преписа от исковата молба и за призоваването за о. с. з., както и невъзможност
за явяване на представител на ответника в първоинстанционното
производство по делото – както органния представител, така и упълномощен
4
такъв, поради особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да
бъдат преодолени/ следва да се отбележи, че не са налице и основанията по чл.
240, ал. 1, т. 2 ГПК /невъзможност да узнае своевременно за връчването на
преписа от исковата молба и за призовката за о. с. з. поради особени
непредвидени обстоятелства/ и чл. 240, ал. 1, т. ГПК /невъзможност да се яви
лично органният представител на дружеството или повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени/ за
отмяна на неприсъственото решение. Това е така, тъй като с представените с
молбата от 01.10.2025 г. писмени доказателства не се установяват никакви
конкретни факти, въз основа на които да може да се направи извод за
осъществили се особени непредвидени обстоятелства, поради които
молителят не е могъл да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба и за призовката за о. с. з., както и че е била налице
невъзможност за явяване на представител на ответника – както органния
представител, така и упълномощен такъв, поради особени непредвидени
обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени. Сочените особени
непредвидени и непреодолими обстоятелства са извънредната
епидемиологична обстановка в страната през 2022 г. във връзка с
разпространението на вируса Covid 19, довела според твърденията на
молителя до прекратяване на трудовите договори с работниците и
служителите на дружеството, както и прекарано заболяване, причинено от
вируса Covid 19, от майката на управителя на дружеството, за която той
трябвало да се грижи. Поради тези обстоятелства на адреса на управление на
дружеството нямало присъствие на представител на дружеството, който да
получи книжата и призовките по делото или да се запознае със съдържанието
на залепеното уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Представените писмени
доказателства /удостоверения за регистрация на обект за търговия с храни,
национален оперативен план за справяне с пандемията от Covid 19, разпечатка
от сайта на Община Асеновград за проведено заседание на общинския щаб по
коронавирус, ЕР на ТЕЛК от 2024 г. за преосвидетелстване на майката на
управителя на дружеството и удостоверение за родствени връзки/ не
установяват надлежно твърдените конкретни релевантни факти, както и
тяхното настъпване към съответните релевантни моменти.
С оглед всичко гореизложено настоящият въззивен състав намира, че не
са налице основания за отмяна на постановеното неприсъствено
първоинстанционно решение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „СТАР ЛАЙН“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул.
„Солунска“ № 9, представлявано от управителя Г. С., за отмяна на
неприсъствено решение № 218 от 06.12.2022 г., постановено по гр. д. №
336/2022 г. по описа на РС – Ихтиман.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6