№ 3588
гр. В., 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Мариана Д. Д.а
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110114716 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ЗК „Л. И.” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. Ш.”, № 67А срещу И. С. И., ЕГН
********** с адрес гр. В., ул. Д. ***** иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 500,
ал.1, т.1 КЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1400,23лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение /с
вкл. ликвидационни разноски в размер на 20лева /по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, полица № BG/22/120001128706, валидна от 27.04.2020г. до 27.04.2021г. по
образувана щета № 1801-5060-20-000016, за нанесени имуществени вреди на л.а «Опел
Зафира», рег. № **** при управление на л.а «Рено Магнум», рег. № *****, като водачът е
управлявал с алкохол в кръвта над допустимото по закон, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.09.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
5148/16.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
11632/2024г. на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
18.10.2020г. около 04:23ч. на път II-29 В. – Д., на 3км посока гр. Д., ответникът при
управление «Рено Магнум», рег. № ***** и неспазване на необходимата дистанция, виновно
е причинил ПТП, при което е бил увреден л.а «Опел Зафира», рег. № ****, собственост на Н.
Н.. За настъпилото произшествие е бил съставен протокол за ПТП № 1730439/18.10.2020г.,
като било установено от контролните органи, че ответникът е управлявал с алкохол в кръвта
над допустимото по закон. Съставен му бил АУАН. В резултат на ПТП «Рено Магнум», рег.
№ ***** ” се сочи да е претърпял увреждания. Същият е бил застрахован имуществено по
1
застраховка Гражданската отговорност на увреждащия автомобил при ищеца с полица №
BG/22/120001128706. По повод заявена претенция ищецът образувал щета № 1801-5060-20-
000016, по която на собственика на увредения автомобил – Н. Н. на 15.12.2020г. е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1380,23лева. За събиране на регресното
си вземане ищецът се снабдил със заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил
в срок. С това обосновава правния си интерес от настоящия иск, като претендира и
включени ликвидационни разноски по щетата в размер на 20лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, скойто искът се
оспорва, като несонователен. Не оспорва, че на посочената дата поради неспазване на
дистанция е предизвикал ПТП, както и че е бил съставен протокол за ПТП №
1730439/18.10.2020г. при извършената проверка сочи, че била установена концентрация на
алкохол в кръвта му над допустимото по закон, за което му бил съставен АУАН. Твърди, че
тъй като не бил съгласен с показанията на техническото средство, от служителите на РУ-
Аксаково му бил даден талон за изследване на кръвта. Впоследствие посетил Спешен център
на МБАЛ“Св. Анна“ – В., където му била взета кръвна проба. Кръвният тест бил
отрицателен за употреба на алкохол и му било издадено единствено НП № 20-0445-
000640/23.11.2020г., АУАН № АА518456/18.10.2020г., за причинено по негова вина ПТП, за
което му била наложена глоба по ЗДвП в размер на 200лева за нарушение на чл.23ал.1 от
същия закон, а НП влязло в законна сила на 09.12.2020г. Молбата е за отхвърляне на
исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки
становището на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на чл. 500, ал.1, т.1
КЗ. За да бъде уважен и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест
по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже, при условията на пълно и главно доказване,
валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия автомобила по
повод договор за застраховка „Гражданска отговорност”; че в този период е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат
и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие на увредения автомобил са
причинени имуществени вреди, съответно техния вид и размер; че е заплатил
застрахователното обезщетение на увредения; че водачът на застрахования от него
автомобил е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимата по закон норма.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи
отговорността му, в т.ч. твърдението си, че кръвният му тест за употреба на алкохол е бил
отрицателен.
Между страните са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че:
на 18.10.2020г. около 04:23ч. на път II-29 В. – Д., на 3км посока гр. Д., ответникът при
2
управление «Рено Магнум», рег. № ***** и неспазване на необходимата дистанция,
виновно е причинил ПТП, при което е бил увреден л.а. «Опел Зафира», рег. № ****,
собственост на Н. Н.;
че във вр. с произшествието е бил съставен протокол за ПТП № 1730439/18.10.2020г.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 18.10.2020г. е настъпило ПТП между «Опел Зафира», рег. № **** и «Рено
Магнум», рег. № *****, управляван от ответника И. С. И.. За произшествието е бил изготвен
протокол за ПТП № 1730439/18.10.2020г. от служители на РУ - Аксаково. Произшествието е
настъпило на път II-29 В. – Д., на 3км посока гр. Д., и е обслужено в 05,18ч. от органите на
МВР. Документирано е като увреждане по автомобила му задна част, х.ч., ляв стоп, а като
причина за ПТП е посочено, че водачът И. не е спазил дистанция и е блъснал в задната част
л.а, управляван от Васил Димов. Протоколът е подписан от двамата участници в ПТП, с
отбелязване, че водачът И. е изпробван за употреба на алкохол.
На същата дата на ответника е бил съставен АУАН № 518456, за това че на
18.10.2020г. в 04:23ч. на път II-29 В. – Д., на 3км посока гр. Д. при управление на л.а «Рено
Магнум», рег. № ***** не спазва дистанция и блъска в задната част л.а. «Опел Зафира», рег.
№ ****, причинявайки материални щети, с което виновно нарушил чл. 23 ал.1 ЗДвП.
Видно от приобщената административно – наказателна преписка с НП № 20-0445-
000640/08.08.2019г. на ответника е било наложено адм. наказание единствено за допуснато
нарушение на ЗДвП- по 23 ал.1 - не се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго ПС, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко.
По повод ПТП на 19.10.2020г. ответникът е бил уведомен, като застраховател по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на увреждащия автомобил. Последният
е извършил опис на щетата, определил е и изплатил на 15.12.2020г. застрахователно
обезщетение за уврежданията на собственика на л.а. в размер на 1380,23лева. Определил е и
20лева ликвидационни разходи.
Безспорно от ангажираните по делото писмени доказателства се установява
противоправно поведение на ответника при ПТП. За допуснатото от него нарушение на
ЗДвП, същият е бил наказан по административен ред с влязло в сила НП, за което му била
наложена глоба в размер на 200лева. Вината е установена, а и принципно тя се предполага.
По тези факти страните не са и спорили.
При така установените безспорно факти, следва да се даде отговор на въпроса дали е
налице хипотезата, на която ищецът основава претенцията си и даваща му регресно право да
получи от делинквента платеното от него застрахователно обезщетение и разноски.
В казуса, ищецът се позовава на нормата на чл. 500, ал.1, т.1 КЗ твърдейки, че
ответникът е управлявал с алкохол в кръвта над допустимото по закон. Ответникът е
3
оспорил този факт.
Разпоредбата на чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ регламентира регресно право на застрахователя,
когато виновният водач е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози.
В случая, не се събраха никакви доказателства, че ответникът е управлявал с
концентрация на алкохол в кръвта над нормата по закон, за което е бил тестван
непосредствено след ПТП. От издаденото и влязло в сила НП се установява, че той е наказан
по административен ред единствено за допуснато нарушение на ЗДвП - по 23 ал.1, а именно
- не се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго ПС, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, но не и за това да е
управлявал МПС с алкохол в кръвта над допустимото по закон.
Изложеното обосновава извод, че не са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника по см. на чл. 500, ал.1 КЗ.
Предявеният иск следва да се отхвърли.
При този изход на спора, ответникът има право на разноски. Ангажирани са
доказателства за платено адв.възнаграждение в размер на 520лева в исковото производство
по договор за правна защита от 20.09.2025г.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ответника и сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 1000лева,
по договор за правна защита от 09.10.2024г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗК „Л. И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „С. Ш.”, № 67А срещу И. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул.
Д. ***** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1400,23лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение /с вкл.
ликвидационни разноски в размер на 20лева/ по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, полица № BG/22/120001128706, валидна от 27.04.2020г. до 27.04.2021г. по
образувана щета № 1801-5060-20-000016, за нанесени имуществени вреди на л.а «Опел
Зафира», рег. № **** при управление на л.а «Рено Магнум», рег. № *****, като водачът е
управлявал с алкохол в кръвта над допустимото по закон, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.09.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №
5148/16.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
11632/2024г. на ВРС, 19 състав, на основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „С. Ш.”, № 67А да заплати на И. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. Д. *****
4
сумата от 520лева, представляваща сторени съдебно - деловодни разноски пред първа
инстанция за адв.възнграждение, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „С. Ш.”, № 67А да заплати на И. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. Д. *****
сумата от 1000лева, представляваща направени в заповедното производство по ч.гр.д. №
11632/2024г. по описа на ВРС съдебно- деловодни разноски за адв.възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5