№ 187
гр. Плевен, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254400600537 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба, депозирана от
адв. В. С. в качеството й на защитник на подсъдимия Ц. Х. Ц. срещу присъда
№7 от 16.06.2025г., постановена по НОХД № 208/2024 г. по описа на РС –
Кнежа.
С обжалваната присъда Районен съд-Кнежа е признал подсъдимия Ц. Х.
Ц., ЕГН********** за виновен в това ,че на 21.04.2024г. в землището на гр.
Искър, в местността „***“ е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред изразяващо явно неуважение към обществото -
отправил заплахи против личността, обиди и цинични изрази /псувни/ по
отношение на намиращите се там Д.Р., Р.Д., М.Т. и М.Н. и произвел изстрели
със собствената си ловна пушка „***“ по водонапоително съоръжение, чужда
собственост в близост до намиращите се там лица, с цел сплашване и
саморазправа, като деянието се отличава с изключителна дързост, като на осн.
чл.325,ал.2 във вр. с ал.1 вр.чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване
от свобода“ за рок от една година и шест месеца, като на осн.чл.66,ал.1 от НК
е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.
Съдът е признал подсъдимия Ц. Х. Ц., ЕГН********** за виновен в
това, че по същото време и на същото място/при държане на законно
притежавано огнестрелно оръжие - ловна пушка 12 кал. „***“ със сериен
№*** е нарушил мерките за сигурност, предвидени в надлежните правилници,
наредби и инструкции: Чл.60 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
1
вещества и пиротехническите изделия (1) Забраняват се: 3а.(нова - ДВ, бр. 73
от 2012г., в сила от 25.09.2012г.) употребата на а) огнестрелни оръжия с цел,
различна от целта, за която са придобити, с изключение на случаите по
чл.95,ал.1, като е използвал огнестрелното оръжие не по предназначение
(нормативно установен лов- организиран или индивидуален), а носил същото
на обществено място и произвел изстрели в близост до хора с цел сплашване,
саморазправа и повреждане на водонапоително съоръжение, чужда
собственост, като на осн.чл.338,ал.1 вр.чл.54 от НК е осъдил подсъдимия Ц.
Х. Ц. с наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, като на
осн.чл.66,ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за
срок от три години.
На осн.чл.23,ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко
наказание за описаните по-горе деяния, с които са извършени от подсъдимия
Ц. Х. Ц. посочените две престъпления по чл.325,ал.2 вр.ал.1 и по чл.338,ал.1
от НК, за които са му повдигнати обвиненията от 2 г. /две години/ лишаване от
свобода, като на осн.чл.66,ал.1 от НК, отлага изпълнението на наложеното му
общо най-тежко наказание за срок от три години.
На осн.чл.53,ал.2,бук.“а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата
описаните в ОА веществени доказателства: 2 бр.гилзи кал.12х76;3 бр.
деформирани сачми;1бр. пластмасов концентратор;4бр. експериментални
гилзи кал.12х70- предадени с протокол на РС-гр.Кнежа и огнестрелно
оръжие-ловна пушка „***“със сериен №***-на съхранение в РУМВР-
гр.Долни Дъбник.
Съдът е осъдил подсъдимия Ц. Х. Ц. да заплати по сметка на ОДМВР-
гр.Плевен направените разноски в ДП от 263,06лв.за изготвяне на експертиза.
В депозираната въззивна жалба се съдържат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Въззивният
жалбоподател сочи, че са налице убедителни свидетелски показания, които
доказват по несъмнен начин обвинението. Въззивният жалбоподател излага
становище, че след запознаване с мотивите на първоинстанционния съд, по
същество присъдата страда от липса на мотиви. Излага твърдение, че
първоинстанционният съд не е анализирал обективно, всестранно и пълно
доказателствата по делото, като не е обсъдил противоречията в
доказателствата. В заключение се прави искане съдът да отмени изцяло
обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от РС-Кнежа,
като в алтернативност се прави искане съдът да отмени обжалваната присъда
и да признае подсъдимия за невинен по внесените обвинения.
Въззивният жалбоподател Ц. Х. Ц., редовно призован, се явява в открито
съдебно заседание на въззивната инстанция заедно с процесуалния си
представител адв. В. С. от АК-Плевен. В хода на съдебните прения
процесуалният представител на въззивния жалбоподател поддържа заявеното
в депозираната пред настоящия съдебен състав въззивна жалба.
Представителят на ОП-Плевен заявява, че първоинстанционната
присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде
потвърдена.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията,
2
съдържащи се в жалбата и след като провери изцяло правилността на
постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което същата е
процесуално допустима и редовна.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
При постановяване на атакуваната с въззивната жалба присъда
контролираният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия. Поради това съдебният акт следва да бъде изцяло отменен, а
делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
ВКС на РБ нееднократно е имал повод да се произнесе, че съществено
нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и
липсата на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които
трябва да отговори съдът в присъдата си / в този смисъл са и Решение № 136
от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 50/2010 г., I н. о., НК; Решение
№109/29.06.2022 по дело №362/2022; Решение №219/16.01.2020 по дело
№883/2019 и др./
Не може са има спор, че основни в този смисъл са въпросите, визирани в
разпоредбата на чл.102 от НПК, а именно има ли извършено деяние,
извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, съставлява ли
деянието престъпление и каква е неговата правна квалификация. За да
отговори на тези въпроси, съдът следва да посочи в мотивите какви
обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение.
Стандарт в съдебната практика е мотивите да съдържат отговор на
всички въпроси по делото, решени с диспозитива на съдебния акт. Всички
изводи, които съдът прави в обстоятелствената част на присъдата, е длъжен да
мотивира. Пълнотата на мотивите има важно значение, тъй като в тях следва
да намерят отражение всички основания за взетото решение. За отправна
позиция какво трябва да съдържат мотивите на присъдата следва да намери
пирложение нормата на чл.305, ал.3 от НПК в съчетание с отделните въпроси
по чл.301, ал.1 от НПК, като в този смисъл задължителното съдържание на
мотивите включва посочване на установените обстоятелства; анализ на
доказателствения материал; излагане на правни съображения за взетото с
присъдата решение.
В стремежа да разкрие обективно извършеното деяние съдът излага
фактическа обстановка въз основа на събраните и проверени по делото
доказателства, които е могъл и е бил длъжен да събере. Буквалният препис на
обвинителния акт, каквото в настоящия случай е налице в мотивите на
присъдата на първоинстанционния съд, без задълбочена преценка на
доказателствата по делото и излагане на съображения в подкрепа на взетите
решения, е по същество липса на мотиви, което е самостоятелно основание за
отмяна на присъдата /в този см. Решение №449/04.11.1998г. ои н.д.
№153/1998г. на ВКС, Iн.о./
3
Освен това, в настоящия случай не е извършен самостоятелен анализ на
доказателствата по делото, като източниците на доказателства единствено са
изброени. В този смисъл лиспва цялостен доказателствен анализ, тъй като не
са обсъдени доказателствените материали, събрани по делото, кето води до
невъзможност да се проследи вътрешната субективна увереност на съда в
категоричната и несъмнена доказаност на деянието и участието на
обвиняемия в него. Задължително е съдът да изложи своето отношение за
достоверността на доказателствените материали, каквото задължение вменява
на съда разпоредбата на чл.305, ал.3, изр. Второ от НПК особено при
наличието на противоречия между тях, каквото е настоящия случай е налице
предвид разнопосочните показания на свидетелите Д.Д. и Р.Д., кояито
заявяват, че нямат спомен да са чули подсъдимия да изрича думите, описани в
обвинителния акт, съпоставени с показанията, дадени от свидетелите М.Т. и
М.Н., които възпроизвеждат думи на подсъдимия.
В този смисъл съдът е демонстрирал избирателен подход при оценката
на доказателствените средства, като е приел, че престъплението е доказано,
изграждайки този свой извод на доказателствени материали, които не е
коментирал.
Вместо обстоен анализ на доказателствените материали, в мотивите си
съдът декларативно е приел, че обвинението за доказано.
Не съществува спор в съдебната практика и доктрина, че липсата на
мотиви е налице както в хипотезите на пълна липса на мотиви, така и при
схематична, повърхностна, непълна, неясна и вътрешно противоречива
аргументация на съда. И в двата случая липсата на мотиви касае порок в
дейността на решаващия съд, който рефлектира от една страна на правото на
страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от
друга страна - на възможността да се разбере действителната воля на съда по
същество. Мотивите към съдебния акт следва да са ясни, пълни и
непротиворечиви и да разкриват начина, по който съдът е изградил
вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение.
При липса на мотиви относно тези основни въпроси на съдебното
производство, се касае за изначална липса на мотиви, при което положение
въззивният съд фактически няма какво да проверява. Заключенията по
посочените въпроси на съдебното производство са основна част на
формираното вътрешно убеждение на съда, изразено в диспозитива на
присъдата, което не може да бъде разкрито от въззивния съд при липсата на
мотиви, поради което допуснатото процесуално нарушение на чл. 301, ал. 1, т.
1 и 2 от НПК, е съществено и неотстранимо. В този смисъл е налице липса на
обективна, всестранна, пълна и внимателна оценка на съдържащата се в
доказателствените източници информация, възприета от настоящия съдебен
състав като липса на мотиви.
С оглед гореизложеното, настоящият състав намира, че без да се
извърши надлежно изложение на фактическата обстановка и без извършен
самостоятелен доказателствен анализ от страна на първоинстанционния съд,
който да отстрани наличните противоречия в доказателствените източници, не
е възможно да се извърши надлежна и правилна преценка досежно това
извършено ли е деяние.
4
Доказателствената дейност на първоинстанционния съд и мотивирането
на обжалваната присъда не отговарят на посочените изисквания, поради липса
на надлежен доказателствен анализ, поради което е налице процесуално
нарушение от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.2,
предл.1 от НПК, предпоставящо претендираното в жалбата отменително
основание и налагащо атакуваната присъда да бъде отменена и делото
върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
При този изход от процеса оплакванията, съдържащи се във въззивната
жалба, не следва да се коментират по същество. Те следва да се имат предвид
при новото разглеждане на делото, ако са основателни.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с
чл. 335, ал. 2 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда №7 от 16.06.2025г., постановена по НОХД №
208/2024 г. по описа на РС – Кнежа.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5