№ 43
гр. гр. Добрич, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20223200900072 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В. С. Б., ЕГН **********, от
гр.Ш., ***, С. В. Б., ЕГН **********, от гр.Ш., ***, К. В. Б., ЕГН **********, от гр.Ш., ***,
К. В. Д., ЕГН **********, от с.П., община Д., *** и В. С. С., ЕГН ********** от с.П.,
община Д., *** срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Александър ДонД.“ №68 за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
смъртта на М. Т. Б., починала вследствие на ПТП настъпило на ***г., виновно причинено от
Х. Д. Д., водач на лек автомобил марка „Пежо д“, с рег. №***, застрахован по риска
"Гражданска отговорност" при „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, както следва: 150 000
лв. на В. С. Б., 150 000 лв. на С. В. Б., 150 000 лв. на К. В. Б., 150 000 лв. на К. В. Д. и 5000
лв. на В. С. С., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 11.03.2022г. до
окончателното им изплащане.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата молба
обстоятелства:
При ПТП, станало на ***г. по път I-9 между гр. Ш. и гр. К., област Д. водачът на лек
автомобил Пежо с рег.№ *** Х. Д. Д. по непредпазливост виновно е причила смъртта на М.
Т. Б., ********** от гр. Ш..
На посочената дата, по същия път, при същото ПТП водачът на лек автомобил Сеат Ибиса
с рег. №*** Т. В. Т. по непредпазливост виновно е причил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на костите на лявата подбедрица на М. Т. Б..
След приключване на ДП №50/2017г. по описа на РУ гр. К., област Д. срещу Д. е внесено
1
за разглеждане в Окръжен съд гр. Д. обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1,
б."а", вр. с чл. 342, ал.1 от НК и срещу Т. обвинение за извършено престъпление по чл. 343,
ал.1, б."б", предл.2, вр. с чл. 342, ал.1 от НК, по които обвинения е образувано НОХД
№189/2019г. по описа на ДОС. По досъдебното производство са извършени множество
експертизи, от които според ищците, вината на водачите Д. и Т. е доказана.
Видно от полица № *** от ***г. към датата на ПТП, лекият автомобил Пежо с рег.№*** е
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност" с "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ"
АД. На 10.03.2022г. застрахователната компания била уведомена с молба за предявените с
настоящата искова молба претенции, на които не бил получен удовлетворителен отговор.
Ищецът В. С. Б. е съпруг на починалата. Живеели са в едно домакинство, имали са дълъг
брак, помагали са си взаимно в ежедневието, както финансово, така и чрез непосредствени
грижи в бита, били са в отлични взаимоотношения. Внезапната смърт на Б. е съкрушила
съпруга й, причинила му е душевни тревоги и мъка, лишила го е от подкрепа във всеки един
аспект от съпружеските взаимоотношения, които душевни болки и страдания продължават и
досега. Душевните болки и страдания се изразяват във всекидневна мъка и терзания от
загубата на съпругата, съпроводени от високо кръвно налягане и главоболие, които водят до
невъзможност да извършва добре ежедневните си задължения. Спомените за жестоката
смърт на съпругата му има за последица безсъние всяка нощ и кошмари. Тези тревоги и
терзания продължават и до днес, като интензитетът им не е намалял.
Ищецът С. В. Б. е син на починалата. Живеели са на един адрес, в едно домакинство, били
са в отлични взаимоотношения. Б., като майка, е подпомагала сина си морално, била е
негова опора във всяко отношение, грижела се е за него в ежедневието. Трагичната смърт на
майката е причинила на сина душевни тревоги, мъка и страдания, които продължават и
досега. Загубата на неговата майка му причинява всекидневна дълбока печал. Скръбта е
постоянна и се отразява на душевното му равновесие. Съпреживяването на трагичната й
смърт води до кошмари през нощта, с внезапно събуждане и безсъние. Загубата на майката е
непрежалима и душевните болки и страдания продължават и до днес. С времето
интензитетът им не е намалял.
Ищцата К. В. Б. е дъщеря на починалата. Живеели са на един адрес, в едно домакинство,
били са в отлични взаимоотношения. Б., като майка, е подпомагала дъщеря си морално, била
е нейна опора във всяко отношение, грижела се е за нея в ежедневието. Трагичната смърт на
майката е причинила на дъщерята душевни тревоги, мъка и страдания, които продължават и
досега. Внезапната смърт на майката на ищцата е довела до липса, която никога няма да се
запълни, до болка, която няма да отшуми. Всеки ден усеща мъка и печал, а нощем
преживява с кошмари трагичната смърт на своята майка. Всичко това се отразява на
психическата й устойчивост и й причинява постоянно безпокойство и тревога. Тези душевни
болки и страдания продължават и до днес. С времето интензитетът им не е намалял.
Ищцата К. В. Д. е майка на починалата. Въпреки, че не са живеели заедно, починалата Б. е
имала отлични взаимоотношения с майка си, посещавала я редовно, помагала й в
домакинството, както финансово, така и чрез непосредствени грижи. Ищцата К. Д. е
разчитала на помощта на дъщеря си, която е била нейна опора. Внезапната, трагична смърт
2
на Б. е била като шок за майката, причинила й непрежалима мъка и страдания, които
продължават и досега. Трагичната смърт на дъщеря й е отворила рана в душата й, която
води до всекидневна мъка и страдание, съпроводени от главоболие, замайване, повишено
кръвно налягане и безсъние през нощта. Кошмарите от спомена за ужасната смърт на детето
й, й причиняват и до днес дълбока печал и страдание. Загубата на дъщеря й е непрежалима
и интензитетът на душевните болки и страдания не е намалял и до днес.
Ищецът В. С. С. е брат на починалата. Въпреки, че не са живеели заедно, починалата Б. е
имала отлични взаимоотношения с брат си, който живее в едно домакинство с К. Д..
Посещавала го е редовно, помагала му в домакинството, както финансово, така и чрез
непосредствени грижи. Ищецът В. С. е инвалидизиран със 75%, поради което е разчитал на
помощта на сестра си, която е била негова опора. Трагична смърт на сестрата му е
причинила непрежалима мъка и страдания, които продължават и досега. Трагичната смърт
на сестрата му е причинила всекидневна, непрежалима, дълбока мъка, съпроводена с
безпокойство, главоболие, повишено кръвно налягане и безсъние нощем. Често е спохождан
от кошмари, свързани с ужасната смърт на сестра му. Интензитетът на душевните болки и
страдания не е намалял и до днес.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата
молба с вх.рег.№3787/06.07.2022г.
Заявява се оспорване на исковата претенция изцяло по основание и размер.
Излагат се съображения, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в така претендираните размери.
По делото не са ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено
противоправно деяние от страна на застрахован в дружеството водач, в пряка причинно-
следствена връзка, с което ищците да търпят всички посочени в исковата молба вреди.
Представените от ищеца документи не доказват в нужната категоричност механизма на
настъпване на процесното ПТП и поведението на участниците в него. Процесното ПТП
може да е последица изцяло от неправомерно поведение на самия пострадал пешеходец, на
трето лице, случайно събитие за водачите и др.
Изрично се оспорва твърдението за нарушение на чл. 20 от ЗДвП от страна на водача на
лекия автомобил „Пежо". Разпоредбата гласи, че водачите следва да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Безспорно е, че лежащ на пътното платно
пешеходец в тъмната част на денонощието не може да се счита за предвидимо препятствие
за водачите. Изрично се оспорва и твърдението, че травмите нанесени на пешеходеца от
сблъсъка с лекия автомобил „Пежо" са летални такива или единствените летални такива.
Летални травми са нанесени на пешеходеца при и първия удар с лекия автомобил „Сеат
Ибиза". И двамата водачи на МПС – участници в ПТП имат принос за настъпилия краен
резултат. Ако водачът на лекия автомобил „Сеат Ибиза", застрахован от „Лев Инс“ АД не бе
нарушил правилата за движение по пътищата и ударил пешеходеца, последният нямаше да
падне в безпомощно състояние на пътното платно и непосредствено след това да бъде
прегазен от другия участник в ПТП. В конкретния случай вредата е причинена от
3
непосредствена верижна последователност и от двамата водачи. Съгласно разпоредбата на
чл.53 от ЗЗД, когато вредата е причинена от неколцина, те отговарят солидарно, а съгласно
чл.499, ал.7 от КЗ, така отговарят и техните застрахователи по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Исковете за неимуществени вреди са завишени и неотговарящи на реално претърпените
душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна практика в тази насока относно
присъжданите размери на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи. Не
всички претендирани вреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП,
поради което се оспорва пряката причинно-следствена връзка между събитието и всички
сочени в исковата молба последици. Изрично се оспорват твърденията за продължаващо
безсъние, кошмари, високо кръвно, главоболие, замайване и неотминаваща скръб и болка
повече от 5 години след събитието. Твърдяните неимуществени вреди са бланкетно заявени,
а част от поддържаната симптоматика дори е обичайна за възрастта (високо кръвно,
замайване и т. н.). Следва да бъде отчетено и, че всички ищци са отдавна пълнолетни и
самостоятелни, като част от тях (брат и майка на пострадалата) дори отдавна живеят и в
различни населени места, което говори за обичайното отчуждаване, самостоятелност и
формална близост, които се развиват с времето. Иищците са голямо семейство и споделената
загуба в обкръжението на най - близките хора, се преодолява по - лесно и бързо. Счита се, че
търсеният от ищците размер на застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху него сформира крайна сума, която няма своята
социална и икономическа обосновка, и излиза извън обезщетителния характер на
плащането. Присъждането на подобни суми би било в разрез с целта на закона, за баланс
между неимуществените вреди и тяхното парично измерение.
При условие на евентуалност, в случай, че се докаже неправомерно поведение от страна
на водачите и в частност на водача на МПС, чиято ЗЗГОА се твърди да се покрива от
ответното дружество, което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
процесното ПТП, се прави и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия
пешеходец твърдейки, че последният в качеството си на участник в движението (пешеходец)
също е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 113, чл. 114 и др. от ЗДвП), като е
предприел неправилно пресичане на или движение по пътното платно на неопределено за
това място и без преди това да се огледа и съобрази с конкретната пътна обстановка, и
останалите участници в движението, като се е движил през нощта, по неосветен участък от
пътното платно и без светолотразителни дрехи. Съгласно чл. 113 от ЗДвП пресичането на
пътното платно дори и когато е на пешеходна пътека, не освобождава пешеходците от
задължението им да се съобразяват с конкретната пътна обстановка, и останалите участници
в движението. Ищците целенасочено пропускат да изложат, че пострадалото лице е било в
състояние на тежко алкохолно опиянение (3.38 промила алкохол в кръвта), което обуславя
тотално неадекватно поведение от страна на последното. Това поведение на пострадалия се
определя като изключително безотговорното и рисковано. Същият има основен принос за
настъпване на процесното ПТП.
В конкретния случай ищецът В. С. няма право на обезщетение за неимуществени вреди
4
във връзка със смъртта на пострадалото лице, тъй като с ангажираните по делото
доказателства не се установява наличието на всички нужни материално правни
предпоставки за това съгласно т. 1 от ТР № 1/2016 г. С ангажираните по делото
доказателства не се доказва сочената от ВКС особено близка привързаност, която да е годна
да породи значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за
родствената връзка между брат и сестра, което води до пълна неоснователност на исковете.
В исковата молба се твърди, че ищецът и пострадалата са полагали грижи един за друг, но
дори и да са го правили следва да бъде отчетено, че с изпълнението на моралните и
традиционни задължения за подпомагане на семейството, далеч не се доказва по безспорен
начин изключително близка връзка.
Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност по чл.378 от КЗ.
Ищците не са подали допълнителна искова молба.
С определение №307/18.10.2024г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, са конститурани като
трети лица – помагачи на ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Студентски, бул.“Симеоновско шосе“ №67А и Т. В. Т., ЕГН ********** от гр.Д., ***.
Постъпило е становище от третото лице – помагач на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
Оспорват се изцяло предявените искови претенции за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди - по основание и размер. Оспорват се всички твърдения, заявени в
исковата молба.
Оспорват се твърденията, че водачът на лек автомобил „Сеат Ибиза" с рег. №*** има вина
за настъпване на леталния изход за М. Т. Б., съответно твърденията, че този водач има вина
за настъпване на вредите, заявени като основание на предявените искови претенции.
Оспорват се твърденията, че между водачите на лек автомобил „Пежо" с рег. №*** и лек
автомобил „Сеат Ибиза" с рег. № *** е налице съизвършителство по отношение настъпване
на леталния изход за пешеходката М. Б., като се твърди, вкл. с аргумент от чл.300 ГПК, че
смъртта на пешеходката е настъпила единствено в причинна връзка с противоправно
поведение в нарушение на правилата за движение по пътищата, осъществено от водача на
лек автомобил „Пежо 306" с рег. №***.
Във връзка с процесното ПТП е било образувано и водено НОХД №189/2019г. по описа на
Окръжен съд - Добрич, което е приключено с постановяване на Присъда
№260001/08.12.2022г., потвърдена с Решение №38/25.03.2024г., постановено по ВНОХД
№20233000600148 по описа за 2023г. на Апелативен съд - Варна, потвърдено с решение
№381/03.07.2024г., постановено по н.д. №502/2024г. на Върховен касационен съд. С
постановената Присъда, водачът на лек автомобил „Сеат Ибиза" с рег. № *** е признат за
виновен за причиняване на средна телесна повреда на пешеходката Б., но е отречено да е
причинил нейната смърт. За причиняване на смъртта на пешеходката Б. е признат за виновен
водачът на лек автомобил „Пежо" с рег. № ***, поради което и не е налице и е отречено с
произнасянето на наказателния съд, да е налице съизвършителство между водачите за
настъпване на противоправния резултат, сочен като основание за предявяване на
предявените обективно и субективно съединени искове в настоящето производство.
5
Оспорва се при контакта с лек автомобил „Сеат Ибиза" и падането върху пътната настилка
пешеходката да е получила телесните травми, по причина от които е настъпил летален изход,
като се твърди, че водещата за настъпване на смъртта травма е настъпила като резултат от
прегазване от лек автомобил „Пежо 306" с рег. № ***. Не е налице правно основание за
ангажиране на отговорността на водача на лек автомобил „Сеат Ибиза", по отношение на
този противоправен резултат, тъй като е прекъсната пряката, причинно-следствена връзка
между негово нарушение и вредите, на възникването на които основават своите претенции
ищците.
На самостоятелно основание се оспорва към датата на настъпване на процесното
произшествие, лек автомобил „Сеат Ибиза" с рег. №*** да е бил застрахован по валиден
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ЗК „Лев Инс" АД, тъй като не се установява наличие на валидна и
действаща застрахователна полица, съответстваща на индивидуализиращите белези на
превозното средство. При дружеството не е установено наличие на застрахователна полица
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек
автомобил „Сеат Ибиза" с рег. №***, валидна към ***г., поради което се оспорва водачът на
това превозно средство да има качеството на застрахован към датата на транспортния
инцидент. При това не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на
дружеството по предявените искови претенции.
Заявява се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на ЗК „Лев Инс"
АД с аргумент от разпоредбата на чл. 378 от Кодекс за застраховането, съгласно която
разпоредба правата по застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите се погасяват с петгодишна давност от датата на настъпване на
събитието. По отношение на ЗК „Лев Инс" АД погасителната давност, установена от чл. 378
от КЗ е изтекла, както към момента на зявяване на искането за конституиране, така и към
момента на конституиране на дружеството като трето лице - помагач, и не е налице правен
интерес на привличащата страна, от участие на ЗК „Лев Инс" АД, в исковото производство,
като пред дружеството не е предявявана и доброволна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.
На самостоятелно основание, и с оглед подробно изследваното и възприето от фактическа
страна по воденото наказателно производство, поведение на пешеходката като участник в
движението, се оспорва фактическото твърдение, че заявените вреди са настъпили
единствено по причина от виновно, противоправно поведение на водача на лек автомобил
„Пежо 306". Процесното произшествие е настъпило на ***г., след 20:30 ч., на главен път I-9,
в участъка между гр. Ш. и гр. К., в неосветен пътен участък. На посоченото място и време,
пострадалата, под въздействие на алкохол в концентрация от 3,38 промила се придвижвала
пеш, по международен път с интензивно движение, в тъмната част на денонощието, на
неосветен пътен участък. Пешеходката навлязла внезапно върху платното за движение,
пресичайки косо, отляво-надясно спрямо посоката на движение на автомобилите, без да се
съобрази с приближаващия се автомобил, с което поведение, в нарушение на чл. 32 ЗДвП,
чл. 108 от ЗДвП и чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП е съпричинила за настъпване на
съставомерния резултат, във връзка с който се заявяват исковите претенции. Въвежда се
6
възражение за не по-малко от 50 % принос на пострадалата за настъпване на вредоносния
резултат, изразяващ се в собствени действия като пешеходец, извършени в нарушение на
посочените, но не само, императивни законови норми от ЗДвП.
Оспорват се изцяло твърденията в исковата молба, за търпени в причинна връзка с
осъществяване на процесното произшествие неимуществени вреди, при липса на твърдения
за интензитет и проявление. Оспорва се към датата на транспорнтия инцидент, да са
съществували близки отношения, основани на взаимна привързаност, обич и чувства между
ищците, основаващи претенциите си на разрешенията, дадени с ППВС №4/1961г. и
пострадалото лице, и между ищците и пострадалата да са съществували отношения в
смисъла на мотивите на ППВС №4/1961г. и ППВС №4/1968 на ВС, и същите да са били
прекъснати по причина от настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Относно претенцията на В. С. С. - брат на пострадалата се твърди, че юридическият факт,
от който произтича вземането на този ищец е настъпилата смърт на пострадалата, и
настъпили поради родствената връзка душевни болки и страдания. Оспорва се за този ищец
да е възникнало материално притезание - право на обезвреда за неимуществени вреди в
резултат от загуба на близък, както и за особени, нетипично сложили се обстоятелства като
обсъжданите в насоките от ТР №1/2016г. на ОСНТГК.
Ищецът В. С. не е наследник на пострадалата по права линия и не се легитимира като
лице с право на претенция за обезщетение за неимуществени вреди по реда на ППВС
№4/1968г. Ищецът С. не е сред най-близкия кръг на пострадалата, като не се сочат и не са
налице и конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността между брат и
сестра да е станала толкова силна, че смъртта на пострадалата да е довела у ищеца до
значителни морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за тази родствена връзка и характерните за съдържанието й
отношения, и сравнима с тази на най-близките на пострадалата поради наличие на особени
отношения.
Оспорва се размера на предявените по чл.432, ал.1 от КЗ искове за неимуществени вреди,
като прекомерни и заявени в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52
от ЗЗД. Оспорват се изцяло и акцесориите искове за присъждане на лихва. Навежда се и
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за присъждане на
лихва, считано от датата на настъпване на произшествието, до датата на предявяване на
прекия иск срещу застрахователя.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С присъда по НОХД №189/2019г. по описа на ДОС, влязла в сила на 03.07.2024г., Х. Д. Д.
е призната за виновна за това, че на ***г. по главен път І - 9, на километър 35+450, в
посока от с.Х. Д. към гр.К., при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Пежо 306 д“ с рег. № ***, е нарушила правилата за движение по пътищата,
регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП –
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
7
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението,
с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие и по непредпазливост причинила смъртта на М. Т. Б., с ЕГН
********** от гр.Ш. и на основание чл.343 ал.1 б.”в” във вр. с чл.342 ал.1 от НК във
вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
осем месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Със същата присъда третото лице- помагач Т. В. Т. е признат за виновен в това, че ***г.
по главен път І - 9, на километър 35+450, в посока от с.Х. Д. към гр.К., при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Сеат Ибиза 1,9, ТДИ“ с рег. №
*** е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение
по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и по
непредпазливост, причинил средна телесна повреда на М. Т. Б., ЕГН ********** от
гр.Ш., изразяваща се в счупване на голямопищялната кост, в областта на лявата
подбедрица, довело до трайно затруднение движението на долен ляв крайник за срок от
минимум 4 - 5 месеца – престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” предл.2 – ро във връзка с
чл.342 ал.1 от НК. Т. на осн. чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание глоба.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че ищците В. С. Б., С. В. Б.
и К. В. Б. са наследници на починалата на ***г. М. Т. Б., съответно нейни съпруг, син и
дъщеря. Видно от удостоверение за родствени връзки, издадено от община Ш., ищците К. В.
Д. и В. С. С. са съответно майка и брат на починалата М. Т. Б..
Страните не спорят и по делото се установява, че лек автомобил „Пежо 306 д“ с рег. №
***, е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ответното дружество по силата на
застрахователна полица валидна от 30.01.2017г. до 29.01.2018г.
Установява се, че на 11.03.2022г. ищците са заявили пред пред ответното застрахователно
дружество претенцията си за обезщетение за неимуществени вреди.
За установяване механизма на процесното ПТП е назначена комплексна автотехническа и
съдебно-медицинската експертиза, чието заключение като обосновано и мотивирано съдът
кредитира.
От заключението се установява, че процесното ПТП е настъпило по път I-9, гр. Ш. - гр. К.,
на километър 35 + 40, като пътната настилка е била асфалтова, суха, запазена, без повреди и
неравности по нея, при широчина на платното за движение 8,00 м. разделено на две равни
части по 4,00 м. с единична непрекъсната линия М1, без наличието на пътни знаци,
ограничаващи скоростта на движение на превозните средства, без наличието на ограждения,
без наличието на пътно осветление, без наличието на острови за безопасност, без наличието
на тротоари, без наличието на пешеходни пътеки, без наличието на светофари, като
видимостта към момента на настъпването на произшествието е съответствала на
8
метеорологната видимост в този момент.
Според заключението механизма на процесното ПТП е следния: На *** г., около 21.15 -
21.30 ч. лек автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“ с рег. № ***, управляван Т. В. Т. се е движил
по път I-9 (между гр.Ш. и гр.К.), по посока към гр.К. със скорост около 99 км/ч. Максимално
разрешената скорост за движение на леки автомобли по процесния участък от пътното
платно е била 90 км/ч. Лекият автомобил с рег. № *** се е движел с включени фарове на
дълги светлини. Фаровете не са били регулирани правилно, поради което са осветявали зона
пред автомобила с дължина около 47 м. Когато лекият автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“ с
рег. № *** е бил на около 135,02 м. от мястото на удара пешеходката М. Т. Б. е навлязла на
платното за движение и е започнала да върви по него, движейки се с нормален ход, косо по
диагонал, отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Т. Т. е възприел
поведението на пострадалата и е реагирал като насочил автомобила наляво с намерение да я
заобиколи. Въпреки тези негови действия е настъпил удар между предната дясна част на
автомобила и тялото на пешеходката в изправено положение. В резултат на сблъсъка
пешеходката е паднала върху платното за движение, вдясно от автомобила. След удара с
пешеходката, лекият автомобил с рег. № *** е спрял в левия край на платното за движение
на около 139,60 м. след приетия при огледа ОР2 /ориентир на огледа 2/. Съгласно съставения
Протокол за оглед на ПТП от *** г. ориентир на огледа (ОР1) са пътни знаци А2 и В24,
намиращи се в десния банкет по посока на огледа на 0,80 м. от десния ръб на асфалта; ОР2-
крайпътно дърво в десния банкет по посока на огледа, намиращо се на 258 м. след ОР1 и на
5,10 м. вдясно от десния ръб на асфалта.
По същото време и в същата посока, след лекия автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“ с рег. №
*** се е движел лек автомобил „PEUGEOT 306d“ с рег. № ***, управляван Х. Д. със скорост
около 63,70 км/ч. Разстоянието между двата автомобила е било такова, че водачите им не са
имали възможност да се възприемат взаимно. Лекият автомобил с рег. № *** се е движел с
включени фарове на дълги светлини. Фаровете на лекия автомобил не са били технически
изправни, поради което са осветявали зона пред автомобила с дължина 20 м. Дългите фарове
на технически изправен автомобил, като процесния, осветяват участък от пътя напред на
разстояние над 100 м. Поради тази техническа неизправност водачът Х. Д. не е възприела
тялото на пострадалата М. Б. върху платното за движение и е преминала с автомобила през
него. Мястото на първоначалното съприкосновение между лекия автомобил „PEUGEOT
306d“ с рег. № *** и тялото на пострадалата е било на около 103 м. - 104 м. след ОР2 и от
около 2,30 м. до около 4.00 м. вляво от десния край на платното за движение по посока гр.К..
След произшествието, лекият автомобил „PEUGEOT 306d“ с рег. № *** е спрял в дясната
част на платното за движение, разположен с десните си колела върху десния банкет, на
разстояние 363,50 м. след ОР2 и на около 260 м. след удара с пострадалата. Не са установени
данни по делото пострадалата пешеходка М. Б. да е носила светлоотразителни дрехи при
настъпването на ПТП.
От техническа гледна точка, причина за удара между лекия автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9
ТDI“ с рег. № *** и пешеходката М. Т. Б. е взаимното пресичане на траекториите на
движение на лекия автомобил и пешеходката. От техническа гледна точка, причина за удара
9
между лекия автомобил „PEUGEOT 306d“ с рег. № *** и пешеходката М. Т. Б. е попадането
на пешеходката в коридора на движение на лекия автомобил. Пешеходката М. Б. е имала
техническата възможност да предотврати удара с лекия автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“ с
рег. № *** и настъпването на произшествието, ако преди да предприеме пресичане на
платното за движение бе изчакала преминаването на движещите си по него автомобили.
Мястото на началото на удара между лекия автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“ с рег. № ***
и пострадалата пешеходка М. Т. Б. се намира на около 101 - 102 м. след ОР2 и на около 3,50 -
4,00 м. вляво от десния край на платното за движение. Първоначалното съприкосновение се
е осъществило между дясната част на предната броня на лекия автомобил с рег. № *** и
левия крак в областта на подбедрицата на пострадалата М. Т. Б. в изправено положение.
Последвало е предаване на въртеливо движение и нарушение на равновесното състояние,
страничен удар в предния десен калник и дясното странично огледало и падане върху
платното за движение. Мястото на началото на удара между лекия автомобил „SЕАТ IВIZA
1,9 ТDI“ с рег. № *** и пострадалата пешеходка М. Т. Б. се намира в лентата за движение по
посока гр. К. в непосредствена близост и до осевата линия. Към момента на удара лекият
автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“ с рег. № *** е бил насочен леко в ляво, под ъгъл не по
голям от 5° - 7° спрямо надлъжната ос на платното за движение. При този удар на
пострадалата, която е била изправена и в ляво предно странично положение спрямо
посоката на движение на автомобила, са причинени кръвонасядания по лява подбедрица,
т.н. „бампер фрактура" - характерно счупване на лявата подбедрица с формиране на отделен
костен фрагмент на голямопищялната кост от удара в бронята. При страничния удар в
предния десен калник и дясното странично огледало биха могли да се получат уврежданията
- охлузване по гръдния кош и корема на височина 116 см., както и някои от счупванията на
таза. При последващо падане върху пътната настилка са получени охлузвания,
кръвонасядания и рани по лактите, както и счупване на дясна раменна кост и ключицата
/които могат да се получат и при последващото прегазване/. Счупването на големия пищял
на ляв долен крайник е довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник.
Счупването на дясна раменна кост и ключицата са довели до трайно затруднение
движението на дясната ръка. Счупвания на таза, без да може да се определи точно кои, също
водят до трайно затруднение на движението на долен крайник. При този механизъм на
получаване на уврежданията на пострадалата от автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“ с рег. №
*** не са налице данни за прегазване на пострадалата или причинени травми, които са
несъвместими с живота. При настъпилия удар от лек автомобил с рег. № *** не са настъпили
летални травми за пешеходеца.
В заключението се сочи, че при прегазване на пострадал, лежащ на пътното платно са
налице три последователни фази - притискане от колелата на автомобила, възкачване върху
тялото на гумите на автомобила с прегазване и влачене на тялото и притискане от елементи
на шасито на автомобила. Най-вероятно, съдейки по счупванията на шиловидните
израстъци на прешлените, масивните отслоявания на меки тъкани в областта на гърба и
образуване на джобове, пострадалата е била по гръб и напречно или косо спрямо
движението на автомобила „PEUGEOT 306d“. Пострадалата е била жива при
10
осъществяването на прегазването. При прегазването са били причинени следните
увреждания: Тежката черепно-мозъчна травма с многофрагментно счупване на костите на
черепа и разкъсване и размачкване на мозъчното вещество; Тежката гръдна травма -
множество счупвания на ребра по няколко анатомични линии, гръдна кост, наличие на кръв
и въздух в гръдните кухини и разкъсване на сърце и бял дроб; Множествени счупвания и
разместване на костите на тазовия пръстен с размачкване или отслояване в лява хълбочна
област, широки цепковидни рани в долните отдели на корема и лявото бедро. Счупване на
дясното бедро; Тежка коремна травма изразяваща се в разкъсване на черния дроб и слезката;
Множествени ожулвания и кръвонасядания по тялото и крайниците вследствие на
притискане и триене спрямо пътната настилка. Касае се за високо енергийна съчетана
травма.Тежката гръдна травма и тежката черепно-мозъчна травма са несъвместими с живота
и водят до настъпване на смърт за много кратък период от време. Същите са обусловили
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, която опасност се е
реализирала за кратък период от време. Тежката коремна травма също би могла да доведе до
смърт, но за по-дълъг период от време. Причина за смъртта на пострадалата М. Т. Б. е
тежката черепно-мозъчна травма, получена в резултат на прегазването на главата.
Изслушан в съдебно заседание експертът д-р Д.Д. сочи, че установената при аутопсията
концентрация на алкохол в кръвта на Б. – 3,38 промила съответства на тежка и над тежка
степен на алкохолно опиянение, характеризираща се основно с тежки нарушения в
координацията, дори и функционални такива и с неадекватни реакции.
Непосредствено преди настъпването на произшествието лекият автомобил „PEUGEOT
306d“ с рег. № *** се е движел със скорост около 63,70 км/ч. /17,70 м/сек./. При скорост на
движение 63,70 км/ч. опасната зона на спиране на лекия автомобил е имала дължина около
51,70 м. При скорост на движение 90 км/ч. опасната зона на спиране на лекия автомобил е
следвало да има дължина около 86,60 м. При сравняване на опасната му зона за спиране при
установената скорост на движение на лекия автомобил с рег. № *** - 51,70 м. с разстоянието
на видимост пред автомобила с включени фарове на дълги светлини - 20 м., при технически
неизправен автомобил, следва извод, че със скорост на движение 63,70 км/ч., водачът Х. Д.
не е имала техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез
спиране. При сравняване на опасната му зона за спиране за установената скорост на
движение на лекият автомобил с рег. № *** - 51,70 м. с разстоянието на видимост пред
автомобила с включени дълги светлини - над 100 м., при технически изправен автомобил,
следва извод, че със скорост на движение 63,70 км/ч., Х. Д. е имала техническа възможност
да предотврати настъпването на произшествието чрез спиране.
От сравняването на осветената зона Sвс = 47 м от включените фарове на лекия автомобил
„SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“ с рег. № *** на дълги светлини, с опасната му зона за спиране за
скорост на движение 56,90 км/ч. - 44 м., следва извода, че при конкретните условия водачът
Т. Т. би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако е управлявал
автомобила със скорост до 56,90 км/ч.
От сравняването на осветената зона Sвc = 20 м. от включените фарове на лекия автомобил
„PEUGEOT 306d“ на дълги светлини с опасната зона за спиране за скорост на движение
11
31,90 км/ч. - 20 м., следва извода, че при конкретните условия водачът Х. Д. би имала
техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако е управлявала автомобила със
скорост до 31,9 км/ч.
Към момента на настъпване на процесното ПТП интензивността на движение в района на
произшествието е била ниска. При навлизането на пешеходката М. Б. в платното за
движение по път I-9, тя се е намирала на разстояние около 105 - 107,5 м. след ОР2. От
момента на навлизането на пешеходката М. Б. в платното за движение по път I-9, до мястото
на удара с лекия автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“ с рег. № *** тя е изминала път от 5,99 м.
за времето от 4,91 сек. В момента в който пешеходката М. Б. е навлязла в платното за
движение по път 1-9, лекият автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“ с рег. № *** се е намирал на
отстояние около 135,02 м. преди мястото на удара. В момента в който пешеходката М. Б. е
започнала пресичане на платното за движение по път I-9, тя е можела да възприеме
светлините на включените фарове на дълги светлини на леките автомобили, наближаващи
мястото на произшествието от разстояние не по-малко от 200 м. Б. е имала техническа
възможност да възприеме светлините на фаровете, включени на дълги светлини на
наближаващия мястото на произшествието лек автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“ с рег. №
***. Ако падналата пешеходка М. Б. е наблюдавала пътя в посока към с. Х. Д. и
здравословното й състояние в това време й е позволявало да наблюдава пътя в тази посока,
тя е можела да възприеме фаровете на движещия се в посока към гр. К., т.е. към нея лек
автомобил „PEUGEOT 306d“ с рег. № *** от разстояние не по-малко от 200 м. Няма данни
по делото при приближаването на двата леки автомобила, пешеходецът да е реагирал по
някакъв начин така, че да се предпази от евентуален сблъсък.
Ако не бе настъпил удар между лекия автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“ с рег. № *** и
пешеходката М. Б., при същите условия, както при настъпилото произшествие и ако
пешеходката бе продължила движението си в същото направление, в момента в който
лекият автомобил „PEUGEOT 306d“ с рег. № *** е достигнал до мястото на удара /мястото
на контактната точка от пътното платно/, пешеходката би се намирала вече върху десния
банкет. При липса на първия удар, а именно този между лекия автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9
ТDI“ с рег. № *** и пешеходката М. Б., при същите условия, както при настъпилото
произшествие и ако пешеходката бе продължила движението си в същото направление, не
би настъпил втория удар, а именно този между лекия автомобил „PEUGEOT 306d“ с рег. №
*** и пешеходката Б..
За установяване механизма на ПТП по делото е разпитан в качеството на свидетел водача на
лекия автомобил „PEUGEOT 306d“ с рег. № *** Х. Д.. Същата излага, че на ***г. около 20,30
ч. шофирала по пътя гр.Ш. – гр.К.. След с.Х. Д. на малко разстояние видяла препятствие на
пътя, което опитала да избегне, но не успяла. Минала през „това нещо“, след което спряла да
провери какво е. След нея на пътя се появил друг автомобил, който спрял и от него излязъл
млад човек. Последният заявил, че е убил човек на пътя. Д. помолила водач на тир, който
шофирал насреща да освети пътя, за да установи какво има на пътя. Оказало се, че е човек,
който не диша. След това свидетелката изпаднала в шок и й се губят моменти. Свекърва й,
която пътувала с нея, позвънила на телефон 112. Д. заявава, че се е опитала да избегне
12
препятствието, но е нямала възможност като втора кола.
Ищците са ангажирали по делото гласни доказателства с показанията на свидетелите Р. М.
С. (без родство с ищците) и В.Д.Й. (родственица с ищците Б.).
Св.С. излага, че е съседка на семейството на ищеца В. Б. от 56 години. Била много близка
със свекървата на починалата М.Б.. Последната и съпругът й живеели заедно, създали две
деца. Свидетелката М.Б. описва починалата като кротка и много работлива. М.Б. до смъртта
си работела като краварка, много тежка работа. Отрича в семейството да е имало проблеми и
кавги. Децата ходели на училище, а ищецът В. Б. работел в завод в гр.Ш.. Двете деца на
починалата живеели съвместно с тях. Дъщерята К. работела като сервитьорка от доста
години. Синът С. след като завършил училище и след смъртта на майка си заминал да
работи в гр.В.. Св.С. сочи, че не е ходила много в дома на ищците, защото възрастните били
„затворени“. Майката и брата на М. Б., които живеели в с.П., до гр.Г . Т., й гостували. Когато
били по-здрави идвали, като носели на дъщеря си хранителни продукти. След смъртта на
М.Б. също посетили ищците и пак им донесли нещо. М.Б. също посещавала майка си и брат
си. Ищците много трудно преживяли смъртта на М.Б.. Съпругът й всеки ден преди работа
ходел на гробищата. Децата били затворени, не споделяли много. Ищцата К. Б. плачела.
Ищецът С. Б. споделил на свидетелката, че тъгува за майка си и тя му липсва. Майката на
починала плакала. Ищците правели традиционните помени – на 40-я ден, на 1 година, като
раздавали подавки и сменяли некролозите. Посещавали гроба на починалата, децата носели
цветя. Св.С. излага, че в малкото градче се чувало, че М.Б. обича да си пийва по една ракия,
но тя не я е виждала пияна.
Св.Й. излага, че е родственица на ищеца В. Б. и живее в съседство със семейството му. Б.
и починалата му съпруга изгледали и порастили децата си. Двамата съпрузи се разбирали,
не е чула да се карат, както помежду си така и с родителите на В.Б., с които живеели
съвместно. Починалата била много работлива. Държала на децата и те държали на нея,
уважавали се и постоянно били заедно. Една година преди смъртта на М.Б. дъщеря й
завършила средно образование и живеели съвместно. Ищецът С. Б. завършил образованието
си и заминал за гр.Д. или гр.Варна. М. Б. поддържала постоянно връзка с майка си и брат си,
посещавала ги в селото, в което те живеели. Майка й оставала да й гостува. Всички понесли
смъртта на М.Б. тежко. Били шокирани, потресени, съкрушени. Ищцата К. Б. преживяла
смъртта на майка си особено тежко, тъй като според свидетелката като момиче е била много
по-привързана към нея. Майката на починалата и нейния брат също присъствали на
погребението и били съкрушени. Майката плачела и тъгувала за дъщеря си. Към настоящия
момент ищецът В. продължава да ходи всяка седмица на гроба на съпругата си. Ищцата К.
Б., с която свидетелката има повече контакти, споделя, че усеща липсата на майка си.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия окръжен съд,
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на
13
застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди.
Същевременно разпоредбата на чл.477, ал.1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на
причинените в резултат на застрахователно събитие вреди, предполага установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валиден застрахователен
договор; настъпило по време на действие на застрахователния договор застрахователно
събитие, представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на поведението на
застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено ПТП; обстоятелството, че
вследствие извършеното ПТП ищецът е претърпял неимуществени вреди, както и размера
им; причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и претърпените
вреди. В тежест на ответника е да докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и чл.498, ал.1 и
ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени доказателства относно изпълнението
на задължението на ищците по чл.380 от КЗ. Ищците са депозирали претенцията си пред
ответника на 11.03.2022г. Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е определено и
изплатено обезщетение на пострадалите или пък да е бил даден от застрахователя мотивиран
отговор на предявената претенция, което обосновава правния интерес от завеждане на
настоящото дело.
Не се спори относно наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното дружество - застраховател на ГО на деликвента поради наличието на валидно
застрахователно правоотношение с покритие към датата на деликта ***г., по полица №***
по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена за лек автомобил
„Пежо“, с рег. №***.
С влязла в сила на 03.07.2024г. присъда по НОХД №189/2019г. по описа на ДОС, Х. Д. Д.
е призната за виновна за това, че на ***г. по главен път І - 9, на километър 35+450, в
посока от с.Х. Д. към гр.К., при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Пежо 306 д“ с рег. № ***, е нарушила чл.20, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинила смъртта на М. Т. Б.. Влязлата в сила присъда съгласно
чл.300 ГПК е задължителна за съда, разглеждащ преките искове по чл.432 КЗ, относно
предпоставките на чл.45 ЗЗД - извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът
намира, че в настоящото производство не може да се изследва и въпроса относно причините,
поради които е настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса
за вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти
могат да се обсъждат само досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
Съдът намира за основателно наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
14
деликта от третото лице помагач – водачът на лекия автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“ с рег.
№ ***. Установено е допуснатато от същия нарушение на правилата за движение.
Действително с действията си същият не е причинил смъртта на М.Б., но вследствие на
извършеното от него нарушение М.Б. е съборена на пътното платното, след което е
прегазена от другия участник в ПТП. Съгласно заключението по комплексната експертиза,
при липса на първия удар, а именно този между лекия автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“ с
рег. № *** и пешеходката М. Б., при същите условия, както при настъпилото произшествие и
ако пешеходката бе продължила движението си в същото направление, не би настъпил
втория удар, а именно този между лекия автомобил „PEUGEOT 306d“ с рег. № *** и
пешеходката Б..
Установеното съпричиняване на деликта по смисъла на чл. 53 ЗЗД обаче е ирелевантно за
предмета на спора, по който съдът дължи произнасяне. С чл.499, ал.7 КЗ е предвидена
солидарна отговорност на застрахователите, аналогична на отговорността на
съпричинителите. Това означава, че при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от
повече от един деликвенти, застрахователят по застраховка "Гражданската отговорност",
сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до
размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования
при него. Отговорността между ответника и подпомагащата страна подлежи на
разпределяне по правилата на чл.127 ЗЗД и чл.499, ал.6 и ал.7 КЗ, което може да се
осъществи доброволно, извънсъдебно или в отделен процес, доколкото в настоящия не е
предявен обратен иск.
По делото от представените писмени доказателства се установява родствената връзка
между ищците В. Б. /съпруг на починалата/, С. Б. и К. Б. /син и дъщеря на починалата/, К. Д.
/майка на починалата/ и В. С. /брат на починалата/. Оспорва се материалната легитимация
на последните двама да претендират неимуществени вреди от смъртта на починалата.
Съгласно установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, ПВС е въвел ограничителни
критерии, като е счел, че справедливостта налага да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди само в полза на най-близките на пострадалия, за които е нормално да
се предполага, че поради степента на родствена и житейска близост действително търпят
морални болки и страдания по повод неговата загуба. Първоначално с ППВС №4/1961г.
кръгът на правоимащите е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия.
Впоследствие с ППВС № 5/1969г. е признато право на обезщетение по чл.52 ЗЗД и на
взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете както и на
лицето, с което починалият е съжителствал трайно на съпружески начала. Съгласно ТР
№1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на ПВС, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В този смисъл, легитимация да претендират
15
обезщетение по чл.52 ЗЗД имат освен лицата, посочени в цитираните ППВС, така и братя и
сестри както и други лица, които търпят неимуществени вреди от смъртта на свой близък,
които е справедливо да бъдат обезщетени. Съобразно мотивната част на ТР, правото на най-
близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. Разширяването кръга
на правоимащи по чл.52 ЗЗД лица извън най-тесния семеен кръг, е по изключение и изисква
установяване, че са налице конкретни житейски обстоятелства и ситуации, при които
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще
е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61г. и №5/69г. на Пленума на
ВС- че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че между пострадалата и
ищците /съпруг и нейни деца/ са съществували типични за връзките: „родител – дете“ и
между съпрузи, отношения. Посочените ищци и пострадалата били хубаво семейство,
нямали дрязги и разправии помежду си. В. и М. живеели заедно като имали две деца, които
отгледали и за които се грижели. След смъртта на М. Б. всички били потресени и шокирани
от внезапната й ранна смърт. Децата плачели, всички страдали. В. Б. си изградил навик да
ходи на гроба на починалата си съпруга всяка седмица. Съдът кредитира изслушаните
показания, които макар и пестеливо, установяват пряко и непосредствено отношенията в
семейството на пострадалата. Въз основа на същите съдът достига до извод, че в резултат от
смъртта на М. Б., всеки от ищците е понесъл неимуществени вреди – болки и страдания,
които не се различават от обичайната реакция след такова трагично събитие. Липсват
доказателства по делото за по-тежка от нормалната реакция на скръб при такива
травмиращи събития от страна на някой от най-близките на М..
Загубата на майка има за всяко дете травмиращо въздействие с траен характер поне до
неговото израстване и създаване на самостоятелно семейство. Ищците С. и К. са били
пълнолетни /на 25 и на 22 години/ към датата на инцидента, но са живеели съвместно с
родителите си, вкл. с майка си и все още не са били създали собствени семейства.
Починалата е била активно работеща и участваща в живота на децата си. При такова
развитие естествени са очакванията на сина и дъщерята да продължат общуването с майка
си в бъдеще. Отчитайки, че вредите за ищците С. и К., не се ограничават само до
изживените в момента на самото трагично събитие болки и страдания, а продължават и след
това и като отчита близката родствена и емоционална връзка с починалата, съобразявайки,
че загубата на майка няма паричен еквивалент, съдът намира, че дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се определи за тях в размер на по 120 000 лева.
При определяне размера на обезщетението за ищеца В. Б. съдът съобразява
16
обстоятелството, че същият е живял с починалата си съпруга повече от 25 години, разбирали
са се, имат две общи деца. В. не ще може да разчита вече на помощта на съпругата си. Тази
непосредствена вреда е справедливо да бъде обезщетена съгласно чл.52 ЗЗД, като съдът
намира за адекватен размер на обезщетяване сумата от 100 000 лева.
По отношение майката на пострадалата – К. Д. съдът намира, че се установява
съдържанието на обичайната връзка между родител и дете. След като се омъжила, М. и
майка й са живеели в различни населени места, като периодично са си гостували. Майката
при посещенията си е носела на дъщеря си и нейното семейство хранителни продукти. На
погребението и след това К. много плачела, тъгувала за загубата на дъщеря си. И сега
страда, не може да забрави дъщеря си, продължава да посещава внуците си. Съобразявайки
изложеното, настоящият състав намира, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се определи в размер на 70 000 лева.
Горните размери са съобразени, както с нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди за процесния период, така и с икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика (използвани
като помощни критерии). За разлика от други случаи на определяне на значително по-
големи размери на обезщетения при прекъсвания на емоционални връзки, чието съдържание
не само не е било изчерпено, но и подлежи на осъзнаване като особено значима
невъзвратима липса (каквито са загуби на родител от зависими или малолетни лица, загуба
на пълнолетни деца от имащи нужда от грижи възрастни родители, загуба на съпрузи в
напреднала възраст и други подобни), както и от случаите на особено тежки по интензитет
или продължителност прояви на траурна скръб, в конкретния случай тази стойност е
адекватна за комплексната оценка на конкретните обективни измерения на иначе
абстрактното понятие за справедливост (Решение №139 от 14.01.2020г. на ВКС по т. д. №
2135/2018 г., I т. о., ТК). Съдът намира, че с така определеното обезщетение се постигна
справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение
на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл.52 от ЗЗД, без
обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на
пострадалите.
Неоснователна се явява претенцията на ищеца В. С. С.. Въз основа на събраните по
делото доказателства се установява, че връзката между починалата М. и нейния брат В.
съответства изцяло на характерната и типична за нашето общество връзка между между
братя и сестри. Само тя обаче не може да обоснове увеличаване на предвидимия от
застрахователя обем на отговорност. За да е оправдано изключението, е необходимо да
съществуват особени и конкретно установени житейски обстоятелства, породили
необичайно силна привързаност, която съответно да може обективно да причини морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка между брат и сестра. Такива конкретни житейски
обстоятелства по делото не са установени. Установа се по делото, ищецът В. С. е
инвалидизиран, но твърденията, че е разчитал на помощта на сестра си не са установени.
Свидетелите сочат единствено, че братът В. живее съвместно с майката К. и двамата са
17
гостували на починалата М., съответно и тя ги е посещавала. Не се установяват и морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, породени от внезапната загуба на близък член на
семейството.
Ищецът В. не е провел пълно и главно доказване за съществуването на такава трайна и
дълбока емоционална връзка с починалата, създаваща по изключение активна легитимация
за него да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Претенцията на този ищец
следва да се отхвърли.
Доколкото размерът на дължимото обезщетение следва да се определи окончателно и
съобразно възраженията на ответника, съдът дължи преценка на възражението за
съпричиняване на вредоносните последици. Застрахователят релевира възражение за
съпричиняване, като твърди, че в нарушeние на правилата за движение по пътищата (чл.
113, чл. 114 и др. от ЗДвП) пострадалата М. Б. като пешеходец е предприела неправилно
пресичане на пътното платно на неопределено за това място и без преди това да се огледа и
съобрази с конкретната пътна обстановка, и останалите участници в движението, като се е
движила през нощта, по неосветен участък от пътното платно, без светолотразителни дрехи
и в състояние на тежко алкохолно опиянение (3.38 промила алкохол в кръвта).
При разглеждането на възражението съдът следва да извърши преценка доколко
поведението на пострадалия ищец е способствало за настъпване на деликтния
резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно установен принос,
без който наред с проявеното от виновния неправомерно поведение, не би се стигнало
до вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. (така
Р № 169/28.02.2012 г., т.д. № 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО).
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че при
процесното ПТП удара между лекия автомобил „SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“ с рег. № *** и
пострадалата пешеходка М. Б. е настъпил в лентата за движение по посока гр. К., в
непосредствена близост до осевата линия. В тъмната част на денонощието, Б. е предприела
пресичане на републикански път, извън населено място, без светлоотразителни средства и
съгласно събраните по делото доказателства в нетрезво състояние (с концентрация на
алкохол в кръвта над 3 промила). Навлязла е на платното за движение, като е започнала да
върви по него, косо по диагонал, отляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила „SЕАТ IВIZA 1,9 ТDI“.
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗДвП пресичането извън населените места е
разрешено при спазване на правилата по ал.1, т.1,2 и 4, а именно преди да навлезе на
платното за движение, пешеходецът да се съобрази с приближаващите се пътни превозни
средства, да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спира без
необходимост на платното за движение и да не преминава през ограждения от парапети или
вериги. При пресичането пострадалата Б. не е спазила тези изисквания на закона, същата е
18
предприела неправилно пресичане. Заключението по комплексната експертиза установява,
че в момента в който пешеходката М. Б. е започнала пресичане на платното за движение по
път I-9, тя е можела да възприеме светлините на включените фарове на дълги светлини на
леките автомобили, наближаващи мястото на произшествието от разстояние не по малко от
200 м. и е имала техническа възможност да възприеме светлините на фаровете, включени на
дълги светлини на наближаващия мястото на произшествието лек автомобил „SЕАТ IВIZA
1,9 ТDI“ с рег. № ***.
В заключение съдът приема, че пострадалата съществено е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат, като размерът на съпричиняване е 50%. С оглед приноса на
пострадалия, определеното по правилата на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинените на
ищците от процесното застрахователно събитие неимуществени вреди следва да бъде
редуцирано с 50 %, поради което предявените искове следва да бъдат уважени за сумата от
по 60000 лв. в полза на ищците С. Б. и К. Б. (120000 лв. х 50%), 50000 лв. в полза на ищеца
В. Б. (100000 лв. х 50%) и 35000 лв. в полза на ищеца К. Д. (70000 лв. х 50%). За горницата
над посочените до претендираните размери исковете следва да бъдат отхвърлени.
Направеното възражение на ответника за погасяване на главните искове по давност е
неоснователно. Според нормата на чл. 378, ал. 2 от КЗ правата и задълженията по преки
искове по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от
приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-
годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Застрахователното събитие е настъпило на ***г., от когато е започнала да тече давността. На
основание чл.378, ал.9 от КЗ тя е спряла да тече от датата на предявяване на претенцията, а
именно 11.03.2022 г. /молба до застрахователя с посочената дата/ до изтичане на срока за
произнасяне на ответника. Давността прекъсната е преди да е изтекла с подаване на исковата
молба на 08.04.2022 г. / по пощата, видно от пощенското клеймо/.
Възражението на третото лице - помагач ЗК „Лев Инс" АД за погасяване по давност на
претенциите спрямо същото не подлежат на разглеждане с оглед липсата на предявен в
настоящото производство обратен иск.
Върху претенцията за неимуществени вреди ищците претендират заплащане на законната
лихва от 11.03.2022г. до окончателното плащане. При произнасянето си съдът съобрази
разпоредбите на чл.429, ал.2 и ал.3 КЗ, предвиждащи, че в застрахователното обезщетение
се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице
и се заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от Кодекса или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В случая по делото са налице данни, че ищците са предявили
претенцията си пред ответното дружество на 11.03.2022г. Не са налице данни ответникът да
е бил уведомяван за настъпилото произшествие. При това върху уважените претенции
следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното
19
парично задължение – обезщетение за неимуществени вреди, считано от 11.03.2022г. до
окончателното погасяване на задължението.
По разноските:
На ищците се следват сторените по делото разноски, но същите не са представили
доказателства за сторени такива.
На ответната страна също се следват сторени по делото разноски пропорционално на
отхвърлената част от исковете. Ответникът е сторил разноски в размер на 1415 лв. –
депозит по КАТМЕ. Претендира се и юрисконсулско възнаграждение. От тях съобразно
отхвърлената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 876,03 лв. и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, което съдът определя в размер на 99,17 лв. по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Ищците са освободени от внасяне на държавна такса и разноски в производството на
основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Добрички окръжен съд сумата от 8200 лв., представляваща дължимата държавна
такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, върху размера на уважената част от исковете.
Водим от горното Окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Княз Александър ДонД.“ №68 да заплати следните суми,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие смъртта на М. Т. Б., починала вследствие на ПТП настъпило на ***г., виновно
причинено от Х. Д. Д., водач на лек автомобил марка „Пежо д“, с рег. №***, застрахован по
риска "Гражданска отговорност" при „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, както следва:
на В. С. Б., ЕГН **********, от гр.Ш., ***, сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/,
ведно със законна лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 50000 лв. до претендирания размер от 150000 лв.
на С. В. Б., ЕГН **********, от гр.Ш., ***, сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/,
ведно със законна лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 60000 лв. до претендирания размер от 150000 лв.
на К. В. Б., ЕГН **********, от гр.Ш., ***, сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/,
ведно със законна лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 60000 лв. до претендирания размер от 150000 лв.
на К. В. Д., ЕГН **********, от с.П., община Д., ***, сумата от 35 000 лв. /тридесет и пет
хиляди лева/, ведно със законна лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателното изплащане,
като
20
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 35000 лв. до претендирания размер от 150000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. С., ЕГН ********** от с.П., община Д., *** срещу
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Княз Александър ДонД.“ №68 иск за заплащане на сумата от 5000 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие смъртта на М. Т. Б., починала вследствие на ПТП настъпило на ***г., виновно
причинено от Х. Д. Д., водач на лек автомобил марка „Пежо д“, с рег. №***, застрахован по
риска "Гражданска отговорност" при „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ведно със
законна лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. С. Б., ЕГН **********, от гр.Ш., ***, С. В. Б., ЕГН **********, от гр.Ш.,
***, К. В. Б., ЕГН **********, от гр.Ш., ***, К. В. Д., ЕГН **********, от с.П., община Д.,
*** и В. С. С., ЕГН ********** от с.П., община Д., *** да заплатят на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Княз Александър ДонД.“ №68 сторените по делото разноски в размер на 876,03 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 99,17 лв.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Княз Александър ДонД.“ №68 да заплати по сметка на
Окръжен съд Добрич, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 8200 лв.,
представляваща дължимата държавна такса, определена съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху размера на уважената
част от исковете.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следните посочени от ищците банкови
сметки:
IBAN: ***, титуляр: С. В. Б.;
IBAN: ***, титуляр: К. В. Б.;
IBAN: ***, титуляр: К. В. Д..
Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на ответника
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“ №67А и Т. В.
Т., ЕГН ********** от гр.Д., ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
21