№ 16883
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:........
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20241110169724 по
описа за 2024 година
Подадена е искова молба от В. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ..... чрез
пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, срещу ........
Исковете са: установителен иск за прогласяване на нищожност на клауза за такса
допълнителна услуга по Договор за паричен заем № ....., във връзка с Договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг, и осъдителен иск за връщане на сума от 10 лева
като частичен иск от 107,90 лева, представляваща недължимо платена сума по същата
клауза, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират се и съдебни и деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В отговора на исковата молба ответникът ..... признава иска на ищеца в пълен обем и не
оспорва твърденията му. Ответникът посочва, че на 25.02.2025 г. сумата от 107,90 лв. е
възстановена на ищеца като недължимо платена сума по процесния договор, като е направен
превод на негово име в систената на "...... Ответникът прави възражение за присъждане на
разноски, позовавайки се на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е дал повод за завеждането на
делото и ищецът е проявил недобросъвестно процесуално поведение, като не е поискал
извънсъдебно уреждане на спора. По отношение на адвокатското възнаграждение
ответникът счита, че делото е с ниска фактическа и правна сложност и нисък материален
интерес, и предлага да се присъди възнаграждение в размер на 100 лева, съобразявайки
практиката на СЕС. Оспорва и претенцията за присъждане на ДДС върху адвокатското
възнаграждение.
С оглед становището на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира
1
за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че на 10.04.2023 г. между ищеца В. С. С. и ответника ..... е
сключен Договор за паричен заем № ..... за сумата от 500 лева, както и Договор за
имуществено проучване и кредитен рейтинг с фиксирана такса от 107,90 лева. Ищецът е
погасил общата сума от 625 лева на 13.04.2023 г.
Ищецът оспорва да е получавал сумата в размер на 107.9 лв., както и да му е известно да има
такъв превод на негово име в системата на .....
С молба от 11.09.2025г. искът е предявен в пълен размер от 107.9 лв., като вече не се иска
осъждане на ответника да заплати част от претенцията , а е предявен в пълен размер, като
така направено изменение на иска е прието от съда в проведено на 11.09.2025г. открито
съдебно заседание.
Въпреки твурдението за направеното плащане на сумата от 107,90 лв. от страна на
ответника в хода на процеса, остава спорен въпросът дали плащането е направено правилно
( за това дали същото се доказва с представените доказателства - разписка от 25.02.2025г.,
съдът не дължи указания ) и погасява дълга, както и дали ответникът е дал повод за
завеждането на осъдителния иск по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.
1. По установителния иск за нищожност: Предвид пълното и безусловно признание на
установителния иск от страна на ответника ....., съдът намира, че искът за прогласяване
на нищожност на клаузата за такса допълнителна услуга е основателен и доказан.
Съгласно доколкото няма искане за постановяване на решение при признание на иска,
не може да постанови решение по реда на чл 237 , ла. 1 ГПК като обаче приема
направеното призание, като признание на факти и счита, че доколкото няма спор по
делото , следва да уважи иска за нищожност.
2. По осъдителния иск за връщане на сума от 107,90 лв.: Към момента на
постановяване на решението, главницата, предмет на осъдителния иск не се
представиха доказателства да е изцяло погасена от ответника. Това е така, тъй като:
По делото са приети общи условия на договор с потребители за предосатвяне на услуга
пощенски паричен превдо от ...., като в раздел XI чл. 31 е предвидено, че ако сумите не
са потърсени в определения срок се връщат веднага на подателя- чл. 32 определя този
срок като 20 дневен. Ответникът макар да е страна по този договор - за паричен
превод, не представи доказателства преводът да е получен от ищеца. От друга страна
Хипотезата на правната норма, която урежда и начина на това погасяване е (за банките –
това е Законът за кредитните институции, а за пощенските станции – Законът за пощенските
услуги, тъй като пощенските оператори могат да удостоверяват извършването на
неуниверсална пощенска услуга, каквато представлява паричния превод). В случая е
депозирана сума, чрез платежната система ....... от своя страна е дружество, лицензирано за
извършване на дейност като платежна институция, по реда на Закона за платежните услуги и
платежните системи. Дружеството притежава и лиценз за извършване на пощенски парични
2
преводи на територията на Република България (справка в Търговския регистър и интернет
сайта на дружеството). При това положение, съдът счита, че издадени от дружеството .......
разписка за извършени плащания, би следвало да бъдат приравнени на квитанция от
пощенската станция, доколкото дейността на ....... и на пощенските оператори се регулира от
един и същи закон, респективно удостоверителните функции на ....... по отношение на
извършените плащания следва да бъдат идентични.
Като се вземат предвид тези изводи на съда, следва да бъде проверено дали разписка
№ ......../25.02.2025, която удостоверява извършено плащане така, закона го изисква. Съдът
намира, че с цитираната разписка плащане не се удостоверява. Въз основа на нея може да се
направи извод, че сумата е депозирана на името на кредитора, но липсват доказателства тя
да му е била изплатена преди образуване на делото или след това.
В случаите на представяне на разписка и квитанция от пощенската станция,
разписката/квитанцията следва да удостоверяват, че "сумата по превода е платена", а в
случая на представяне на писмо – че "сумата по е внесена". Това е така, защото, за разлика
от внесената на открита на името на кредитора банкова сметка, какъвто не е настоящия
случай, изпратена чрез пощенски запис, в това число и чрез "......", може да остане
неполучена. Справка в Общите условия за предоставяне на услугата - пощенски парични
преводи от ....... сочи, че иницииран от подателя паричен превод може да му бъде върнат
обратно по негово искане. Общите условия уреждат и условията, при които сумите по
пощенските преводи се връщат на подателя. Следователно, за да се приеме, че е налице
хипотезата на погасяване на дълга, длъжникът следваше да докаже не само изпращането на
пощенския запис, но и получаване на сумата от кредитора. Това в случая не е направено.
Разписката, въз основа на която длъжникът иска прекратяване на изпълнителното дело, не
удостоверява плащане на сумата.
В допълнение следва да се посочи, че не може да бъде приета и хипотезата на
"кредиторово бездействие". Паричните задължения са "носими" по смисъла на чл. 68, б. "а"
ЗЗД и длъжникът е този, който следва да направи необходимото, за да погаси своето
задължение. Изключение от това е случаят на неоказване на съдействие за погасяване на
задължението от страна на кредитора. Тогава приложима става разпоредбата на чл. 97, ал. 1
ЗДД и действията на длъжника за освобождаването от задължението му поради забава на
кредитора се изразяват в предаване на "нещо" /предмета на задължението/ за за пазене в
банка или в съда по мястото на изпълнение, каквито в случая действия не са извършвани, за
бъде приложена и тази разпоредба.
С оглд горното, доколкото не е спорно, че ответникът дължи връщане на тази сума, както и
не се доказа връщането , искът е основателен по основание и размер и следва да се уважи
изцяло.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът признае иска, съдебните разноски се възлагат
на ищеца, ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото. В настоящия случай
3
ответникът е признал иска като не се доказа да е възстановил сумата от 107,90 лв. Не е
направено и искане за произнасяне на решение при признание на иска, което е рпаво на
ищеца, но не и негово задължение, освен това - твърдяното плащане, което не се доказа да е
действително получено от ищеца, се твърди да е направено в хода на процеса, поради което
съдът не приема и че ответникът не е дал повод за образуване на делото, поради кеото в
днегова тежест следва да се възложат и разноските.
Макар направеното признание на установителния иск и плащането по осъдителния иск,
съдът намира, че разноските следва да бъдат възложени на ответника., тъй като е дал повод
за образуване на делото, не само с поведението си преди делото, най вече за това, че е
допуснал и е приел плащания по нищожен договор ( поради наличие на неравноправни
клаузи в него, противоречащи на закона)
По отношение на адвокатското възнаграждение, съдът, съобразявайки изхода на спора,
счита, че на ищеца следва да се заплати сумата в размер на 960 лв. с вкл. ДДС, за което е
предсатвено доказателство за реално плащане в брой, по направеното възражение за
прекомерност, счита същото за допустимо, но неоснвоателно като се вземе предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 2, ал. 5 Наредба № 1/2004г. ВАС.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ....., с ЕИК: ........, със
седалище и адрес на управление: ......., представлявано от ..... и В. С. С. с ЕГН **********,
че клауза за такса допълнителна услуга по Договор за паричен заем ....., във връзка с Договор
за имуществено проучване и кредитен рейтинг е НИЩОЖНА.
ОСЪЖДА ....., с ЕИК: ....... да заплати на В. С. С. с ЕГН ********** сумата в размер на
107,90 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем ......., във
връзка с Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг, ведно със законната лихва
върху сумата в размер на 10 лв. считано от датата на депозиране на исковата молба –
22.11.2024 г., до окончателното й изплащане, а за сумата в размер на първоначлно
предявения размер от 10 лв. до 107.9 лв. от 11.09.2025г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ....., с ЕИК: ........, да заплати на В. С. С. с ЕГН **********, сумата от 130 (сто и
тридесе) лева, представляваща платена държавна такса, както и сумата в размер на 960 лв.
с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение - разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис за страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5