№ 109
гр. П., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500079 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
1344/13.12.2022 г., постановено по гр.д. № 20215220102836 Пазарджишкият
районен съд е отхвърлил иска на И. А. Б. с ЕГН **********, от с.Г., общ.П.,
ул. „8-а“ № 14, против И. Б. Б. с ЕГН ***********, от с.Г., общ.П., ул. „8-а“
№ 14, по чл.108 вр. чл.111, ал.1 вр. чл.56, ал.1, предл.1 ЗС за предаване на
ползването /фактическата власт/ върху 4/9 ид. части от поземлен имот с
идентификатор № 14619.61.23 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Г., община П., одобрени със Заповед № РД-18- 149/01.08.2017 г.
на изпълнителния директор на АГКК, местност „К.“, целия с площ от 12999
кв.м., с трайно предназначение - земеделска земя, с начин на трайно ползване
- нива, категория пета, при съседи: 14619.62.345, 14619.61.2114619.61.24,
14619.54.342 и 14619.62.483.
Осъдил е И. Б. Б. с ЕГН ***********, от с.Г., общ.П., ул. „8-а“ № 14, да
заплати на И. А. Б. с ЕГН **********, от с.Г., общ.П., ул. „8-а“ № 14, на
основание чл.56, ал.1, предл.2 ЗС, сумата от 519.99 лв. - получени от
ответника добиви от обременените с правото на ползване на ищцата 4/9 ид.
части от имота под формата на наем за стопанските 2018 г., 2019 г. и 2020 г.,
ведно със законната лихва за забава от 11.08.2021 г. до плащането, като е
отхвърлил иска за разликата над 519.99 лв. до предявения размер от 600 лв.
1
Осъдил е И. Б. Б. с ЕГН *********** да заплати на И. А. Б. с ЕГН
********** съдебни разноски в размер на 250 лв.
Осъдил е И. А. Б. с ЕГН ********** да заплати на И. Б. Б. с ЕГН
*********** съдебни разноски в размер на 300 лв.
Против така постановеното решение в осъдителната му част в законния
срок е постъпила въззивна жалба от И. Б. Б. чрез неговия процесуален
пълномощник с изложени доводи за незаконосъобразност. В жалбата се
твърди, че неоснователно районният съд е приел, че ответникът дължи
паричните суми, тъй като по делото било безспорно установено, че ищцата е
живяла при наследодателя на жалбоподателя – неговия баща Б. Б., който до
смъртта си получавал годишната рента и ищцата е знаела това и не е имала
никакви претенции. От нейните обяснения по реда на чл.176 от ГПК било
установено, че тя е знаела за сключения от Б. и И. договор за наем на земите,
както и че до смъртта на Б. той вземал рентата, защото ищцата не можела да
ходи. След неговата смърт И. продължила да живее в къщата си до 2020 г.,
когато се разболяла и отишла да живее при дъщеря си. Прехвърлянето на 4/9
ид.ч. от процесната нива от ищцата в собственост на ответника било сторено
в изпълнение на договорката между наследниците на Г. Б. К. – дядо на
ответника и съпруг на ищцата, който починал преди 11 години и желаел
нивата в м.“К.“ да остане за Б.. Именно поради това през 2016 г. договорът за
наем бил подписан от Б. и той получавал рентата, а след неговата смърт
рентата продължил да получава жалбоподателят като негов син. Искането е
решението на районния съд да бъде отменено в осъдителната му част, вместо
което да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен като
неоснователен с присъждане на разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И. Б. чрез
нейния процесуален пълномощник с искане решението на районния съд да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излагат се доводи в
подкрепа на изводите на съда и се претендират разноски за тази инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против ответника И. Б. ищцата И. Б. е твърдяла, че
притежава ограничено вещно право на ползване върху 4/9 ид. части от
поземлен имот с идентификатор № 14619.61.23 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Г., община П., одобрени със Заповед № РД-18-
149/01.08.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, местност „К.“, целия с
2
площ от 12999 кв.м., с трайно предназначение - земеделска земя, с начин на
трайно ползване - нива, категория пета, при съседи: 14619.62.345,
14619.61.2114619.61.24, 14619.54.342 и 14619.62.483. Твърдяла е, че
собственик на процесните 4/9 ид. части от имота е ответникът И. Б. Б. с ЕГН
*********** от с.Г., който ги ползва като ги отдава под наем на земеделски
производител и получава наема за себе си. За стопанските 2018 г., 2019 г. и
2020 г. ответникът бил получил по 200 лв. годишно или общо 600 лв., но не й
е предал сумите като носител на ограниченото вещно право на ползване. Иска
от съда да осъди ответника да й предаде ползването на частта от имота и да й
заплати добивите от нея в размер на 600 лв., ведно със законната лихва за
забава от подаването на исковата молба в съда на 11.08.2021 г. до плащането.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който не е оспорил правото на ползване на ищцата, както и че в периода 2018
г. – 2020 г. е получил наем за имота. Твърдял е, че от началото на 2021 г. не го
получавал, тъй като на 17.01.2021 г. е продал процесните 4/9 ид. части от
имота на трето лице, което го обработва и получава добивите от него. Моли
исковете са се отхвърлят и претендира разноски.
Безспорно е между страните, а се установява и от доказателствата по
делото, че по силата на н.а. № 18, т.ІІ, рег.№ 2373/15.12.2020 г. И. А. Б. е
продала на И. Б. Б. 4/9 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 14619.61.23
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Г., община П.,
одобрени със Заповед № РД-18- 149/01.08.2017 г. на изпълнителния директор
на АГКК, местност „К.“, целия с площ от 12999 кв.м., с трайно
предназначение - земеделска земя, с начин на трайно ползване - нива,
категория пета, при съседи: 14619.62.345, 14619.61.2114619.61.24,
14619.54.342 и 14619.62.483, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху продавания имот. Видно от представения нот. акт
№1 от 07.01.2021г., том I, рег. № 90, нот.д. №1/2021 г. по регистъра на Т.Д. -
нотариус с рег. № 422 в НК, И. Б. още преди подаването на исковата молба е
продал на трето лице обременената с право на ползване идеална част от имота
и му я е предал.
Ответникът не оспорва, че за периода от 2018 г. до 2020 г. вкл. е отдавал
имота под наем и е получавал наема, вкл. и за частта, която е обременена с
ограниченото вещно право на ищцата. Горното се установява и от
представените по делото договори за наем, за които той признава, че е
сключил като наемодател. Видно от същите, годишният наем за целия имот е
в размер на 390 лв. (13 дка х 30 лв./дка), т.е. припадащата се част на ищцата е
в размер на 173.33 лв. годишно или 519.99 лв. за целия тригодишен период.
Съгласно чл.56, ал.1, от ЗС правото на ползване включва правото да се
използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават
3
добиви от нея без тя да се променя съществено. Тъй като до момента на
отчуждаването на имота от жалбоподателя И. Б. той е бил гол собственик, а
правото на ползване е принадлежало и продължава да принадлежи на ищцата
И. Б. по силата на н.а. № 18, т.ІІ, рег.№ 2373/15.12.2020 г., наемът не е
получен от жалбоподателя без основание, тъй като същият има качеството на
наемодател по сключените от него договори и се явява кредитор на
вземането, но той е бил длъжен да й го предаде/заплати на основание чл.56,
ал.1, пр.2 от ЗС, което не е сторено както към момента на предявяването на
иска, така и към настоящия момент. В този случай е правно ирелевантно
какви договорки са имали страните във връзка с поделяне на наследството,
останало от дядото на жалбоподателя – Г. Б. К., нито дали ищцата е знаела за
сключването на договорите за наем. Правнорелевантните факти, които са
безспорно доказани по делото и дори не са спорни между страните са, че
жалбоподателят е получавал наемите до момента на отчуждаване на имота на
трето лице и не е предавал парите на баба си, която е носител на
ограниченото право на ползване. Това е достатъчно, за да бъде уважен
предявения иск.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на И. Б. следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за тази инстанция в размер на 400 лв. – заплатен
адвокатски хонорар.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява
окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване, тъй като искът е с
цена под 5000 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1344/13.12.2022 г., постановено по гр.д. №
20215220102836 по описа на Пазарджишкия районен съд, в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА И. Б. Б. с ЕГН ***********, от с.Г., общ.П., ул. „8-а“ № 14,
да заплати на И. А. Б. с ЕГН **********, от с.Г., общ.П., ул. „8-а“ № 14,
деловодни разноски за тази инстанция в размер на 400 /четиристотин/
лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5