№ 1500
гр. Варна, 22.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20253100501055 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:51 часа се явиха:
Въззивникът С. А. Н., редовно и своевременно призован, явява се
лично, не се представлява.
Въззиваемият В. И. В., редовно и своевременно призован, явява се
лично, представлява се от адв. В. П., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК. Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 28074/27.03.2025г., подадена от С. А. Н. против
Решение № 680/27.02.2025г. по гр. дело № 20243110100316 по описа за 2024г.
на ВРС, 49 състав, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от адвокат С. А.
Н., ЕГН:**********, против В. И. В., ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна,
****, с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД, чл.36, ал.2 ЗАдв. и
чл.86 от ЗЗД, както следва:
1
- за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 6500
лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита от 3.08.2021г. за процесуално представителство и защита по т.
д. 436/2021 на Окръжен съд Варна, ведно със законната лихва върху
главницата от 11.01.2024г. до окончателно изплащане на вземането;
- сумата от 1765 лв. представляваща обезщетение за забава за
заплащане на главницата от 6 500 лв. за периода от 3.08.2021 до 10.01.2024 г.;
- сумата от 6500 лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита от 25.10.22 г. за процесуално
представителство по в. т. д. 728/22 на Апелативен съд Варна, ведно със
законната лихва върху главницата от 11.01.2024 г. до окончателно изплащане
на вземането;
- сумата от 956 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане
на главницата от 6500 лв. за периода от 25.10.2022 до 10.01.2024г., по чл.79,
ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД, чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.86 от ЗЗД, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради неправилно приложение на
процесуалния и материалния закон и необоснованост. Сочи се, че:
I . ВРС е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка с непълнота и неточност на доклада и дадените указания, както следва:
1. Преди да направи доклада съдът не е изяснил фактическата и правна
страна, като не е съобразил направените от С. А. Н. уточнения на исковата
молба в о.с.з. на 16.07.24, възраженията му за нищожност на договорите за
правна защита и съдействие и направените признания и уточнения на
ответника в о.с.з. на 16.07.24, 2. В доклада не е посочена правната
квалификация на правата, претендирани от ищеца, възраженията му,
възраженията на ответника и приложени по делото документи. 3. Налице е
противоречие в съдържанието на доклада по чл.146, т.1 и 2 ГПК и решението.
4. В доклада не са посочени всички признати права - направените признания
от ответника. 5. В доклада не са посочени обстоятелствата, които се признават
или не се оспорват. 6. В доклада няма отговори на въпроси по факти, които
имат значение по вече очертани права, но не се твърдят изрично или се
твърдят неясно и противоречиво. 7. В доклада изцяло липсва кои
обстоятелства не се нуждаят от доказване. 8. Първоинстанционният съд не е
изпълнил императивните си процесуални задължения, като даде ясни, точни и
конкретни указания за обстоятелствата, които следва да се докажат и чия
точно е доказателствената тежест за това. Налице е непълно и неправилно
разпределяне на доказателствената тежест.
II. Решението е неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила: 1. ВРС не разглежда възраженията за
нищожност на договорите за безплатна правна защита и съдействие - липсват
мотиви в решението. В. В. се е явил в кантората на адв. С. А. Н., като е заявил,
че е материално затруднен, което е мотивирало адв. Н. да сключи договори по
38, ал. 1, т.2 от ЗА наред с процесните. В. В. не е бил материално затруднен
към датите на подписването на договорите за безплатна защита от 15.07.22 и
20.10.22г., поради което договори за правна защита и съдействие от 15.07.22 и
20.10.22 г. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
противоречат на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА. 2. ВРС не обсъжда документа с
2
характер на споразумение от 12.04.2023 г. с наименование „Справка за
задълженията към адв. С.А.Н.“, Документът има значението на извънсъдебно
признание на факти. 3. ВРС не обсъжда значението на Договор за правна
защита по т. д. 436/21 на ВОС от 3.08.21 и Договор за правна защита по в. т. д.
728/22 на ВАпС от 25.10.22. Договорите имат сила на закон за тези, които са ги
сключили, на основание чл. 20 а от ЗЗД.
III. ВРС неправилно и незаконосъобразно не разглежда предявения
инцидентен установителен иск с правно чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
IV. ВРС неправилно и необосновано приема, че релевантни за делото са
двата договора за безплатна правна защита.
V. Решенето е неправилно поради нарушение на материалния закон. ВРС
е нарушил диспозитивното начало, като се е произнесъл не по наведените от
страните фактически твърдения, очертаващи предмета на спора, както и
съобразно обема и вида на търсената защита. Дадените обяснения в смисъла
на частично признание на иска, както и основанията за предявяване на
исковете не са преценени и обсъдени от съда въз основа на закона и с оглед
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
VI. ВРС не е посочил на страните, че е налице частично признание на
исковете, с което е извършил съществено процесуално нарушение. Според чл.
237 ГПК съдът следва да преустанови извършването на по-нататъшни
действия по събирането и преценката на доказателствата и да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови ново, с което да уважи предявените искове. Моли за присъждане на
разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна. В същия се сочи, че постановеното съдебно решение е
законосъобразно и правилно, а жалбата е неоснователна. Счита, че по делото е
изготвен от ВРС пълен и точен доклад, посочена е правната квалификация на
предявените искове, както и правилно са докладвани възраженията на
ответника. Преди обявяване на окончателния доклад съдът е изслушал
изявленията на страните. Сочи, че ищецът прави превратно тълкуване на
изявленията на процесуалния представител на ответника в о.с.з., като твърди,
че в действителност не е правено признание на исковете. В конкретния случай
ответникът не е заявил, че се отказва от защита срещу иска, ищецът не е
поискал постановяване на решение при признание на иска, поради което чл.
237 от ГПК не може да бъде приложен. Исковете за нищожност на договорите
за безплатна правна помощ въззивникът предявил като инцидентни
установителни искове, в първото по делото съдебно заседание, поради което
съдът по гр.д.№316/2024г. мотивирано се е произнесе по тях, с определение
№11667/16.07.2024г. - потвърдено, с определение №5486/11.12.2024г.,
постановено от ОС-Варна по в.ч.г.д. №2344/2024г. В решението си ВРС е
обсъдил всички релевантни доказателства и се е произнесъл с мотиви по
всички възражения на страните. В хода на процеса е доказано, че по т.д.
№436/2021г.на ВОС и по в.т.д.№728/2022г.на В.Ап.С., ищецът С. А. Н., в
качеството му на адвокат, е защитавал правата на В. И. В. по посочените дела
на ВОС и ВАпС, по договори за безплатна правна помощ - същият сам ги е
представил пред съдилищата. Поради това решението се явява обосновано и
3
правилно.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: Поддържам жалбата.
Във въззивната жалба съм посочил, че са налице съществени
нарушения, касаещи изготвянето на доклада на делото, както и други
нарушения, в резултат на което съдът уважи почти всички мои
доказателствени искания, но не уважи представянето на съответното
споразумение.
АДВ. П.: Оспорвам жалбата, поддържам отговора. Нямам възражения
по доклада.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: Искам ревизия на последното определение от
07.07.2025 г. Доводите ми за това са, че аз предявявам вземането за дължим
адвокатски хонорар, с отговора на исковата молба ответника прави частично
признание на иска почти в цялата му част, което е изрично посочено и
конкретизирано от мен и по този начин аз изграждам моята защитна стратегия.
В първото по делото заседание районния съд въобще не приема нито
един от доводите ми за пороци и нарушения в доклада. Нито едно от
възраженията ми не е прието, освен това в самото заседание, не се отразява по
никакъв начин направеното частично признание на иска и освен това
ответникът представя допълнителни два договора за безплатна защита, т.е.
изцяло се променя самата същност на делото и всички тези възражения, които
са направени от ответника, представените доказателства, всичко това не е
предмет на доклада изобщо, не е разпределена доказателствената тежест,
съответната правна квалификация и не е указано страните какво дължат и т.н.
В резултат на всичко това, аз представям два инцидентни установителни иска
за унищожаемост и нищожност на двата договора за правна защита. В
последното заседание тръгва делото по същество, след като окръжния съд
потвърждава това, че Районния съд не ги допуска за съвместно разглеждане
тези искове и реално аз, в това заседание направих тези доказателствени
искания, включително и да се приеме споразумението. Съответно те бяха
отхвърлени като несвоевременно представени, така че това е предмета още на
първа инстанция и реално погледнато, това е и моето възражение, че този
доклад е бил опорочен и това дава нова възможност, съобразно практиката на
ВКС, аз да си допълня и представя моите доказателствени искания. Аз съм
бил лишен от тази възможност, тогава към момента на подаване на исковата
молба съм счел, че не е необходимо, но впоследствие аз съм преценил какво
трябва да се докаже, защото става дума за признание на размера на
задължението.
АДВ. П.: Считам, че това, което твърди колегата за неправилно от
процесуална гледна точка не е така. Безспорно е, че в първото съдебно
заседание ние направихме признаване на факт на иска, че съобразно
адвокатската наредба, за подобна работа му се дължи определено
възнаграждение, но това не е признание на иска. Това, което ние заявихме в
първо съдебно заседание беше и в отговора на исковата молба и беше
безспорно залегнало в доклада. В момента колегата се опитва да ни каже, че в
доклада трябвало да има включително и така наречените инцидентни
установителни искове, но те бяха направени в първо съдебно заседание и няма
4
как да бъдат в доклада.
Считам, че безспорно е несвоевременно представено писменото
доказателство, защото е несвоевременно дори с оглед началната искова
молба. Доколкото колегата счита, че е относимо, не възразявам да бъде
прието.
СЪДЪТ намира, че не са налице основания, въпреки изложените
пространни твърдения в днешното съдебно заседание от страна на ревизиране
на определението в частта му, с което е оставено без уважение искането за
приемана на споразумение от 02.12.2022 г., с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на определение №
3203 от 07.07.2025 г., с което е оставено без уважение искане за приемане по
делото на споразумение между страните от 02.12.2022 г.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: Представям удостоверение за получените суми от
В. И. В..
АДВ. П.: Не възразявам да се приеме.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме представеното днес от ЧСИ
Людмил Станев съобщение, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
представените от въззивника в днешно съдебно заседание писмени документи,
а именно:
От въззивника Н. – съобщение изх. № 20750/11.07.2025 г.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: Нямам други доказателствени искания.
Представям списък с разноски.
АДВ. П.: Представям списък с разноски.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за
извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските
по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
5
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: Делото е изключително просто от фактическа и
правна страна. Става дума за претендирано от мен адвокатско възнаграждение
с два договора за правна защита. Налице са доказателства за абсолютното
изпълнение на моите задължения, няма никакви възражения от страната
относно качеството на изпълнението. Районния съд по никакъв начин не се е
произнесъл по тези два договора, които не са нито оспорени, нито по
съдържание, нито по предмет, като просто е пропуснал реално да се
произнесе по моя иск. Моля да разгледате иска така, както е предявен и да
осъдите ответника В. В. за претендираните от мен възнаграждения.
По отношение на представените от ответника два договора за безплатна
защита, моля да отчетете, че както съм направил възражения за нищожност на
тези два договора и предвид обстоятелствата, които съм изразил, считам тези
договори за нищожни. По самия предмет на делото се установи с приетото
доказателство в днешното съдебно заседание и с представения нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот, съгласно които веднъж В. В. е получил
2 000 000 лева от продажба на недвижим имот и втори път, той е получил от
продажба на имота по изп. дело № 778/2021 г. сумата в размер на 50 000 лева и
62 732,77 лева от 2021 г., т.е. преди подписване на двата договора.
Ясно посочвам, че тези договори изобщо не са предмет на иска. Те по
никакъв начин не изключват наличното задължение и поет ангажимент за
заплащане от В. В. с надлежно договорен размер на адвокатско
възнаграждение между страните и по никакъв начин това основание не се
преклудира, нито изчезва, нито дерогира от каквото и да било. Напротив,
включително има и споразумение, което е прието на втора инстанция, което
представлява извънсъдебно признание на размера на вземането, което е след
подписването на договорите, след изпълнение на моите ангажименти. Реално
погледнато имам признание на размера на договорите, а в момента всичко
това първоинстанционния съд е пропуснал изобщо да се произнесе по тези
въпроси, като изцяло е приел за достоверни и относими тези два договора за
безплатна правна защита.
Считам за абсолютно доказан моя иск, като всички възражения, които
касаят това, че исковете ми са неоснователни, са изцяло недоказани,
претендират се, налични са, договорите за правна защита имат силата на
закон между страните, те са валидни, действащи и аз съм си изпълнил моето
задължение и това е от изключително значение и не съм се съгласявал, няма
никъде сключени анекси, този мой адвокатски хонорар да бъде по някакъв
начин опростен или да не бъде дължим. Да, имало е период, в който аз съм бил
въведен в заблуждение, но това е изцяло предмет на друг спор. Двата
договора са валидни, те не са обявени за нищожни, няма и такива претенции и
адвокатски хонорар се дължи.
С оглед изложеното, моля изцяло да признаете иск и да отмените
6
решението на Районен съд – Варна.
АДВ. П.: Въззивната жалба на колегата срещу решението на районен
съд е незаконосъобразна, а от друга страна е и необоснована.
На първо място, всъщност по делото са изяснени всички относими
факти и единствено неправилното тълкуване на колегата на фактите, като ги
разполага във времето, му дава някакво основание да обжалва решението.
Дотолкова, доколкото искът е всъщност между адвокати и адвокатско
възнаграждение, той си е специфичен и е свързан със Закона за адвокатурата.
Законът за адвокатурата дава права на адвоката да получи
възнаграждение, но в същото време пак дава право на адвоката да не взема
възнаграждение, говорим за чл. 36 и чл. 38 ЗА. Колегата по едно и също дело,
даже по две последователни дела е сключил договори за безплатна правна
помощ и за платена правна помощ за една и съща работа по едно и също дело.
Безспорно е, че в оня момент, когато е подписал договора за безплатна правна
помощ, той се е съгласил, че няма да взема пари от този клиент по това дело и
в същото време, когато го е накарал да подпише и втори договор, който е
платен, той е направил начин за получаване на хонорар не от две, а от три
страни – на първо място договорът за безплатна правна помощ му дава право
да получи хонорар от осъдената страна и той го е получил, от друга страна,
понеже го е представил и пред съда, той го води и като разноски и за трети
път е накарал В. да му подпише и запис на заповед, който е обобщаващ
хонорар по няколко дела. В тази връзка аз считам, че решението на
първоинстанционния съд, който е установил, че има договор за безплатна
правна помощ, изключващо обстоятелство да търси хонорар от
упълномощителя ми, приел е правоизключващото и правилно е постановил
решението.
С оглед изложеното, моля да оставите решението в сила. Моля да ми
присъдите разноски по настоящото производство. Моля да ми дадете срок за
писмени бележки.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Н.: На първо място, изключително обидно е
многократно използвания термин, че аз съм бил накарал моя доверител да
подписва каквото и да било. Всички договори са подписани между нас и няма
никакви събрани изобщо доказателства, че аз съм осъществявал каквато и да
била принуда за подписване на тези договори.
Второто, което искам да заявя е, че първо е подписан договора за
платена защита, след това е подписан договор за безплатна защита и това е за
пред първата инстанция. Във втората инстанция имаме договор за безплатна
защита и след това подписан договор за платена защита. Ако съдът ще
разглежда някаква взаимна връзка, то той следва да се произнесе защо приема,
че договорите за платена защита по някакъв начин са изключени от
подписаните договори за безплатна защита. Освен това, възнаграждението,
което е получено по договор за безплатна защита е в размер на 48 лева, което е
платено от ответната страна и това е в периода, в който аз съм бил заблуден от
клиента си за това, че той отговаря на тези условия. След това аз разбирам и
затова си претендирам и възнаграждението, тъй като той не е отговарял на
тези условия.
Това е абсолютното положение на това, което беше извършено срещу
7
мен и аз искам съдът да отсъди справедливо и да ми заплати
възнагражденията, защото това лице В. В. не е отговарял на изискванията
изобщо за безплатна защита и не разбирам защо продължава да се твърди, че
на мен не ми се дължи това плащане, след като самия той го е признал няколко
пъти.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
СЪДЪТ дава възможност на страните да представят писмени бележки в
едноседмичен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:01 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8