Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …. 01.
07. 2014 година град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен съд
наказателно отделение
На първи юли две хиляди и четиринадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ МИТЕВ
ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
Секретар: М.Т.
Прокурор:
В.Ангелов
Като
разгледа докладваното от съдия М.Митев ЧНД № 120 по описа за
2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е
по постъпило в Министерство на правосъдието на Република България удостоверение,
ПОСТАНОВЕНО от Г.м.с.Н. ***,90461 Нюрнберг, издадено въз основа на решение за прилагане на
финансова санкция, постановено на 02.10.2012 год. по отношение на българския гражданин В.Б.М. , роден на ***
год., с постоянен адрес – с. Кралево общ. Търговище. Наложената
финансова санкция е в размер на 1875,00 евро и 191,75 евро, направени
разходи по производството. Касае се за решение на несъдебен орган в решаващата
държава, въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон, като се
потвърждава, че лицето е имало възможност да отнесе въпроса до съд.
При
направеното запитване в ОД ”Полиция” – Търговище се установи, че пълните данни
за самоличност на лицето са В.Б.М., роден на *** год., ЕГН ********** с постоянен
адрес – с. Кралево, общ. Търговище.
В съдебното
заседание прокурорът поддържа искането за признаване на наложената парична
санкция.
Засегнатото
лице В.М., редовно призован, не се явява. Призовката му е върната в цялост с
отбелязване, че не живее на посочения адрес, а от петнадесет години живее в
Германия. С оглед на това и на осн. чл. 16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС на лицето беше назначен защитник –
адвокат П.Н. ***. Счита, че искането е основателно.
Съдът като се запозна с
представените по делото доказателства, съобрази следното:
Решението,
представено за признаване и изпълнение, се отнася за деяние, което е извършено
на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на
българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията
по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на
принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на
български език. Не са събрани доказателства, че срещу лицето за същото деяние в Република България
или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и
приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице
имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение
на решението недопустимо. Засегнатото лице не
представи доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени
във връзка с решението за налагане на финансови санкции от издаващата държава. Изпълнението на решението не е с изтекла давност
по българското законодателство и решението не се деяние
подсъдно на български съд. Решението не
се отнася за деяния, които:
-
по
българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
-
са били
извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство
не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния;
Съдът
констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В Конкретния случай наложената финансова
санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 1875,00 евро, както и 191,75 евро
разходи по съдебното и административно производство.
Решението се
отнася за следното деяние: В
съответствие с установеното от Главна митническа сужба
Нюрнберг, засегнатото лице е предоставяло работа най-малко в периода от
31.07.2012 год. до 02.08.2012 год. на българския гражданин Димитър Димитров,
роден на *** год. без той да притежава необходимото за това ЕС – разрешително
за работа. При проверка на 02.08.2012 год. Димитров бил намерен да работи като
шофьор на ползвано със стопанска цел МПС фиат Дукато със служебен регистрационен номер N-789 М. Засегнатото лице е било
втори шофьор във въпросния автомобил. Засегнатото лице е признало деянието по
същество. При това е действал умишлено, тъй като независимо, че е знаел за
задължението да се набави разрешително за работа, е дал работа на българското
заето лице, без то да притежава такова разрешително.
Официалният курс на Еврото към българския лев е фиксиран с
Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към
еврото като официалния курс на лева към еврото е 1955,83 лева за едно евро.
Следва да се приложи и закона за деноминацията на лева обн.
в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от чл.1 на
този закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1000
стари лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на
1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 1875 евро по
официалния фиксиран курс на БНБ е
3667,18 лв. Равностойността на
разноските – 191,75 евро, в лева са 375 лева, или общата санкция която следва
да заплати М. е в размер на 4042,18 лева.
Правонарушението
което е извършил В.М. е, че в нарушение
на чл. 284 ал.1 или чл. 4 ал.3 изр.2 от Закона за пребиваванията, предоставил
работа на чужденец, който не притежава разрешение на Федералната служба по
труда за това.
От така
представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е
пълно. Същото е правилно от формална страна, а по
изложените по-горе съображения НЕ е
НАЛИЦЕ което и да е от основанията по
чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ), при които може да се откаже
признаване и изпълнение. Ето защо следва представеното решение да бъде признато
и изпратено на органите на НАП за изпълнение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА РЕШЕНИЕ издадено от Г.м.с.Н. ***,90461
Нюрнберг, рег. № EV 1048/12-F 100801 от 02.10.2012 год., с което на В.Б.М. *** ЕГН ********** е наложена финансова
санкция в размер на 1875,00 евро,
равностойни на 3667,18 /три
хиляди, шестстотин, шестдесет и седем лева, осемнадесет ст./, както и 191,75
евро, равностойни на 375 /триста седемдесет и пет/ лева, или общо 4042,18 / четири хиляди, четиридесет
и два лева и осемнадесет стотинки / по курс на Българска народна банка към
датата на влизането на решението в сила – 19.10.2012 година.
Изпраща РЕШЕНИЕ издадено от Г.м.с.Н. ведно
с препис от настоящото решение на Национална агенция за приходите за изпълнение
по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. След получаване на решението Националната агенция за
приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с
чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след
приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми
компетентния орган на издаващата държава.
Да се
уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава – Г.м.с.Н.
чрез Bundesamt für Justiz, адрес: Adenauerallee 99-103, 53113 Bonn – Естер Реммертц
– обработващ, както и копие от Уведомлението да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен
срок от днес пред Апелативен съд гр. Варна, като
обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.