№ 744
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно
наказателно дело № 20251100604742 по описа за 2025 година
С протоколно Определение, рег.№ 13007, постановено в открито
съдебно заседание на 07.07.2025 година състав на Софийски районен съд на
основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил общо, най-тежко
наказание измежду наложените на осъдения О. П. И., /жалбоподател в това
производство/ наказания по НОХД №966/2010г. по описа на РС Петрич и по
НОХД №135/2012г. по описа на РС-Бяла, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, които да бъдат търпени при
първоначален общ режим.
На основание чл. 25, ал. 2 НК от така определеното общо наказание
съдът е приспаднал изцяло изтърпяното наказание „Лишаване от свобода“ по
НОХД №966/2010г. по описа на РС Петрич.
На основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил общо, най-
тежко наказание измежду наложените на осъдения О. П. И. наказания по
НОХД № 207/2012г. по описа на РС[1]Бяла и по НОХД №485/2012г. по описа
на РС-Бяла и НОХД №6381/2018г. по описа на СРС, НО – 14 състав, а именно
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.
На основание чл. 24 НК съдът е увеличил размера на определеното
общо най-тежкото наказание с 5 месеца до общ размер от ЕДНА ГОДИНА И
СЕДЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
На основание чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът е определил
първоначален СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на така увеличеното общо най-
1
тежко наказание.
На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачел времето, през което осъденият О.
П. И. е бил задържан по ЗМВР, с Постановление на прокурор и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по някое от делата, включени в
съвкупността.
На основание чл. 25, ал. 2 НК от така определеното общо наказание
съдът е приспаднал изтърпяното отчасти наказание „Лишаване от свобода“ по
делата, включени в съвкупността.
Съдът е произнесъл, че наложените наказания на осъдения О. П. И. по
НОХД № 6/2010г. по описа на РС-Бяла, по НОХД №82/2015г. по описа на
РС[1]Бяла и по НОХД №169/2016г. по описа на РС-Бяла следва да бъдат
изтърпени отделно, като на основание чл.25, ал.2 от НК като при това се
приспадат изцяло изтърпените по тези дела наказания.
Недоволен е останал осъденият О. П. И.. Обжалва с въззивна частна
жалба единствено в частта, с която е приложена разпоредбата на чл.24 от НК,
т.е. частта, касаеща увеличеното общо наказание с пет месеца, приложено към
групата, формирана измежду наложените му наказания по НОХД №
207/2012г. по описа на РС[1]Бяла и по НОХД №485/2012г. по описа на РС-Бяла
и НОХД №6381/2018г. по описа на СРС, НО – 14 състав, която група преди
увеличението е предвидила общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА.
В съдебно заседание представителят на Софийска районна прокуратура
оспори жалбата и поиска потвърждаване на атакуваното определение, като
заяви, че приложението на чл.24 НК е обосновано.
Защитникът на осъдения на свой ред пледира за уважаване на жалбата,
отмяна на определението в атакуваната му част с аргумент, че общото
определено наказание е достатъчно да изпълни целите си и не е нужно
неговия размер да бъде завишаван.
Сам осъденият не се яви в съдебно заседание и не взе становище по
жалбата.
Съдът, съобразявайки доказателствата, становищата на страните и
Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Макар и да се атакува определението на районен съд единствено в
частта му по приложението на чл.24 НК, то характера на производството
изисква цялостна проверка на извършеното групиране.
Жалбоподателят О. П. И. до произнА.нето на първоинстанционния съд е
осъждан многократно и подлежащи на преценка за допустимост да бъде
извършена кумулация са наказанията по осем влезли в сила присъди:
1. По НОХД № 6/2010 г. по описа на РС Бяла, със съдебен акт в сила от
21.01.2010г. му е наложено наказание „пробация“ за извършено деяние през
месец май 2008 г.
2. По НОХД № 966/2010 г. по описа на РС Петрич, със съдебен акт в
сила от 29.06.2010г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 11 месеца, за извършено деяние на 25.06.2010 г.
2
3. По НОХД № 135/2012 г. по описа на РС Бяла, със съдебен акт в сила
от 13.06.2012г. му е наложено наказание „пробация“ за извършено деяние през
месец ноември 2009 г.
4. По НОХД № 207/2010 г. по описа на РС Бяла, със съдебен акт в сила
от 24.09.2012г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, за извършено деяние на 14.09.2011 г.
5. По НОХД № 485/2012 г. по описа на РС Бяла, със съдебен акт в сила
от 05.04.2013 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година, за извършено деяние на 19.03.2012 г.
6. По НОХД № 82/2015 г. по описа на РС Бяла, със съдебен акт в сила от
29.04.2015г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4
месеца, за извършено деяние на 30.01.2015 г.
7. По НОХД № 169/2016 г. по описа на РС Бяла, със съдебен акт в сила
от 25.11.2016г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5
месеца, за извършено деяние на 27.09.2015 г.
8. По НОХД № 6381/2018г. по описа на СРС, НО, 14 състав със съдебен
акт в сила от 11.11.2024 г. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок
от една година и два месеца. Деянието е извършено на 17.09.2012 г.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК нормативно регламентира правилото
за групиране – извършени няколко отделни престъпления, преди да е имало
влязла в сила присъда/одобрено споразумение, за което и да е от тях.
Разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК възвежда приложението на същото това
правило и когато са налице присъди по различни дела, влезли в сила, ако
деянията, наказани по тях са извършени преди влизане в сила на съдебните
актове.
Запознавайки се със справката за съдимост, данните от която са
хронологично подредени по-горе въззивният съд достига до изводи по
формирането на групите, съвпадащи с тези на районния съд.
На практика биха могли да бъдат приложени още два варианта на
групиране, но задължен от правилото за избор на най-благоприятния за
осъдения вариант въззивният съд открива, че приложеният от районния е
правилен. В противен случай би се стигнало до изтърпяване на наказание с
три месеца, събирателно надвишаващо определеното при този вариант.
Възражението в жалбата, поддържано и в съдебно заседание е по
отношение приложението на чл.24 от НК.
Съгласно чл. 24 от НК при групирането се налага наи-тежкото
наказание, чиито размер може да бъде увеличен наи-много с една втора, без
обаче да се надвишава сбора на отделните наказания или максималния размер,
предвиден за съответния вид наказание.
Според Решение № 25 от 01.02.2018 г. на ВКС, за да бъде увеличено
наказанието на посоченото основание, е необходимо да се направи извод, че
най-тежкото наказание, определено на основание чл. 23 от НК или чл. 25,
вр. чл. 23 от НК, няма да способства за постигане целите по чл. 36 от НК.
В Решение № 121 от 10.03.2010 г. на ВКС е прието, че не във всички случаи на
3
реална съвкупност се прилага чл. 24 НК, а само тогава, когато наложеното
наказание е несъответно на съвкупността от престъпни посегателства и не
могат да бъдат постигнати целите на наказанието в личен и обществен план, с
изтърпяване на по-тежкото наказание при условията на чл. 23, ал. 1 НК.
Критерият „постигане целите на наказанието“ е до голяма степен
абстрактен, а обективни измерения, подпомагащи преценката на съда могат да
бъдат такива като: вид на деянията, обществена опасност на деянията, честота
на осъществяване на престъпленията, по какъв начин предходните осъждания
са повлияли на поведението на осъдения и не на последно място времевото
отстояние между датата на произнА.не по реда на чл.25,чл.23 НК и
последното, осъществено от осъдения престъпление. Във връзка с
последното е нужно разбира се да се преценява и дали лицето е било на
свобода през това време и се е въздържало от извършване на престъпления
или е било фактически лишено от възможността да върши това, защото е било
в затвора.
Запознавайки се със съдебното минало на И. установяваме, че той е
осъждан многократно, като извършването на осемте деяния е станало в
периода ноември 2009 година – 27.09.2015 година, т.е. последното извършено
от П. деяние е осъществено преди десет години. Единствената причина
същият да пребивава до скоро в Затвор е продължилото дванадесет години
наказателно производство по НОХД № 6381/2018 година на СРС, по което и
му е наложено най-тежкото наказание, определено по втората от групите и
завишено по реда на чл.24 НК. Деянието е извършено още през 2012 година,
другите две деяния, включени в тази група са осъществени през 2011 и 2012
година. При последователното формиране на различни групи по чл.25 НК през
годините И. е търпял наказанията си, най-голямото от които е било една
година, преди коментираното две изречения нагоре. В един продължителен
период от време след излизане от затвора, /преди влизане в сила на присъдата
по НОХД № 6381/2018 година/, няма данни той да е реализирал престъпление,
което до голяма степен говори в положителна насока за персоналното му
поправяне. При това разсъждение може да се приеме, че основната цел на
наказанието е била реализирана още преди да влезе в сила последната присъда
от 1 година и 2 месеца, така че необосновано е решението на първостепенния
съд, че е нужно завишаване на наказанието с цел изпълнение целите му.
Тези изводи на въззивния съд налагат отмяна на определението на
Софийски районен съд в частта по приложението на чл.24 от НК.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно Определение, рег.№ 13007, постановено в
открито съдебно заседание на 07.07.2025 година по НЧД № 8086/2025 година,
в частта му, с която Софийски районен съд, след като на основание чл. 25,
ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил общо, най-тежко наказание измежду
наложените на осъдения О. П. И. наказания по НОХД № 207/2012г. по описа
4
на РС[1]Бяла и по НОХД №485/2012г. по описа на РС-Бяла и НОХД
№6381/2018г. по описа на СРС, НО – 14 състав - „лишаване от свобода” за
срок от една година и два месеца, на основание чл. 24 НК е увеличил
размера на определеното общо най-тежкото наказание с 5 месеца, вместо
което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурора за приложение на
чл.24 от НК и увеличение на определеното общо наказание „лишаване от
свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалите му части.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5