ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1284
гр. Пловдив, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502541 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №11354/04.10.2021 г. на
регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от Р. Б. П., ЕГН
**********, от град П., с адрес за призоваване град П., ул. Х. К. №*, ет.*,
офис **, против определение №4468/29.06.2021 г., постановено по гр.д.
№3393/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVII гр.с., с което е
прекратено производството по делото като недопустимо. Съдът е приел, че
извършената цесия между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД от 21.01.2021 г. по същество представлява
частно правоприемство между стария и новия кредитор (замяна на
кредитора), респективно – налице е субектно изменение на страните в
спорното правоотношение, което не е по време на висящ процес, поради
което страна по правоотношението е „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, правният интерес е да води исковете не срещу „Креди
Йес“ ООД, а срещу посочения ответник, което обаче ищецът не желае да
стори.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно
и незаконосъобразно, като моли да се отмени и делото да се върне на
първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При
предявен иск за нищожност на договора за кредит, длъжникът по договора не
само, че не може да го предяви срещу цесионера, а трябва да го предяви
срещу цедента (в този смисъл цитира решение №127/30.07.2018 г. по т.д.
№1103/2017 г. на ВКС, II т.о. и решение №745/17.06.2020 г. по гр.д.
№3761/2019 г. на РС Русе). Твърди, че не е уведомена за извършената цесия,
която не е породила действие спрямо нея.
1
В постъпилия отговор от насрещната страна „Креди Йес“ ООД се
излагат съображения, че съдебният акт е правилен и законосъобразен. След
съобщаване на цесията по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД, старият кредитор се
счита заменен с новия. Цесионерът е частен правоприемник, като същият е
уведомил ищцата за извършената цесия. Той е и легитимиран да участва в
процеса.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна,
имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения
срок. Разгледана по същество е основателна.
Производството по гр.д. №3393/2021 г. на РС Пловдив е
образувано по искова молба, подадена от Р. Б. П. против „Креди Йес“ ООД, с
правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на
договор за паричен заем №884741 към искане №111245, сключен с „Креди
Йес“ ООД на 17.10.2019 г., а при условията на евентуалност – за
нищожността на клаузите на чл.6 и на чл.8 от същия договор.
С отговора на исковата молба е направено възражение от
ответника, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като на
22.01.2021 г. „Креди Йес“ ООД е сключило договор с „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, и е прехвърлило вземането си спрямо
жалбоподателката.
Не могат да се възприемат доводите на първостепенния съд, че за
жалбоподателката липсва правен интерес от водене на иска срещу „Креди
Йес“ ООД. Както е посочено в цитираното и от жалбоподателката решение
№127 от 30.07.2018 г. по т. д. №1103/2017 г. на ВКС, II т.о., „Правната теория
и съдебната практика еднозначно приема, че договорът за прехвърляне на
вземане /цесия/ се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за
цел да измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без
цесионерът да става страна в договорното правоотношение и носител на
задълженията. Не е страна по договора за цесия и длъжникът, но последиците,
породени от същия, несъмнено пряко го засягат. Затова макар цесията да е
договор между цедента и цесионера, с извършването длъжникът не се
лишава от правата, които има към цедента. Едно от най-важните средства за
неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да
противопостави – арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД. Това означава, че цесията не
лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора, от
който произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение във вр.
с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на възражение
2
за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни
възражения, които има срещу цедента. Но ако има интерес да иска
унищожаване чрез самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва да
предяви иска си срещу цедента, който си остава страна по договора. По
аргумент от по–силното основание следва да се приеме, че при наличие
на правен интерес длъжникът може да предяви и иск за прогласяване
нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото
на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедената,
който е страна по същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от
предявяване на иска и срещу цесионера. Именно поради наличие на вземане
спрямо цедента неизпълнението на договора от страна на последния също не
дава право на длъжника да иска обезщетение /връщане/ от цесионера.“.
В решение №314/29.07.2019 г. по т.д. №1766/2016 г. на ВКС, II т.о.
(касаещо сходен казус) също е посочено, че единият ответник е
кредитодателят, с когото ищецът е сключил договора за потребителски
кредит, а вторият е бил цесионер по сключен с банката договор за
прехвърляне на вземанията по договора за кредит. „…С прехвърлянето на
вземанията на банката по договора за кредит цесионерът не става страна по
този договор….“
И двете решения са постановени по реда на чл.290 ГПК, като и в
двете изрично е отбелязано, че иск може да се води срещу цедента, който е
страна по договора. Сходно решение е прието и в решение №195 от
28.05.2019 г. по т.д. № 2393/2017 г. на ВКС, I т.о.
Настоящата инстанция счита, че е налице правен интерес у
жалбоподателката да предяви иск именно срещу съдоговорителя си, който е
цедирал вземането си. Изводите на първостепенния съд в противоположната
насока не се споделят.
Поради изложеното съдебния акт е неправилен и
незаконосъобразен, като следва да се отмени, а делото да се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №4468/29.06.2021 г., постановено по
гражданско дело №3393/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVII
граждански състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на
3
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4