РЕШЕНИЕ
№ 19778
гр. С., 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. М.А
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. М.А Гражданско дело №
20231110125471 по описа за 2023 година
Производство за делба във фазата на извършването.
С влязло в сила решение е допусната делба на основание чл. 344, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 34 от ЗС да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот: АПАРТАМАНЕТ № *,
състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет и антре на 69,42 кв.м. на 3 етаж на
жилищната сграда в гр. С., ул. „С. г." **, застроена в парцел ***, кв. 214 м. „Ц.“, при граници
– изток стълбище, запад улица, север М. С., юг С. Я. Л., отгоре М. М. и отдолу Д. Х. Б.,
заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ – 10 кв.м., при граници: отгоре Х. В., изток двор, юг
коридор и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ от 9,6 кв.м. при граници: покрив, изток общ коридор,
север В. Н., юг Ц. С., отдолу апартамент на М. М., заедно с 60/1000 ид. Части от общите
части на сградата и мястото, цялото от 442 кв.м. – п. ***, кв. 214, м. „Ц.“ С., който имот
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.**.*.*, намиращ се в
сграда с идентификатор *****.***.**.*. с предназначение Жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.**, при следните квоти: за А. В.
С., ЕГН ********** – 1/2 ид. ч. за А. В. С., ЕГН ********** – 1/2 ид.ч. С решението е
отхвърлен искът за делба на поземлен имот с идентификатор 43445.3.1, находящ се в с. Л.,
Община Е. П., Софийска област, местността М., площ от 10205 кв.м., с начин на трайно
ползване на имота - нива, четвърта категория, с номер по предходен план ******, при
граници: поземлен имот *****.**.***, поземлен имот *****.*.***, поземлен имот *****.*.*,
поземлен имот *****.**.***, и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.***.*,
находящ се в с. Л., Община Е. П., Софийска област, местността Ч., площ от 2503 кв.м., с
начин на трайно ползване на имота - зеленчукова градина, пета категория, с номер по
1
предходен план ******, при граници: поземлен имот *****.***.*, поземлен имот
*****.***.***, имот *****.***.*, поземлен имот *****.***.***, като неоснователен.
В първото съдебно заседание след допускане на делбата са приети за разглеждане
претенциите на ищеца срещу ответника по сметки, с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл.
31, ал. 2 ЗС за осъждане на А. В. С. да заплати в полза на А. В. С. сумата от 6224 лева,
представляваща обезщетение за лишаването му от ползване от припадащата му се ½ идеална
част от делбения имот за периода от 19.12.2022 г. до 26.08.2024 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата от датата на предявяване на претенцията /26.08.2024 г./ до
окончателното изплащане.
Ищецът е предявил претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК за определяне на привременни мерки
относно ползването на процесния недвижим имот, като се иска от съда да определи
ответникът да плаща на ищеца сумата от 389 лв., представляваща месечно обезщетение за
еднолично ползване на съсобствения им апартамент.
Ответникът е заявил претенция по сметки срещу ищеца по чл. 346 ГПК, вр. чл. 12, ал. 2
ЗН за осъждане на ищеца да заплати в полза на ответника сумата от 2992 лв., предсталяваща
цена на нова дограма, поставена в делбения имот.
Ищецът в хода по същество моли за извършване на делбата чрез изнасяне на имота на
публична продан и за уважаване на претенциите му по сметки.
Oтветникът направил искане за поставяне в негов дял на имота на основание чл. 349, ал. 2
ГПК. В хода по същество моли да се извърши делбата чрез поставяне на имота в негов дял.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е установено, че съсобствеността по отношение на процесния делбен имот е
възникнала по наследство от В. С., починал на 16.11.2022 г.
Пред съда е изслушана и приета съдебно-техническа и оценителна експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Според заключението, имотът е
реално неподеляем. Средната пазарна цена възлиза на 302505 лв. Според заключението на
оценителната експертиза, средната наемна цена за периода от 19.12.2022 г. до 26.08.2024 г.
възлиза на 10959 лв., като месечната средна пазарна цена към датата на изготвяне на
заключението е 584 лв.
Пред съда е изслушана и приета тройна съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира на основание чл. 202 ГПК изцяло като обоснована, обективно и компетентно
дадена от експерти в съответната област, съгласно която пазарната стойност на процесния
недвижим имот е в размер на 297509 лева. Към датата на експертизата средната наемна цена
за периода от 19.12.2022 г. до 26.08.2024 г. е в общ размер на 11310 лева, а месечната средна
пазарна цена към датата на изготвяне на заключението е 600 лв.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. се установява, че
делбеният имот се е ползвал само от А. В. С., както и че между братята имало пререкания,
2
тъй като ответникът не допускал ищеца да остави свои вещи в имота. Случвало се ищецът
да спи у приятели, живеел и под наем. Не знае дали ищецът има ключ от жилището.
От събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г. се установява, че в
делбеният имот е живеел А. В. С.. Помогнал на ответникът с погребението на баща му.
Свидетелят е посещавал апартамента след смъртта на баща му и е виждал стаята, която
последният е обитавал. Съгласно показанията на свитеделя тази стая не би могла да се наеме
в състоянието, в което се намира, но ако се ремонтира, би могла. Не познава брат му и не
знае дали има ключ от жилището.
Представена е покана от 13.12.2022 г., връчена на ответника на 19.12.2022 г., с която
ищецът го поканил на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да му заплати сумата от 400 лв.,
представляваща равностойността на средния пазарен наем за лишаване от полазването на
притежаваната от него ½ идеална част от апартамента.
По делото са представени извлечение от банкова сметка за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2017 г. и фактура № ***/**.**.**** г. с доставчик „О. Д.“ ООД за сумата от 5984 лв., в
която в графа „наименование на стоките и услугите“ е отбелязано: врата балкон и
неотваряем прозорец 235/730 на стойност 2525 лв., прозорец 1450/900 с две отваряеми оси в
две посоки по 570 мм, средна неотваряема 1860/1450 на стойност 2373 лв., троен
стъклопакет прозорец 850/400 и прозорец 350/650 на стойност 1086 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Основен принцип в делбеното производство е делбата да бъде извършена така, че всеки
съделител да получи своя дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари -
чл. 69, ал. 2 ЗН. Той може да бъде постигнат чрез тегленето на жребии или чрез
разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК. Когато предмет на делбата е
неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може
да се прекрати чрез поставянето му в дял на някой от съделителите - чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК.
В настоящия случай въз основа на заключението на съдебно-техническа експертиза е
установено, че делбеният имот е реално неподеляем съобразно действащите технически
правила и норми. Основният способ за ликвидиране на съсобствеността при неподеляем
имот, ако същият не може да бъде поставен в дял на някой от съделителите по реда на
възлагателни претенции по чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, е изнасянето му на публична продан
– чл. 348 ГПК.
Ответникът по делото е заявил възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на
условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял,
предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
3
От изложеното следва, че за уважането искането за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК следва
да се налице кумулативно следните предпоставки: делбеният имот да е жилищен и реално
неподеляем; съсобствеността да е възникнала по силата на наследяване; съделителят да е
живял в имота към момента на откриване на наследството и да няма собствено жилище.
От съвкупната преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства се
установи, че към момента на откриване на наследството на общия наследодател в имота
живеел ответникът А. В. С., който не се установява по делото да притежава друго жилище.
Твърденията на съделителя А. В. С., че притежавал и друго жилище в гр. С. също не са
доказани от него.
При така установените обстоятелства съдът приема, че претенцията на ответника за
възлагане на делбения имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е основателна и следва да бъде
уважена, като процесното жилище се постави в негов дял. За уравнение на дяловете
ответникът следва да бъде осъден да заплати на А. В. С. паричната равностойност на
неговият дял, която съобразно заключението на вещото лице по приетата тройна съдебно-
техническа и оценителна експертиза възлиза на 148754,50 лв., заедно със законната лихва,
считано от влизането в сила на настоящото решение до окончателното изплащане.
С оглед разпоредбата на чл. 349, ал. 6 ГПК, съделителят, в чийто дял е поставен имотът,
става негов собственик, след като изплати в шестмесечен срок от влизане в сила на
решението определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението
не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се
изнася на публична продан.
Относно претенцията по сметки между съделителите с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС:
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС регламентира право на обзщетение като средство за
защита на лишения от възможност пряко да си служи с общата вещ съобразно притежавания
дял съсобственик и е компенсация срещу ползване на един от съсобствениците на общата
вещ, като при невъзможност да получи реално ползване, съсобственикът има право на
парично обезщетение. Задължението за заплащане на това обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна,
когато съсобственик е отправил писмено искане /покана/ и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и
непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението , за
задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик. Веднъж отправено, писменото искане на
съсобственика се разпространява неограничено във времето докато съществува
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
4
В настоящия случай от събраните гласни доказателства се установи, че имотът е ползван
еднолично от ответника и ищецът не е упражнявал правата си върху вещта. В
производството не е доказано, че ответникът е осигурил на ищеца реална възможност да
ползва имота според правата му в съсобствеността. В конкретния случай нотариалната
покана с искане за обезщетение е отправена от ищеца и получена от ответника на 19.12.2022
г. (л. 158-160 от делото). Ето защо за ищеца А. В. С. се е породило правото да получи
обезщетение за лишаването му от ползване на имота, дължимо след датата на поканата.
Обезщетението се равнява на дела му от средномесечния пазарен наем, който за периода от
19.12.2022 г. до 26.08.2024 г. възлиза на 5655 лв. или по 300 лв. месечно /от 11310 лв. за
процесния период за целия имот/.
Относно размера на претенцията в молба с вх. № 272225/26.08.2024 г. ищецът, чрез
процесуалния представител, е направил изявление до съда, че дължимият остатък на
обезщетението за лишаване от ползването му е 300 лв., след приспадане на платеното от
ответната страна обезщетение.
Необходимо е да се отбележи, че в хода на устните състезания процесуалният
представител на ищеца е заявил, че ответникът заплащал по 100 лева до месец май.
Предвид изложеното искът следва да се уважат за сумата в общ размер на 5655 лв. или в
размер на 300 лв. месечно, ведно със законната лихва от предявяването му във втората фаза
на делбата с молба от 26.08.2024 г. до изплащането на претенцията, като за разликата над
сумата от 5655 лв. до пълния предявен размер от 6224 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена.
Относно претенцията по сметки между съделителите с правно основание чл. 346
ГПК, вр. чл. 12, ал. 2 ЗН:
Заявената претенция под формата на сметки във втората фаза на делбата касае
възмездяването за увеличената стойност на делбения имот, в резултат на поставяне на нова
дограма на стойност от 2992 лв.
Фактическият състав на разпоредбата на чл. 12 ал. 2 ЗН сочи, че претенцията черпи
основанието си в фактите на подпомагането, приноса за увеличение обема или стойността
на имуществени права, съставляващи наследството на едно лице, от друго лице, имащо
качеството на наследник, реализирани преди смъртта на наследодателя, но като парична
стойност изчислени към момента на откриване на наследството. Формите на увеличението
не се дефинират от закона, това увеличение може да се намира израз във всяко дадено
имуществено благо-труд, пари, но за да се приеме, че съставлява увеличение е необходима да
е налице реализиран актив на наследството, т. е. нещо в повече /така решение №
*1/13.07.2017 г. по к. гр. д. № 3439/2016 г. по описа на ВКС, II г. о. и др./
При ангажираните по делото писмени доказателства, съдът намира иска за неоснователен
и недоказан, доколкото в липсват данни за плащане на сумата по фактура № ***/**.**.****
г. в полза на „О. Д.“ ООД именно от ответната страна. Липсват и гласни доказателства
относно финансовият принос на ответника за смяна на дограмата на жилището. В тази
5
връзка следва да се посочи, че в производството по делото всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения, съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването следва да е по несъмнен начин, с всички
допустими от процесуалния закон доказателствени средства. Ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на оспорените от насрещната страна
обстоятелства, които представляват основание на иска и които се нуждаят от доказване /така
решение № 239 от 30.12. 2015 г. по гр. д. № *619/2014 г. по описа на ВКС, I г. о./. Наличието
на съмнение относно осъществяването в обективната действителност на твърдения от ищеца
правопораждащ факт, задължава съда да приложи неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици непълно
доказаният (съмнителният) факт съдът е длъжен да приеме като факт, който не се е
осъществил.
При това положение претенцията на ответника А. В. С. с правно основание чл. 12, ал. 2
ЗН се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По искането за привеременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК:
Съгласно чл. 344 ал. 2 ГПК в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не
ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях
постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване
на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Легитимирано лице, по смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК, е всеки съделител, който не ползва
съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК цели да охрани
правата на съделителите, като осигури възможност всеки от тях да ползва реално имотите -
предмет на делбата или да получава съответното обезщетение, ако е лишен от това ползване.
Постановяването на привременната мярка е обусловено от следните предпоставки - на
първо място, да е възможно ползването на имота едновременно от съделителите, на второ
място, единият съделител да ползва имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността
и/или поради това другият съсобственик да не може да ползва имота, и трето място, да е
постъпило искане за присъждане на обезщетение.
По делото се доказа, че жилището се ползва единствено от ответника, поради което следва
да заплащат за в бъдеще до приключване на производството обезщетение за лишаване на
ищеца от ползването на апартамента. Съгласно константната практика и предвид указанията
по Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г., по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК на ВКС, в този
случай размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение,
при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ съсобственик надхвърля своята
квота или дял в съсобствеността, като следва да се има предвид, че не се касае за наемно
правоотношение между страните, а за обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен
имот. От заключението на допуснатата по делото тройна съдебно-техническа експертиза, се
установява, че средният пазарен наем за целия имот средно месечно възлиза на 600 лева.
Съделителят претендира обезщетение в размер на 300 лв., месечно за ползването на
неговата ½ идеална част, за която сума е основателна претенцията за периода от влизане в
6
сила на настоящия акт, (който в тази част има храктер на определение) до окончателното
извършване на делбата.
По разноските:
Съгласно чл. 355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете
им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени
доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността.
Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един
адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени
претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл. 355 ГПК и направеното с
нея препращане към чл. 78 ГПК /така определение № *81/18.12.2015 г. по ч. гр. д. 5778/2015
г. по описа на ВКС, III г. о./. На това основание съделителите следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на СРС държавни такси съобразно стойността на дяловете им /чл. 8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, определени върху
установената стойност на имота, а именно по 5950,18 лв. Държавна такса се дължи и върху
уважения размер на иска по претенцията за сметки, при което ответникът дължи още 226,60
лв. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. по
претенцията по сметки, което с оглед нейната неоснователност следва да бъдат оставени в
тежест на страната. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, с който претендира сторени
по делото разноски за депозит за експертизи в общ размер 942 лв. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 857,22 лв. за разноски за уважената част от
исковете. В полза на ответника се дължат разноски в размер на 187,90 лв. разноски
съобразно отхвърлената част от исковете по сметки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на А. В. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ул. „С. г." № **, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. Б." № **, ет. *,
следния допуснат до съдебна делба недвижим имот: АПАРТАМАНЕТ № *, състоящ се от
две стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет и антре на 69,42 кв.м. на * етаж на жилищната
сграда в гр. С., ул. „С. г." **, застроена в парцел ***, кв. 214 м. „Ц.“, при граници – изток
стълбище, запад улица, север М. С., юг С. Я. Л., отгоре М. М. и отдолу Д. Х. Б., заедно с
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ – 10 кв.м., при граници: отгоре Х. В., изток двор, юг коридор и
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ от 9,6 кв.м. при граници: покрив, изток общ коридор, север В.
Н., юг Ц. С., отдолу апартамент на М. М., заедно с 60/1000 ид. Части от общите части на
сградата и мястото, цялото от 442 кв.м. – п. ***, кв. 214, м. „Ц.“ С., който имот представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.**.*.*, намиращ се в сграда с
идентификатор *****.***.**.*. с предназначение Жилищна сграда - многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****.***.**, ПРИ УСЛОВИЕ, че в
шесмесечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане А. В. С. ЗАПЛАТИ
7
сумата от 148754,50 лв. (сто четиридесет и осем хиляди седемстотин петдесет и четири лева
и петдесет стотинки), ведно със законната лихва считано от влизането в сила на настоящото
решение до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „С. г." № **, ет. *, ап. *, със
съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. Б." № **, ет. * да заплати на А. В. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, със съдебен адрес: гр. С., бул. „П. Е.“ №
**, партер, ап. *, сумата от 148754,50 лв. (сто четиридесет и осем хиляди седемстотин
петдесет и четири лева и петдесет стотинки) за уравнение на дела му, ведно със законната
лихва считано от влизането в сила на настоящото решение до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „С. г." № **, ет. *, ап. *, със
съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. Б." № **, ет. * да заплати на А. В. С., ЕГН: **********, гр.
С., ж.к. „Л.“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, със съдебен адрес: гр. С., бул. „П. Е.“ № **, партер,
ап. *, на основание чл. 31, ал. 3 ЗС сумата от 5655 лв. (пет хиляди и шестстотин петдесет и
пет лева), представляваща обезщетение за лишаването му от ползване от
припадащата му се ½ идеална част от делбения имот за периода от 19.12.2022 г. до
26.08.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване
на претенцията /26.08.2024 г./ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 5655 лв до пълния му предявен размер от 6224 лв.
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „С. г." № **, ет. *, ап. *, със
съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. Б." № **, ет. * да заплаща на А. В. С., ЕГН: **********, гр.
С., ж.к. „Л.“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, със съдебен адрес: гр. С., бул. „П. Е.“ № **, партер,
ап. *, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК сума в размер на 300 лв. (триста лева) месечно,
представляваща месечно обезщетение за еднолично ползване на съсобствения им недвижим
имот: АПАРТМАНЕТ № *, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет и антре на
69,42 кв.м. на 3 етаж на жилищната сграда в гр. С., ул. „С. г." **, застроена в парцел ***, кв.
214 м. „Ц.“, при граници – изток стълбище, запад улица, север М. С., юг С. Я. Л., отгоре М.
М. и отдолу Д. Х. Б., заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ – 10 кв.м., при граници: отгоре Х. В.,
изток двор, юг коридор и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ от 9,6 кв.м. при граници: покрив,
изток общ коридор, север В. Н., юг Ц. С., отдолу апартамент на М. М., заедно с 60/1000 ид.
Части от общите части на сградата и мястото, цялото от 442 кв.м. – п. ***, кв. 214, м. „Ц.“
С., който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*****.***.**.*.6, намиращ се в сграда с идентификатор *****.***.**.*. с предназначение
Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
*****.***.**.
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН: **********, , гр. С., ж.к. „Л.“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***,
със съдебен адрес: гр. С., бул. „П. Е.“ № **, партер, ап. *, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на СРС държавна такса в общ размер на 5950,18 лв.
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „С. г." № **, ет. *, ап. *, със
съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. Б." № **, ет. *, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по
сметка на СРС държавна такса в общ размер на 6176,78 лв.
8
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „С. г." № **, ет. *, ап. *, със
съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. Б." № **, ет. * да заплати на А. В. С., ЕГН: **********, гр.
С., ж.к. „Л.“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, със съдебен адрес: гр. С., бул. „П. Е.“ № **, партер,
ап. *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 857,22 лв. разноски.
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН: **********, гр. С., ж.к. „Л.“ бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***,
със съдебен адрес: гр. С., бул. „П. Е.“ № **, партер, ап. * да заплати А. В. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „С. г." № **, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. Б."
№ **, ет. *, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 187,90 лв. разноски.
Решението в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК и имащо характер на
определение, подлежи на обжалване, с частна жалба, в 1-седмичен срок, на основание чл.
275, ал. 1 ГПК, а в останалата част, с въззивна жалба, в 2-седмичен срок, на основание чл.
259, ал. 2 ГПК, от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9