П Р О Т О
К О Л
Гр. Варна, 27 февруари 2020 година
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ***
при участието на секретаря ***сложи за разглеждане гр.д. № 409 по описа на 2019 година, докладвано от съдията
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. 2-ро
от ГПК
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ИЩЕЦЪТ В.Д.П., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. ***Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ОТВЕТНИКЪТ П.С.П., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. В.Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че производството в предходно съдебно заседание е отложено за събиране на
гласни доказателства.
АДВ. Т.: Уважаеми господин Председател, към настоящия иск за делба имаше в условията
на евентуалност, иск за сумата от 4000лв., който беше прекратен и потвърден и
към него момент ние с отговора поискахме двама свидетели за установяване на
обстоятелствата, които сме заявили в отговора. Лично на мен не ми стана ясно,
какво свидетелите на ищцовата страна вече към
настоящия момент ще установяват, след като изключихме евентуалния иск по чл.59
от ЗЗД. Какво ще доказват? Тъй като аз в предходно съдебно заседание направих
възражение, че според мен свидетелски показания са недопустими по смисъла на
чл.164 от ГПК. В проекто доклада, който стана
окончателен, уважаемият съд е записал, че в тежест на ищцата е да установи при
пълно и главно доказване следните правнорелевантни
факти, от които се ползва, а именно: че е налице съсобственост между страните
по делото, въз основа на посочените основания. На мен не ми стана ясно кои са
тези основания за да се прецени, дали свидетелски показания ще са допустими.
Ако конкретно говорим за правните основания за придобиване на собствеността.
Тъй като е приложен договора, който не се спори, че съществува такъв документ -
договора за покупко-продажба от 31.05.77 година, а там в този договор е
записано, че продажната цена е 8 000.00лв. В предходно съдебно заседание
аз заявих, че това е официален документ, и че със свидетелски показания не може
да оборваме съдържанието първо на официален документ, съдържанието на договор,
който е за сума над 5000.00 лева, и отделно от това със свидетели да доказваме
сделка, за която закона изисква писмен акт. Всички основания са по чл.164 от ГПК
за недопустимост на свидетелските показания без изрично съгласие на страните.
Аз не съм дал такова изрично съгласие.
АДВ. Б.: И след това навяваме твърдения, че тя повече от 40 години не е
обезпокоявана и е ползвала жилището с намерението да свои.
АДВ. Т.: Такива основания не са посочени и никога не са били предмет нито на ИМ,
нито в първото по делото съдебно заседание. Този иск беше прекратен и се губи
смисъла за свидетелски показания. Те обстоятелствената част на ИМ тя касае и
двете части на иска. Най-грубо наистина, че е имало чрез лихвоточки,
ама те и не спорят, че са дори от родителите на моят доверител и от там нататък
не знам какво друго ще се доказва със свидетелски показания. Те не спорят за
тези лихвоточки.
ИЩ. П.: При закупуването на жилището, моят баща беше участвал с едни пари, които
бяха предадени на моя свекър във връзка със закупуване на жилището.
Впоследствие беше изплащан с вноски от общия бюджет.
АДВ. Б.: И след изплащането му и след заминаването на ответника в Щатите, тя е…
ИЩ. П.: Аз живях в това жилище 41 години. Заемът е изтеглен по време на брака.
АДВ. Т.: Този заем както е и посочено в ИМ и видно от самия договор е даден от „ДСК“
още по време на сключване на договора 77г.,
и не случайно е наложена законна ипотека. Ние сме представили копие от
документа за законната ипотека върху имота, която заема е отпуснат на купувача
- моят доверител. А брака между страните е сключен 78г. На следващата година.
Не отговаря на истината, че заема е взет по време на брака. То всъщност е и неотносимо към кой момент е изплащан и кой го е изплащал.
По отношение на съсобствеността е неотносимо това
обстоятелство. Гражданският брак е сключен 78 година. Договорът за заем е на 25
април.
ИЩ П.: Мисля, че е изтеглен април. Аз твърдя, че има дадени пари от моя баща да
подпомогне изплащането на този заем. И в последствие вноските аз съм участвала
като човек, който работи и всичко останало.
АДВ. Б.: Доколкото свидетелите ще ги разпитваме единствено относно осъществяваното от
страна на моята доверителка владение. В случай, че не приемете въведеното
такова ...
АДВ. Т.: Кои години?
АДВ. Б.: Всичките години.
ИЩ. П.: Тези 41 години аз съм живяла в този апартамент. Аз съм го стопанисвала. Аз
съм плащала сметките.
АДВ. Т.: Въпреки, че този въпрос не е засяган, само и единствено е посочено от 41
години, моят доверител каза, че след като е завършил „Морско училище“ от тогава
са живели. От 77г. от придобиването до 80г. за негов период ние твърдим, че
ищцата не е живяла.
ИЩ. П.: Ищцата е живяла там, тъй като голямата ми дъщеря е зачената 79г., в този
апартамент. Как не съм живяла тогава там?
АДВ. Б.: Навеждани са подобни твърдения в ИМ. Ние с разпита на свидетелите, това е
което искаме да установяваме. Включително и след 2007г., когато се твърди, че е
прекратен брака между страните тя е продължавала да живее с чувството за
собственост.
АДВ. Т.: Това вече никой никога не го е споменавал, нито в една дума, нито в едно
изречение.
ИЩ. П.: Ами след като се оженихме 78г. се нанесохме там. 1979 година забременях и
80 г.се роди дъщеря ми. 80 година е родена дъщеря ми.
АДВ. Т.: Ама това е неотносимо към собствеността. След
като няма наведено твърдение за придобиване по давност. Ние първоначално с отговора
искаме да оспорим, че парите са плащани моя доверител, бил е на работа.
СЪДЪТ намира, че свидетелските показания са недопустими към настоящия спор,
поради което следва да бъде отменено протоколно определение от 19.09.2019
година, с което на ищеца е дадена възможност да ангажира гласни доказателства,
а именно: двама свидетели при режим на водене за установяване на
обстоятелствата за владение на имота, доколкото същите се явяват неотносими към наведените твърдения за придобиване на
идеална част от имота и притежание на имота в съсобственост.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 от ГПК определението от разпоредително заседание от 19.09.2019г., с което е уважено доказателственото искане на ищцовата страна за ангажиране на гласни доказателства, а именно: двама свидетели при режим на водене за установяване на обстоятелствата за владение на имота, доколкото същите се явяват неотносими към наведените твърдения за придобиване на идеална част от имота и притежание на имота в съсобственост.
АДВ. Т.: Уважаеми господин Председател, в такъв случай и ние се отказваме от
показанията на нашите свидетели, доколкото същите бяха поискани за оборване на
твърденията на ищеца.
С оглед изявлението на ответната страна, че не поддържа доказателственото
си искане за разпит на свидетели, съдът намира, че са налице основанията на
чл.253 от ГПК за отмяна на определението от разпоредително заседание, с което доказателственото
искане на страната е уважено.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ на основание чл.253 от ГПК определението от разпоредително заседание от 03.07.2019г., с което на ответната страна е дадена възможност да се ползва от показанията на свидетели.
АДВ. Б.: Уважаеми господин Председател, на основание чл.232 от ГПК, правим оттегляне
на иска.
ИЩ. П.: Заявявам, че оттеглям иска си.
АДВ. Т.: Даваме съгласие, но аз ще представя доказателства за заплатено от моя
доверител адвокатско възнаграждение, тъй като той е направил такива разходи за
подаване на отговор, за явяване в съдебно заседание.
АДВ. Б.: Правим възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ответника. Доколкото разбрах дават
съгласие и желаят присъждане на разноски.
АДВ. Т.: Предвид изразеното оспорване за прекомерност на представеното
доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение, аз желая делото да
продължи и да се произнесете с решение.
АДВ. Б.: Какво общо има оспорването за прекомерност? Ако условието за прекратяване
на производството е да не правим възражение за прекомерност?
АДВ. Т.: Казвам нашето становище. Това е становището на доверителят ми.
АДВ. Б.: Ако нашето възражение е пречка производството да приключи днес с
прекратяване на производството, си оттегляме възражението за прекомерност.
АДВ. Т.: Ние си поддържаме искането. Против сме за това иска да бъде оттеглен, тъй
като най-вероятно наново ще бъде заведен същия иск вече с коригирани
обстоятелства, твърдения и т.н. Твърде общо е посочено: възникнала е собствеността
на посочените основания. Добре, даваме съгласието след като ищцовата
страна заяви, че оттегля иска, в такъв случай съобразно правото, което ни дава
чл.232 от ГПК.
АДВ. Б.: Поддържаме възражението за прекомерност, 10% от материалния интерес. Ние
дори и отказ от иска да направим, когато няма да се иска вашето съгласие, то
отказът от иска ще покрива пак семейните средства. Така или иначе ще се въртим
около семейните средства. Няма да се въртим около каквото и да е друго придобивно основание.
СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на представителя на ищеца съобразно, което оттегля предявения иск и предвид обстоятелството, че делото е във второ съдебно заседание, съдът поиска от ответника съгласие с оглед оттегляне на иска. Такова съгласие е дадено от ответника, поради което съдът, като съобрази, че изявлението на ищеца изхожда от активно легитимирано лице разполагащо с властта да се разпорежда с предмета на делото, а представителят с тази по смисъла на чл. 34, ал. 3 от ГПК, заявено в рамките по срока на чл. 232 от ГПК, намира, че изявлението ангажира допустимо преценката на съда и десезира същия от разглеждането и решаването на предявения иск, като производството по делото подлежи на прекратяване.
Направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника П.С.П. е основателно предвид представеното доказателство за действително реализиране на разноски под формата на платено възнаграждение на адвокат в размер на 3500лв., видно от представените договори за правна защита и съдействие. Същевременно с оглед направеното възражение на ищеца в днешно съдебно заседание за прекомерно завишено адвокатско възнаграждение, съдът намира, че действително сумата в размер на 3500лв. се явява прекомерна, с оглед изхода на спора, с оглед неговата фактическа и правна сложност и извършените действия, поради което определя окончателно възнаграждение на разноските в размер на 1000.00лв.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 232 от ГПК, Варненски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производство по гр. д. №409/2019
година по описа на ВРС, Х-ти състав, на
основание чл. 232 ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.П.
с ЕГН ********** и с адрес: ***, представляван от адвокат Б. ДА ЗАПЛАТИ на ответника П.С.П. с ЕГН ********** и с адрес: ***, чрез адв. В.Т.,
сумата в размер на 1 000.00 /хиляда/
лева, представляваща реализирани съдебно деловодни разноски под формата на
платено възнаграждение на адвокат, на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от днес, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:21 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
______________
СЕКРЕТАР: ______________