№ 424
гр. Пазарджик, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Д.а
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500408 по описа за 2025 година
С Решение № 116/17.07.2024 г. постановено по гр.д. № 20215230100725
по описа на Районен съд – Панагюрище e възстановил запазената част на Й. Д.
Т., с ЕГН **********, от град С., ул. „Ч.“ № 13 и М. Д. К., с ЕГН - **********,
от град П., ж.к. „Т.“1565, вх.Г, ет.7, ап.21 от наследството на М. И. Т., с ЕГН
**********, починала на 19.11.2014г., бивша жителка на гр. С. в размер на 1/3
(една трета) ид.част от наследството, чрез намаляване на извършеното на
08.09.2006 г. в полза на С. Й. К., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Е.“ № 5 и
обявено на 27.02.2015 г. в кантората на нотариус № 390 - П.К. с район на
действие- Районен съд Панагюрище универсално завещателно разпореждане
от М. И. Т. до размера на 1/3 (една трета) ид.част, на основание чл. 30 от ЗН .
Отхвърлил е като неоснователен и недоказан, предявеният от С. Й. К., с
ЕГН **********, от гр. С., ул. „Е.“ № 5 срещу Н. К. Т., с ЕГН- **********,
град С., ул. „Ч.“ № 13, Й. Д. Т., с ЕГН **********, от град С., ул. „Ч.“ № 13 и
М. Д. К., с ЕГН **********, от град П., ж.к. „Т.“1565, вх.Г, ет.7, ап.21, иск за
делба на Гараж със застроена площ от 27,80 кв. м, на първия етаж на жилищна
сграда с площ от 58,26 кв.м, представляващ пристройка в дворно място, за
което е отреден УПИ 1 779, в кв. 27 В по плана на гр. С., с площ от 320 кв.м, с
неуредени регулационни отношения, който съгласно геодезическото заснемане
1
е с площ от 309 кв.м., като изключителна собственост на ответниците.
Допуснал е да бъде извършена съдебна делба на следните недвижими
имоти, а именно: Дворно място, за което е отреден УПИ 1-779, в кв. 27 В по
плана на гр. С., с площ от 320 кв.м, с неуредени регулационни отношения,
който съгласно геодезическото заснемане е с площ от 309 кв.м.; Двуетажана
масивна жилищна сграда с площ от 58,26 кв.м, на първия етаж и с площ от
121,26 кв. м на втория етаж, както и лятна кухня със застроена площ от 7,90
кв.м и сутерен - изба със застроена площ от 23,73 кв.м., при квоти: 11/18 ид.
(единадесет осемнадесети) ид.части за С. Й. К., с ЕГН-**********, от гр. С.,
ул. „Е.“ № 5; 1/18 (една осемнадесета)ид. част- за Н. К. Т., с ЕГН- **********,
град С., ул. „Ч.“ № 13, 3/18 (три осемнадесети) ид. части за Й. Д. Т., с ЕГН-
**********, от град С., ул. „Ч.“ № 13 и 3/18 (три осемнадесети) ид. части за М.
Д. К., с ЕГН **********, от град П., ж.к. „Т.“1565, вх.Г, ет.7, ап.21.
Осъдил е С. Й. К., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Е.“ № 5 да заплати
на Й. Д. Т., с ЕГН **********, от град С., ул. „Ч.“ № 13 , сторените съдебно
деловодни разноски в размер на 2232,20 лв. (две хиляди двеста тридесет и два
лева и двадесет стотинки), която сума представлява адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лв.(хиляда лева) и депозити за вещи лица
в размер на 1232,20 лв. (хиляда двеста тридесет и два лева и двадесет
стотинки).
С Решение № 8/18.02.2025 г. постановено по гр.д. № 20215230100725 по
описа на Районен съд – Панагюрище е допълнил диспозитива на Решение
№116/17.07.2024 г. на Районен съд Панагюрище, постановено по гр. дело №
725/2021 г., по следния начин: На страница 12 (дванадесета), ред 2 (втори)
отдолу нагоре, след израза: „и сутерен - изба, със застроена площ от 23,73
кв.м“ и преди израза “при квоти:“, да се чете израза: „паянтова сграда със
застроена площ 14.70 кв.м“.
Оставил е без уважение искането за допълване на решението с
диспозитив за допускане до делба на тоалетна със застроена площ от 4,55
кв.м.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от С. К., чрез адв.
Б. с изложени подробни оплаквания за нейната незаконосъобразност. На първо
място се твърди, че решението е недопустимо по отношение на иска по чл. 30
от Закона за наследството. Твърди се, че този иск е предявен след
преклузивния срок до края на първото съдебно заседание. Обяснява се
фактологията, така както е протекъл процесът пред първоинстанционния съд с
2
твърдение, че предявявайки иска след първото съдебно заседание, съдът е бил
длъжен да го остави без разглеждане или евентуално да отдели книжата по
делото и искът да се разглежда в отделно производство. При условията на
евентуалност се твърди, че искът по чл. 30 е неоснователен, тъй като е погасен
по давност. Твърди се, че неправилно РС е приел, че 5 годишния погасителен
срок тече от момента на обявяването за извършеното завещателно
разпореждане, което според съда било станало на 06.07.2022 г., поради което
алтернативно се иска, в случай, че този иск бъде разгледан по същество, да
бъде приет за неоснователен поради погасяването му с общата петгодишна
погасителна давност и защото според страната тази давност е започнала да
тече от момента на обявяване на завещанието на 27.02.2015 г. или от датата на
обявяване на констативния нотариален акт за собственост, в който е упоменато
въпросното завещание. Датата на констативния нотариалния акт е 23.11.2015 г.
Твърди се, че тъй като искът е предявен на 07.06.2022 г., давността е изтекла
още на 23.11.2020 г. и той е погасен по давност. По отношение на
произнасянето по спора за делба се твърди, че неправилно РС е отхвърлил
иска за делба по отношение на гаража. Поддържа се, че ползването му като
гараж не може да го превърне в самостоятелен обект на собственост, тъй като
е свързан с основната сграда, намира се в пристройка, която е свързана с
основната сграда, която има прозорци, които гледат към жилищни помещения,
което е недопустимо за гараж. Неправилно РС бил се доверил и приел
заключението на двама от тримата експерти, работили по тройната експертиза
и съответно неправилно РС не бил кредитирал особеното мнение на трето
вещо лице, което подробно обосновавало защо този обект не може да бъде
самостоятелен обект на собственост. Твърди се, че неправилно РС не е
коментирал, че проектът за узаконяване на тази пристройка е бил одобрен от
лице, което не е имало компетентност да го прави. Твърди се също, че
неправилно РС бил приел, че наследодателката на страните и ищцата С. Т. не
са дали съвместно съгласие на Д. Т. да извърши застрояването. Такова
съгласие било дадено само от наследодателката, а името на С. Т. било
дописано в тази декларация, без от текста да следва, че тя също се съгласява
да бъде извършено строителство в съсобствения имот. При това положение,
след като гаражът не е самостоятелен обект на собственост, неправилно РС се
е произнесъл по отношение на него отделно от сградата, която е допусната до
делба, а е следвало това да стане като се приеме, че т.н. „гараж“ всъщност
представлява обслужващо помещение към първи жилищен етаж.
Решението се обжалва и по отношение на квотите при които е допусната
3
делбата. Твърди се, че тъй като искът по чл. 30 от Закона за наследството или е
недопустим, или е неоснователен, то завещанието е породило своите правни
последици и С. К. е станала собственик на 5/6 ид.ч. от делбения имот, а за
ответниците следва да бъдат определени по 1/8 ид.ч. Искането е решението на
РС да бъде отменено, вместо което да се постанови ново, като са формулирани
алтернативно няколко петитума, подробно за всяка една от хипотезите, които
жалбоподателката предполага, че могат да бъдат евентуален изход от спора и
са свързани с обстоятелства, който евентуално съдът би приел за установени.
Претендират се разноски.
С втора жалба се обжалва решението по чл. 250 от ГПК, в частта с която
съдът е оставил без уважение искането за допълване на решението за
допускане на делба на намиращата се в дворното място, масивна тоалетна.
Твърди се, че неправилно съдът е приел, че искане за такава делба не е
направено своевременно, защото допълнителните молби и изявленията
направени след изслушване на експертното заключение, всъщност са имали за
цел единствено да уточнят параметрите на делбения имот и представляват
недопустимо изменение на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от
ответниците с искане решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Изложени са доводи в подкрепа на изводите на РС и
съответно доводи обосноваващи изложеното становище на ответниците по
въззивната жалба.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивните жалби и писмените становища, като обсъди и анализира събраните
по делото писмени доказателства, като взе предвид становищата ,изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба пред Панагюрския районен съд ищцата С. Й. К. е
твърдяла, че с ответниците-съделители Й. Д. Т., М. Д. К. и Н. К. Т. са
наследници по закон и право на заместване на М. И. Т., ЕГН **********,
починала на 19.11.2014 г., бивша жителка на гр. С., като ищцата е дъщеря на
Й. Д. Т. и М. И. Т., а ответниците са наследници на техния син Д. Й.в Т..
С. Й. К. е поддържала, че е собственик по силата на Нотариален акт №
13/1964 г. и КНА № 76, том V, нот. дело 734/2015 г. - по завещание и
наследство, на поземлен имот с площ от 320 кв.м., за който е отреден УПИ I -
779, в кв. 27В по плана на гр. С., в който е била построена двуетажна масивна
4
жилищна сграда, цялата със застроена площ преди подобренията от 60 кв.м.
Твърдяла е, че в недвижимия имот понастоящем има двуетажна масивна
жилищна сграда, с площ на първи етаж от 100 кв.м. и застроена площ на
втория етаж от 97 кв.м., ведно с паянтова сграда със застроена площ от 15
кв.м. и тераса със застроена площ от 13 кв.м., като описаните след
подобренията сгради в съсобствения недвижим имот, били съсобствени между
страните при квоти: 5/6 ид.ч. за С. Й. К. и 1/6 ид.ч. общо за ответниците Н. К.
Т., Й. Д. Т. и М. Д. Т.. Ищцата е твърдяла, че след смъртта на наследодателя Й.
Д. Т., неговата съпруга и майка на К., посредством саморъчно завещание,
което вече е обявено, е завещала на ищцата собствените си 4/6 ид.ч. от
недвижимия имот. Данъчната оценка на процесните недвижими имоти, според
исковата молба, възлиза на сумата от 16 607,40 лв. К. е твърдяла, че страните
не могат да поделят доброволно процесните недвижими имоти.
Искането е съдът да постанови решение, с което да допусне до делба
следните недвижими имоти, а именно: УПИ I - 779, в кв. 27 В, по плана на гр.
С., с площ от 320 кв.м., ведно с първи жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 100 кв.м., включващ гараж с площ от
23 кв.м., стълбище с площ от 6 кв.м. и баня, с площ от 7 кв.м., втори жилищен
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 97 кв.м.,
паянтова сграда, със застроена площ от 15 кв.м., тераса със застроена площ от
13 кв.м. и изба, със застроена площ от 23 кв.м., ведно със стълбище, с площ от
6 кв.м., при квоти: 5/6 ид.ч. за ицщата С. Й. К. и 1/6 ид.ч. общо за ответниците
Н. К. Т., Й. Д. Т. и М. Д. Т..Претендира разноски.
В законоустановения срок ответниците Н. К. Т., Й. Д. Т. и М. Д. К.,
тримата със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „И.В.“ № 8, ет.1, офис1 - чрез
адв. И. Г. П. от ПзАК, представят писмен отговор на исковата молба, с който
са оспорили предявения иск за делба по отношение на претендираните квоти,
като са твърдели, че тримата ответници притежават ½ ид.ч. от имота, а
ищцата притежава другата 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.
В писмения отговор се сочи, че по отношение на искането за делба на
гараж, с площ от 23 кв.м., находящ се на първи жилищен етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, гаражът е самостоятелен обект в сградата, построен
от общия им наследодател Д. Й.в Т. въз основа на представената с исковата
молба Декларация от 21.11.1991 г., по силата на която, М. И. Т. и С. Й. К. са
разрешили на Д. Й.в Т. да построи гараж в общия им имот и въз основа на
която декларация, е издадено Строително разрешение № 46/06.09.1993 г. на
Община С..
5
Ответниците молят иска за делба на процесния недвижим имот да бъде
допуснат при права на страните – 1/2 ид.ч. от имота в общ дял на ответниците
и 1/2 ид.ч. от имота - за ищцата К..
Молят, искът предявен от К., за делба на гараж с площ от 23 кв.м.,
находящ се на първи жилищен етаж от процесната двуетажна масивна
жилищна сграда, който представлява индивидуална собственост на тримата
ответници, да бъде отхвърлен.
Оспорват съдържанието на представения с исковата молба КНА № 76,
том V, нот.дело № 734/2015 г. по Общия регистър на Нотариус № 390 - П.К., с
район на действие Районен съд Панагюрище, тъй като в тази му част било
отразено обстоятелството, че ищцата С. Й. К. е собственик на 5/6 ид.ч. от
процесния делбен имот, придобит по завещание от М. И. Т. и по наследство от
Й. Д. Т., като оспорват само частта, придобита по завещание от М. И. Т. и не
оспорват придобитата по наследство от Й. Д. Т. 1/6 ид.ч.
Видно от приложения по делото Нотариален акт за право на собственост
на недвижим имот, признат чрез обстоятелствена проверка № 13, том I, нот.
дело № 15 от 1964 г. по описа на Панагюрския районен съд за нотариалните
дела се установява, че Й. Д. Т. - общият наследодател на страните, е признат за
собственик на дворно място в с. С. с площ от 320 кв.м, за което е отреден имот
пл. № 614, в кв. 44 по плана на същото село, при съседи: МИ. Д. Т., Н.И.В., Г.
Г.К. и улица.
Съгласно Констатиран нотариален акт за собственост върху ид. части от
недвижими имоти № 76, том V, нот. дело 734 от 2015 г. по Общия регистър на
Нотариус № 390 - П.К. с район на действие Районен съд Панагюрище, ищцата
С. Й. К. е призната за собственик на 5/6 ид. части придобити по завещание от
М. И. Т. и по наследство от Й. Д. Т. от недвижим имот целия с площ от 320
кв.м, за който е отреден УПИ 1-779, в кв. 27 в по плана на гр. С., ведно с 5/6
ид. части от построените в имота: Двуетажна масивна жилищна сграда с площ
от 60 кв.м и от останалите подобрения в имота, който е при съседи: изток-
поземлен имот пл. № 784, запад -улица, север- улица и юг- поземлен имот пл.
№ 780, както и 2/6 ид. части, придобити по завещание от М. И. Т. и по
наследство от И.П.Н. върху 3 бр. земеделски земи и по 1/6 ид. част по
завещание -върху 2 бр. ниви и 2 овощни градини.
От представените удостоверения за наследници се установява, че Й. Д.
Т. е починал на 06.08.1990 г., като е оставил за свои наследници М. И. Т. -
съпруга, сега покойница, ищцата С. Й. К. - дъщеря, наследодателя на
6
ответниците Д. Й.в Т. - син, сега покойник. Общата наследодателка на
страните по делото - М. И. Т. е починала на 19.11.2014 г., като е оставила за
свои наследници ищцата С. Й. К. - дъщеря и наследниците на покойния си син
- ответниците Й. Д. Т. и М. Д. К..
От приложената по делото скица на процесния недвижим имот с № С-
5378/06.07.2021 г. се установява, че в разписната книга на Община С. имотът е
записан като съсобствен на наследници на Й. Д. Т. и С. Й. К.. Установява се,
че имотът е с площ от 309 кв.м и е с неприложена улична регулация.
Видно от приложеното по делото Удостоверние за описание и
идентичност на недвижим имот № 893/17.10.2014 г., процесният недвижим
имот с № 779, в кв. 27 В по плана на гр. С. е с площ от 320 кв.м, като в него са
построени: Двуетажна масивна жилищна сграда с площ на първия етаж от 100
кв.м и със застроена площ на втория етаж от 97 кв.м, паянтова сграда със
застроена площ от 15 кв.м и тераса с площ от 13 кв.м, при съседи: поземлен
имот № 784, ПИ № 780 и от две страни улици. Посочено е изрично, че имотът
е с неприложена регулация и за него е отреден УПИ I- 779, който няма
промяна към 20.10.2015 г.
По делото е приложено и второ Удостоверние за описание и
идентичност на недвижим имот № 439/14.07.2021 г., от което се констатира, че
ПИ № 779, в кв. 27 В по плана на гр. С. е с площ от 309 кв.м, като в него са
построени: Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.
м, пристройка към двуетажна масивна жилищна сграда с площ на първия етаж
от 46 кв. м, включваща гараж с площ от 23 кв. м, стълбище с площ от 6 кв.м и
баня с площ от 7 кв.м, като площта на втория жилищен етаж е 54 кв.м.
Отразено е, че в имота са построени още- паянтова сграда със застроена площ
от 15 кв.м, тераса със застроена площ от 13 кв.м, при съседи: поземлен имот
№ 784, ПИ № 780 и от две страни улици.
Като доказателство по делото пред районния съд е приложена
Декларация от 21.11.1991 г. с вх. № 214/13.08.1993 г. по описа на Нотариална
служба при Общински народен съвет гр. С., от която се установява, че М. И.
Т., като съсобственик на парцел 779, в кв. 27 по плана на гр. С., е разрешила на
Д. Й.в Т. да построи гараж в общия им имот. Посочено е, че декларацията е
издадена на 20.11.1991 г., а нот. заверка е извършена на 13.08.1993 г. В
декларацията с различен почерк е добавено името на С. Й. К., но
съдържанието на изявлението в самата декларация сочи, че само М. Т. е дала
разрешение на сина си Д. Т. да построи гараж в общия им парцел. Под
декларацията има положени два съкратени подписа и един – чрез изписване
7
на три имена, като не е ясно чии са подписите, положени под номера 2 и 3.
Това не става ясно и от нотариалната заверка, която удостоверява единствено,
че тези подписи са положени пред завеждащия нотариалната служба. Липсват
обаче имената на лицата, положили подписите. При тези данни въззивният съд
приема, че съгласие за строеж в съсобствения недвижим имот е дала само
наследодателката М. Т., а такова съгласие не е давано от ищцата С. К..
Съгласно приложеното по делото Строително разрешение №
46/06.09.1993 г. за строеж на гараж, на Д. Й.в Т. е разрешено да построи гараж
с площ от 24 кв.м в парцел 1-779, в кв. 27В по плана на гр. С., като е заплатена
такса.
Като доказателство по делото пред районния съд е приета молба, въз
основа на която е образувано нот. дело № 4/2006 г. по Общия регистър на
Нотариус № 390-П.К., с район на действие Районен съд Панагюрище, в която
М. И. Т. е представила за пазене на Нотариус П.К. саморъчното си завещание,
което да бъде съхранявано в архивите на нотариуса.
С нотариално заверен препис от 07.06.2022 г. Нотариус П.К. е
удостоверила, че на 08.09.2006 г. от е приела за съхранение саморъчното
завещание на М. И. Т., което е било прието в запечатан плик, на лицевата част
на който е съставен протоколът за приемане на съхранение на саморъчното
завещание от същата дата.
Съгласно текста на самото саморъчно завещание, същото е съставено на
08.09.2006 г. без поправки, добавки и зачертавания, като е съставено на
08.09.2006 г. от М. И. Т., на 71 години. В него наследодателката е посочила, че
напълно разбира акта, който извършва и се е разпоредила с имуществото си,
което ще остане след нейната смърт в полза на С. Й. К., която да наследи
всичките й движими и недвижими имоти. Установява се, че на 07.06.2022 г.
саморъчното завещание е отворено и е установено, че в първообраза няма
поправки, добавки и зачертавания.
Като доказателство по делото е представено Уведомление по чл. 21, ал.3
от Наредба № 32 от 29.01.1997 г., от което е видно, че е вписано в Служба по
вписванията - гр. Панагюрище като акт № 2, том I от 08.09.2006 г. за
приемането на съхранение в кантората на Нотариус № 390 на саморъчното
завещание на М. И. Т.. Завещанието е обявено на 27.02.2015 г. по искане на С.
Й. К., за което е съставен протокол от Нотариус Карбанова на същата дата.
На 06.07.2022 г. ответницата Н. К. Т., Й. Д. Т. и М. Д. К. са предявили
молба по смисъла на чл. 30, ал.1 от Закона за населдството, съгласно която са
8
поискали да бъдат намалени с 1/3 завещателните разпореждания в размер на
4/6 ид.части в полза на С. Й. К., тъй като по този начин ответниците по
настоящото гр. дело не могат да получат, в качеството си на наследници на Д.
Й.в Т., пълния размер на запазената си част от наследството на М. И. Т., която
е извършила саморъчно завещание на 08.09.2006 г. в полза на ищцата по
настоящото гр. дело. Поискано е намаляване на завещателното разпореждане
по отношение на процесния недвижим имот.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на
20.10.2022 г., предявеният иск по смисъла на чл. 30 от ЗН е приет от районния
съд за съвместно разглеждане в настоящото гражданско дело, като по този иск
делото е прекратено по отношение на Н. К. Т., тъй като същата не може да
претендира на основание чл. 28, ал.1 от ЗН за намаляване на завещателното
разпореждане на покойната М. И. Т..
Пред районния съд е представено и прието като доказателство
удостоверение за описание и идентичност на недвижим имот №
419/03.07.2022 г., издадено от Община С., което удостоверява, че процесният
недвижим имот е с площ от 309 кв.м. - съгласно геодезическо заснемане и с
площ от 320 кв.м- съгласно Нотариален акт за собственост, преставлява ПИ №
779, в кв. 27 В по плана на гр. С., и в него са построени двуетажна масивна
жилищна сграда с площ от 97 кв.м - по геодезическо заснемане, паянтова
сграда с площ от 15 кв.м, масивна стопанска сграда с площ от 4 кв.м, тоалетна
с площ от 5 кв.м, като ПИ е идентичен с този, в скица № С-4342 от 13.07.2022
г. и посочените по-горе нотариални актове.
От представените 26 бр. писмени доказателства, представляващи
квитанция към приходен касов ордер и фактури се установява, че ответницата
Н. Т., през периода 1992-1995 г. е закупувала строително желязо, тухли,
фаянсови плочки, пясък и филц, кабели, розетки и кутии за електрически
кутии, вар, варов разтвор, мазилка, хидратна вар, тетка, пирони, тръби и
други.
За установяване идентичността и вида на делбените имоти пред
районния съд е назначена и приета тройна техническа експертиза, подписана с
особено мнение от едното от трите вещи лица. Експертите установяват, че в
северозападната част на УПИ 1-779, в кв. 27 В по плана на гр. С. е ситуирана
двуетажна жилищна сграда, която в Акт за узаконяване е описана като един
етаж и цокъл с височина 2,40 м. Посочено е, че първоначално е била
построена сграда с площ от 60 кв.м съгласно одобрен работен проект от
13.05.1967 г. Вещите лица са установили, че стълбището е изградено
9
едновременно с основната сграда през 60-те години на миналия век, като
достъпът до втория етаж и преди и по време на огледа, се осъществява
посредством това външно стълбище.
Вещите лица установяват, че в дворното място е узаконен чрез проект за
узаконяване изграден гараж и етаж над него, представляващи пристройка към
жилищната сграда. При огледа си вещите лица са констатирали, че старата
северна част на първия етаж е устроена и се ползва като жилище, а на втория
етаж старата северна част е функционално свързана с надстроената над гаража
част от етажа и се ползва като жилище, като двете обособени жилища имат
самостоятелни входове от източната фасада. Вещите лица, след направени
измервания установяват, че нивото на готовия под в жилището на първия етаж
е по-високо от нивото на готовия под в пристроения гараж.
Експертите описват разпределнието по етажи по следния начин:
жилището, разположено в северната част на етажа, което се състои от коридор,
дневна, спалня и санитарен възел - баня с тоалетна, като в коридора на обща
стена със санитарния възел е обособен кухненски бокс. Експертите сочат, че
светлата височина на тези помещения е едва 2,30 м.
Тези помещения на юг граничат с гараж, който се намира в южната част
на етажа и е изпълнен през 90-те години на миналия век като пристройка.
Вещите лица установяват, че той се състои от едно помещение със светла
височина от 2,75 м и над него има изградена жилищно помещение, кухненски
бокс, баня с тоалетна и коридор от жилище 2.
В заключението е описано, че лятната кухня е разположена в
югоизточната част на жилищната сграда със самостоятелен вход, директно от
двора и светла височина от 2,84 м, като от север граничи с жилище 1, а от
запад с гараж. Експертите сочат, че над нея се намира жилищно помещение и
част от коридор на жилище 2. Тази лятна кухня е с площ от 7,90 кв.м.
Етаж 2 представлява жилище, разположено на целия втори етаж, който
се състои от 2 коридора, дневна с кухненски бокс, две спални, предверие,
санитарен възел - баня с тоалетна и тераса пред дневната. В един от
коридорите има стълбище към подпокривното пространство. Светлата
височина на тези помещения е 2,63 м и не граничи с други обекти.
В сутерена е разположена изба в южната част на сградата, която се
състои от 1 помещение и достъпът до нея се осъществява посредством
самостоятелно стълбище от юг с директен достъп от двора. Застроената площ
е 23,73 кв.м.
10
Съгласно заключението в жилищната сграда могат да бъдат обособени
три самостоятелни обекта - жилище 1 със застроена площ от 58,26 кв.м; Гараж
със застроена площ от 27,80 кв.м; Жилище 2 със застроена площ от 121,26
кв.м, като останалите помещения са лятна кухня, а по одобрен проект за
узаконяване - баня, със застроена площ от 7,90 кв.м и сутерен - изба със
застроена площ от 23,73 кв.м. Вещите лица определят пазарна стойност за
жилище 1 в размер на 33 004,00 лв., гараж на стойност 15 749,00 лв., лятна
кухня на стойност 4475,00 лв., жилище 2 на стойност 68 694,00 лв. и изба на
стойност 13 443,00 лв.
Съгласно приетото по делото особено мнение на арх. Р.А.И. - Н.,
проектът за узаконяване е следвало да отрази вече реализирани елементи на
строежа пристройка, но те са означени и нереализирани до момента на огледа,
като е затворена колонадата, за да се удължи югозападното помещение на
първия приземен етаж, което според вещото лице не може да бъде гараж, още
повече че има общ прозорец със стая - - жилищно помещение на първия етаж.
Сочи, че пристройката към съществуващата жилищна сграда е незаконно
строителство и към момента на огледа има разминаване за отразяване на
имотната граница от северозапад по уличната регулационна линия от запад.
От приложения по делото Акт за узаконяване № 1/28.10.1994 г., издаден
от Община С. се установява, че липсват проекти за одобрение и разрешение за
строеж на пристройка към жилищна сграда с площ от 54 кв.м, която е с
размери 5,8 х 5,63 м на един етаж и цокъл от 2,40 м. Узаконена е пристройка
към жилищна сграда с размери 5,8 х 5,63 м с площ от 54 кв.м на един етаж и
цокъл от 2,40 м.
Към проекта за узаконяване на жилщина сграда, издаден през м.
октомври 1994 г. е приложена Обяснителна записка, от която се установява, че
функционалното решение на обекта е събразено със санитарно-хигиенните
изисквания за сграда от този тип, като има необходимите сантирани възли,
складови помещения и други. Посочено е, че сутеренът има избени
помещения и стълбищна клетка. На първия етаж е обособено еднофамилно
жилище включващо баня, стълбищна клетка и гараж, а на втория етаж в
пристройката е налице дневна и тераса.
Съгласно скицата по тогава действащия ЗТСУ е разрешено заснемане и
изработване на проект за узаконяване на започнато строителство в имот пл. №
779, изработени са скици, проект за узаконяване, като единственият посочен
инвеститор е Д. Т..
11
Видно от приложения по делото Акт за узаконяване при Общински
съвет гр. С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение
срещу Д. Й.в Т. на 07.09.1994 г.- за незаконно построена масивна пристройка
към жилищна сграда на 63 кв.м и височина 2,5 м, с което е нарушен чл. 65 от
ЗТСУ.
На покойния Д. Т. е съставено и Наказателно постановление № 51 от
19.09.1994 г. на Кмета на Община С. за незаконно строителство на пристройка
към жилищна сграда с площ от 63 кв.м, като му е наложена глоба в размер на
800,00 лв. Установява се, че с приходна квитанция от 23.09.1994 г. глобата е
платена, а с приходна квитанция от 28.10.1994 г. Д. Й.в Т. е заплатил такса в
размер на 1503,00 лв. -за издаване на строително разрешение.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че пристройката към жилищната сграда в УПИ 1-779, в кв. 27 В
по плана на гр. С. е отразена в действащия кадастрален и регулационен план
по искане на С. К. от 09.09.2014 г. - за попълване на кадастралната основа,
като за целта са използвани данните от геодезическо заснемане през 2014 г.
Вещото лице сочи, че законното основание за нанасяне на пристройката и
обединяването й със съществуваща жилищна сграда е издаден Акт за
узаконяване № 1 от 28.10.1994 г. След справка в Община С. експертът е
констатирал, че действащите кадастрален и регулационен план на гр. С. са
одобрени със Заповед № RD-14-02-873/27.08.1985 г. на Първия заместник
министър на строителството и селищното устройство, като за календарана
1994 година в Община С. има издаден само един акт за узаконяване на
незаконно строителство и това е касаещият процесната пристройка.
Експертизите са приети в с.з. и съдът ги кредитира като компетентно и
изчерпателно изготвени.
По отношение на подписаната с особено мнение тройна експертиза
съдът кредитира основното заключение, подписано от двамата експерти и не
кредитира особеното мнение на арх. Р.А.И. – Н. по следните съображения:
В процеса по съдебна делба значение имат съществуващите на място
делбени имоти, като законността на построяването им няма отношение към
първата фаза на делбеното производство – допускане на делбата. В тази фаза
се изследва правото на собственост на съделители върху съществуващите
имоти – такива, каквито съществуват към момента на допускане на делбата.
Ето защо съответствието или отклонението от съществуващ архитектурен
проект, пък бил той и за узаконяване на незаконно изградена сграда, не
12
лишава страните от право на собственост върху нея.
Същественият аргумент, заради който арх. Р. И.-Н. приема, че „гаражът“
не е самостоятелна постройка, е наличието на прозорци към жилищно
помещение. Пред въззивния съд обаче процесуалният пълномощник на
жалбоподателката К. заяви, че ответниците по въззивната жалба самоволно
зазидали тези прозорци. Този факт е нов, възникнал в хода на висящото
делбено производство и следва да бъде взет предвид от въззивната инстанция
при условията на чл.235 от ГПК. Със зазиждането на прозорците отпада
основният аргумент на вещото лице арх. Р. И.-Н., заради който тя приема, че
гаражът не е самостоятелен обект, а представлява част от пристройка към
основната сграда.
Разпитаните пред районния съд свидетели дават противоречиви
показания относно въпроса кой е ползвал гаража приживе на общата
наследодателка и след нейната смърт.
От показанията на свидетеля Н.Ф.Г. се установява, че покойният Д. Т. и
ответницата Н. Т. си купили лек автомобил, който дълго време бил паркиран
на улицата или у съседи, поради което решили да си направят гараж и след
построяването му автомобилът бил прибран в гаража. Установява, че до
старата къща е нямало друга пристройка, теренът е бил празен и гаражът е
бил построен през 1993 г. или 1994 г. в празно дворно място. Пояснява, че над
гаража има две стаи, като пристройката е залепена до старата къща. Според
свидетелските показания този гараж се е ползвал от ответника Д. Т., докато
ищцата С. К. никога не е ползвала гаража, защото си има друг гараж в нейната
къща, намираща се в другия край на гр. С.. Свидетелят установява, че
покойният Д. Т. е направил пристройката за около 4-5 години над гаража, като
именно той е заплащал за положения от свидетеля труд при строителството на
гаража и пристройката. Свидетелят изяснява, че много често е посещавал
дома на Д. и така научил, че имал разрешение от майка си и сестра си да
построи гараж и пристройка. Заявил е, че свекърът на ищцата С. К. е бил
основен майстор в къщата, а след изграждането на гаража била направена баня
за М. Т., за да не се качва на втория етаж. От гаража се влизало в мазето под
него.
От показанията на свидетеля Н.Д.Г. се установява, че след
строителството на гаража, който се намирал до къщата, били изградени и две
стаи. Над гаража било голямо помещение, което ползвали Д. и Н. с двете си
деца. И този свидетел пояснява, че под гаража има изба, която била копана с
багер. Установява, че на строежа работили основно двама съседи и свекърът
13
на С. К., но С. К. не ползвала този гараж, защото имала два други в своето
жилище. Свидетелят е заявил, че лично е предоставил ламарината за
изработване вратата на гаража. Докато бил жив, Д. си вкарвал колата в гаража.
След неговата смърт синът на Д. си купил кола, но свидетелят не е виждал да я
вкарва в гаража.
От показанията на свидетелката П.П.Г. се установява, че около 1993-
1994 г. е започнало разширяване на къщата, което се изразявало в построяване
на първия етаж на гараж с чешма, около която по-късно била направена баня.
Свидетелката установява, че след като се оженил, покойният Д. си купил бял
автомобил, но свидетелката не е виждала този автомобила да е прибиран в
гаража. Свидетелката установява, че М. ползвала цялата къща, а в гаража
държала свои неща – казани, буркани и там приготвяла зимнина.
От показанията на свидетелката Т.П.Ц. - първа братовчедка на ищцата и
на покойния Д. Т., се установява, че преди къщата е била по-малка, но по-
късно бил направен гараж с изградена стая отгоре. Тази свидетелка
установява, че не знае кой е заплащал строителните материали за
строителството, като предполага, че е заплащала М. Т.. Заявява, че всички
сгради в имота е възприемала за собственост на своята вуйна - покойната М.
Т.. Описва, че покойният Д. Т. е имал бял автомобил. Посочва установеното от
останалите свидетели, че един от основните майстори при строителството на
гаража и пристройката е бил свекърът на ищцата К. - И.. Установява, че в
гаража вуйна й М. държала казани, от този гараж й давала зимнина.
Свидетелката зная, че след смъртта на М. някой сменил ключалката и С.
нямала достъп до гаража, но по-късно достъпът й бил възстановен. Това се
случило около 2017-2018 г.Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност
или недопустимост.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
По отношение на исковете с правно основание чл.30 от ЗН.
Исковете са допустими, но неоснователни като погасени с общата 5-
годишна давност. Изявлението за педявяване на претенциите е направено
своевременно в първото съдебно заседание, но фактическото им приемане е
извършено във второто съдебно заседание, което не ги прави недопустими.
Установи се обаче от доказателствата по делото, че ищцата С. К. е
14
подала молба за обявяване на завещанието на покойната си майка и то е
обявено на 27.02.2015 г. Нещо повече, завещанието е посочено като основание
за съставянето на констативен нотариален акт за собственост върху ид. части
от недвижими имоти № 76, том V, нот. дело 734 от 2015 г. по Общия регистър
на Нотариус № 390 - П.К. с район на действие Районен съд Панагюрище, с
който С. Й. К. е призната за собственик на 5/6 ид. части придобити по
завещание от М. И. Т. и по наследство от Й. Д. Т. от недвижим имот целия с
площ от 320 кв.м, за който е отреден УПИ 1-779, в кв. 27 в по плана на гр. С.,
ведно с 5/6 ид. части от построените в имота: Двуетажна масивна жилищна
сграда с площ от 60 кв.м и от останалите подобрения в имота, който е при
съседи: изток- поземлен имот пл. № 784, запад -улица, север- улица и юг-
поземлен имот пл. № 780, както и 2/6 ид. части, придобити по завещание от
М. И. Т. и по наследство от И.П.Н. върху 3 бр. земеделски земи и по 1/6 ид.
част по завещание -върху 2 бр. ниви и 2 овощни градини. Този нотариален акт
е съставен на 23.11.2015 г., поради което следва да се приеме, че най-късно
считано от тази дата е започнала да тече общата 5-годишна давност за
предявяване на претенциите по чл.30 от ЗН. Съгласно Решение № 868 от
20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1685/2009 г., I г. о., ГК, искът за намаляване на
завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с
общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване
на наследството, а за завещанията - от момента, когато заветникът упражни
своите права по завещанието. Упражняването на правата на заветника по
завещанието може да бъде извършено не само с правни действия, но и
мълчаливо чрез обикновени или фактически действия, които изявяват
намерението му да се ползува от него. Обявяването на завещанието по молба
на заветника може да се приеме като израз на това намерение. Но законът
допуска завещанието да бъде обявено и по молба на всяко друго лице, което е
заинтересовано от това. В такъв случай, доколкото облагодетелствуваното от
завещанието лице не е длъжно да се ползува от него, обявяването на
завещанието не може да се счита начало на погасителната давност на иска по
чл. 30 ЗН, а същата ще започне да тече от деня, в който заветникът извърши
действия, които сочат, че приема завещанието. В конкретния случай за такова
действие следва да се приеме издаването на констативния нотариален акт за
собственост на основание на завещание, следователно общата 5-годишна
давност е започнала да тече от 23.11.2015 г. и е изтекла на 23.11.2020 г., а
исковете по чл.30, ал.1 от ЗН са предявени на 06.07.2022 г. – много след
изтичане на общата 5-годишна давност.
15
При тези данни следва да се приеме, че завещанието в полза на С. К. е
произвело своя правен ефект и тя е собственик на 5/6 ид.ч. от наследството на
своите родители – 1/6 ид.ч. като наследник на своя баща Й. Т. и 4/6 ид.ч. по
завещание от майка си М. Т..
Съделителите Н. К. Т., Й. Д. Т. и М. Д. К., са собственици на общо 1/6
ид.ч. от делбеното имущество като наследници на Д. Й.в Т..
Основателна е жалбата срещу решението на РС-Панагюрище и в частта,
с която е отхвърлен искът за делба на гараж със застроена площ от 27,80 кв. м,
на първия етаж на жилищна сграда с площ от 58,26 кв.м, представляващ
пристройка в дворно място, за което е отреден УПИ 1 779, в кв. 27 В по плана
на гр. С., с площ от 320 кв.м, с неуредени регулационни отношения, който
съгласно геодезическото заснемане е с площ от 309 кв.м., като изключителна
собственост на ответниците. Въззивният съд приема, че той е самостоятелен
обект на собственост, тъй като съгласно заключението на тройната техническа
експертиза отговаря на законовите изисквания за такъв.
Неоснователно е възражението на ответниците, че този гараж е бил
индивидуална собственост на прекия наследодател на Й. Д. Т. и М. Д. К. –
техния баща Д. Т., починал през 2011 г. Въззивният съд приема, че с
декларацията от 1991 г. с нотариална заверка на подписите от 1993 г. съгласие
за строителство на гараж в съсобствения имот е дала само майката на Д. Т. –
общата наследодателка на страните М. Т.. Такъв извод съдът прави след
граматичен анализ на изявлението в декларацията, от текста на което се
установява, че само М. Т. се е съгласила нейният син да построи гараж в
съсобствения имот. Името на С. Т. е добавено с друг почерк, а изявление от
нейно име липсва в декларацията. Това означава,че след като е построен в
съсобствения имот без съгласието на един от съсобствениците, гаражът е
станал обща собственост на собствениците на терена, върху който е построен.
При определяне обема на правата следва да се вземе предвид, че
наследодателката М. Т. е дала съгласие прекият наследодател на съделителите
– техния баща Д. Т., да построи гараж за себе си, поради което тя не е станала
съсобственик на построения от Д. Т. гараж. Тъй като С. К. не е дала такова
съгласие, тя е станала съсобственик на гаража със своя брат Д. Т. при равни
права – по ½ ид.ч.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че са
собственици на гаража, тъй като го баща им го е владял за себе си от момента
на неговото построяване до смъртта си, а след това го владеят само те.
16
Установи от свидетелските показания, че приживе Д. Т. е паркирал в този
гараж автомобила си. Едновременно с това и след смъртта на Т. неговата
майка М. Т. е държала в гаража тави, казани и зимнина. Около 2017-2018 г.
наследниците на Д. Т. опитали да ограничат достъпа на С. К. до този гараж, но
след това отново такъв й бил предоставен. При тези данни не може да се
направи извод, че както Д., така и неговите наследници по закон са
единствените, които са владели гаража и са ползвали само за себе си и са
станали собственици на същия, отблъсквайки владението на другия
съсобственик – С. К.. В първата фаза на делбата е без значение кой е плащал за
строителството на гаража – това би имало значение във втората фаза при
евентуално предявени претенции по сметките.
При тези данни гаражът също следва да бъде допуснат до делба при
права ½ ид.ч. за С. К. и ½ ид.ч. общо за Н. К. Т., Й. Д. Т. и М. Д. К..
Неоснователна е жалбата против допълнителното решение в частта, с
която е отхвърлено искането за допускане до делба на тоалетна със застроена
площ от 4,55 кв.м. Тоалетната, предвид обслужващия си характер, не може да
бъде индивидуален обект на право на собственост, а следва да бъде
разглеждана като приращение по смисъла на чл.92 от ЗС, поради което по
отношение на нея правото на собственост е такова, каквото е по отношение на
земята – 5/6 ид.ч. за С. К. и 1/6 ид.ч. общо за Н. К. Т., Й. Д. Т. и М. Д. К..
Нейната стойност ще следва да бъде взета предвид при оценката на земята във
втората фаза на делбата. Доколкото обаче не е самостоятелен обект на
собственост, тя самостоятелно не следва да бъде допусната до делба.
По изложените съображения Решение № 116/17.07.2024 г. и Решение №
8/18.02.2025 г. постановено по гр.д. № 20215230100725 по описа на Районен
съд – Панагюрище следва да бъдат отменени, вместо което следва да бъде
постановено ново решение, с което исковете по чл.30 от ЗН следва да бъдат
отхвърлени, а до делба следва да бъдат допуснати, както следва: Дворно
място, за което е отреден УПИ 1-779, в кв. 27 В по плана на гр. С., с площ от
320 кв.м, с неуредени регулационни отношения, който съгласно
геодезическото заснемане е с площ от 309 кв.м.; Двуетажана масивна жилищна
сграда с площ от 58,26 кв.м, на първия етаж и с площ от 121,26 кв. м на втория
етаж, както и лятна кухня със застроена площ от 7,90 кв.м и сутерен - изба със
застроена площ от 23,73 кв.м., паянтова сграда със застроена площ 14.70 кв.м
и Гараж със застроена площ от 27,80 кв. м, на първия етаж на жилищна сграда
с площ от 58,26 кв.м, представляващ пристройка в дворно място, за което е
отреден УПИ 1 779, в кв. 27 В по плана на гр. С., с площ от 320 кв.м, с
17
неуредени регулационни отношения, който съгласно геодезическото заснемане
е с площ от 309 кв.м., при права, както следва:
1/2 ид. (една втора) ид.част за С. Й. К., с ЕГН-**********, от гр. С., ул.
„Е.“ № 5; 1/6 (една шеста) ид. част - за Н. К. Т., с ЕГН **********, град С., ул.
„Ч.“ № 13, 1/6 (една шеста) ид. части за Й. Д. Т., с ЕГН **********, от град С.,
ул. „Ч.“ № 13 и 1/6 (една шеста) ид. част за М. Д. К., с ЕГН **********, от
град П., ж.к. „Т.“1565, вх.Г, ет.7, ап.21. от Гараж със застроена площ от 27,80
кв. м, на първия етаж на жилищна сграда с площ от 58,26 кв.м, представляващ
пристройка в дворно място, за което е отреден УПИ 1 779, в кв. 27 В по плана
на гр. С., с площ от 320 кв.м, с неуредени регулационни отношения, който
съгласно геодезическото заснемане е с площ от 309 кв.м.
5/6 ид.ч.(пет шести) ид.ч. за С. Й. К., с ЕГН-**********, от гр. С., ул.
„Е.“ № 5 и 1/18 (една осемнадесета) ид. част - за Н. К. Т., с ЕГН **********,
град С., ул. „Ч.“ № 13, 1/18 (една осемнадесета) ид. части за Й. Д. Т., с ЕГН
**********, от град С., ул. „Ч.“ № 13 и 1/18 (една осемнадесета) ид. част за М.
Д. К., с ЕГН **********, от град П., ж.к. „Т.“1565, вх.Г, ет.7, ап.21. от
следните имоти: Дворно място, за което е отреден УПИ 1-779, в кв. 27 В по
плана на гр. С., с площ от 320 кв.м, с неуредени регулационни отношения,
който съгласно геодезическото заснемане е с площ от 309 кв.м.; Двуетажана
масивна жилищна сграда с площ от 58,26 кв.м, на първия етаж и с площ от
121,26 кв. м на втория етаж, както и лятна кухня със застроена площ от 7,90
кв.м и сутерен - изба със застроена площ от 23,73 кв.м., паянтова сграда със
застроена площ 14.70 кв.м.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 116/17.07.2024 г. и Решение №
8/18.02.2025 г. постановени по гр.д. № 20215230100725 по описа на Районен
съд – Панагюрище, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Й. Д. Т., с ЕГН
**********, от град С., ул. „Ч.“ № 13 и М. Д. К., с ЕГН **********, от град
П., ж.к. „Т.“1565, вх.Г, ет.7, ап.21 против С. Й. К., с ЕГН **********, от гр. С.,
ул. „Е.“ № 5, с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещание,
съставено на 08.09.2006 г. от М. И. Т., с ЕГН **********, починала на
19.11.2014 г. в полза на С. Й. К., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Е.“ № 5 и
18
възстановяване на запазена част до размера на 1/3 от 4/6 ид.ч.
ДОПУСКА да бъде извършена делба между С. Й. К., с ЕГН
**********, от гр. С., ул. „Е.“ № 5, Н. К. Т., с ЕГН **********, град С., ул.
„Ч.“ № 13, Й. Д. Т., с ЕГН **********, от град С., ул. „Ч.“ № 13 и М. Д. К., с
ЕГН **********, от град П., ж.к. „Т.“1565, вх.Г, ет.7, ап.21, на следните
имоти: Гараж със застроена площ от 27,80 кв. м, на първия етаж на
жилищна сграда с площ от 58,26 кв.м, представляващ пристройка в дворно
място, за което е отреден УПИ I-779, в кв. 27 В по плана на гр. С., с площ от
320 кв.м, с неуредени регулационни отношения, който съгласно
геодезическото заснемане е с площ от 309 кв.м., Дворно място, за което е
отреден УПИ I-779, в кв. 27 В по плана на гр. С., с площ от 320 кв.м, с
неуредени регулационни отношения, който съгласно геодезическото заснемане
е с площ от 309 кв.м., при съседи:изток – ПИ № 784, запад – улица, север –
улица, юг – ПИ № 780, ведно с построените в имота Двуетажна масивна
жилищна сграда с площ от 58,26 кв.м, на първия етаж и с площ от 121,26 кв.
м на втория етаж, както и лятна кухня със застроена площ от 7,90 кв.м и
сутерен - изба със застроена площ от 23,73 кв.м., паянтова сграда със
застроена площ 14.70 кв.м., при следните права:
1/2 ид. (една втора) ид.част за С. Й. К., с ЕГН-**********, от гр. С., ул.
„Е.“ № 5; 1/6 (една шеста) ид. част - за Н. К. Т., с ЕГН **********, град С.,
ул. „Ч.“ № 13, 1/6 (една шеста) ид. части за Й. Д. Т., с ЕГН **********, от
град С., ул. „Ч.“ № 13 и 1/6 (една шеста) ид. част за М. Д. К. , с ЕГН
**********, от град П., ж.к. „Т.“1565, вх.Г, ет.7, ап.21. от Гараж със
застроена площ от 27,80 кв. м, на първия етаж на жилищна сграда с площ от
58,26 кв.м, представляващ пристройка в дворно място, за което е отреден УПИ
1 779, в кв. 27 В по плана на гр. С., с площ от 320 кв.м, с неуредени
регулационни отношения, който съгласно геодезическото заснемане е с площ
от 309 кв.м.
5/6 ид.ч.(пет шести) ид.ч. за С. Й. К., с ЕГН-**********, от гр. С., ул.
„Е.“ № 5, 1/18 (една осемнадесета) ид. част - за Н. К. Т. , с ЕГН **********,
град С., ул. „Ч.“ № 13, 1/18 (една осемнадесета) ид. части за Й. Д. Т. , с ЕГН
**********, от град С., ул. „Ч.“ № 13 и 1/18 (една осемнадесета) ид. част за
М. Д. К., с ЕГН **********, от град П., ж.к. „Т.“1565, вх.Г, ет.7, ап.21. от
следните имоти: Дворно място, за което е отреден УПИ 1-779, в кв. 27 В по
плана на гр. С., с площ от 320 кв.м, с неуредени регулационни отношения,
19
който съгласно геодезическото заснемане е с площ от 309 кв.м., при съседи:
изток – ПИ № 784, запад – улица, север – улица, юг – ПИ № 780, ведно с
построените в имота; Двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 58,26
кв.м, на първия етаж и с площ от 121,26 кв. м на втория етаж, както и лятна
кухня със застроена площ от 7,90 кв.м и сутерен - изба със застроена площ от
23,73 кв.м., паянтова сграда със застроена площ 14.70 кв.м.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20