Решение по гр. дело №5803/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260024
Дата: 11 август 2020 г. (в сила от 8 февруари 2021 г.)
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20194430105803
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

11 .  08.  2020  г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ     РАЙОНЕН   СЪД,    ТРИНАДЕСЕТИ  ГРАЖДАНСКИ   СЪСТАВ,   в   открито  съдебно  заседание  на  шести август  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛА  ЗАМФИРОВА

 

при   секретаря   Наталия   Николова,    като разгледа докладваното от председателя  гр.  д.    5803     / 2019   г.  по  описа  на  РС  -  Плевен, за да се произнесе, намери за установено следното:

        

  Делото е образувано по искова молба   от   *** ЕИК/БУЛСТАТ ***против ***.,  ЕГН **********,  с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска   310, 28  лв.  - главница и  5, 49 лв. – мораторна лихва.

В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано  ч.  гр. д    и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в  срока по чл. 414 от  ГПК    от връчването на заповедта,  писмено възражение.  Ищецът е предявил  иск за съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да  признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски. Предявеният иск е родово и местно подсъден на  ПлРС.

В срока по чл. 131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника,  който  оспорва исковата претенция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно е, че със заповед за изпълнение съдът е разпоредил    ***., ЕГН **********,  адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора  ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, р - н  ***, ***, бул.  ***№  ***, представляван от ***, ***, ***, пълномощник: ***., сумите, както следва: 310,28 лв. – главница, представляваща незаплатена ел. енергия по фактура, издадена за периода от ***. до ***.; 5,49лв. – лихва за периода от *** г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – ***. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25 лв. – внесена държавна такса и 50 лв. – ***възнаграждение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Консумирана и незаплатена електрическа енергия, такса възстановяване и лихви за периода от ***. до ***. за имот, находящ се на адрес: с. ***, аб. № ***.

На първо място, по делото не се установява качеството потребител на ответницата за целия процесен период. Липсват доказателства за собственост - нотариален акт, договор и други, по силата на които същата да е станала собственик, ползвател или наемател, липсва и    заявление - декларация за заявена или промяна на партида, както и изрично заявление да ползване на лични данни. Представено е единствено препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана електроенергия.

Правото на собственост се установява с всички допустими от ГПК средства. Задължение да докаже наличието на право на собственост или на ползване тежи върху ищеца, съобразно правилно разпределената доказателствена тежест в доклада на РС - Плевен.

Ищецът не ангажира никакви годни писмени доказателства, които да удостоверяват изложените в исковата молба твърдения, че ответницата ***. е клиент и абонат на  *** гр. ***, че именно ответницата е ползвала, като потребител - физическо лице, ел. енергия, на адрес: с. *** ул.  ***№ ***, по партида ***, заведена на името на ***. аб.   ***,  съгласно договор за продажба и доставка на ел. енергия, през процесния период от време. Ищецът не ангажира и никакви годни доказателства, които да установяват по делото, че количествата ел. енергия, визирани в процесиите фактури, са реално доставени от ищеца на ответницата и съответно - потребени от нея като битов потребител, по смисъла на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. Ответницата не е подавала заявление за продажба на ел. енергия по образец на дружеството за посочения адрес, ведно с изискуемите документи, по реда на чл.8 и чл.9 от ОУДПЕЕ, нито е поемала задълженията на клиент (потребител), визирани в чл. 15 -  чл. 16 от ОУДПЕЕ,  а ищецът  *** гр. *** съответно да е открил партида с потребителски номер и да е сключил договор за продажба на ел. енергия с такъв потребител, по смисъла на ОУДПЕЕ.

Поради това, следва да се приеме, че между страните по делото не е налице облигационноправна връзка, възникнала по силата на сключен между тях валиден договор за доставка  /продажба/ на електроенергия за обект на потребление, намиращ се в с. *** ул.  ***„ №***, по партида ***, заведена на името на ***. аб. № ***.

На второ място: Предявеният иск е установителен за вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Всяко вземане се индивидуализира със страни, основание и размер. Основанието е юридически факт, от който вземането е възникнало. Затова за редовността на заявлението по чл. 410 ГПК е необходимо заявителят да посочи обстоятелствата, от които произтича вземането.  Исковата  молба по реда на чл. 422 ГПК следва да съдържа идентичност на основанието, заявено в заповедното производство. Видно от подадената искова молба, ищецът претендира суми, които произтичат от облигационни отношения, но не е представен  сключен между страните договор за предоставяне на топлинна енергия и ползване на същата от ответното дружество и в исковата молба се сочи, че такъв договор няма.

Ищецът  е  представил извлечение от сметка за ответника като абонат, което не представлява годно доказателство за удостоверените в него правнорелевантни обстоятелства. Представеното извлечение съставлява частен свидетелстващ документ, обективиращ изгодни за издателя му факти. Предвид обстоятелството, че в настоящия случай извлечението е неподписано от издателя си, същото не притежава формалната доказателствена сила за обстоятелството, инкорпорираното в него удостоверително изявление да е направено именно от субекта, сочен като негов издател.

Страните по делото трябва да са в облигационно правоотношение, за да се търси отговорността на ответника, като в процесния случай тази предпоставка не е налице.  

Не е доказана по безспорен начин дължимостта на главницата, поради което неоснователен се явява искът  за лихва, който е  акцесорен по отношение на главния иск и поради неоснователността на главния иск следва също да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, на ищеца следва да се възложат  разноските в настоящото производство.

           По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ОТХВЪРЛЯ  КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения  иск за признаване на установено по отношение на    ***., ЕГН **********,  адрес: ***, че дължи на кредитора ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, бул.  ***№ ***, представляван от ***, ***, ***, пълномощник: ***., сумите, както следва: 310,28 лв. – главница, представляваща незаплатена ел. енергия по фактура, издадена за периода от ***. до ***.; 5,49лв. – лихва за периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – ***. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25 лв. – внесена държавна такса и 50 лв. – ***възнаграждение.

 

Решението подлежи на  обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: