РЕШЕНИЕ
№ 833
гр. Бургас, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20242100501283 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Със съдебно решение № 1209 от13.09.2024г.,постановено по гр.д.
№6981/2023г.по описа на БРС,съдът се е произнесъл по предявените
искове,като е:
-ОСЪДИЛ ответника И. М. К., гражданин на ***, роден на ***г., с адрес:
*** , ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Ген. Владимир Вазов” № 3, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
180, 20 лв., съответстваща на квотата му в съсобствеността – 1/2 от цялата
дължима сума – 360, 40 лв., представляваща незаплатена стойност по
издадени фактура № ********** от 25.08.2021г., фактура № ********** от
25.05.2022г. и фактура № ********** от 27.07.2022г. за доставена, отведена и
пречистена вода до имоти, находящи се в ***, с идентификатор 81178.5.430.1.4
и идентификатор 81178.5.430.1.3, със заведена партида в базата данни с аб. №
760955, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 21.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 34, 27 лв. – лихва върху
главницата съответстваща на квотата му в съсобствеността – 1/2 от цялата
дължима лихва от 68, 54 лв. за периода 26.09.2021 г. – 20.11.2023г., а на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 537, 50 лв., съответстваща на квотата му
в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума от 1075 лв., представляваща
разноски в настоящото производство, от които 975 лв. за разноски по делото и
100 лева юрисконсултско възнаграждение, като е ОТХВЪРЛИЛ предявените
искове за разликата до 205, 70 лв. за главницата и 40, 07 лв. за мораторна
лихва.
1
-ОСЪДИЛ Т. А. О., гражданин на ***, родена на ***г., с адрес: *** , ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир
Вазов” № 3, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 180, 20 лв.,
съответстваща на квотата му в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума
– 360, 40 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура №
********** от 25.08.2021г., фактура № ********** от 25.05.2022г. и фактура
№ ********** от 27.07.2022г. за доставена, отведена и пречистена вода до
имоти, находящи се в ***, с идентификатор 81178.5.430.1.4 и
идентификато81178.5.430.1.3, със заведена партида в базата данни с аб. №
760955, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 21.11.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 34, 27 лв. – лихва върху
главницата съответстваща на квотата му в съсобствеността – 1/2 от цялата
дължима лихва от 68, 54 лв. за периода 26.09.2021 г. – 20.11.2023г., а на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 537, 50 лв., съответстваща на квотата му
в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума от 1075 лв., представляваща
разноски в настоящото производство, от които 975 лв. за разноски по делото и
100 лева юрисконсултско възнаграждение, като Е ОТХВЪРЛИЛ предявените
искове за разликата до 205, 70 лв. за главницата и 40, 07 лв. за мораторна
лихва.
Срещу съдебното решение в отхвърлителната му част е подадена в
законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „Водоснабдяване и
канализация“ЕАД-Бургас,представляван от главен юрисконсулт Надежда
Ватева. Във въззивната жалба,подадена от ищцовото дружество решението на
БРС в отхвърлителната му част е оспорено като неправилно,поради
нарушение на материалния закон и необоснованост.Възпроизведени са
изложените в решението мотиви,като е оспорен изводът на съда относно
моментът на изпадане в забава на потребителя да заплати дължимите на ВиК
дружеството суми по издадените му фактури. Счита,че съдът не е имал
основание да приема друга по-ранна дата за релевантна към давността,извън
констатираната от него дата на падеж на процесната фактура и изпадането на
длъжника в забава.Изложени са правни доводи в подкрепа на становището,че
задължението на ответниците е станало изискуемо от момента на издаване на
фактурата,независимо дали ВиК операторът е допуснал нередовно
периодично отчитане,тъй като същото е по причина,че не му е бил осигурен
достъп до имота от ответниците. Счита за неправилно обвързането на
началния момент на погасителната давност с момента на фактическото
предоставяне на ВиК услугите,което е възприел районният съд,в резултат на
което е уважил възражението на ответниците за изтекла погасителна давност
и да отхвърли частично исковете.Моли въззивният съд да отмени решението в
обжалваната отхвърлителна част и да постанови решение,с което да уважи
исковете и в тези им части.Няма доказателствени искания,претендира
присъждане на пълния размер на разноските за първоинстанционното
производство,както и направените във въззивното производство.
Срещу съдебното решение в частта,с която са уважени исковите
претенции е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от особения
представител на двамата ответници- адв.Вътева.Във въззивната жалба
решението е оспорено като неправилно и незаконосъобразно,като се сочи,че
искът е недоказан по основание и размер,поради което следва да бъде
отхвърлен.Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за
особения представител.
В законоустановения срок ищецът е представил писмен отговор на
въззивната жалба,подадена от особения представител на
ответниците.Счита,че въззивната жалба е неоснователна,тъй като по делото са
били ангажирани убедителни доказателства за основателността на исковата
2
претенция.
В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,не
изпраща представител.Постъпила е писмена молба от пълномощника му
адв.Ватева,която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването
и.Оспорва въззивната жалба на ответниците и моли съдът да я остави без
уважение.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивниците-ответници редовно уведомени,не
се явяват.Представляват се от особения представител адв.Вътева,която
поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца.Няма
доказателствени искания,претендира присъждане на разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд
намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивните жалби и съществото на спора БОС
намери следното:
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на
търсената съдебна защита БРС е дал правна квалификация на предявения иск
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Доказателствената тежест е
разпределена правилно,дадени са ясни и точни указания към страните.
Въззивният съд споделя извода на БРС,че ищецът е представил
категорични и убедителни доказателства,че ответниците И. М. К. и Т. А. О.
имат качеството на потребители на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР
на ЗРВИКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи за процесните обекти на потребление, находящи се
в ***. По делото е приет като писмено доказателство надлежно заверен по
реда на чл. 183 от ГПК препис от Нотариален акт № 179, том I,
регистрационен номер 4418, дело № 145 от 20.05.2014 г. на нотариус Марияна
Анастасова - Тумбакова,представена е и справка от Служба по вписванията и
заявление за проучване на абонат /откриване на партида/,както и извлечения
от Регистър Булстат за всеки от ответниците. В мотивите на обжалваното
решение районният съд е изложил подробни и обосновани съображения
относно възникването и съществуването на облигационното правоотношение
между ищцовото дружество и ответниците по договор,сключен при Общи
условия за доставяне,отвеждане и пречистване на питейна вода за собствения
им жилищен обект в ***. БОС споделя изцяло изложените по тези въпроси
мотиви,както и изводът на съда за неоснователност на
възраженията,направени от особения представител на ответниците за
недоказаност на съществуването на валидно облигационно
правоотношение.Във въззивната жалба на ответниците се съдържат и
бланкетни оплаквания за допуснати от районния съд съществени нарушения
на съдопроизводствените правила,ограничили правото им на защита.Същите
са неоснователни от една страна поради липсата на конкретика,а от друга
страна и поради това,че въззивният съд не установи да са допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на императивни правни норми,за което
следи служебно.
БОС споделя изцяло и извода на БРС, че по делото са ангажирани
достатъчно доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че
претендираните с исковата молба суми за реално потребена вода, както и за
претендираните и начислени количества на вода от „разпределение“, са
дължими от ответниците. Представена е справка-извлечение от електронния
карнет за посочения абонатен номер,от съдържанието на която се
установява,че на монтирания в имота водомер са направени четири отчитания
за периода 17.07.2019 - 20.05.2022 г., като за всяко едно от отразените
отчитания водомерът бил „видян“ от отчетник. Правилен и обоснован е
изводът на БРС,че реално потребеното количество вода за процесния
3
водоснабден обект е 15 куб.м. вода, която е била остойностена и съобразена с
Решение на КЕВР № Ц20/28.12.2018г. и Решение на КЕВР № Ц46/30.12.2020г.
за одобряване на цените за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги. Изводът се подкрепя от данните в представената
справка-извлечение,представените фактури и от заключението на приетата по
делото СТЕ.
Спорният правен въпрос,повдигнат с въззивната жалба на дружеството-
ищец е за законосъобразността и правилността на извода на БРС ,че част от
претендираните вземания за погасени по давност.Районният съд е изложил
становище,че падежът на задълженията изтича в последния ден от съответния
месец, в който съгласно чл.33 ал.1 от ОУ е следвало да бъде издадена всяка
една от ежемесечните фактури за потребеното количество вода, тоест до един
месец след края на съответния отчетен период. Според въззивното
дружество,съгласно действащите ОУ потребителите имат задължение да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги „в 30-дневен срок
от датата на фактуриране“ и след изтичане на този срок длъжникът изпада в
забава,но настъпването на падежа на задължението е обусловено от датата на
издаване на фактурата,като е неправилно да се обвързва началният момент на
погасителната давност с фактическото предоставяне на процесните ВиК
услуги,както е приел районният съд. Счита,че изводите на съда противоречат
на чл.114 ал.2 ЗЗД,тълкувана в духа на клаузите на чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ.
Въззивният съд споделя изцяло изложените от БРС мотиви по спорния
правен въпрос,като препраща към тях на основание чл.272 ГПК.Правилно е
приел районният съд,че по отношение на обекти, имащи сезонен
характер,какъвто се явява процесният водоснабден имот в ОУ не са
предвидени други правила за издаване на фактури освен тези в чл.33 ОУ.
Процесните вземания представляват периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с кратката тригодишна давност. На
основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Началният момент започва от обективно
осъществени факти и не зависи от волята на страните по правоотношението.
По делото не е спорно,че ищецът не е издавал ежемесечни фактури, съгласно
клаузата на чл. 33, ал. 1 от неговите Общи условия. Посоченият текст
предвижда същия срок и при служебно начисляване, което може да се
извърши и без да е осигурен достъп до имота, т.е. достъпът не е единствено
условие за отчитането на консумацията. Нарушавайки клаузата на своите
Общи условия, кредиторът е в забава на своето задължение и не може да
черпи права от собственото си неизпълнение.
В случая,видно от съдържанието на Фактура № ********** от
25.08.2021г.е,че същата е издадена за отчетни периоди 17.07.2019г.-
31.12.2019г., 01.01.2020г.-31.12.2020г.,01.01.2021г.-18.08.2021г.,а от
представената справка-извлечение на показанията на водомера,отчетени с
мобилно устройство е видно,че отчитане на потреблението е било извършено
на 17.07.2019г.,20.02.2020г.,19.02.2021г.и 19.08.2021г.,но за 2019г.и 2020г.не са
издадени отделни фактури в месеците,следващи отчетената консумация,както
изискват ОУ на самия ВиК оператор.Издадена е една обща фактура на
25.08.2021г.,в която е включено потреблението за три години назад,а подобно
фактуриране ОУ на самия ВиК оператор не допускат.
Въззивният съд споделя и становището на БРС,че нарушаването на
клаузата на чл.33 ал.1 от ОУ чрез издаване на фактури в момент по
усмотрение на доставчика,а не в момент,непосредствено следващ отчетената
консумация е нарушение,води до незаконосъобразно удължаване на срока на
погасителната давност, което влиза в противоречие с приложението на този
институт.В допълнение към изложените от районния съд мотиви относно
задължението на ВиК доставчика да издава ежемесечни фактури в
момент,следващ непосредствено отчетеното потребление,а не в момент по
4
негово усмотрение,дори и години след отчитане на потреблението, следва да
се посочи,че ВиК дружеството е регистрирано по ДДС,а съгласно чл.3 от
ЗДДС то е задължено да издаде фактура по чл.112 ЗДДС в петдневен срок от
настъпването на данъчното събитие,с оглед облагане с данък на извършените
от него доставки на услуги/доставяне,отвеждане и пречистване на вода/.
Данъчното събитие в случая е отчетеното потребление на вода,поради което и
съобразно чл.3 ЗДДС дружеството е задължено да издаде фактура на
потребителя на услугите му в петдневен срок от датата на отчитането/респ.-
служебното начисляване на потребление/. Следователно,макар и в ОУ да не е
посочен конкретен срок,в който ВиК дружеството е задължено да издава
фактури за отчетено потребление на вода,такова задължение му е вменено със
ЗДДС.
Водим от горните мотиви и при споделяне на изложените от БРС мотиви в
обжалваното решение,към които препраща на основание чл.272
ГПК,въззивният съд намери решението за правилно,законосъобразно и
обосновано и в тази обжалвана част,поради което същото следва да бъде
потвърдено,а въззивната жалба на „ВиК“-Бургас ЕАД следва да се остави без
уважение като неоснователна.
С оглед изхода от въззивното обжалване и оставяне на двете въззивни
жалби без уважение,всяка от страните следва да понесе собствените си
разноски за въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 1209 от13.09.2024г.,постановено
по гр.д.№6981/2023г.по описа на БРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5