Решение по адм. дело №211/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Образувано е по жалба от С. Ф. Б. от гр.Лом, [улица], бл.Чайка 2, ет.11, ап.44, срещу заповед № РД—02-09-515/09.06.2025 г. на кмета на община Лом.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт. Жалбоподателят настоява, че при издаване на заповедта не е уведомен за започване на административното производство по издаване на индивидуален административен акт. Твърди, че пропускът от сина му да заплати данък МПС е допуснат, т.к. не са получили известие за това, че се дължи и веднага след това са заплатили това задължение. Излага доводи, че твърде много средства и сили са положени жилището да се приведе в нормално състояние. Същото се обитава от него и децата му – непълнолетна дъщеря и пълнолетен син. По изложените съображения иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р.Ч., редовно упълномощена, която поддържа жалбата и настоява за нейното уважаване. Добавя в пледоарията по същество, че едното МПС за което се твърдят неплатени задължения е продадено още през 2023 г., като прилага и копие от писмен договор за продажбата. Претендира разноски в производството.

Ответникът, кмет на община Лом, чрез пълномощника адв.Ш., в писмен отговор оспорва жалбата. В съдебно заседание, кметът редовно призован, се представлява от пълномощника адв.[населено място] и от юрк.Д.М., които оспорват жалбата. Навеждат различни доводи относно издадената заповед и в писмена защита се иска отхвърляне на същата. Претендират се разноски в производството.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Със заповед № РД-02-09-202/29.03.2022 г. на кмета на община Л. С. Ф. Б. е настанен в общинско жилище, с административен адрес гр.Лом, [улица], бл.Чайка 2, ет.11, ап.44, с площ от 65 кв.м. На основание тази заповед е сключен договор за наем от 04.04.2022 г. между жалбоподателя, като наемател и община Лом като наемодател. В договора е отбелязан срок за наемането на жилището – 3 години/ л.45-48 от делото. Заедно с наемателя – титуляр са настанени съпругата му и двете им деца/л.60-62 от делото/.

На 08.04.2025 г. С. Ф. Б. подава заявление за удължаване на наемното правоотношение на общински жилищен имот – вх.№ ПД-07-250, към което са приложени декларация по образец, в която декларира, че членове на семейството/домакинството/ са син- студент и дъщеря- ученичка.

Като доказателства са събрани такива за постоянен адрес и настоящ адрес на заявителя и децата му, документи за платени ел.енергия и вода. Извършена е справка в Агенция по вписванията и е установено, че за посочените лица не са намерени резултати, отговарящи на критериите за търсене, т.е. не притежават недвижими имоти. При направени служебно справки за наличието или липса на задължения е установено задължение на В. С. Б. данък МПС за 2024 г.

Със заповед № РД-02-09-465/27.05.2025 г. на кмета на община Лом е назначена комисия за установяване на жилищни нужди, картотекиране на нуждаещи се граждани и настаняване на картотекирани граждани, която на 29.05.2025 г. е провела заседание. Видно от приложения протокол от това заседание № 10/29.05.2025 г., при разглеждане на заявленията за продължаване на наемните отношения, в т.11. по заявлението от С. Ф. Б., комисията е взела решение за отказ за продължаване на наемните отношения, като е посочено, че „ поради наличие на обстоятелствата, съгласно чл.10, ал.1, т.11 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища. Посочено е , че В. С. Б. има задължение към община Лом в размер 206.76 лева – главница и 19.32 лв. лихва. Комисията взела решение да бъде издадена заповед за прекратяване на сключения договор за наем на ползваното общинско жилище със С. Ф. Б.. Този протокол е утвърден от кмета на община Лом./ л.50-59 от делото/.

След което на 09.06.2025 г. кметът на община Лом издал заповед № РД-02-09-515, с която заповядал“ прекратявам сключения договор за наем № 61/04.04.2022 г., със С. Ф. Б., за наем на общинско жилище в гр.Лом, [улица], бл.Чайка 2, ет.11, ап.44. Заповедта е издадена на основание, чл.44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 и ал.2 от Закона за общинската собственост/ЗОбС/ и чл.48, ал.1, т.7 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища на община Лом.

При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и в необходимата писмена форма, но при допуснати груби нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

На първо място, заповедта, с която се прекратява наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС, представлява индивидуален административен акт, поради което за издаването й на общо основание са приложими правилата на АПК. В случая не е спазено изискването по чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на засегнатото лице за образуване на административното производство, което е започнало по инициатива на административния орган. Допуснато е и нарушение на процесуалното правило по чл. 35 от АПК, според което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

По делото не са налице доказателства за уведомяване нито във връзка с производство по подаденото заявление за подновяване на договора за наем, нито пък за предприети действия по прекратяване на наемното правоотношение, без да се даде каквато и да е възможност на засегнатото лице да се запознае с материалите по преписката, това означава, че не са спазени изискванията на чл. 26 от АПК.

При наличните доказателства настоящият състав намира, че липсват данни за уведомяване на лицето за откриване на производство по издаване на индивидуален административен акт, поради което изначално е опорочена процедурата по издаването на акта и е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната на оспорения акт.

Неуведомяването на наемателя за предприетите от административния орган действия по прекратяване на наемното правоотношение е довело до издаване на заповед в противоречие с разпоредбата на чл. 35 от АПК. От представените в производството писмени доказателства е видно, че веднага след като е узнал за допуснатия пропуск да заплати данък МПС В. С. е извършил плащане на задължението, вкл. и лихвите по същото. След като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и връзката на тези факти с приложимите правни норми, се е стигнало до издаване на акт при неизяснена фактическа обстановка, за което е налице забрана съгласно нормата на чл. 35 от АПК.. Административният орган е следвало да уведоми наемателя за своите констатации, да събере обяснения от него, да му даде възможност за възражения и представяне евентуално на допълнителни доказателства и едва тогава да подходи към издаване на конкретния акт, ако се установи, че наличието на задължения към общината е съществено, а и е предвидено още при сключване на договора за наем. Като не е сторил това, административният орган се е поставил в условията издаденият от него акт поради съществени процесуални нарушения да бъде отменен.

Поради нарушението на чл. 35 от АПК, нито в протокола на комисията, нито в заповедта на кмета, са изложени конкретни фактически основания, предвид посочените правни основания чл.46, ал.1, т.7 и т.2 от ЗОбС и чл.48, ал.1, т.7 от посочената Наредба на община Лом. Това сочи на едно формално отношение, на липса на ясни мотиви и опорочава издадения акт. Ако бяха уведомили наемателя и обсъдени всички факти и обстоятелства, административният орган може би щеше да стигне до друг извод, а именно, че не е налице пречка за продължаване на наемното правоотношение с жалбоподателя. Пропускът да се плати задължение за МПС от сина на наемателя, доколкото същият обитава жилището, само по себе си е достатъчно формално основание да бъде прекратен наемният договор, но тази пречка можеше да се отстрани своевременно, ако лицето беше уведомено за отпочнатото административно производство. Следвало е да бъдат анализирани причините, довели до това основание и предложение за отказ да бъде продължен договора за наем.

Съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и чл. 48, ал. 1, т. 7 от Наредбата, послужили като правно основание за издаване на заповедта, наемните отношения се прекратяват при отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. За да е приложима тази разпоредба, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обуславящи настаняването в общинско жилище, които да изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на изискванията за настаняване в общинско жилище. Настоящият съдебен състав не намира пропускът да се плати задължение за МПС да е такова съществено обстоятелство. Действително в изменената Наредба в чл.10, ал.1, т.11, е посочено“ нямат парични задължения към общината“, но едва ли това толкова съществено променя и влияе на установените обстоятелства, поради което лицето е настанено в общинско жилище. Още повече, че това задължение е заплатено веднага след като лицето е установило този пропуск.

В конкретния случай е налице противоречие между посочените в обстоятелствената част на заповедта правни основания за издаването й и тези, които са описани в диспозитива й. В основанията за издаването й, изброени непосредствено преди изписване на диспозитива й, не е посочена разпоредбата на чл. 46, ал.1, т.7 от ЗОбС и чл.48, ал.1, т.7 от Наредбата, въпреки, че в обстоятелствената й част е коментирано, че член на домакинството В. Б. има парични задължения към общината – не отговоря на условията за настаняване. Отделно от това административният орган неправилно и неоснователно е субсумирал това обстоятелство под нормата регламентираща правните последици от отпадане на условията за настаняване в общинско жилище. Налице е противоречие между установените от административния орган фактически обстоятелства /наличието на неизплатени задължения към общината/ и правната квалификация посочена като основание за издаване на процесната заповед - чл. 46, ал.1, т.7 от ЗОбС и чл.48, ал.1, т.7 от Наредбата.

Освен всичко изложено, следва да се има предвид обаче, че към настоящия момент наемателят няма валиден договор за наем, поради изтекъл срок и неговото правоотношение е следвало да бъде прекратено на друго основание, но съдът няма как да подмени волята на административния орган, който се е позовал на друго фактическо и правно основание.

На последно място, за пълнота, следва да се отбележи, че ако бяха изпълнени изискванията по отношение разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 от АПК, съответно наемателят е щял своевременно да заплати задължението си за данък МПС, което е сред изискванията на наредбата на общината, но не и най-значително по отношение на установените жилищни нужди, поради което и издадения акт е противоречие с целта на закона. Доколкото целта на закона, която може да бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОбС, е в общинските жилища да бъдат настанени именно граждани с установени жилищни нужди, които отговарят на установените условия за настаняване и декларират пред административния орган верни данни във връзка с изискванията за това. С проведеното административно производство действително се засяга правото на дом, но това засягане преследва легитимна цел и се явява пропорционално, ако са установени надлежни данни за наличието на конкретните основания за прекратяване на наемното правоотношение, съответно предвид общественозначимия интерес да се даде приоритет на семейство/домакинство, което е с установени жилищни нужди и отговаря на условията за настаняване в общинско жилище.

В тази връзка издадената заповед е и в противоречие с разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Разпоредбата на чл. 8 от ЕКЗПЧОС е приложима и по отношение ползването на общинско жилище, за което ползване са налице предвидените нормативни изисквания за това, без закрилата по § 1 на цитираната разпоредба да е абсолютна, като правата могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките, визирани в § 2 на чл. 8. В процесния случай става въпрос за общинско жилище, а по делото не се спори, че същото се обитава правомерно от жалбоподателя и семейство му, като същевременно в производството по издаване на оспорваната заповед, не са събрани доказателства, от които да се направи обоснован извод, че нуждата на С. Ф. Б. и децата му от предоставяне на общинско жилище е отпаднала или че жалбоподателят не спазва установените нормативни разпоредби, или че не е изряден спрямо наемодателя, като не спазва клаузите в наемния договор.

Предвид изложеното оспорената заповед на кмета на община Лом, независимо издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и несъответна на неговата цел, подлежи на отмяна като незаконосъобразна, поради наличие на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като не е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 510 лева, представляващи 10 лева платена държавна такса и 500 лева възнаграждение за един адвокат, за които са налице доказателства по делото, т.к. за 500 лева по банков път не са представени доказателства, не е приложен и спъсък за разноските по чл.80 ГПК./л. 129 от делото/.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 143, ал. 1 от АПК, настоящия съдебен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № РД—02-09-515/09.06.2025 г. на кмета на община Лом.

ОСЪЖДА община Лом да заплати на С. Ф. Б., сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляващи сторените разноски в производството.

Решението, на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост е окончателно.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.