№ 3514
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело №
20253110100272 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от С. Д. К. с ЕГН
**********, с адрес ул.“***********“ № 35 срещу Н. Д. И. ЕГН **********,
с пост.адрес: гр. Варна, ул. „***********“ 38.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124
ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗС с искане за признаване на установено в
отношенията между страните, че С. Д. К. с ЕГН **********, с адрес
ул.“***********“ № 35 е собственик въз основа на давностно владение,
упражнявано през периода 2000г. до датата на исковата молба – 10.01.2025г. на
Жилищна сграда с идентификатор № ***********, със застроена площ от 19
кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед №
РД-18- *********** г. на ИД на АГКК, с предназначение Жилищна сграда -
еднофамилна, изградена в поземлен имот с идентификатор № ***********, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „***********“ № 35, при граници на
ПИ: ПИ с идентификатори ***********.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права:
В исковата се твърди, че процесната жилищна сграда била придобита
1
от ищцата по давност, в резултат на упражнявана от нея трайно, непрекъснато,
явно и необезпокоявано владение и фактическа власт в продължение на
повече от 10 години. От 2000 г. до подаване на исковата молба стопанисвала
имота, извършвала множество ремонти и подобрения, всички я възприемали
като негов собственик, никой не оспорвал собствеността й, нито пък е имало
някакви претенции. Възприемала имота като нейна собственост в цялост, тъй
като от съзнателното й израстване до подаване на исковата молба само и
единствено тя и членовете на нейното семейство го стопанисвали, единствено
ищцата притежавала ключове.
Дворното място с идентификатор № *********** било собственост на
държавата.
Ответникът оспорвал правото на собственост на ищцата по отношение
на процесната сграда като твърдял, че била негова без да показвал документи
за собственост.
С ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС се приело, че позоваването на
придобивна давност е процесуално средство за защита на материално-
правните последици от изтичане на придобивната давност, че то не е елемент
от фактическия състав за придобиване правото на собственост, че правото на
собственост по давност се придобива автоматично при упражняване на
владение с изтичане на законовия срок независимо дали се касае за владение
на съсобственик, или за владение на имот от трето лице, което не е
съсобственик.
Твърди, че не притежавала документ за собственост по отношение на
описания по-горе имот, както и че не е предприемала действия по снабдяване
с констативен нотариален.
Иска се уважаване на предявения иск.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответната страна.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично като чрез
процесуалния си представител подържа предявения иск на сочените в
исковата молба основания.
Ответникът не се явява и не изразява становище по делото.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
2
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение за данъчна оценка от 29.11.2023 г., Скица на сграда с
идентификатор ***********.1 от дата 24.06.2022 г. се установява, че
жилищна сграда с идентификатор № *********** е със застроена площ от 19
кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед №
РД-18- *********** г. на ИД на АГКК, с предназначение Жилищна сграда -
еднофамилна, изградена с поземлен имот с идентификатор № ***********, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „***********“ № 35, разположена в ПИ
с идентификатор *********** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед
№ РД-18-*********** г. на ИД на АК, при граници ПИ с идентификатори
***********.
От показанията на св. Панайотова – приятелка на ищцата, чиито
показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства се установява, че ищцата живее от 20 години
в процесната къща в гр.Варна, ул.“***********“ № 35, като св.Панайотова й е
гостувала там. Жилището се състои от 2 стаи. В жилището ищцата живее
заедно със семейството си, жилището се заключва. Ответникът оспорва
правото на собственост върху жилището като твърдял, че то не било на
ищцата. Той ходил до жилището, блъскал по вратата, хвърлял камъни, но
нямал достъп до него. Св.Панайотова възприема ищцата като собственик на
жилището.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124
ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗС с искане за признаване на установено в
отношенията между страните, че С. Д. К. с ЕГН **********, с адрес
ул.“***********“ № 35 е собственик въз основа на давностно владение,
упражнявано през периода 2000г. до датата на исковата молба – 10.01.2025г. на
Жилищна сграда с идентификатор № ***********, със застроена площ от 19
кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед №
РД-18- *********** г. на ИД на АГКК, с предназначение Жилищна сграда -
еднофамилна, изградена в поземлен имот с идентификатор № ***********, с
3
административен адрес: гр. Варна, ул. „***********“ № 35, при граници на
ПИ: ПИ с идентификатори ***********.
Оспорването на правото на собственост на ищцата върху процесното
жилище от страна на ответника, обосновава правния й интерес от предявяване
на настоящия иск.
В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесната сграда
въз основа на давностнто владение: че е упражнявала владение върху имота
през периода 2000г. до подаване на исковата молба, като е ползвала имота,
ремонтирала го е, държала е ключове от него, че владението й е било явно,
непрекъснато, необезпокоявано и че ответникът твърдял, че бил собственик на
процесната сграда.
Ответникът няма факти, които следва да доказва, предвид липсата на
твърдения до този етап на производството.
Придобивната давност по чл.79 от ЗС е оригинерен способ за
придобиване собствеността върху даден имот или част от него в случай, че е
налице неговото явно, спокойно и непрекъснато владение в продължение на
10 години за недобросъвестното владение.
Съобразно разпоредбата на чл.81 от ЗС владението се прекъсва, в
случай, че не се осъществява за период повече от 6 месеца. Освен прежде
посочените предпоставки, които съставляват corpus на владението, следва да
е налице и animus - лицето упражняващо владението да има съзнанието, че е
собственик на веща, да я счита за своя, да я владее за себе си.
В случая от показанията на св.Панайотова, кредитирани от съда като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установи, че ищцата владее процесната жилищна сграда, в
която живее от 20 години. Ищцата заключва дома си, приема гости там и
демонстрира, че той е нейна собственост. Тя отблъсква собственическите
намерения на ответника като не го допуска до имота.
Предвид горното съдът намира, че ищцата успя да докаже, че е
придобила собствеността върху процесната жилищна сграда въз основа на
давностно владение упражнявано в периода от 2005г. – до подаване на
исковата молба 10.01.2025г. като владението е било явно, непрекъснато,
спокойно.
4
С оглед на това предявения иск като основателен следва да бъде
уважен.
По разноските
Ищцата е направила искане за присъждане на разноски. Според изхода
по делото и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноски се дължат за
уважения иск. Сторените от ищцата разноски са в размер на: 122.53 лева
държавна такса, 27 лева – такса вписване, 500 лева за адвокатско
възнаграждение. На ищцата следва да се присъдят общо 649,53 лева. Такса в
размер на 10 лева за данъчна оценка не следва да се присъжда, тъй като няма
доказателства, че такава е заплатена от ищцата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК вр. с чл.79,
ал.1 в отношенията между С. Д. К. с ЕГН **********, с адрес
ул.“***********“ № 35 и Н. Д. И. ЕГН **********, с пост.адрес: гр. Варна, ул.
„***********“ 38, че С. Д. К. с ЕГН **********, с адрес ул.“***********“ №
35 е собственик въз основа на давностно владение, упражнявано през периода
2005г. до датата на исковата молба – 10.01.2025г. на Жилищна сграда с
идентификатор № ***********, със застроена площ от 19 кв.м., по
кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД-18-
*********** г. на ИД на АГКК, с предназначение Жилищна сграда -
еднофамилна, изградена в поземлен имот с идентификатор № ***********, с
административен адрес: гр. Варна, ул. „***********“ № 35, при граници на
ПИ: ПИ с идентификатори ***********.
ОСЪЖДА Н. Д. И. ЕГН **********, с пост.адрес: гр. Варна, ул.
„***********“ 38 ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. К. с ЕГН **********, с адрес
ул.“***********“ № 35 сторените по делото съдебно деловодни разноски в
размер на 649,53 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6