№ 236
гр. Благоевград, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора Е. Т. Д.
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251200600511 по описа за 2025 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на
постъпила жалба от адв.И. Д., защитник на подс.Д. М., срещу Присъда № 20 /
25.02.2025 по НОХД №6/2025 по описа на РС – гр.П..
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен,
незаконосъобразен и необоснован. При определяне вида и размера на
наказанието наложено на подсъдимия, първоинстанционният съд не обсъдил
всички събрани по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Заедно с това същият неправилно анализирал събраните по делото
смекчаващи и отгечаващи вината обстоятелства, което от своя страна довело
до формирането на необосновани правни изводи в изготвените мотиви.
Твърди се ,че в мотивите си първоинстанционният съд е отчел като
смекчаващи отговорността обстоятелства: възрастта на подсъдимия,
обстоятелството, че същият е безработен и че се грижи за своята майка, която
е инвалид. Неправилно и в противоречие с установената съдебна практика
съдът не отчел стореното от подсъдимия самопризнание като смекчаващо
вината обстоятелство. При индивидуализацията на наказанието РС не взел
1
под внимание съдействието, което подсъдимият несъмнено е оказал за
разкриването на обективната истина в проведеното наказателно производство.
В досъдебното производство Д. М. с протокол за доброволно предаване е
предал личния си автомобил. Подсъдимият не е направил възражение по
съставения му акт за установяване на административно нарушение GA
№1143585/11.05.2024г. и не отрекъл лекомислената си проява.
Първоинстанционният съд не обсъдил в своите мотиви и проявеното критично
отношение от страна на Д. М. по отношение на извършеното от него деяние,
от което очевидно не са настъпили вредни последици.
Посочено е и това, че съдът неправилно е формулирал извод за това, че
подсъдимият е с висока степен на обществена опасност и с нисък праг на
морално-волеви задръжки. Това заключение на съда се явявало изолирано и
некореспондиращо със събрания доказателствен материал. Този извод на съда
бил в противоречие най-вече с безспорно установения факт, че лицето е
реабилитирано по всички осъждания на основание чл.88а от НК, видно от
приетото по делото свидетелство за съдимост. РС не отчел сравнително
дългия период от време /приблизително девет години/, който е изтекъл от
налагането на последното наказание на подсъдимия, влязло в сила на
04.05.2016г. Пренебрегнат бил и факта, че в наказателното производство не се
събрали отрицателни характеристични данни за Д. М.. Подсъдимият не бил
лице с трайно изградени престъпни навици и нагласи. В акта си, съдът се
позовал на това, че за периода 1996г.-2016г. Д. М. е наказван за извършени
административни нарушения с влезли в сила наказателни постановления, без
да е отчел факта, че в голямата си част наложените глоби били погасени по
давност, видно от наличните по делото справки от „НАП“.
Определеното от първоинстанционния съд наказание се явявало
несправедливо и отмерено при неправилна преценка на съотношението между
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Настоява се на това, че
самият факт на осъждането, наложеното наказание, третирането на
подсъдимия като осъждан и неблагоприятните последици в случай на
нарушаване на изпитателния срок представлявали механизъм, който да
мотивира лицето към въздържане от извършване на деяние, съставляващо
престъпление.
Моли се ОС да провери изцяло правилността на атакувания съдебен
2
акт и постанови решение, с което на основание чл.334, т.З от НПК във вр с
чл.337, ал.1, т.1 от НПК да измени Присъда от 25.02.2025г. постановена по
НОХД №6/2025г. по описа на РС-П. за 2025г. в частта й относно размера на
наложените наказания на подсъдимия Д. Х. М. за извършеното от него
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК като намали размера на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ от 16 месеца на 10 месеца и определения на
основание чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок за същото наказание от 4 години
на 3 години, считано от влизане на присъдата в сила; да намали също така и
размера на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ от 700 лв. на 200
лева, както и срока на наложеното на основание чл.343г НК във вр. с чл.343б,
ал.1от НК, във вр. с чл.37, т.7 от НК и във вр. с чл.49, ал.2 от НК наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години на 1 година, като
се зачете времето, през което Д. М. е бил лишен по административен ред да
упражнява това право с АУАН серия GA №1143585/11.05.2024г., считано от
11.05.2024г. и потвърди присъдата в останалата й част.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата си.
Представителят на ОП намира, че като правилна и законосъобразна,
присъдата на РС следва да бъде потвърдена.
Страните не сочат нови доказателства.
За да се произнесе, ОС взе предвид следното:
С присъдата, изменение на която се иска, районният съд е признал
подсъдимия Д. Х. М., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 10.05.2024 г.,
около 21.40 часа, на път BLG 2152, в района на входа за с.Я., общ.П., с посока
на движение с.Д.-с.Я., е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка “ВАЗ”, модел „21213“, с регистрационен номер ****, негова
собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2.50 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози с протокол за химическа експертиза
№ 164/14.05.2024 г. на експерт химик при СНТЛ - ОД МВР Благоевград,
поради което и на основание чл.303 НПК, във вр. чл. 343б, ал. 1 НК, във вр. с
чл. 373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.371 т.2 от НПК, във връзка с чл. 58а, ал. 1 от
НК, във вр. с чл. 54 от НК, му наложил наказание "лишаване от свобода" за
срок от 16 месеца, чието изпълнение отложил за срок от 4 години на
3
основание чл.66, ал.1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила и „глоба“
в размер на 750 лева.
На основание чл.67 ал.3 от НК, във вр. с чл.42а ал.2 т.6 от НК наложил
на подсъдимия пробационна мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“
в размер на 100 часа годишно през първата година от изпитателния срок.
Заедно с това, на основание чл. 343г НК, във връзка с чл. 343б, ал. 4,
във вр. с ал. 1 от НК, във връзка чл. 37, т. 7 НК и във връзка с чл.49 ал.2 НК,
наложил на подсъдимия М. наказание “лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 2 години, като зачел времето, през което подсъдимият е бил лишен
по административен ред да упражнява това право, с АУАН серия GA №
1143585/11.05.2024 г., считано от 11.05.2024 г.
На Д. М. били възложени сторените по делото разноски, както и
съответните ДТ.
За да постанови съдебния си акт, първата инстанция приела за
установено следното във фактическо и правно отношение :
Съдебното следствие по делото е протекло по правилата на Глава 27 от
НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал
фактите и обстоятелствата, описани от държавното обвинение в обвинителния
акт и се е съгласил за същите да не се събират доказателства, различни от
събраните в досъдебна фаза на наказателното производство, при което съдът е
обявил на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва
признанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и няма да събира доказателства за тези факти.
Подсъдимият М. признал вината си, дал обяснения по случая, изразил
съжаление за извършеното и помолил съда за снизходителност.
Предвид особеностите на съдебното производство, от фактическа
страна било прието, че:
Подсъдимият Д. Х. М. е 53 годишен от с. Я., община П., със средно
образование, осъждан многобройно, безработен. Същия е правоспособен
водач на МПС с категории „А“, „В“, „С“, „DE“, „М“, „СЕ“, „D”, „АМ“, „ТКТ“
и „ВЕ“.
На 10.05.2024 година М. посетил село Д., община П., където употребил
алкохол. В 21:00 ч., на 10.05.2024 г., същият се качил на собствения си
4
автомобил марка „ВАЗ“, модел „21213“, след като вече бил употребил
алкохол, и потеглил за село Я..
По пътя BLG 2152, в района на с. Я., на входа на селото, М. бил спрян
за проверка от служители на ГПУ- Златарево, св.св. Т. и Т. намиращи се на
мястото. Същите са били включени в състав на гранично полицейски наряд-
автопатрул 114 и патруриали по горепосочения път. По време на проверката, и
след като установили с преглед на документите, че автомобилът е собственост
на М., потърсили за съдействие колегите от РУ на МВР- П..
След като е пристигнал служителя на МВР- гр. П., и конкретно св. Т.,
М. бил проверен за употреба на алкохол с проба на техническо средство
„Дрегер Алкотест“ с фабричен № ARPM 0699, което е отчело наличие на
етилов алкохол с концентрация 2.08 промила. Поради тази причина бил
съставен от полицейския служител талон за медицинско изследване с №
0171590/10.05.2024 г. и акт за установяване на административно нарушение
GA № 1143585/11.05.2024 г.
Във връзка с установяването на наличие на етилов алкохол в кръвта му,
подсъдимия бил заведен и придружен в ЦЗСП- гр. П., за да му бъде взета
кръвна проба. Същия не се противопоставил и взетите кръвни проби били
изпратени за осъществяване на химическа експертиза.
По случая започнало досъдебно производство.
От заключението на вещото лице по изготвената химическа експертиза,
се установило, с Протокол № 164 от 14.05.2024 г., че наличие на етилов
алкохол било в размер на 2.50 %.
С протокол за доброволно предаване от 10.05.2024 г. е отнет в полза на
държавата 1 брой лек автомобил, марка „ВАЗ“, модел „21213“, с рег.№ ****, с
рама ХТА2121130W1375251, 2 броя комплектни ключове за лекия автомобил;
1 брой СРМПС- част 1 с номер Н *********.
Наложена му била обезпечителна марка „ЗАПОР“ върху собственото
му МПС, както и обезпечение на „глобата“ предвидена за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК със Обезпечителна Заповед № 22 от 05.07.2024 г. по ЧНД
№ 434/2024 по описа на РС- П..
При разпита му пред полицейските служители, подсъдимия заявил че
разбрал за какво е обвинен и знае каква е предвидената, за това престъпление,
5
наказателна отговорност.
Снети по досъдебното производство, са били и показанията на
свидетелите К.Е. Т., К.И. Т. и В.К. Т.. Тримата, удостоверяват, че са били на
място при проведената проверка, и установили факта, че подсъдимия е бил
пиян, като това се усещало от миризмата на същия и неговото неадекватно
поведение.
Горната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа
на събраните еднопосочни и непротиворечиви писмени и гласни
доказателства- свидетелски показания, акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 1143585/11.05.2024 г., протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози от 10.09.2024 г., талон
за медицинско изследване с № 0171590/10.05.2024 г., Протокол № 164 от
14.05.2024 г. за проведена химическа експертиза, справка за лице АИС „БДС“,
справка за лице- установен извършител на престъпления, справка за
нарушител водач в Централна база КАТ, справка от БНБ за налични банкови
сметки, справки от НАП (л. 53-58) за погасени по абсолютната 10- годишна
давност за задължения по предходни дела, справки от ГДИН относно
изтърпените наказания, както следва: за Присъда № 1101/03.11.2008 г. по
НОХД 68/2008 г. по описа на РС- П. за срок от 24 месеца, че е изтърпяна за
времето от 07.04.2009 г. до 07.04.2011 г. и за Присъда с № 51/15.01.2010 г. по
НОХД № 373/2009 г. по описа на РС- П. за срок от 54 месеца, че е изтърпяна за
времето от 07.04.2011 г. до 07.10.2015 г. и от ОДМВР- Благоевград, писмо
относно образувано изпълнително дело от 21.05.2019 г., (л.73 и л. 90), във
връзка с НОХД № 393/2016 г., по описа на РС- П., за глоба в размер на 500
лева, копие от Определение № 210/ 05.07.2024 г., по ЧНД 434/2024 г., по описа
на РС- П., копие от Обезпечителна заповед № 22 от 05.07.2024 г. Дадените от
подсъдимия обяснения напълно кореспондират с установеното.
От така изложената и установена фактическа обстановка по делото,
съдебният състав намерил, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като
наложил и посочените по-горе наказания.
ОС намира въззивната жалба за процесуално допустима, но разгледана
по същество - за неоснователна.
6
В хода на първоинстанционното следствие в оптимална степен e била
изяснена обективната истина по делото. Индиция за това е и обстоятелството,
че страните не са направили нови доказателствени искания и не представят
нови доказателства.
В хода на съкратеното съдебно следствие са били събрани гласни и
писмени доказателства, прието е заключение на експертиза. Съдът е подложил
на задълбочен анализ събрания доказателствен материал, като детайлно в
мотивите си е отразил кои факти и обстоятелства въз основа на кои
доказателства намира за установени. Направените въз основа на същия правни
изводи са логични, обосновани и верни. При формирането на вътрешното
убеждение на съда относно въпросите по чл.301 от НПК не са били допуснати
нарушения.
Както във въззивната жалба, така и в съдебно заседание защитата,
респ. подсъдимият не оспорват мотивите на първата инстанция, касаещи
фактическата обстановка, съпричастността на Д. М. към деянието, предмет на
повдигнатото обвинение, както и неговата правна квалификация.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателя за явна
несправедливост на наложените му с присъдата санкции.
Много подробно и задълбочено първоинстанционният съд е
акцентирал на всички смекчаващи и отегчаващи вината на М. обстоятелства.
Правилно РС приел, че смекчаващите такива не са многобройни, както и
липсва изключително такова. Напълно обоснован се явява и извода на съда, че
М. е бил многократно санкциониран за нарушения на ЗДвП, както и за деяния
по чл.343б от НК ( общо 8 пъти), както и че в случая е налице и висока
концентрация на алкохол в кръвта – 2,50 промила. В съответствие с тези
обстоятелства първата инстанция законосъобразно е определила размерите на
наказанията „лишаване от свобода“, „глоба“ и „лишаване от право да
управлява МПС“ около и над средните, предвидени в нормата на чл.343б,
ал.1 и чл.343г от НК.
Неоснователно се явява твърдението в жалбата, че неправилно и в
противоречие с установената съдебна практика съдът не отчел стореното от
подсъдимия самопризнание като смекчаващо вината обстоятелство. При
индивидуализацията на наказанието РС не взел под внимание съдействието,
което подсъдимият несъмнено е оказал за разкриването на обективната истина
7
в проведеното наказателно производство. В мотивите си РС изрично е
отразил, че подсъдимият М. е признал вината си, дал е обяснения по случая,
изразил е съжаление за извършеното и е помолил съда за снизходителност. На
стр.7, посл.абз. в същите е изложил и становището си относно направеното от
подсъдимия самопризнание.
С оглед на горното не могат да бъдат споделени оплакванията на
жалбоподателя, че наложените на подсъдимия санкции се явявали завишени и
в този смисъл явно несправедливи. Ето защо и въззивната инстанция не
намира основания за корекции на размерите на наложените с обжалваната
присъда наказания в насока тяхното намаляване. Като краен резултат същите
се явяват справедливи и адекватни на извършеното от Д. М., доколкото
фактически размерите им са определени при баланс на смекчаващите и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. С оглед
обществената опасност на дееца, обосновано се явява и решението на РС да
определи изпитателен срок от 4 години по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Изрично следва да се отбележи и това, че от определеното наказание
"лишаване от правоуправление на МПС", РС е приспаднал времето, през което
подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред. Ето защо
въззивата жалба се явява неоснователна и в тази насока.
Проверявайки изцяло атакувания съдебен акт съобразно правомощията
си на въззивна инстанция, ОС не констатира основания за неговото изменение
или отмяна. Като законосъобразен и правилен, същият следва да бъде оставен
в сила.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20 / 25.02.2025 по НОХД №6/2025 по
описа на РС – гр.П..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9