№ 150
гр. П., 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІV ВЪЗ. ГРАЖДА* СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-С.
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като *гледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500069 по описа за 2022 година
Въззивно производство по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение на Районен съд – П. от 24.10.2021г., постановено по гр.д. №
***6/2020 г., е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. М. Б., ЕГН
**********, В. М. Н., ЕГН **********, и М. М. П., ЕГН **********, срещу
ИВ. ПЛ. СТ., ЕГН **********, и ЦВ. ЦВ. СТ., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване на владението
върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., одобрена със заповед *** г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. П., ул. „***“, с площ от
*** кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на
трайно ползване: друг вид трайно насаждение, категория на земята: четвърта,
преходен идентификатор: ***, номер по предходен план: ***, ведно с
построените в същия имот сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ
от *** кв.м., брой етажи * с предназначение: вилна сграда – еднофамилна и
сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ от ***., брой етажи * с
предназначение: постройка на допълващо застрояване, при съседи на
поземления имот: *****
1
Пред П* окръжен съд е постъпила въззивна жалба срещу решението на р. съд,
подадена от П. М. Б., В. М. Н. и М. М. П., чрез пълномощника им адв. В.К. от АК-П.. С
жалбата се поддържа довод, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон, противоречие със задължителната практика на ВКС и е необосновано. Изложени са
съображения, че р.т съд е игнорирал обстоятелството, че ответницата е бил държател на
имота и не е имала намерение да го свои. Също така, че демонстрацията на намерение пред
трети лица, според свидете*те показания, не е достатъчна да се приеме като знание у ищците
за завладяване на имота от ответницата. Въззивниците считат също така, че въззиваемата
страна И.С., използвайки даденото й от ищцата П. Б. пълномощно, е осъществявала
владение по скрит начин, както и че извършването на фактич* и правни действия във връзка
с упълномощаването само от едната ищца, не означава, че е приела имота за себе си в
останалата му част. С въззивната жалба се претендира отмяната на първоинстанционното
решение и уважаване на предявения иск.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуални представител на
страните адв. К..
Ответниците по въззивната жалба ИВ. ПЛ. СТ. и ЦВ. ЦВ. СТ. из*яват становище за
нейната неоснователност и пледират за потвърждаване на обжалваното решение, чрез
пълномощника адв. Н.Д. от АК-П..
След съвкупна преценка на доказателствения материал по делото и като взе предвид
наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав на въззивния съд намира
*глеждането на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за
неоснователна, предвид следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.
Ищците П. М. Б., В. М. Н. и М. М. П. основават претендираното от тях субективно
материално правно на трансформиране правото на ползване на техния общ наследодател
М.Д.В. в право на собственост по силата на издадения в тяхна полза административен акт от
компетентния административен орган през 2010 г.
Ответниците оспорват основателността на исковата претенция и навеждат
възражение, че собствеността върху имота е придобита от първата от тях – И.С. на
основание давностно владение, а втората ответница – Ц.С. е придобила собствеността върху
имота по силата на прехвърлителна сделка за дарение на недвижим имот.
По делото е безспорно установено, че ищците са наследници на М.Д.В., б.ж. на с. Я.,
обл.П., починал на *** г.
Безспорно установено е също така, че на 06.03.2004 г. между ищцата П.Б., като
продавач, и ответницата И.С., като купувач, е сключен предварителен договор за покупко-
продажба на процесния недвижим имот, описан в договора като лозе-овощна градина, с
площ от *** кв.м., ведно с едноетажна вилна постройка в него, находящо се в землището на
гр. П., в м. „*****“, съставляващо парцел *** съгласно удостоверение № *** г. на ИК на
ОНС - П.. В самия предварителен договор, който е част от доказателствения материал по
2
приложеното гр.д. *** на ПлРС, се съдържа клауза, че владението на имота се предава при
подписването на договора.
Следва да бъде посочено също така, че при сключването на предварителния договор
П.Б. е действала и като пълномощник на останалите наследници на М.В., с оглед
приложеното по делото пълномощно /л.101/, което е част от цялата административна
преписка по заявление за признаване придобиване правото на собственост по пар.4а, ал. 6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, представена от Община П..
Не е било спорно между страните, а е и видно от събраните писмени доказателства, че
кметът на Община П. е издал заповед № *** г. за придобиване право на собственост от
наследниците на М.Д.В. върху новооб*уван имот извън строителните граници, определени с
подробен устройствен план, с идентификатор ***, местност „***, землище на гр. П., с площ
от *** кв.м., при описани съседи, заедно с построената сграда с номер *, със застроена площ
***., бр. етажи * и сграда с номер * със застроена площ ***., бр.етажи 1.
От показанията на *питаните в първоинстанционното производство свидетели Д. и Б.,
който въззивната инстанция кредитира изцяло като обективни и взаимно безпротиворечиви,
се установява, че ответницата И.С. е заживяла в процесния имот още през 2004 г. Заварила е
имота напълно изоставен и всичко порутено в него. Направила е много подобрения оттогава
и продължава да живее със семейството си в този имот като в основно жилище.
От съдържащите се в административната преписка на Община П. данни се установява
също така, че ответницата И.С. е присъствала при извършения въвод във владение на
процесния имот и е подписала съставения за целта протокол; подала е заявление до
общината за снабдяване с документи –*ца, протокол за въвод и заповедта за придобиване на
собственост върху имота; заплатила е определената със заповед на кмета на Община П. от
23.10.2009 г. оценка на имота в *мер на *** лв.
С приложения по делото нотариален акт № *** г. ответницата ИВ. ПЛ. СТ. е
призната за собственик на процесния недвижим имот на основание давностно владение.
Приложен е също така нотариален акт № *** г. за дарение на недвижим имот, с който И.С.
е дарила на своята майка – ответницата ЦВ. ЦВ. СТ. същия недвижим имот.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, установяващи по несъмнен
начин твърденията на ответницата И.С., че е придобила процесния имот по давностно
владение. Същата е установила фактическа власт върху имота още през 2004 г., когато е
сключила предварителния договор с ищцата П.Б.. Владението й е било явно демонстрирано
и необезпокоявано от наследниците на ползвателя М.В. до издаването на заповедта за
придобиване право на собственост върху имота и след това. Безспорно упълномощавайки
едната от тях да сключи предварителен договор за продажба на имота, наследниците на
ползвателя са били съгласни купувачът да установи владение върху него, като впоследствие
именно купувачът по този предварителен договор - И.С. е била активен участник в
3
административната процедура по издаването на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е
заплатила определената от общината цена на имота, които обстоятелства предпоставят
извод, че тя е своила имота, както и категоричното й намерение да придобие собствеността
върху него. В подкрепа на този извод се явява и установеното по делото обстоятелство, че
на *** г. И.С. е предявила против П.Б. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на сключения
между тях предварителен договор за окончателен. Също така, от показанията на *питаните
свидетели се установява по безспорен начин, че ответницата И.С. от завладяването на имота
през 2004 г. и до настоящия момент го ползва като основно жилище и е извършила редица
подобрения в него, оставяйки впечатления у тях, че тя е собственик на имота.
Предвид тези съображения, въззивната инстанция приема, че е осъществен
фактич*ят състав на придобивната давност и ответницата И.С. е придобила на оригинерно
основание – изтекла в нейна полза десетгодишна придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС
правото на собственост върху процесния имот.
При това положение и въз основа на сключената между двете ответници дарствена
сделка, собственик на имота е втората ответница Ц.С..
В контекста на гореизложеното, въззивният съд намира, че в случая не е налице
първата от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки на чл. 108 ЗС, а
именно ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване, че са
собственици на процесния имот, с оглед на което предявеният ревандикационен иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както правилно е приел и първоинстанционният
съд.
Обжалваното решение на П* районен съд е валидно, допустимо и правилно, поради
което същото подлежи на потвърждаване.
Въззиваемите не са претендирали ** за въззивната инстанция и с оглед изхода на
спора, ** в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, П*ят окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260** от 24.10.2021 г. на П* районен съд,
постановено по гр.д. № ***6/2020 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5