№ 14
гр. гр. Добрич, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20243200900005 по описа за 2024 година
Търговско дело № 5/2024 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано
по искова молба вх. рег. № 373/17.01.2024 г., подадена от З. А. К. ЕГН
********** с пост. и наст. адрес с. Ц., ул. „О.“ № 6, община Б., област Добрич,
с която срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София,
район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, общ. Столична, област
София, ЕИК *********, при условията на обективно съединяване са
предявени следните искове:
иск за сумата от 80 000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно
произшествие на 14.08.2023 г. от водач на лек автомобил марка „ПЕЖО 207“ с
рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД гр. София, ведно с лихва за забава по чл. 429, ал. 3 КЗ върху
главницата, считано от 03.01.2024 г. ( датата на изтичане на тримесечния срок
по чл. 496 КЗ за произнасяне на застрахователя по предявената
застрахователна претенция), претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във
вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
иск за сумата от 406.80 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно
произшествие на 14.08.2023 г. от водач на лек автомобил марка „ПЕЖО 207“ с
1
рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД гр. София, ведно с лихва за забава по чл. 429, ал. 3 КЗ върху
главницата, считано от 03.01.2024 г. ( датата на изтичане на тримесечния срок
по чл. 496 КЗ за произнасяне на застрахователя по предявената
застрахователна претенция), претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във
вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ответникът оспорва иска по основание и размер, като поддържа искане
за отхвърлянето му и присъждане на сторените по делото разноски. Изложени
са възражения относно виновността на водача на МПС, размера на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, съпричиняване на вредоносния
резултат от стрА. на пострадалия.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съгласно заключението на вещото лице инж. Е. Ж. по съдебно-
автотехническата експертиза, възприето от Съда като обективно и
компетентно, на 14.08.2023 г., около 13.00 ч., в гр. Б., по ул. „Д-р Ж. Б.“, в
посока към бившата автомобилна школа на ВВС и кръстовището с ул.
„Варненска“, се е движел с мотопед „ПЕЖО ТРЕКЕР“ рег. № ****,
управляван от З. А. К. със скорост около 35 км./ч. Произшествието е
настъпило през светлата част на денонощието, при ясно слънчево време,
отлична метеорологична видимост. Платното за движение е било със
широчина 6-80 м., две ленти за движение за всяка посока, разделени с
прекъсната разделителна линия, суха асфалтова настилка. В същото време, в
противоположната посока по същата улица, се е движел лек автомобил
„ПЕЖО 207“ с рег. № ****, управляван от П. С.а М.. Водачът М. е пътувала
сама в автомобила, като целта й е била да извърши маневра завой вляво и да
продължи движението си по ул. „Асен Петков“ в посока към магазин
„Аквилон“. Наближавайки мястото на произшествието, водачът М. се е
движела със скорост от 19.98 км./ч. Водачът на мотопеда забелязал
приближаващия кръстовището лек автомобил и реагирал, като спрял. Водачът
М. не забелязала мотопеда, не реагирала на опасната ситуация, а продължила
предприетата маневра. В резултат на така създалата се ситуация последвало
взаимно пресичане на траекториите на движение на двете превозни средства и
2
настъпил удар между тях, осъществен между предната част на автомобила,
изнесен вдясно и предното колело на мотопеда. Поради разликата в
скоростите, масите и посоките на движение на двете превозни средства,
мотопедът и неговия водач падат на дясната стрА. върху асфалтовата
настилка.
При пътно-транспортното произшествие са причинени телесни
увреждания на водача на мотопеда З. А. К..
Съобразно заключението на вещото лице д-р Д. Д., по съдебно-
медицинската експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно,
вследствие на пътно-транспортното произшествие пострадалият получил
счупване на крайната чат н малкия пищял на десен долен крайник, счупване
на вътрешния израстък на големия пищял на ляв долен крайник.
Оздравителният период е продължил в рамките на 3-4 месеца.
Вещото лице е категорично в извода си за наличието на причинно-
следствената връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и
получените от пострадалия травматични увреждания.
Според експертното мнението на вещото лице представените като
доказателства по делото фискални бонове са свързани с лечението на
получените от пострадалата увреждания.
По отношение механизма на пътно-транспортното произшествие,
виновната и противоправна деятелност на водача на лек автомобил марка
„ПЕЖО 207“ с рег. № ****, Съдът е обвързан и от задължителната сила
Определение № 16/26.04.2024 г. по НАХД № 76/2024 г. на Районен съд – Б. на
основание чл. 300 ГПК. С влязло в законна сила Определение № 16/26.04.2024
г. по НАХД № 76/2024 г. Районен съд – Б. е одобрил постигнатото
споразумение, сключено между Районна прокуратура – Добрич, Териториално
отделение – Б. и П. С.а М., по силата на което П. С.а М. се признава за виновна
в това, че на 14.08.2023 г. в гр. Б., при управление на лек автомобил марка
„ПЕЖО 207“ с рег. № ****, нарушила правилата за движение по пътищата –
чл. 37, ал. 1 ЗДВП и чл. 102 ППЗДвП, като движейки се ул. „Д-р Ж. Б.“ при
предприемане на маневра „ляв завой“ на кръстовище, за да продължи
движението си по ул. „Асен Петков“, не пропуснала насрещно движещия се с
предимство по ул. „Д-р Ж. Б.“ мотопед „Пежо“ модел „Трекер“, рег. № **** с
водач З. А. К., в резултат на което по непредпазливост причинила средна
3
телесна повреда на З. А. К., изразяваща се в счупване на малкия пищял на
десен долен крайник, което е обусловило трайно затруднение в движението на
долен десен крайник за период от около 2 – 3 месеца и счупване на големия
пищял на ляв долен крайник, обусловило трайно затруднение в движението на
ляв долен крайник за период от около 2 – 3 месеца, поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК във вр. с чл. 375а, ал.
2 НПК, във вр. с чл. 78а, ал. 1 НК се освобождава от наказателна отговорност
и й се налага административно наказание глоба в размер на 600.00 лв.
Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на
свидетелите, посочени от ищцата – М. С. А.а ( майка на ищеца, ) и К. А. К.
( брат на ищеца ), чиито показания съгласно чл. 172 ГПК се преценяват от
Съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната нейна заинтересованост, кредитирани от Съда изцяло като преки
и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, установяват, че
пострадалият изпитва и продължава да изпитва болки и страдания вследствие
на получените при ПТП травми. Установява се, че по време на домашното
лечение пострадалият не е бил във възможност сам да се обслужва и е бил
обгрижван от членовете на семейството си. Вследствие на изживения от ПТП
шок същият се е затворил в себе си, стА.л е неактивен и стресиран. Преди
инцидента пострадалият бил жизнен и енергичен човек, но преживеният от
него инцидент изиграл ролята на стресор.
Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното
произшествие – 14.08.2023 г. е налице валидно застрахователно
правоотношение, по силата на което е застраховА. отговорността на водачите
на лек автомобил „ПЕЖО 207“ с рег. № ****, застрахован по риска
„Гражданска отговорност”, обективиран в полица № BG123002262275, с
начална дата на покритието 29.07.2023 г. и с крайна дата на покритие
28.07.2024 г. .
Не е спорно, че на 03.10.2023 г. пострадалият е предявил
застрахователна претенция към застрахователя, по повод на която е образувА.
щета № 1000-03-23-7728/03.10.2023 г.
Застрахователят не се е произнесъл в срок по предявената
застрахователна претенция.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
4
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковете:
Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан
прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1,
ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер
произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от
търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с
упражняването от него занятие.
С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за
местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на
предявяване на иска, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа
инстанция.
Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното
упражняване на правото на иск.
Ищцата е спазила процедурата по чл. 380 КЗ.
Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.
ІІ. По основателността на иска:
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска
отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
По силата на този вид задължителна застраховка “гражданска
отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
5
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно
право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка
“гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на застрахования.
Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие
както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с
правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква
едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално
обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице
няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не
на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
С изпълнението от стрА. на застрахователя се погасява не само прякото
право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното
правоотношение със застрахования.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при
застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 –
2012 – ОСТК.
Фактическият състав на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт
включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, възникнало между застрахования и застрахователя; 2.
Настъпване на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на
застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото
МПС; 3. Материално-правна легитимация на лицето, претендиращо
застрахователно обезщетение; 4. Претърпени неимуществени вреди от лицето,
претендиращо обезщетение.
6
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за
ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на пътно – транспортно произшествие на 06.05.2022 г., за което
вината е на водача на лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ“ модел
„КАПТИВА“ с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застраховА. при
ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на валидност,
включващ датата на пътно-транспортното произшествие.
Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата
( чл. чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП ) - по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Пламен Д. Тодоров.
Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с
причинените на пострадалата телесни увреждания.
С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на водача
на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл. 45 ЗЗД. Същият, в качеството си на делинквент и на основание
чл. 45 ЗДД отговаря за всички настъпили от деянието вреди, които са в пряка
и непосредствена последица от него.
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя отговорността
на застрахователя.
Не се оспорва наличието на валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“ през периода, в който е реализирано пътно-транспортното
произшествие.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.
477, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД – чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.
Отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна
застраховка „гражданска отговорност” е за репарация на претърпените от
ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор
ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
7
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди
се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
По думите на френския цивилист Rene Savatier „неимуществените вреди
са всяко човешко страдание, което не води до имуществени вреди“.
Неимуществените вреди се изразяват в засягане на защитими права,
което засягане няма парична оценка – ТР-4-2012-ОСГТК.
Неимуществените вреди могат да възникнат от накърняването на всяка
правнозащитено благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни
права ( като правото на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна
неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ), правото на свобода и равноправно третиране
по достойнство и права ( чл. 6, ал. 1 КРБ ), правото на недискриминация ( чл.
6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в
него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство,
добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода (
чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и
тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и
избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на
мнение ( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява
информация ( чл. 41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ),
правото на събрания и манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на
физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто
търговско име и доверието към предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ),
използването на чужда търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ), разгласяването на
търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на неимуществените авторски
право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права ( напр. породени от
договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права върху обекти
на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица
хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на
представлява фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране,
но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от
действащия правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в
рамките на фактическо съпружеско съжителство между две лица, при трайно
отглеждане на неосиновено дете – храненик ).
Друго деление на неимуществените вреди е свързано с т.н. „морален
8
патримониум“ ( общност на всички нематериални блага, които нямат
комерсиална стойност ), който се състои от две части – в едната попадат
неимуществените вреди, свързани с емоционалния живот на засегнатото лице
( „афективната част на моралния патримониум“ ), а другата част – онези
вреди, които засягат достойнството на пострадалия в обществото (
„социалната част на моралния патримониум“ ).
Първият вид неимуществени вреди са резултат от засягане на блага,
свързани с вътрешния мир и психични преживявания на лицето, като
накърняване на чувството на привързаност, скръб и болка при загубата на
близък, вторият вид – от засягане на т. н. „блага на обозначение“, свързани с
външния свят и отношенията на лицето с него накърняване на честта,
доброто име, репутацията, свободата на религиозно убеждение и пр.
Юридическият критерий за квалификацията на вредата като
неимуществена и отграничаването й от имуществените вреди е само дали
последиците от засягането на благата имат паричен еквивалент в гражданския
оборот - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С. 2020, с.
366.
Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три
групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и
страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на
лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 –
2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 –
ОСГК.
В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди
са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са
предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността,
права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име,
право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху
предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които
не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. цит. съч., 366 – 367.
Неимуществените са неоценими в пари последици от засягането на
защитени права и интереси, а делението на имуществени и неимуществени
вреди е приложимо към произтеклите от засягането последици.
Неимуществената вреда е необратима и непоправима.
9
Неимуществените вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова
следващото се за тях парично обезщетение се определя от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД.
Паричното обезщетение, макар и несъвършено, е единственото
възможно средство и най-подходящата форма за зачитане претърпяването на
тези вреди и за компенсиране на засегнатото лице. Въпреки невъзможността
неимуществените вреди да бъдат поправени, българското право придава на
паричното плащане към пострадалия компенсаторна функция. Функцията,
която се придава на присъдената парична сума е да възстанови психичното
равновесие на личността и да му даде възможност да компенсира
отрицателните емоции. Парите се разгледат като сурогат на неприятните
емоции, които лицето е принудено да преживее. Целта на обезщетението е
чрез тези средства увреденият да получи облекчение след преживяното, да
неутрализира отрицателните си емоции, да оздрави психиката си, да постигне
усещане за удовлетворение и справедливост. Функцията на обезщетението е
именно в това да възстанови чувството на засегнатото лице за справедливост,
но не чрез възмездие и репресия, а чрез зачитане на факта и последиците от
стореното противоправно деяние.
Размерът на обезщетението се определя от Съда по справедливост.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна
категория.
При прилагането на критерия на справедливостта следва да се отчитат
въведените още от Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга пета на
„Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на „възстановителна
справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек
да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието,
което е съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна
справедливост“ (лат. iustitia distributiva ), която изисква лицата в едно и също
положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират, т.
е. еднакво третиране на еднаквите случаи, действат паралелно – еднаквите по
вид и степен вреди да намират еднаква компенсация, която да отговаря на
действително преживените страдания.
Справедливостта като метод за решаване на въпроса за обезщетяване на
неимуществените вреди включва и следните задължения към Съда: 1. Да
10
отчете наличието на особени обстоятелства ( принцип на специфичност на
преценката на Съда ); 2. Да прецени цялата конкретна обстановка на случая (
принцип на цялостност на преценката на съда ); 3. Да третира еднаквите
случаи по един и същ начин ( принцип на равно третиране при преценката на
съда ); 4. Да формулира своето вътрешно убеждение отчетливо – по начин,
който прави възможно подлагането му на обективен контрол, и обосновано –
по начин, който го прави убедително и за остА.лите членове на обществото (
принцип на обоснованост на преценката Съда ).
Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – степен и характер на
увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането е настъпило,
продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение, промяната в живота
на пострадалия, физическите и психологическите последици за увредения и
други фактори.
Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане,
съществуват обективно.
В българската правна система, основА. на върховенството на правото (
арг. от чл. 4, ал. 1 КРБ ), Съдът е компетентен да разрешава спора по
справедливост само в случаите, в които е изрично овластен от законова норма
да приложи своето справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се
създават нови правни норми, а само се достига в процеса на правоприлагане
до конкретното правило за поведение, с оглед на което да се реши в
предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на
конкретните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този
законодателен подход, при който справедливостта е привлечена като правно-
технически критерий при правоприлагането. Поради особеното им естество
неимуществените вреди не се поддават на репариране, тъй като
неимуществените последици от виновното противоправно поведение не могат
да получат точен паричен израз, нито могат да бъдат премахнати чрез
получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при тях паричното
обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори увреденото
лице за негативните нематериални последици, понесени от него вследствие на
11
увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска
присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като
овластява и задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по
справедливост с оглед степента на засягане на правозащитените блага и
интереси на личността и на конкретните обстоятелства при извършването на
нарушението по свое усмотрение, но в рамките на принципа на
върховенството на правото.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна
функция, тъй като то има за цел да репарира в относително пълен обем
болките, страданията, и други нематериални последици, възникнали от
противоправното деяние.
Причиняването на телесни повреди при пътно – транспортно
произшествие, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда
право на обезщетение в полза на засегнатото лице за неимуществени вреди.
Обективният критерий, според който се определят подлежащите на
обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно–следствена връзка
между телесните повреди на пострадалото лице и конкретните
неблагоприятни последици, настъпили в правната му сфера.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
наличието на болки и страдания, претърпени и търпени от пострадалата
вследствие на пътно-транспортното произшествие.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди
се определя от Съда по справедливост. Както бе посочено по-горе,
причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични нематериални блага, не могат да бъдат възстановени или
поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за
доставяне на други блага, което придава на обезщетението не на
компесаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективното увреждане, поради което причинените вреди
следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност. Съгласно ПП
– 4 – 1968 – ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
12
Съда при определяне на размера на обезщетението – конкретните
обстоятелства при които е настъпило пътно-транспортното произшествие,
причинило средна телесна повреда на ищцата, психическите изживявания,
изпитани от нея, нейната възраст, здравословен и психически статус,
обществено-икономическа обстановка в стрА.та към датата на настъпване на
ПТП, нормативно определените лимити на застрахователните покрития към
същия момент.
В конкретния случай към датата на произшествието пострадалият е бил
на 39 години, в отлична физическа и ментална кондиция. В резултат на
причинените му травматични увреждания, ищецът е търпял и търпи болки и
страдания, като по време на възстановителния период е бил с ограничена
двигателна активност. Пътно-транспортното произшествие е изиграло ролята
на стресор върху психиката на пострадалия.
Установените фактически данни относно претърпените болки и
страдания и очертаните прогнози мотивират настоящия състав на съда да
приеме, че справедливия размер на дължимото обезщетение е 60 000.00 лв.
В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2
ЗЗД за съпричиняване на вредите от стрА. на пострадалото лице.
Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва
следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения,
което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост
на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата
на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Цит. съч. 397 - 401.
Съгласно постоянната и задължителна практика на ВКС, обективирА. в
т.7 от ПП-17-1963-ВС, обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадала е допринесъл за тяхното настъпване, като в
случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде намалено
обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по някакъв начин
за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен и да се изразява
в извършване на определени действия или въздържане от такива действия от
стрА. на увредения. С действията си или бездействията си увреденото лице
трябва да е нарушило предписани от закона правила за поведение и
13
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат.
Застрахователят своевременно е въвел възражение за съпричиняване на
вредите от стрА. на пострадалия.
Не е налице установено и доказано нарушения на правилата за
движение по пътищата от стрА. на пострадалия.
По изложените по-горе съображения, настоящият състав на Съда
намира, че пострадалият не е способствал с поведението си за настъпването на
вредите.
В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от
стрА. на пострадалия за неоснователно и следва да уважи иск за
неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000.00 лв., като за разликата до
претендирания размер от 80 000.00 лв. го отхвърли.
Исък тза имуществени вреди следва да се уважи в пълен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят 3 000.00
лв. съдебно-деловодни разноски и 3 000.00 лв. адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
350.00 лв. съдебно – деловодни разноски и 1 000.00 адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати сумата от 2
400.00 лв., представляваща държавна такса.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.
София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, общ. Столична,
област София, ЕИК ********* да заплати на З. А. К. ЕГН ********** с пост.
и наст. адрес с. Ц., ул. „О.“ № 6, община Б., област Добрич сумата от 60
000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно
причинени при пътно-транспортно произшествие на 14.08.2023 г. от водач на
лек автомобил марка „ПЕЖО 207“ с рег. № ****, застрахован по риска
„Гражданска отговорност” при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ведно с лихва за
14
забава по чл. 429, ал. 3 КЗ върху главницата, считано от 03.01.2024 г. ( датата
на изтичане на тримесечния срок по чл. 496 КЗ за произнасяне на
застрахователя по предявената застрахователна претенция), претендиран на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 60 000.00 лв. до 80 000.00 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.
София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, общ. Столична,
област София, ЕИК ********* да заплати на З. А. К. ЕГН ********** с пост.
и наст. адрес с. Ц., ул. „О.“ № 6, община Б., област Добрич сумата от 406.80
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени
при пътно-транспортно произшествие на 14.08.2023 г. от водач на лек
автомобил марка „ПЕЖО 207“ с рег. № ****, застрахован по риска
„Гражданска отговорност” при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ведно с лихва за
забава по чл. 429, ал. 3 КЗ върху главницата, считано от 03.01.2024 г. ( датата
на изтичане на тримесечния срок по чл. 496 КЗ за произнасяне на
застрахователя по предявената застрахователна претенция), претендиран на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.
София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, общ. Столична,
област София, ЕИК ********* да заплати на З. А. К. ЕГН ********** с пост.
и наст. адрес с. Ц., ул. „О.“ № 6, община Б., област Добрич, сумите от 3 000.00
лв. съдебно-деловодни разноски и 3 000.00 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. А. К. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес с. Ц., ул. „О.“
№ 6, община Б., област Добрич да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67а, общ. Столична, област София, ЕИК *********,
сумите от 350.00 лв. съдебно – деловодни разноски и 1 000.00 адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.
София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, общ. Столична,
област София, ЕИК *********, да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ
сумата от 2 000.00 лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
15
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
16