Решение по дело №5092/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 198
Дата: 27 януари 2023 г. (в сила от 10 март 2023 г.)
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20222120105092
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Бургас, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120105092 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Мода мания” ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ........ представлявано от Р..С..С.., срещу
„Вертиго груп” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., представлявано
от Д..А..Р.., за приемане за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в размер
на 7000 лева, представляваща сбора от неплатени наемни вноски за периода от 01.10.2021 г.
до 30.04.2022 г., всяка една от които в размер на 1000 лева, по договор за наем с нотариална
заверка на подписите от 03.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението – 19.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2473/2022 г. на
БРС. Предявени са и искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо
1256,78 лева, представляваща сбор от ползвана в наетото помещение ел. енергия за периода
м. 08.2021 г. – 11.2021 г. вкл., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба на 05.08.2022 г.; иск за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 608,78
лева – частично неплатен наем за м. 09.2021 г.; иска за осъждане на ответника да заплати
сума в размер на 2225 лева, представляваща обезщетение за ползване на имота след
прекратяване на договора за наем за периода 01.05.2022 г. – 07.07.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба на 05.08.2022 г.
Процесуалният представител на ищеца твърди, че между страните е
сключен договор за наем с нотариална заверка на подписите от 03.11.2017 г. Ищецът като
наемодател е отдал под наем на „Вертиго груп” ЕООД реално обособена част (клетка) с
1
площ от 25 кв. м. от магазин за промишлени стоки с адрес гр. ..... По силата на договора
длъжникът се е задължил да заплаща на кредитора месечна наемна цена в размер на 512
евро, платима в левова равностойност, която страните са се съгласили, че е в размер на 1000
лева към момента на подписване на договора. Съгласно т. 3.1. месечните наемни вноски са
платими от наемателя от 1-во до 7-мо число на всеки текущ месец за срока на договора по
посочена банкова сметка на наемодателя. Твърди се, че през месец октомври 2021 г.
длъжникът е преустановил изцяло плащанията на месечните вноски за наетото помещение,
въпреки че не е освободил същото, поради което се претендират наемните вноски за периода
от м. октомври 2021 г. до м. април 2022 г. вкл., както и частично за м. 09.2021 г. Ответникът
не е заплатил и дължими консумативи за ползване на имота – вода и ел. енергия. Договорът
е прекратен на 14.03.2022 г. с получаване на препис от искова молба, подадена от „Мода
мания” ЕООД срещу „Вертиго груп” ЕООД за освобождаване на наетото помещение,
евентуално на 09.05.2022 г. с получаване на нотариална покана. Въз основа на влязлото в
сила решение по гр. д. № 1118/2022 г. на БРС и издаден изпълнителен лист помещението
било принудително отнето от наемателя с протокол на ЧСИ Ивелина Божилова от
07.07.2022 г. От прекратяване на договора до освобождаването му се дължи обезщетение за
неправомерното ползване на имота.
Моли се за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът не се е възползвал от правото си на писмен отговор по
исковата молба, не е изпратил свой представител в съдебно заседание.
Молят съда да отхвърли претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Видно от приложения по делото договор за наем на недвижим имот
„Мода мания“ ЕООД и „Вертиго груп” ЕООД са в облигационна връзка от 03.11.2017 г. по
повод наем на реално обособена част (клетка) с площ от 25 кв. м. от магазин за промишлени
стоки с адрес гр. ....., ... Срокът на договора е 5 години. Страните са уговорили месечната
наемна цена да е в размер на 512 евро, платима в левова равностойност, като са се
съгласили, че е в размер на 1000 лева към момента на подписване на договора. Съгласно чл.
3.1. месечните наемни вноски са платими от наемателя от 1-во до 7-мо число на всеки текущ
месец за срока на договора по посочена банкова сметка на наемодателя. В чл. 5.8 от
договора е предвидено, че наемателят се задължава да заплаща всички текущи разходи,
свързани с ползването на имота, в т.ч. електроенергия и вода.
В чл. 5.11 е предвидено, че след изтичане на наемния период наемателят
е длъжен да предаде имота на наемодателя незабавно, а в чл. 6.1 от договора са предвидени
хипотези на предсрочно прекратяване, сред които и забава в плащане на наемна вноска над
30 дни.
Представени са извлечения от счетоводството на ищцовото дружество,
в които са описани задълженията на ответника, за които са издадени фактури.
2
С решение № 1046/20.05.2022 г. по гр. д. № 1118/2022 г. на БРС
ответното дружество е осъдено да предаде на ищеца – наемодател ползването на процесния
имот.
При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав
намира следното:
Правната квалификация на предявените установителни искове е чл. 232,
ал. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК, а на осъдителните
такива – чл. 232, ал. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и 236, ал. 2 ЗЗД.
Безспорно се установява от приложените по делото писмени
доказателства, че страните са били обвързани от валидно облигационно отношение по повод
наем на недвижим имот в гр. ..... Договорът е сключен за срок до 03.11.2022 г. Предвидено
е, че освен с изтичане на срока, договорът може да бъде прекратен и по взаимно съгласие на
страните или с писмено предизвестие на някоя от страните, като в този случай тя дължи на
другата неустойка. Предвидени са и други хипотези на прекратяване на договора от страна
на наемодателя, като в исковата молба са изложени твърдения, че договорът е прекратен
поради неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща наемните вноски. Съдът
намира, че ищецът валидно е упражнил правото си да прекрати договора за наем поради
неплащане в срок на наемната вноска за м. 09.2021 г., като е налице хипотезата на чл. 6.1,
изр. 2 от договора. Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на
претендираната по делото сума за неплатени месечни вноски за периода м.09.2021 г. –
04.2022 г. вкл., въпреки нарочно разпределената в тази насока от съда доказателствена
тежест. Тъй като договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите,
съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД изявлението за разваляне на договора също
следва да е в писмена форма. По делото са приложени нотариални покани, изпратени до
управителя на ответното дружество, но същите не са му връчени. Съдът намира, че
договорът е прекратен валидно с получаването на исковата молба по гр. д. № 1118/2022 г., в
която е направено изявление за прекратяване на договора за наем от страна на „Мода мания“
ЕООД. От направената справка в съдебно-деловодната програма се установява, че исковата
молба е получена от представител на наемателя на 14.03.2022 г., като това е и датата, на
която договорът между страните е прекратен. До тази дата се дължат наемни вноски. Поради
това и искът за заплащане на дължими наемни вноски за периода от 01.10.2021 г. до
30.04.2022 г. следва да бъде уважен само до 14.03.2022 г., тъй като след тази дата не е
налице основание за заплащане на наем поради прекратяване на договора. Исковата
претенция следва да бъде уважена до размера от 5500 лева, а за разликата до пълния
претендиран размер от 7000 лева – отхвърлена.
Доказана по основание и размер е и претенцията за заплащане на
консумативи за ползван ток в наетия имот. За да бъде уважен предявеният иск за главница за
заплащане на дължими суми за ел. енергия, потребени от наемателя, съобразно
разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че задължение на
„Вертиго груп“ ЕООД е било да заплаща дължимите консумативни разходи за имота,
3
предмет на договора, както и че дружеството – ищец е заплатило вместо наемателя
дължимите суми. Задължението на наемателя изхожда от разпоредбата на чл. 5.8 от
договора за наем. За задължението на ответника са издадени фактури от страна на ищцовото
дружество на 07.09.2021 г., 07.10.2021 г., 08.11.2021 г. и 07.12.2021 г., приети от управителя
на ответното дружество. Плащане по тях обаче не е постъпило, не са изложени и твърдения,
нито доказателства в тази насока.
Съдът намира за доказан по основание и размер искът за заплащане на
обезщетение за ползването на имота от страна на наемателя след прекратяване на договора
за наем посредством представените писмени доказателства. Установено е, че наемателят е
продължил да ползва имота и след прекратяване на договора за наем на 14.03.2022 г., като
гр. д. № 1118/2022 г. на БРС е завършило с влязло в сила решение, с което „Вертиго груп“
ЕООД е осъдено да опразни и предаде на „Мода мания“ ЕООД наетото от него по договор
за наем от 03.11.2017 г. помещение. Издаден е изпълнителен лист, като изпълнявайки го,
ЧСИ И..Б..е съставила протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във
владение. Това е сторено на 07.07.2022 г. От датата на прекратяване на договора до
07.07.2022 г. ответникът дължи обезщетение на „Мода мания“ ЕООД затова, че не е
освободил своевременно помещението, въпреки противопоставянето на наемодателя.
Обезщетението е в размер на месечната наемна цена за периода. Тъй като искът е предявен
само за периода 01.05.2022 г. – 07.07.2022 г., само за него следва да бъде присъдено
претендираното обезщетение, което е в размер на поисканото от 2225 лева.
На ищеца се дължат разноски съобразно представения списък по чл. 80
ГПК и съразмерно на уважената част от исковете в размер на 267,14 лева за заповедното
производство и 807,25 лева за настоящото производство.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Вертиго груп” ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. . ., представлявано от Д..А..Р.., че дължи на
„Мода мания” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., представлявано от
Р..С..С.., сума в размер на 5500 лева, представляваща сбора от неплатени наемни вноски за
периода от 01.10.2021 г. до 14.03.2022 г., всяка една от които в размер на 1000 лева, по
договор за наем с нотариална заверка на подписите от 03.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 19.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2473/2022 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдения размер от 5500 лева до пълния претендиран размер от 7000 лева.
ОСЪЖДА Вертиго груп” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. ...., представлявано от Д..А..Р.., да заплати на „Мода мания” ЕООД, ЕИК ...,
4
със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от Р..С..С.., сумата от общо
1256,78 лева (хиляда двеста петдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща сбор от ползвана в наетото помещение по договор за наем с нотариална
заверка на подписите от 03.11.2017 г. ел. енергия за периода м. 08.2021 г. – 11.2021 г. вкл.,
сумата от 608,78 лева (шестстотин и осем лева и седемдесет и осем стотинки) – частично
неплатен наем за м. 09.2021 г., сумата от 2225 лева (две хиляди двеста двадесет и пет лева),
представляваща обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора за наем за
периода 01.05.2022 г. – 07.07.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба на 05.08.2022 г. до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА Вертиго груп” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., представлявано от Д..А..Р.., да заплати на „Мода мания” ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от Р..С..С.., сума в размер на
1074,39 лева (хиляда и седемдесет и четири лева и тридесет и девет стотинки) съдебно-
деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5