№ 165
гр. Плевен , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Дафинка Н. Борисова
като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно
гражданско дело № 20204400500630 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 397 от 12.11.2019 г по гр. дело № 310/2018 г по описа
на РС – Ч.Бряг състав на същия съд е ПРИЗНАЛ за установено по
отношение на Н. Й. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. София 1202, общ. ***,
бул. „***“ № ***, вх.А, ап.1, Аб. № ***, длъжник по ЧГр.д. № 139 по описа на
ЧРС за 2018 г., че вземането на „***” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к. 1680, обл. София-град, общ. ***, представлявано
от Г.Х.Б. за сумата от 3547.97 лв. /три хиляди петстотин четиридесет и седем
лева и деветдесет и седем стотинки/ – главница, сумата от 449.49 лв.
/четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/
лихва за периода 01.11.2014 г. до 07.11.2017 г., както и законова лихва върху
дължимата главница от датата на подаване на заявлението /15.11.2017 г./ до
окончателното изплащане на задълженията, както и направените разноски в
заповедното производство в размер на 79.95 лв. /седемдесет и девет лева
деветдесет и пет стотинки/ платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв, за които е издадена Заповед за
1
изпълнение на парично задължение № 94/09.02.2018 г., издадена по ЧГр.д. №
139 по описа на ЧРС за 2018 г. СЪЩЕСТВУВА.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Н. Й. Н. , в която се
възразява,че са допуснати процесуални нарушения при разглеждането на
делото в РС – Ч.Бряг като въззивникът не е бил уведомен за проведено
заседание на 10.10.2019 г, поради което не е могъл да се защити. Възразява се
също така, че изводите на съда не са основани на събраните по делото
доказателства. Твърди се, че въззивникът е направил възражение за изтекла
давност по отношение на вземането на другата страна, но съдът не го е
съобразил като не е съобразил и тълкувателната практика на ВКС на РБ.
Възразява се, че другата страна е начислила суми за плащане на база неверни
данни като е изтекъл и срока за техническа експлоатация на измервателните
уреди. Възразява се, че няма договор между страните. Претендира се отмяна
на постановеното решение и постановяване на друго, с което делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на РС – Ч.Бряг.
Въззиваемата страна ,редовно уведомена, не взема становище по
жалбата.
Отделно от гореизложеното е налице определение № 85 от 2.03.2020г
на РС – Ч.Бряг, с което е отказано освобождаване от внасянето на държавни
такси на Н. Й. Н.. Срещу това определение е подадена частна жалба от
26.05.2020г , която се намира в материалите по делото, която е била
администрирана относно държавна такса от РС – Ч.Бряг, няма данни за
нейното връщане и по която частна жалба настоящият съдебен състав също
следва да се произнесе. В частната жалба основните оплаквания са
съсредоточени върху факта, че РС – Ч.Бряг неправилно е посочил, че
постановеното от него определение за отказ, не подлежи на обжалване. По
делото няма данни да е изпращано постановеното определение за отказ на
молителя, не е ясно кога той е узнал за него, поради което следва да се
приеме, че частната му жалба е в срок.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
2
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието допуснати съществени
процесуални нарушения в производството,на задължение на въззивника към
другата страна, размера на задължението, наличието на възражение за изтекла
давност и неговата основателност допуснати съществени процесуални
нарушения в производството
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА
РС – Ч.БРяг е приел, че не са налице условията на ГПК за
освобождаване на Н. Й. Н. от внасянето на държавна такса и е изложил
мотиви за този си извод, свързани с обстоятелства относно направени разходи
от Н. за адвокатски възнаграждения, както и за притежавани от него имоти,
които изводи се споделят от въззивния съд и не следва да се преповтарят.
Няма други доказателства пред въззивния съд, които да водят до изводи,
различни от тези на първоинстанционния съд. Следва да се потвърди
атакуваното определение като в тази част решението ще има характер на
определение, което е необжалваемо с оглед факта, че решението по същество
на спора също е необжалваемо с оглед размера на исковете и на осн. Чл. 274
ал.4 от ГПК.
ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА, НО НЕ ПО
СЪОБРАЖЕНИЯТА, ИЗЛОЖЕНИ В НЕЯ
РС е описал приетите по делото доказателства, както и че от тях се
3
установява, че ответникът дължи на “***” ЕАД сумата от 3547.97 лв. /три
хиляди петстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ –
главница, 449.49 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и четиридесет и
девет стотинки/ лихва за забава за периода от 01.11.2014 г. до 07.11.2017 г.,
както и законната лихва от 15.11.2017 г. до изплащане на вземането.
Според РС от приложените по делото писмени доказателства, се
установява, че твърдяното от ищцовото дружество задължение по издадените
данъчни фактури – ф-ра № ***/31.07.2015 г.; ф-ра № ***/31.07.2016 г.; ф-ра
№ ***/31.07.2017 г. и изравнение изразено във ф-ра № ***/30.09.2014 г. и
начислената законна лихва са в претендирания размер.
Според РС “***” ЕАД, чрез процесуалният си представител е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в СРС.
Образувано било ЧГр.д.№ 80886 по описа на СРС за 2017 г. (прието като
доказателство по делото), след изпращането му по компетентност било
образувано ЧГр.д. № 139 по описа на ЧРС за 2018 г., по което била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но в срока за възражение,
ответникът е подал такова.
Ищецът е имал доводи за неоснователност на претенцията, намиращи
своите основания в Директива 93813/Е на Съвета на Европа, относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съдът е приел, че от представените писмени доказателства може да
бъде направен извод, че страните се намират в облигационни
правоотношения, които се регулират от Общите условия на договора
продажба на топлинна енергия на “***” ЕАД и че правоотношенията между
страните се уреждат от него. Ищцовото дружество е изпълнило задължението
си и е изправна страна, тъй като е предоставило топлинна енергия за периода
от 01.11.2014 г. до 07.11.2017 г. за нуждите на ответника. В тежест на
последния е било да установи, че е заплатил използваната топлинна енергия.
Ответникът не е сторил това, поради което, според РС, следва да бъде осъден
да заплати на ищцовото дружество претендираните суми в пълен размер.
Според РС на основание чл.86 от ЗЗД ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца лихва от 449.49 лв. /четиристотин четиридесет и девет
4
лева и четиридесет и девет стотинки/ лихва за забава за периода 01.11.2014 г.
до 07.11.2017 г., както и законната лихва от 15.11.2017 г. до изплащане на
вземането.
РЕШЕНИЕТО на РС е НЕДОПУСТИМО
РС е изложил кратки мотиви, които не визират подробно събраните
по делото доказателства и не обосновават изводите на съда със същите.
Видно от подадената искова молба се претендира постановяване на
решение за установяване съществуването на вземане в размер на 3 493,05 лв
незаплатена топлоенергия за период м. 05.2014 г до м.04.2017 г, 440,49 лв
лихва за забава върху посочената сума за период1.11.2014 г до 7.11.2017 г,
54,92 лв главница за услуга „дялово разпределение“ и 9 лв лихва върху
последната сума без посочен период. Така посочените суми не съответстват
изцяло на подаденото заявление по чл. 410 от ГПК и издадената заповед за
незабавно изпълнение. Заповедта касае главница в размер на 3547,97 лв,
лихва в размер на 449,49, законова лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението, разноски по заповедното производство и
юрисконсултско възнаграждение. В подаденото заявление по чл. 410 от ГПК
при посочването на паричното вземане са описани сумите такива, каквито са
в заповедта в т. 9 на заявлението, а при описание на обстоятелствата, от които
произтича вземането е дадена разбивка на претендираните суми. РС – Ч.Бряг
се е произнесъл относно установяването на съществуването на вземания в
размер, които не съответстват на подадената искова молба, а последната не е
оставяна от съда без движение за уточняване на действителната воля на
ищцовата страна съобразно и подаденото заявление по чл. 410 от ГПК и
издадената заповед за незабавно изпълнение. Отделно от това и само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че РС – Ч.Бряг не е обсъждал
изобщо възражение за давност, оспорване на представени писмени
доказателства, няма произнасяне по искания за събиране на доказателства от
ищцовата страна, вкл. съдебно техническа експертиза. Като се е произнесъл
по нередовна искова молба РС – Ч.Бряг е постановил едно недопустимо
решение
5
Предвид гореизложеното следва да се обезсили постановеното
решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС –
Ч.Бряг като се извършат всички описани по – горе действия, които не са
извършени от процесния състав на съда.
С оглед изхода на спора относно освобождаването от държавна такса
следва да се осъди въззивника да заплати по сметка на ОС – Плевен д.т. в
размер на 39,98 лв за въззивната жалба и 15 лв за частната жалба или общо в
размер на 54,98 лв. Разноските между страните по делото окончателно следва
да бъдат решение при новото разглеждане на делото при постановяване на
решение по същество на спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 397 от 12.11.2019 г по гр. дело №
310/2018 г по описа на РС – Ч.Бряг КАТО НЕДОПУСТИМО
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Ч.Бряг
при съобразяване на мотивите на настоящето решение
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 85 от 2.03.2020г на РС – Ч.Бряг
по гр. дело № 310/2018 г за отказ от освобождаване от внасянето на държавна
такса КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО / в тази част решението има характер на
определение/
ОСЪЖДА Н. Й. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. София 1202, общ.
***, бул. „***“ № ***, вх.А, ап.1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд –
Плевен държавна такса в размер на 54,98 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7