№ 189
гр. Девин, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шести ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20255410100036 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във връзка с
чл.187, ал.7 ЗМВР, във връзка с чл.140 КТ, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Образувано е по предявен иск от Р. А. И., с ЕГН **********, от
**********, чрез пълномощник адв. А. С. Ш., от гр. Г. Д., обл. Благоевград,
ул. Г. Р. №* против Главна Дирекция Гранична Полиция на Министерство на
Вътрешните работи, със седалище и адрес гр. С., бул. К. М. Л. № **,
представлявано от Главен комисар А. З., с цена на предявените искове,
съгласно изменение на основание чл.214, ал.1, изр. 3 ГПК, във връзка с
изготвената ССчЕ по размер, допуснато с протоколно определение №
304/07.11.2025г., както следва: 1) По чл.178, ал.1, т.З, във връзка с чл.187, ал.7
ЗМВР, във връзка с чл.140, ал.1 КТ - сума в размер на 2 153.23 лева,
представляваща дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд за периода от 24.01.2022г. до 10.02.2024г. и
2) На основание чл.86, ал.1 ЗЗД - сума в размер на 275.62 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от
21.02.2022г. до 10.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата 2
153.23 лева от датата на исковата молба – 27.01.2025г. до окончателното
изплащане на вземането и присъди сторените по делото разноски.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че от 11.05.2001г. е
бил в служебно правоотношение с ГД „Гранична полиция“ при МВР РД “ГП“ -
Смолян“ - ГПУ „Доспат“, по което изпълнявал длъжността „младши експерт“.
През периода 24.01.2022г. до 10.02.2024г. е работил на смени, всяка с
продължителност 12 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи
при сумирано отчитане на работното време, включително времето от 22.00
часа до 06.00 часа на следващия ден. Твърди, че разпоредбата на чл.178, ал.1,
т.3 ЗМВР му гарантира изплащане към основното месечно възнаграждение
допълнително за извънреден труд, а съгласно чл.140 КТ нормалната
1
продължителност на седмичното работно време през нощта при петдневна
работна седмица е до 7 часа, поради което претендира за изчисление, съгласно
чл.9, ал.2 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (
НСОРЗ) на положения нощен труд 8:7=1,143. Твърди, че за процесния период
е приложима Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издадена на основание
чл.187, ал.10 ЗМВР от министъра на МВР, която не предвижда изрична
регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен, но липсата на
изрична регламентация се преодолява с приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Тази
норма предвижда при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове да се превръщат в дневни, съответно водят до коефициент 1,143 за
изчисление на труда. През процесния период ищецът е положил общо 2000
часа нощен труд, като разликата получена в резултат от това преизчисляване
от 300 часа не е заплатена, което обуславя правен интерес от иска срещу
ответника да заплати на основание чл.9 ал.2 НСОРЗ допълнително
възнаграждение за извънреден труд, положен през периода 24.01.2022г. до
10.02.2024г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода 21.02.2022г.
- началната дата за плащане на трудовите възнаграждения 20-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането, с оглед и на което
началната дата на дължимост на обезщетение за забава е 21.02.2022г., от която
дата ответникът дължи мораторна лихва до датата на предявяване на иска
27.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите и присъди сторените
разноски.
В срока за отговор от ГД „Гранична полиция“ на МВР е представен
писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Ищецът съгласно
чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР е държавен служител, със статут съгласно специалния
закон ЗМВР, който за разлика от чл.140 КТ, предвижда изрична
регламентация за максимална продължителност на нощния труд 8:8 за
полицейските служители. Съгласно чл.187 ал.4 ЗМВР, нова ДВ. бр. 60 от 2020
г. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта. Изменението е в сила от
07.07.2020г., с което изрично е регламенитирано при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с равна
продължителност. Съответно на чл.21, ал.3 Наредба № 8121з-992/22.07.2022г.
за разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето на
отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 ЗМВР,
изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.4
ЗМВР. ЗМВР е специален за държавните служители в системата на МВР и
този закон е уредил други компенсации за особената тежест на полагания
нощен труд, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от
каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в
системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. В този
смисъл са изводите в Решението на Съда на Европейския съюз по
преюдициално дело № С-262/2020г., постановено на 24.02.2022г., според което
2
чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 4 ноември
2003 година, за организацията на работното време, не се налага да се приеме
национална правна уредба, предвиждаща, нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите да е по - кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Членове 20 и 31 от Хартата на основаните права
на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор, да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Предвид изложените
възражения в отговора, моли съда да отхвърли иска главно поради това, че не
е налице правна регламентация за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд, като служител на ГДГП с коефициент 1,143. В тази насока е
практиката на ВКС по чл.290 от ГПК от 07.10.2019г. по гр.д.№786/2019г., IV
ГО на ВКС и решение №55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г., III ГО,
Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. на ВКС по тълкувателно дело
№1/2020г. на общото събрание на ВКС, с които е прието тълкуване по
задължителен за съдилищата начин - при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ. В тези случаи следва да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Искът по чл.86 ЗЗД е акцесорен и основателността му е
предпоставена от основателността на главния иск, като предвид изложените
по-горе съображения за неоснователност на общата претенция за заплащане
на извънреден труд, следва да се счете, че иска за заплащане на лихва за забава
върху плащанията за всеки отделен месец от настъпването на падежа на
плащането до предявяването на иска е неоснователна и следва да бъде
отхвърлено.
Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и
недоказани и присъди разноски за юристконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Ан. Ш. в писмена защита
поддържа иска. Излага аргументи, че в Решение от 24.02.2022г. на Съда на ЕС
по дело № С - 262/2020г., съгласно чл.8 и чл.12 б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО
на ЕП и на Съвета от 04.11.2003г. е прието, че не се налага да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд е по кратка за работниците от публичния
сектор, но при всички случаи трябва да има други мерки за защита като
заплащане на обезщетение и или други придобивки, които позволяват
компенсиране на особената тежест на нощния труд. В допълнение е
постановено Определение от 29.07.2024г. по Д№С-435/2023г. по отправено
3
преюдициално запитване по В.Гр.Д № 193/2023г. по описа на Окръжен съд -
Смолян, което препраща към по - рано постановеното от Съда разрешение по
дело № С-262/2020г., което следва да се тълкува, че е налице празнота в
закона, която обуславя приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ при полагане на
нощен труд на смени. С Определение от 29.07.2024г. по Дело №С- 435/2023г. е
прието, че националният съд не само не следва, а е длъжен да не прилага
задължителна национална практика, ако противоречи на правото на Съюза, т.е
не следва да се прилага задължителната национална практика с Тълкувателно
решение №1 по ТД №1/2020г. ОСГК ВКС. Моли съда да уважи иска в размер,
съобразно допуснатото изменение по приетото заключение на вещото лице и
да присъди сторените разноски.
Ответникът, чрез юр. М. Х. в писмена защита оспорва предявения
иск по съображения, че изменението в ЗМВР, с приемане на чл.187, ал.4
ЗМВР е създадена нова правна регламентация при сумарно изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощно работно време от 8 часа. Спорният по делото въпрос се свежда до
това, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд за
служителите от МВР са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и в частност,
нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ?, а на този въпрос е даден отговор с
Тълкувателно решение №1/15.03.2023г.. на ВКС по т.д.№1/2020г. на ОС ГК „
При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи, не са приложими разпоредбите на КТ и
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ“, поради приложение на разпоредбите на специалния
ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Постановеното тълкувателно решение е задължително, поради което няма
законово основание за заплащане на претендираното от ищеца
възнаграждение, със лихва за забава за положен извънреден труд за процесния
период, получен след прилагане по аналогия на нормата на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ. В този смисъл е и Решение 24.02.2022г. по дело № С-262/2020г. на
Съда на Европейския съюз и в Определение от 29.07.2024г. по дело № С-
435/2023г, на Съда на Европейския съюз се приема, че Директива 2003/88/ЕО
не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната
продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда
през деня.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложените по делото писмени
доказателства ( 1. Протокол № УРИ 4484з-324, Екз1/13.01.2023; 2. УРИ 4487р-
8282, Екз.1/19.12.2022г.; 3. УРИ 4487р - 7366, Екз1/07.11.2022г; 4. УРИ 4487р-
6550, Екз1/06.10.2022г.; 5. УРИ 4487р-5965, Екз1/13.09.2022г.; 6. УРИ 4487р-
5309, Екз1/15.08.2022г.; 7. УРИ 4487р-4535, Екз1/13.07.2022г.; 8. УРИ 4487р-
3640, Екз1/ 02.06.2022г.; 9. УРИ 4487р- 3640, Екз1/ 02.06.2022г; 10. УРИ 4487р
- 3275, Екз1/ 18.05.2022г; 11. УРИ 4487р- 4535, Екз1/ 13.07.2022г; 12. УРИ
4487р- 2379, Екз1/ 11.04.2022г; 13.УРИ 4487р- 1670, Екз1/ 14.03.2022г; 14.
УРИ 4487р - 1008, Екз1/ 13.02.2023г; 15. УРИ 4487р- 1694, Екз1/ 13.03.2023г;
16. УРИ 4487р- 2417, Екз1/ 05.04.2023г.; 17. УРИ 4487р - 3223, Екз1/ 05.
05.2023г.; 18. УРИ 4487р- 4000, Екз1/ 05.06.2023г; 19. УРИ 4487р- 5057, Екз1/
4
17.07.2023г.; 20. УРИ 4487р- 6796, Екз1/ 12.09.2023г; 21. УРИ 4487р- 7624,
Екз1/ 06.10.2023г; 22. УРИ 4487р- 8672, Екз1/ 03.11.2023г; 23. УРИ 4487р-
9959, Екз1/ 13.12.2023г; 24. УРИ 4487р- 71, Екз1/ 02.01.2024г; 25. УРИ 4487р-
1115, Екз1/ 06.02.2024г; 26. УРИ 4487р -1988, Екз1/ 05.03.2024г., въз основа на
които е изготвено заключение по допусната ССчЕ, че ищецът е започнал
работа на 11.05.2001г. в ГД „ГП“ при МВР, РД “ГП“ - Смолян, ГПУ - Доспат,
на длъжност „младши експерт“, както че през периода 24.01.2022г. до
10.02.2024г. е изпълнявал служебните си задължения въз основа на служебно
правоотношение с ответника на смени, всяка една с продължителност от 12
часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи, както и че е полагал
нощен труд за периода от 24.01.2022г. до 10.02.2024г. по утвърдени графици за
отчитане, на които са били съставени протоколи, които са били предоставени
на вещото лице и съобразени при изготвяне на експертизата.
От приетото заключение на вещото лице по изготвената ССчЕ се
установи, че за процесния период ищецът е работил с основно месечно
възнаграждение: от 24.06.2022г. до 30.06.2022г. - 1 139.00 лева; от 01.07.2022г.
до 31.7.2023г. – 1 367.00 лева; от 01.08.2023г. до 10.02.2024г. – 1 604.00 лева,
платимо между 20 и 25 число на месеца
За периода от 24.01.2022г. до 10.02.2024г. ищецът е отработил 122
смени, съгласно графиците и протоколите за процесния период, като е
положил 976 часа нощен труд, от които 34 часа нощен труд през официални
празници.
Общо отработени часове през периода 3560 часа, в които се включва
положения нощен труд. При извършената проверка на документите, находящи
се в РД „Гранична полиция“ е установено, че на ищеца е заплатен положения
нощен труд, без превръщане на часовете в дневни. През процесния период на
ищеца не е начислявано и не е заплащано допълнително възнаграждение за
нощен труд, съответно не е изплащан извънреден труд.
Положеният от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен, съгласно
НСОРЗ.
При извършената проверка на документи, находящи се в РД
„Гранична полиция“ - гр. Смолян вещото лице установява, че на ищеца е
заплатен положения нощен труд, без превръщане на часовете в дневни,
съгласно НСОРЗ.
Отработените часове нощен труд 976 часа, след приравняването им в
дневни по чл.9 ал.2 НСОРЗ стават допълнителни 139,57 часа, равняващи се на
2153,23 лева за отделните месеци през процесния период 24.01.2022г –
10.02.2024г.
За целия период от ищеца са положени 976 часа нощен труд, от които
34 часа нощен труд през официални празници, които са му заплатени заедно с
дневния. От преизчислението на тези часове в дневни, остава да получи
допълнително възнаграждение за 139.57 часа, равняващи се на 2 153.23 лева
по часовите ставки за отделните месеци.
Извънредният труд на служителите на МВР се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение и 100 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение за работа в
5
официалните празници.
Общата сума на не начислените и неизплатени възнаграждения за
положен нощен труд за процесния период, преизчислен, съгласно „Наредба за
структурата и организацията на работната заплата“ и за работа в официалните
празници е 2 153.23 лева.
Размерът на законната лихва за забава, дължима на всеки тримесечен
период върху сумата за разликата между положения нощен труд и
преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на
работната заплата“, изчислен от 1 -во число на месеца, следващ тримесечието,
за което се отнася е 275.62 лева.
При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие
следното:
Предявените искове се квалифицират по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във
връзка с чл.187, ал.7 ЗМВР, във връзка с чл.140 КТ, във връзка с чл.86 ал.1
ЗЗД.
Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР „ Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за: 3. извънреден труд“.
Съгласно чл.187 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60/07.07.2020г.) (1)
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.
Ал. (3) Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Ал. (4)
(Нова) При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1; (5) (Предишна ал. 4
- ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм., бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021г.) За
държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се
установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да
изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно
време.
Разпоредбата на чл.140 ал.1 КТ урежда различна нормална
продължителност на нощен труд на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че страните по делото през
процесния период 24.01.2022г. до 10.02.2024г. са били обвързани от валидно
служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „младши експерт“ в ГД“ГП“, РД“ГП“ - Смолян, ГПУ Доспат,
както и че е полагал труд на смени с продължителност от 12 часа, включвайки
времето от 22: 00 часа до 06:00 часа, при сумирано отчитане на работното
време, съгласно утвърдени ежемесечни графици.
6
Спорния въпрос по делото е очертан от исковата претенция за
изчисление на положения нощен труд от ищеца на смени по реда на ЗМВР,
при липса на изрична нормативна уредба в ЗМВР, като се приложи чл.9, ал.2
НСОРЗ, с коефициент 1,143.
Съдът отбелязва, че нормата на чл.140, ал.1 КТ, предвижда
максимална продължителност на нощния труд за лицата, работещи по трудово
правоотношение - 7 часа, а нормалната продължителност на работното време
през нощта, съгласно ал.4 на чл. 187 ЗМВР е 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно ал.10 на чл.187 от ЗМВР (10) (Предишна ал. 9, изм. и доп. -
ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
За процесния период са релевантни две наредби, издадени на
основание чл.187, ал.10 във връзка с ал.9, чл.187а, ал.4 и чл.188 ал.1 ЗМВР -
НАРЕДБА № 8121з-1353 от 15.12.2020 г., издадена от министъра на МВР,
oбн., ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.; отм. с Решение
№6356 от 27.06.2022 г. на ВАС на РБ, бр. 51 от 1.07.2022 г., в сила от 1.07.2022
г., Бел. ред. - този акт е отменен с Решение №6356 от 27.06.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 1108/2022 г. (2022 г.); НАРЕДБА № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители
по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните
работи, издадена от министъра на МВР, oбн., ДВ, бр. 60 от 29.07.2022 г., в сила
от 29.07.2022 г. Съгласно двете наредби, действащи през процесния период,
чл.35. (1) Положеният труд извън редовното работно време се компенсира при
условията и в размерите, определени в ЗМВР; (2) Положеният труд извън
редовното работно време не може да надвишава размера за компенсиране,
предвиден в чл.187, ал.7 ЗМВР, с изключение на случаите по чл.187а, ал.1 и
ал.2 ЗМВР; Чл. 36. (1) Възнагражденията за труд извън редовното работно
време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца,
следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във
финансовите звена; (2) Положеният труд по време на дежурство се
компенсира според часовете, които надхвърлят редовното работно време.
Съгласно чл. 21, (2) Работното време на държавните служители,
работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен
период; (3) При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.4 ЗМВР;
Двете приложими наредби за процесния период - Наредба №8121з-
1353/15.12.2020 г. за периода от 24.01.2022г. до 01.07.2022г. и Наредба №
8121з-922 от 29.07.2022г. за периода от 29.07.2022г. до 10.02.2024г., не уреждат
преизчисляване на нощния труд в дневен, така както е бил уреден въпросът с
НАРЕДБА № 8121з-407 от 11.08.2014 г., обн., ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г., отм. бр. 60 от 2.08.2016 г., в чл. 31, ал.1 „Отработеното
време между 22,00 ч. и 6,00 ч. се отчита с протокол (приложение № 5). (2) При
7
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Поради липса на изрична регламентация в специалния закон, ищецът
основава иска на приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която предвижда преизчисляване на
положения нощен труд, с коефициент 1,143.
В хода на настоящото производство няма спор, че през периода
24.01.2022г. – 10.02.2024г. ищецът е положил нощен труд, работейки на смени
от 22.00 часа до 6.00 часа, че са положение 976 часа нощен труд, от които 34
часа нощен труд през официални празници, които са му заплатени заедно с
дневния, че при преизчислението на тези часове в дневни, остава да получи
допълнително възнаграждение за 139.57 часа, равняващи се на 2 153.23 лева
по часовите ставки за отделните месеци.
Основният спорен по делото въпрос е: следва ли се на служителя
допълнително възнаграждение за този труд като извънреден такъв чрез
преобразуване на нощните часове в дневни, съответно с какъв коефициент
следва да се осъществи това.
Ищецът е служител по служебно правоотношение, със статут на
държавен служител, съгласно чл.50а, ал.2 ЗДСл спрямо него се предвижда
приложение на Кодекса на труда само относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Съгласно чл. 187а (Нов – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.)
(1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Разрешава се полагането на извънреден труд
до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно, над ограниченията
по чл.187, ал.8, при бедствия и други извънредни ситуации; (2) (Изм. – ДВ, бр.
60 от 2020 г.) По изключение се разрешава полагане на извънреден труд над
ограниченията по чл.187, ал.8 само след изрично писмено съгласие на
държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване на чл.187, ал.9;
(3) Недаване на съгласие по ал. 2 не е основание за търсене на дисциплинарна
отговорност спрямо държавния служител; (4) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020
г.) Редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден труд над
ограниченията по чл.187, ал.8 се регламентира с наредбата по чл.187, ал.10.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Положеният извънреден труд по реда на ал. 1
и 2 се компенсира с възнаграждение за извънреден труд и се заплаща по реда
на чл.187, ал.7.
Предвид създалата се противоречива съдебна практика по въпроса:
Приложима ли е, разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ при отчитане и заплащане
на положените часове нощен труд от служители на Министерство на
вътрешните работи е постановено Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по
тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което: „При отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство
на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.“
8
Относимо към казуса е решение на Съда на ЕС от 24.02.2022 г. по
дело № С262/20 по Преюдициално запитване от Районен съд - гр. Луковит
относно тълкуването на чл. 12, буква а) от Директива 2003/888/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои
аспекти на организацията на работното време, както и на членове 20 и 31 от
Хартата на основните права на ЕС, което постановява, че член 8 и член 12,
буква а) от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че те не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че минималната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по- кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня и че при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или други
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях труд. С решението Съда на ЕС постановява още, че членове
20 и 31 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената
в законодателството на държава - членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
От изложеното настоящият съдебен състав приема, че е допустимо и
не противоречи на цитираните разпоредби на Директивата и Хартата,
различно третиране на работниците и служителите по трудово
правоотношение и работниците и служителите по служебно правоотношение,
поради което приема, че предвидената в специалния закон правна уредба е
приложима и в настоящия случай и не се налага преобразуване, още повече, че
в защита на полицаите, пожарникарите, на държавните служители в МВР има
предвидени други мерки, които позволяват компенсиране на особената тежест
на полагания от тях нощен труд, а именно по- голям размер платен отпуск,
възможност за ранно пенсиониране и други.
Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се
създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и
останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА.
Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е
насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се
реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид правоотношения
те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни
правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото
методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР
воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното
време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през нощта.
При разработването и приемането на ЗМВР, законодателя е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
9
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено
време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск
/чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно
правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по - благоприятен режим за заплащане
на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за
заплащане на осигурителни вноски и по - благоприятни условия за
придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията
на I категория труд /чл. 69 КСО/ и др.
Това разрешение съответства и на правото на ЕС, по дело № С-
262/20 /т. 49, 51 и 55 се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание
за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на
нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Посочва се,
че следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл. 12, б.“а“ от
Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня.
Като извод съдът е приел, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния
сектор, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите
и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/. ( Тълкувателно решение
№1/15.03.2023г. на ВКС по т.д. №1/2020г. на ВКС )
Предвид изложеното и с оглед задължителните указания в даденото
по тълкувателен път разрешение на обуславящия изхода на настоящия спор
разрешение на спорния въпрос, настоящият съдебен състав приема, че при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи не може да се прилага чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, поради което
не следва да се извършва преизчисляване и прехвърляне на нощен в дневен
труд, т. е. липсва извънреден труд, за който работодателя дължи допълнително
възнаграждение.
Този извод не се променя и от постановеното Определение на съда
29.07.2024г. по дело С - 435/2023г., с предмет преюдициално запитване от
Окръжен съд - Смолян в рамките на сходен с настоящия спор между ГД „ГП“
към МВР и полицейски служител, в което съдът отбелязва, че вече е
постановил, че чл.8 и чл.12 б.“а“ от Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в
смисъл, че не налагат да се приеме национална правна уредба, че нормалната
продължителност на нощния труд на пожарникарите и полицаите е по - кратка
от предвидената за тях нормална продължителност през деня. След това,
10
съдът отбелязва, че чл.20 и чл.31 от Хартата на ОСЕС се тълкуват в смисъл, че
допускат определената продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор, да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаи и пожарникари, ако такава разлика се
основава на обективен и разумен критерий, свързана е с допустима от закона
цел. По поставения въпрос съдът отговаря, чл. 12 б.“а“ от Директива 2003/88,
чл.20 и чл.31 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
прилагане на задължителна национална практика, ако прилагането и води до
резултат несъответстващ на тези разпоредби.
Изложените аргументи в Определение по дело С -435/2023г.,
всъщност отбелязват предимството на правото на Съюза над правото на
държавите членки, като задължава същите да приложат пълното действие на
правото на Съюза. Преценката на същите, към фактите по настоящия казус не
обуславят извод различен от изложените по - горе и от приетото по
задължителен за съдебната практика разрешение на спорния въпрос ТД №
1/2020г. ВКС, което всъщност отчита постановените от съда тълкувателни
методи по идентичен казус с решение по дело С -262/2020г.,т.е това
разрешение на спорния въпрос - не се прилага чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни и
коефициента, по който се изчислява положения труд е коефициент 1,143.
В този смисъл са постановени Решение № 84 от 8.02.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 1066/2023 г., III г. о., ГК, по касационна жалба на Главна дирекция
"Пожарна безопасност и защита на населението" /ГД/ е допуснато касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на
въззивното решение с практиката на ВКС - ТР № 1/15.03.23 г. по т. д. № 1/20 г.
ОСГК, по правния въпрос от предмет на спора; Решение № 75/29.03.2011 г.,
постановено по гр. д. № 812/2010 г. по описа на ВКС, ГК, III г. о.; Решение №
525 от 19.08.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2329/2023 г.; Решение № 282 от
09.05.2024г. ВКС по к.гр.д. 866/2023г.; Решение №235/19.12.2023г. по гр.д.
№1072/2023г. , IV г.о. ВКС; Решение №276/ 08.05.2024г. по к.гр.д.
№2330/2023г.; Решение №220/05.04.2024г. по к.гр.д. по гр.д. № 2343/2023г.
Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да
се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, поради предвидената в чл. 187 от ЗМВР еднаква нормална
продължителност на часовете дневен и нощен труд. В специалната
нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове не е налице празнота,
която да подлежи на запълване. При паралелното действие на норми,
уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми,
които изключват действието на общите. Доколкото не се касае до норма,
следствие от законова разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана
компетентност по издаване на наредбите по чл. 187, ал. 9, съответно ал, 10 от
ЗМВР - министъра на вътрешните работи - както за въвеждането на
11
коефициент на превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на
този коефициент, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен
труд и ясно е определено как става установяването на положен извънреден
труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за същия и
компенсирането му по друг начин. В КТ, НРВПО и НСОРЗ също ясно са
разграничени допълнителните възнаграждения за нощен и извънреден труд,
основанието за дължимостта им и начинът на формиране на размера им.
Коефициентът, предвиден в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за превръщане на нощния
труд в дневен, и при трудовите правоотношения няма отношение към
допълнителното възнаграждение за нощен труд, а при определени хипотези
/чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от НСОРЗ/ е относимо към увеличаване размера на
трудовото възнаграждение и при сумираното отчитане на работното време -
към установяване полагането на извънреден труд.
За държавните служители, работещи по ЗМВР е създадена специална
нормативна уредба, съдържаща редица привилегии, заради и в съответствие
със специфичния труд, който полагат, като работното им време се организира
по специално уреден ред в нарочно издадени за целта нормативни актове.
Специалната регламентация е създадена, за да компенсира особената тежест
на полагания нощен труд на работещите в публичния сектор полицаи и
пожарникари, поради което няма неравностойност на положението на същите
спрямо работещите, за които се прилага КТ и издадените въз основа на него
нормативни актове. Различието на двете уредби е обяснимо със спецификата
на функционалните задължения на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е
свързано изпълнението на техните функции. Съгласно чл. 107а, ал. 18 от КТ
на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната
администрация, не може да се определят допълнителни възнаграждения на
основания, различни от посочените в КТ, като такива не може да се определят
за тях и в други закони. Напълно идентична е разпоредбата и на чл. 67, ал. 12
от ЗДСл по отношение на държавния служител - че не може да се определят
допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в ЗДС,
нито в други закони може да се определят допълнителни възнаграждения на
същия. Само за държавните служители в МВР е предвидено в чл.179, ал. 4
ЗМВР, че извън допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал, 1 и по чл. 178,
ал. 1, които са съответни на уредените в КТ и ЗДСл, им се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на МС.
В тази насока са мотивите на съдебни решения № 278/12.05.2022 г.
по гр. дело (В) № 64/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, № 245/02.05.2022 г.
по гр. дело (В) № 755/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград, № 276/11.05.2022
г. по гр. дело (В) № 892/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград, № 2240 по гр.
дело (В) № 196/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград; № 2903 по гр. дело (В)
№ 777/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград; № 903391 по гр. дело (В) №
332/20 г. на Окръжен съд - Благоевград; № 903392 по гр. дело (В) № 306/20 г.
на Окръжен съд - Благоевград; № 903384 по гр. дело (В) № 624/20 г. на
Окръжен съд - Благоевград; № 903556 по гр. дело (В) № 615/20 г. на Окръжен
съд - Благоевград; № 2909 по гр. дело (В) № 929/20 г. на Окръжен съд -
Благоевград; № 35/01.20.2020 г. по гр. дело (В) № 1110/2019 г. на Окръжен съд
12
- Велико Търново, № 49/21.02.2020 г. по гр. дело (В) № 936/2019 г. на Окръжен
съд - Хасково, № 405/04.11.2019 г. по гр. дело (В) № 548/2019 г. на Окръжен
съд - Русе и № 456/27.11.2019 г. по гр. дело (В) № 709/2019 г. на Окръжен съд -
Русе, които са с предмет искове на същото правно основание.
Изводите в Определение /по дело С - 435/2023 на СЕС са напълно
идентични с тези по дело С 262/2020г. г., решението по което е взето предвид
при постановяване на ТР №1/15.03.2023г. по тълк. д. № 1/2020 г., с което е
съдебната практика по прилагане на основни принципи от специфичния
характер на служебното правоотношение на служителите на МВР е
уеднаквена по задължителен за съдилищата начин, като в този смисъл са
постановени редица решения – Решение №213/05.04.2024г. на ВКС по к. гр.д.
№ 2332/2023 г.; Решение №84/13.02.2024г на ВКС по к. гр. д. № 1066/2023
г.; Определение №372/29.01.2024г.; на ВКС по к. гр. д. № 3285/2023
г.; Решение №276/08.05.2024г. на ВКС по к. гр. д. № 2330/2023 г.; Решение
№220/05.04.2024г. на ВКС по к. гр. д. № 2343/2023 г., IV г. о.,
ГК; Определение 549/08.02.2024г на ВКС по к. гр. д. № 2171/2023 г.; Решение
№84/08.02.2024г. на ВКС по гр. д. № 1066/2023 г., III г. о.; Определение
№372/29.01.2024г. на ВКС по гр. д. № 3285/2023 г., IV г. о.; Решение
№282/09.05.2024г. на ВКС по гр. д. № 866/2023 г., III г. о., ГК и т. н. /. Дори и
след постановяването на Определение от 29.07.2024г. по Дело С 435/2023г. на
СЕС, ВКС не отстъпва от възприетата позиция, като приема, че не са налице
основания, положените часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен
такъв с коефициент 1, 143, поради което искове на основание чл.178, ал.1
т.3 са неоснователни ( Решение №525/13.08.2024г. на ВКС по гр. д. №
2329/2023 г., IV г. о., ГК; Решение №234/28.04.2025г. на ВКС по гр. д. №
2142/2024 г., III г. о., ГК).
Законодателят е уредил в ЗМВР, Глава шеста, "Основни принципи на
управление на държавната служба в МВР". В Раздел VI "Възнаграждения,
материално и социално осигуряване на служителите на МВР", в чл. 177, ал. 2
и ал. 3 е регламентирано, че базата за определяне размера на основното
месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата
за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на
Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се
увеличава с коефициент спрямо базата. Тази база се преизчислява ежегодно
през първия месец на всяка година – механизъм, който до голяма степен
компенсира евентуални негативни инфлационни процеси спрямо доходите на
служителите и гарантира спрямо тях значително по-високо ниво на
икономическа устойчивост спрямо служителите или работниците, чиито
трудови отношения се регулират от Кодекса на труда. ( В този смисъл е
Решение № 332 от 6.11.2025 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 493/2025 г.)
Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на
акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание
чл.86 от ЗЗД.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна
дейност, извършена по настоящото исково производство от пълномощника -
юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство, съдът
13
приема, че при направеното искане, в полза на ответника - юридическо лице,
следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство
възнаграждение за пълномощника - юрисконсулт в размер 150.00 лева.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК и приетото тълкуване с Тълкувателно
Решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г., ОСГТК, служителите в
МВР са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела,
свързани с тяхното служебно правоотношение, поради което дължимата
държавна такса за първоинстанционното производство и разноските за
изготвяне на експертиза остават за сметка на бюджета на съда.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Р. А. И., с ЕГН **********, от
**********, чрез пълномощник адв. А. С. Ш., от гр. Г. Д., обл. Благоевград,
ул. Г. Р. №* против Главна Дирекция Гранична Полиция на Министерство на
Вътрешните работи, със седалище и адрес гр. С., бул. К. М. Л. № **,
представлявано от Главен комисар А. З. да заплати сумата 2 153.23 лева,
представляваща дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд за периода от 24.01.2022г. до 10.02.2024г.,
на основание чл.178, ал.1, т.З ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.7 ЗМВР, ведно с
лихва за забавено плащане на главницата 2 153.23 лева в размер 275.62 лева за
периода от 21.02.2022г. до 10.02.2024г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба
27.01.2025г. до окончателното изплащане, като неоснователни.
Осъжда Р. А. И., с ЕГН **********, от **********, чрез
пълномощник адв. А. С. Ш., от гр. Г. Д., обл. Благоевград, ул. Г. Р. №* да
заплати на Главна Дирекция „Гранична Полиция“ на Министерство на
Вътрешните работи, с адрес гр. С., бул. К. М. Л. № **, представлявано от
Главен комисар А. З. да заплати разноски за юрисконсулстко възнаграждение в
размер 150.00 (сто и петдесет) лева, на основание чл.23 т.1 Наредба за
заплащане на правната помощ.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
14