№ 341
гр. Велико Търново, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20254110200646 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от П. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес в ****, чрез
адв. В. В. от АК - Варна, против Електронен фиш Серия К № 10520776,
издаден от ОД на МВР – В. Търново, с който за допуснато от Б. нарушение по
чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 100 (сто) лева. В жалбата се излагат доводи, че нарушението не е
извършено от Б., като са приложени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, и
не се представлява. Депозирана е молба от адв. В. В., с която счита, че няма
пречка да бъде даден ход на делото в отсъствието му и в отсъствието на
жалбоподателя, като отново излага доводи, че Б. не е автор на описаното в
процесния ЕФ нарушение. Излага доводи и прилага писмени доказателства в
подкрепа на твърденията си. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована – не се представлява и не заема
становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
1
установено следното:
На 28.02.2025 год. в 05:39 часа, на ПП І-4 (София-Варна), км. 133+490, в
посока гр. Варна, с автоматизирано техническо средство „ERS 400“ е засечено
и установено движението на МПС – „БМВ 530 Д“ с рег. № **** със скорост от
88 км/ч при ограничение от 60 км/ч за извън населено място, въведено с пътен
знак "В 26". Превишението от 28 км/ч и представлява нарушение на чл. 21, ал.
2 от ЗДвП.
За констатираното нарушение е бил издаден ЕФ серия К № 10478365 на
собственика на автомобила – Х.И.Х. с ЕГН ********** от гр. П., който е бил
връчен на същия.
След връчването на този ЕФ Х.Х. на 04.03.2025 год. е попълнил
декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, в която е посочил, че на 21.02.2025 год. в 10.00 часа е
предоставил автомобила си на П. Р. Б. с ЕГН **********, с адрес в гр. П., ****
и на 28.02.2025 год. в 5:30 ч. превозното средство с рег. № **** е било във
владение на Б.. Христов е декларирал, че превозното средство му е било
върнато в 12:02 ч. на 01.03.2025 година, като не е били уведомен за допуснати
нарушения.
Въз основа на тази декларация ЕФ серия К № 10478365 е бил анулиран и
е бил издаден Електронен фиш Серия К № 10520776, издаден от ОД на МВР –
В. Търново, с който за допуснато на 28.02.2025 год. от П. Р. Б. нарушение по
чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 100 (сто) лева.
По делото няма данни кога е връчен този ЕФ на П. Б., като на 22.04.2025
год. същия е обжалван пред Районен съд – В. Търново. Предвид липсата на
данни за връчване на ЕФ, съдът приема в полза на жалбоподателя, че жалбата
е подадена в законоустановения срок.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че подадената
жалба е допустима, тъй като е депозирана от лице имащо право на това и в
законоустановения срок. Разгледана по същество същата се явява и
основателна.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание
имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия
2
извършител. Към момента на издаване на електронния фиш, следва да бъде
безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на
административно-наказателна отговорност на лицето, срещу което се издава,
като наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение и кой е
нарушителят.
Действително процесния електронен фиш е издаден срещу П. Б. въз основа
на данните, посочени и декларирани от собственика на автомобила – Х.Х. в
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В хода на съдебното следствие обаче са
представени доказателства, които опровергават възможността П. Б. да е
управлявал процесния автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № **** на дата
28.02.2025 год. в 05:39 чеса. Към молбата на адв. В. са приложени писмени
доказателства, а именно: заверен препис от Удостоверение от ДПБ „Царев
брод“; заверен препис от писмо от PC - П. до ТО - П. към РП - Търговище;
заверен препис от ЕФ Серия К №10323149 на ОД-МВР-Велико Търново, ведно
с предходно издаден фиш и декларация от собственика на автомобила; заверен
препис от ЕФ Серия К №10477382 на ОД-МВР - Търговище, ведно с
предходно издаден фиш и декларация от собственика на автомобила; заверен
препис от ЕФ Серия К №10483846 на ОД-МВР - Ловеч, ведно с предходно
издаден фиш и декларация от собственика на автомобила; заверен препис от
ЕФ Серия К №10511836 на ОД-МВР-Ловеч, ведно с предходно издаден фиш и
декларация от собственика на автомобила.
От така представените писмени доказателства се установява, че
жалбоподател П. Р. Б. е бил настанен на принудително лечение в ДПБ Царев
брод с Решение на РС – П. на дата 09.12.2024 год. и се е намирал в болницата
до 27.02.2025 год., като за този период не е напускал лечебното заведение,
включително и на 21.02.2025 год. - датата, за която се твърди от Х.Х. в
декларацията му по чл. 189 от ЗДвП, че му е бил предоставен автомобила, с
който е извършено процесното нарушение. Освен това от представените
заверени преписи от описаните по-горе електронни фишове, се установява, че
същите са издадени след деклариране от страна на две лица, че именно
жалбоподателят е управлявал техните лични автомобили по време на
извършване на нарушенията и то по време, когато Б. се е намирал в лечебно
заведение. Едно от лицата е именно Х.И.Х. – собственика на процесното МПС
с което е извършено и нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Б. с обжалвания ЕФ Серия К
3
№ 10520776, издаден от ОД на МВР – В. Търново. От тези доказателства се
установява, че докато жалбоподателя П. Б. е бил в ДПБ - Царев брод с
диагноза „биполярно афективно разстройство“, две лица са декларирали, че
той е управлявал техните автомобили за 5 отделни нарушения, в т.ч. и
процесното. Очевидно в конкретният случай е налице злоупотреба с личните
данни на един душевноболен човек, като на същият след деклариране на
неверни данни е издаден и процесният фиш. Въз основа на това, съдът
намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно
доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на
посоченото в процесния електронен фиш административно нарушение от
жалбоподателя П. Р. Б.. Административно наказващия орган е издал
електронния фиш, без да се е убедил дали соченото в декларацията изготвена
от собственика на автомобила Х.Х. лице е извършило деянието.
По изложените съображения съдът приема, че обжалвания ЕФ серия К
№ 10478365 е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева. В
придружителното писмо на въззиваемата страна е направено възражение за
прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските.
Настоящия съдебен състав намира, че делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, като процесуалния представител на
жалбоподателя не се е явявал в съдебно заседание, поради което счита, че
посочения размер на разноски се явява прекомерен и следва да бъде намален
към минималния предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските
4
възнаграждения. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесния
електронен фиш, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателят
направени от него разноски в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш Серия К № 10520776, издаден от ОД
на МВР – В. Търново, с който за допуснато на 28.02.2025 год. от П. Р. Б. с ЕГН
**********, с адрес в **** нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева –
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Великотърновския
Административен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5