Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
град
Пирдоп 05.12.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПИРДОП, втори състав, в открито заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА МИТКОВА
при секретаря Гергана Юнлю като
разгледа докладваното от съдия МИТКОВА гр. дело № 730 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Производството по
делото е образувано по искова молба от ..., със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си Краси
Красимиров Ангелов – юроисконсулт, срещу М.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
По обстоятелствата
подробно изложени в ИМ, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
установи съществуване на вземане в полза на ... срещу ответника М.М.Д., ЕГН **********
в размер на 1077.34 лева /хиляда седемдесет и седем лева и 34 ст./,
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит №**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението.
Ищецът моли
предявения иск да бъде уважен, ведно със законните последици.
Ищецът моли да му бъдат присъдени
и направените разноски по делото и по заповедното производство, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
Адвокат П.Н.
от САК – особен представител на ответника М.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
в дадения й от съда срок, е дала писмен отговор, представила е писмено доказателство по опис –
справка в електронната страница на БНБ към 09.03.2017г. и е направила
доказателствени искания.
Адвокат П.Н. от САК – особен
представител на ответника М.М.Д., ЕГН **********, в писмения отговор оспорва предявения иск по
основание и размер по подробно изложените съображения и моли да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан, ведно със законните последици.
Адвокат П.Н. от САК
– особен представител на ответника М.М.Д., ЕГН ********** в писмения си отговор твърди, че договор за потребителски
кредит №**********/09.03.2017г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК и
прави възражение за нищожност на процесният договор на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, прави възражение за нищожност и на допълнителният пакет услуги на
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, като твърди, че при сключването на договора не са
спазени императивните изисквания залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК-липсва
яснота относно посочените обстоятелства, кредитното отношение между страните е
недействително на основание чл.22, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и
договорената възнаградителна лихва и допълнителния пакет на услуги също са
недействителни, а именно предоставеният пакет от допълнителни услуги не е
изчерпателно изброен в договора, каквито са императивните разпоредби на закона
и са налице неизправни клаузи в договора в тази връзка, поради което счита
договора за потребителски кредит и пакета за допълнителни услуги за
недействителен, нищожен и противоречащ на посочените императивни правни норми
на ЗПК и ЗЗД.
Районен
съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с
доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът приема за безспорни и не подлежат на
доказване следните обстоятелства по делото: че въз основа на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано от ... на
30.07.2018г. е било образувано ч.гр.д. № 517/2018г. по описа на РСПп; че на
01.08.2018г. е издадена заповед № 524 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в полза на ... срещу длъжника М.М.Д., ЕГН **********, за
следните суми: сумата от 1077.34 лева-главница, сумата от 30.00 лв.-такса за
извънсъдебно събиране на вземането от
16.04.2017 г. до 27.02.2018 г., сумата от 2.43 лв.-лихва за забава от
16.04.2017 г. до 27.02.2018 г., ведно със законната лихва от 30.07.2018 г. до
изплащане на вземането, за задължение по договор за
потребителски кредит №**********, сключен
на 09.03.2017 г. между заявителя и длъжника, както и
сумата 175.00 лева разноски по делото за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение; че длъжника
М.М.Д., ЕГН ********** е уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК за така
издадената заповед за изпълнение и съдът е указал на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си; че в указания от съда срок заявителят е
предявил установителен иск срещу длъжника, тъй като в тази насока няма спор
между страните по делото и са представени надлежни писмени доказателства,
съдържащи се в приложеното ч.гр.д.№ 517/2018г.
по описа на РСПп. Съдът
не е събирал допълнителни доказателства във връзка с безспорните обстоятелства
между страните по делото.
Съдът приема за спорни и подлежат на
доказване всички останали обстоятелства по делото: че на 09.03.2017г. между
страните е бил сключен договор за потребителски кредит с №********** за сумата
от 500.00 лева и при общо задължение по кредита за сумата от 878.40 лева, както
и пакет от допълнителни услуги за сумата в размер на 376.56 лева; че общото
задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги е в размер на 1254.96
лева за срок от 36 месеца, с месечна погасителна вноска от
34.86 лева, с падежна дата 15-ти ден от месеца; че ищецът е изпълнил точно в
срок задължението си по договора и е изправна страна по
договора, като на 10.03.2017г. е била преведена по сметка на длъжника сумата от
500.00 лева; че ответникът е неизправна страна по договора и е поискал отлагане
на 3 /три/ погасителни вноски с №2,№3 и №4 по погасителния план; че на
26.05.2017г. е бил сключен Анкес №1 към договора и нов погасителен план, който
променя от 36 на 39 погасителните вноски; че ответникът е продължил да бъде
неизправна страна по договора и не е изпълнил точно задълженията си; че
ответникът е направил 5 /пет/ пълни погасителни вноски, след което е изпаднал в
забава; че на 27.02.2018г. договора е прекратен от ищеца и е обявена неговата
предсрочна изискуемост; че на 01.03.2018г. на ответника е изпратено
уведомително писмо от страна на дружеството, с което е уведомен, че договора е
прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост; че към настоящият момент
размера на погасеното от ответника по процесният договор е в общ размер на
221.40 лева; че към настоящият момент по процесният договор ответника дължи на
ищеца претендираната сума в размер на 1077.34 лева, тъй като в тази насока има
спор между страните по делото и представените писмени доказателства са оспорени
от адв.П.Н. от САК - особен представител на ответника. Съдът допусна събиране на допълнителни доказателства
във връзка със спорните обстоятелства между страните по делото.
Видно от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза /ССчЕ, л.165-л.170/,
депозирано от вещото лице М.Н.Л., което не е оспорено от страните и е прието от
съда като обосновано и правилно в с.з. на 05.11.2019 г. /л.171-л.174/, че договор
за потребителски кредит /ДПК/ № **********/ 09.03.2017г. е усвоен на 10.03.2017 г. от ответника, размера на
кредита е 500.00 лева, като сумата е преведена от ищеца по посочената банкова
сметка ***, срока на кредита е 36 месеца, размера на вноската е 24.40 лева,
падежа на вноската е петнадесети ден от месеца, общото задължение по кредита е
878.40 лева с включени „годишен процент на разходите, годишен лихвен процент,
лихвен процент на ден“, по избран и закупен пакет от допълнителни услуги
възнаграждението е 376.56 лева, размера на вноската по закупения пакет от
допълнителни услуги е 10.46 лева, общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е 1254.96 лева. Видно е от заключението на ССчЕ, че по
договора за потребителски кредит /ДПК/ ответникът
е платил общо сумата в размер на 221.40 лева и към настоящия момент/ подаване
на заявлението ответникът дължи по ДПК сумата в общ размер на 1077.34 лева, от
които главница в размер на 457.83 лева, договорено възнаграждение в размер на 298.57
лева, възнаграждение по пакет в размер на 320.94 лева, подробно посочени по
пера и размери в таблица 4.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по
делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за доказано,
че между страните ... като „кредитор“ и М.М.Д., ЕГН ********** като „длъжник“ е
сключен договор за потребителски кредит /ДПК/ № ********** на 09.03.2017г., размера на кредита е 500.00 лева, усвоен е на
10.03.2017 г. от ответника, като сумата е преведена от ищеца по посочената
банкова сметка ***, срока на кредита е 36 месеца, размера на вноската е 24.40
лева, падежа на вноската е петнадесети ден от месеца, общото задължение по
кредита е 878.40 лева с включени „годишен процент на разходите, годишен лихвен
процент, лихвен процент на ден“, по избран и закупен пакет от допълнителни
услуги възнаграждението е 376.56 лева, размера на вноската по закупения пакет
от допълнителни услуги е 10.46 лева, общото задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги е 1254.96 лева. Съдът счита за доказано, най – вече от
заключението на ССчЕ, че по договора за потребителски кредит /ДПК/ № ********** ответникът е платил общо сумата в размер на 221.40 лева
и към настоящия момент/ подаване на заявлението ответникът дължи по ДПК сумата
в общ размер на 1077.34 лева, от които главница в размер на 457.83 лева,
договорено възнаграждение в размер на 298.57 лева, възнаграждение по пакет в
размер на 320.94 лева. Съгласно клаузите на договора за ответника е възникнало
задължение да заплати на кредитора отпуснатата главница и лихва в уговорените
размери и срокове, на погасителни вноски, съгласно погасителен план, който е
неразделна част от сключения договор за кредит и съгласно клаузите на договора
при неизпълнение на задълженията от страна на ответника – кредитополучател за
заплащане на погасителните вноски в уговорените размери и срокове по
погасителен план, дължи на кредитора лихви за забава. Съдът не споделя доводите
на процесуалния представител на ответника, че уговорените в договора възнаграждение
за предоставен пакет за допълнителни услуги и лихви са нищожни, тъй като противоречат
на закона, че в договора се съдържат клаузи, които са нищожни, тъй като не са
уговорени индивидуално, а са бланкетни и препращат към общите условия, тъй като
в тази насока има представени надлежни писмени доказателства от ищеца и по този
въпрос категорично е отговорено в заключението на ССчЕ. Установи се по делото,
че от сключване на договора за кредит до момента ответникът е заплатил на ищеца
само сумата в размер на 221.40 лева и всички останали погасителни вноски са
просрочени, че по процесният договор ответникът дължи на ищеца сумата в общ
размер на 1077.34 лева. Съдът счита за
доказано, че ищецът е изправна страна по договор за потребителски кредит
/ДПК/ № **********, сключен на 09.03.2017 г., усвоен е на 10.03.2017 г. от ответника, при посочените клаузи в договора
и погасителния план, а ответникът е неизправна страна по договора за кредит и
не е заплащал дължимите вноски по погасителния план, като дължи подробно
посочените суми в ИМ. Съдът счита за доказано, че е
налице задължение за ответника, което задължение е ликвидно и изискуемо,
установено по основание и размер, и с настъпил падеж. Съдът счита, че
предявеният иск от ищеца срещу ответника следва да бъде уважен като основателен
и доказан, ведно със законните последици. Следва да бъде признато за установено,
че съществува вземане в полза на ... срещу ответника М.М.Д., ЕГН ********** в
размер на 1077.34 лева /хиляда седемдесет и седем лева и 34 ст./,
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, във връзка с издадена
заповед № 524/ 01.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 517/ 2018 г. на РС – Пирдоп.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски по заповедното производство в размер на 175.00
лева (сто седемдесет и пет лева), съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски по делото в размер на 937.00 лева (деветстотин тридесет
и седем лева), съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Воден
от гореизложеното Районен съд – Пирдоп
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че съществува вземане в полза на ..., със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу М.М.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, в размер на 1077.34 лева /хиляда седемдесет и седем лева и 34
ст./, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, във връзка с издадена
заповед № 524/ 01.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 517/ 2018 г. на РС – Пирдоп.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, М.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на ..., със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.
В, направените разноски по заповедното производство в размер на 175.00 лева (сто
седемдесет и пет лева).
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, М.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на ..., със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.
В, направените разноски по делото в размер на 937.00 лева (деветстотин тридесет
и седем лева).
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд – София.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: