№ 46643
гр. София, 10.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110148584 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 185777/28.05.2025 г. от ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, чрез пълномощника юрк. М.З., с искане за изменение на постановеното по
гр. д. № 48584/2022 г. по описа на СРС, 162-и състав, Решение № 7734 от 30.04.2025 г. в
частта за разноските. Излага доводи, че присъдените разноски в общ размер на 760 лева
включват 360 лева адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б. З., което било заплатено от
ищцата в брой, и 480 лева адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. М. за предоставена
безплатна правна помощ, което не било дължимо, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 ГПК – такова се дължи за един адвокат.
В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК ищецът по делото Е. К. К. - Д., депозира становище,
чрез адв. Д. М. М., с което оспорва молбата на ответното дружество, като сочи, че
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото правилно е определено
възнаграждението за предоставена безплатна правна помощ, което е сторено дори под
минимума на НМРАВ.
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и
от легитимирана страна с правен интерес. Разгледано по същество искането е
неоснователно, съображенията за което са следните.
Молбата на "Файненшъл България" ЕООД досежно прекомерност на присъдения
адвокатски хонорар от 480 лв. на адв. М. се явява неоснователна. С решение на СЕС С-38/22
от 25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4 § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е
придаден задължителен характер с националната правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна
организация на адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията "с оглед целта, " по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
1
Следва да се подчертае, че решенията на СЕС по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради което и съдът
следва да направи преценка дали нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, която препраща към
Наредба № 1/04 г, задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-
нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно
адвокатска правна помощ на материално затруднено лице е съответна на правото на ЕС. В
този смисъл съдът съобразява актуалната практика на ВКС, отразена в определение №
50015/16.02.24 г. по т. д. № 1908 и опр. № 211/10.05.24 г. по ч. т. д. № 1378/23 г.
Безспорно адвокатът има право да получи възнаграждение за своя труд, като той
може да предостави безплатно адвокатски услуги и на материално затруднени лица по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Следва да се съобрази обаче, че по реда на ЗПП се
осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на
лица, за които липсата на достатъчно средства не им позволява това, като тази правна помощ
също се предоставя от адвокати и трябва да отговаря на същите изисквания за ефективност,
качество и стандарт, каквито са предвидени и за адвокатската защита по договор, сключен
по ЗА, а заплащането на тази правна помощ се извършва съгласно Наредба по чл. 37 от ЗПП.
В тази връзка следва да се отбележи, че възнагражденията, предвидени в Наредбата по ЗПП
са значително в по-нисък размер от тези в Наредбата по ЗА за един и същи вид работа. След
анализ на правната уредба на адвокатските услуги може да се направи извода, че е налице
непропорционалност при заплащане на оказваната адвокатска помощ на материално
затруднени лица, като са създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи
различни крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност. Това несъответствие се
изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на безплатно
процесуално представително за материално затруднени лица по ЗА, без да е възможно да се
преценява от съда икономическото състояние на тези лица, като въпреки това насрещната
страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок размер от този по НЗПП. В този
смисъл се приема, че социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна,
а адвокатската услуга, независимо че е била поета за изпълнение с тази цел, представа да се
счита за предоставена в обществен интерес, след като възнаграждението на адвоката се
определя в размер, под който той не би могъл да договаря дори и в общия случай.
Несъразмерност се открива и при присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК и това на адвокат по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като в тези хипотези
възнаграждението също се определя от съда, който е обвързан от размерите на две различни
наредби. От изложеното се прави извод, че въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗА правило, че
съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, който е значително по-висок
от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически
бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и
представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101 § 1 ДФЕС, в какъвто
смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по дело С-438/22. Следователно посочените в
Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи съда и
оттам размерите подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги,
като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа при зачитане на принципа на достойно заплащане на труда и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото.
В настоящия случай защитата на ищцата Е. К. К. – Д. е поета от адв. Б. З., който,
видно от доказателствата по делото, е с отнето право да упражнява адвокатска професия“ за
срок от 6 месеца, като срокът на наказанието е започнал да тече от 04.08.2023 г. С оглед на
това обстоятелство и предвид, че към тази дата настоящото производство не е приключило,
то ищцата е била принудена да упълномощи нов процесуален представител, който да защити
правата й до постановяване на окончателен съдебен акт. Д. е упълномощила адв. Д. М. като
по делото е представен препис от Договор за правна защита и съдействие, сключен между
същите лица за изготвяне и депозиране на искова молба във връзка със сключени договори за
2
кредит и връщане на изначално платеното при липса на правно основание, вкл. и образуване
на изпълнително дело. В раздел III „Договорено възнаграждение“ е посочено, че правната
помощ по този договор се предоставя на клиента безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, а съгласно раздел IV „Изплатен доход“ – по договора няма платена
сума.
Съдът намира, че представянето на договора за правна защита и съдействие, в който
изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента безплатно, както и
основанието за това - на материално затруднено лице, е достатъчно, за да се приеме, че е
налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В трайната си практика ВКС приема, че
съдът не изследва дали е налице соченото основание по чл. 38 от ЗАдв. за предоставяне на
безплатна правна помощ. Достатъчно е да се представи договор за правна защита и
съдействие, в който да е отразено, че правна помощ се предоставя при условията на чл. 38,
ал. 1, ЗАдв., както е в случая. В този смисъл: Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д.
№ 2798/18 г., ВКС, I ГО, Определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. №
894/2017 г., Определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г.,
Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г.,
Определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015 г.
С оглед твърдението на ответното дружество, че щом ищцата е заплатила сума в
размер на 360 лв, с ДДС, на адв. З., то не следва да се счита, че е материално затруднено
лице, не следва да бъде споделено. Доводите на съда за това са, че именно поради фактори,
независещи от ищцата – лишаване от права на упълномощения от нея адвокат, тя е била
поставена в положение, застрашаващо защитата на нейните права по делото, което от своя
страна е обусловило ангажиране на нов адвокат. Поради това не може да бъде направен
извод, че при тези обстоятелства е била длъжна да заплати още едно възнаграждение и не би
могла да се ползва от правата по чл. 38 ЗАдв.
На следващо място, съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение е
оправдан и справедлив, като взе предвид процесуалното поведение на адв. М. и изложените
по-горе съображения.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на молителя „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в ***, представлявано от А.М., за изменение на Решение №
7734 от 30.04.2025 г., постановено по гражданско дело № 48584 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3