Р
Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр. Разград, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 26 по описа за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.
1 КСО.
Постъпила е жалба от Н. А. А. от с. О.,
общ. З. против Решение № 1012-16-1/1 от 09.01.2023 г. на ръководителя на ТП на
НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-536 от 06.12.2022 г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО.
В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са
незаконосъобразни и неправилни, тъй като периодът на военната служба е следвало
да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж. Иска се решението и
потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, а преписката да бъде
върната за ново произнасяне с присъждане на разноските по делото.
Ответникът
не ангажира становище по жалбата.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със
заявление вх. № 2113-16-1072 от 07.11.2022 г. Н. А. А. /Н. А. З./ е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68 КСО. Към датата на подаване на заявлението е имал навършени 67
години, 9 месеца и 27 дни, и осигурителен стаж от III
категория труд – 15 години, 2 месеца и 27 дни. В този осигурителен стаж е
включено и времето на отбиване на редовната наборна служба от 2 години, 1 месец
и 1 ден, премината през периода 30.09.1974 г. – 30.10.1976 г., видно от Военна
книжка серия ПЛ, № 203462.
С
Разпореждане №
2140-16-536 от 06.12.2022 г. ръководителят по
пенсионно осигуряване е зачел времето за отбиване на редовната военна служба за
осигурителен стаж, но не го е признал за действителен такъв по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Поради това е счел, че заявителят не отговаря на
изискванията по чл. 68, ал. 3 КСО и е отказал да му отпусне поисканата пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
Със
същите мотиви разпореждането е било потвърдено от ръководителя на ТП на НОИ –
Разград с оспореното пред съда Решение № 1012-16-1/1 от 09.01.2023 г.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
административен съд намира следното:
Жалбата
е допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При дължимата по чл. 168, ал. 1 АПК
проверка съдът констатира, че решението
е постановено от оправомощен административен орган, в надлежната форма, има
изискуемото от чл. 59, ал. 1 АПК съдържание и при издаването му не са нарушени
административнопроизводствените правила.
Материалният закон обаче е приложен неправилно. Съгласно чл. 68,
ал. 3 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември
2016 г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта
се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаването на заявлението
необходимата възраст е 66 години и 10 месеца, и е безспорно по делото, че
жалбоподателят отговаря на това условие. Има и изискуемия действителен
осигурителен стаж от най-малко 15 години. Към
момента на издаване на оспорените актове понятието „действителен стаж“ е било
определено в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО като действително изслуженото време по трудово
или служебно правоотношение или времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през периода 1971 г. - 1973 г.,
поради което съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се
преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Относимата
разпоредба е чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите,
съгласно който изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от
трета категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във
въоръжените сили (чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ, обн., изв.
бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна
служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд
по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж
по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно, за действителен
осигурителен стаж при пенсиониране съгласно чл. 9, ал. 7 КСО.
Следва да се отбележи, че със Закона за
допълнение на КСО (Обн. ДВ, бр. 8 от
25.01.2023 г., в сила от 29.01.2023 г.) разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО е допълнена,
като периодът на наборната служба изрично е признат за действителен стаж.
Предвид горното оспореното решение е
постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което подлежи
на отмяна на основание чл. 146, т. 4 АПК, а преписката следва да се върне на
пенсионния орган за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените
указания по тълкуване на закона.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателят
има право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера на 500
лв.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК
Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1012-16-1/1 от 09.01.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Разград и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-536 от 06.12.2022 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване.
ВРЪЩА преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Разград за
ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград да заплати на
Н. А. А. за разноски по делото сумата 500 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/