№ 1539
гр. Велико Търново, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110101551 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. К. Д., в която се излагат твърдения, че
със „СТИК – КРЕДИТ” АД е сключил Договор за потребителски кредит ***, съгласно който
му е предоставена сумата от 150 лв. под формата на кредитна линия, която се задължил да
върне на ответника заедно с начислената лихва за забава и неустойка. Навеждат се доводи,
че в договора е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение от длъжника чрез
поръчител или банкова гаранция, а в случай на неизпълнение – плащане на неустойка, както
и че ищецът е платил на ответника 45 лв. за погасяването й. Изтъква се, че е налице
неяснота при уговарянето на дължимите лихви и неустойки както и при формиране на
годишния процент на разходите /ГПР/ и невключването в него на разходите за тези
вземания, с които се надвишава размерът по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поради изложеното се
отправя искане до съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
договора, а при условията на евентуалност да осъди ответника да възстанови на ищеца
сумата от 45 лв., както и да плати направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на предявените искове. Признава сключването на процесния
договор, по който ищецът е погасил задълженията си като е извършил плащания в общ
размер на 195 лв. Изтъква, че оспорените клаузи са действителни и не противоречат на
изискванията на ЗПК и че вземането за неустойка не следва да се включва в ГПР, поради
което е налице валидно основание за плащане на претендираната сума. С оглед изложеното
се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
1
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от
ЗПК и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Страните сключили Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия
предоставен от разстояние *** Кредиторът предоставил на ищеца кредитен лимит по
кредитна линия от 150 лв., а последният се задължил да я върне в срок от 12 месеца.
Страните постигнали съгласие ГПР по кредита да е 42,58 %. Съгласно чл. 13 от договора Д.
Д. се задължил в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение чрез
поръчител или банкова гаранция, които да се одобрят от кредитора, а при неизпълнение - да
плати неустойка по чл. 23 от договора в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден на неизпълнение. Неустойката за целия срок на договора е
определена в погасителния план на 45 лв. Ответникът признава, че ищецът е погасил
задължението си по договора като е платил 195 лв. за главница и неустойка.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което за него са
приложими разпоредбите на ЗПК. Клаузата на чл. 23, в която е уговорена неустойка при
непредоставяне на обезпечение от длъжника след отпускане на кредита е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави. Съгласно чл. 92 от
ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на задължението по договора и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват.
Уговарянето на неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции води до нищожността й, защото противоречи на принципа на справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез неустойката се
цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на кредитора преди
отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника и да поиска
обезпечение. Поради това неизпълнението на задължението на длъжника да предостави
исканото обезпечение не води до възникване на вреди за кредитора по смисъла на чл. 92 от
ЗЗД като последният не може да черпи права от собственото си неизпълнение и да начислява
допълнителни разходи към погасителните вноски по договора за кредит. Липсата на реални
вреди от непредоставянето на обезпечение свидетелства, че с неустойката се цели
заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като се прикрие включването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на кредита, постъпващо като печалба в полза
на кредитора, поради което клаузата на чл. 23 от договора е нищожна и на основание чл. 19,
ал. 5 от ЗПК. Посочените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин,
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на
ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната
лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като
кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислената
2
неустойка. Поради изложеното исковата претенция на Д. Д. по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 22 от ЗПК е основателна и следва да бъде уважена. След като ищецът е внесъл по сметка
на ответника сумата от 195 лв. при задължение за главница от 150 лв., разликата от 45 лв. е
платена без основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Поради изложеното исковата
претенция по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД също е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна. Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска
помощ и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адвокат П. М. Б. сумата от 400 лв. за адвокатско
възнаграждение за предявените искове. Същото е под минималния размер за исковите
претенции, обусловени от едно и също облигационно правоотношение между страните,
което съответства на реално извършената работа по делото от процесуалния представител и
с обстоятелствата, че то не се характеризира с правна или с фактическа сложност, и е
решено в едно съдебно заседание.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд 100 лв. за държавна такса за уважените искове.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по предявения иск от Д. К. Д. с ЕГН: ********** от ***, срещу
„СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен,
ул. „Оборище” №13Б, че Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия
предоставен от разстояние *** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22
от Закона за потребителския кредит.
Осъжда „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Оборище” №13Б, да заплати на Д. К. Д. с ЕГН: ********** от ***, сумата от 45
лв. /четиридесет и пет лева/ - главница, представляваща извършено без основание плащане
по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от
разстояние ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2025г. до
окончателното изплащане на задължението.
Осъжда „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Оборище” №13Б, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да
заплати на адвокат П. М. Б. от ***, №**********, от ***, сумата от 400 лв. /четиристотин
лева/ за адвокатско възнаграждение.
Осъжда „СТИК – КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шумен, ул. „Оборище” №13Б, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумите
3
от 100 лв. /сто лева/ за държавна такса за уважените искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4