Решение по к. адм. дело №1321/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], чрез пълномощник старши юрисконсулт Т. Ч., против решение № 4217/08.05.2024г., постановено по административно дело №1217/2024г. по описа на Административен съд гр. Бургас, в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на С. Т. Ц. обезщетение в размер на 1200 лева за претърпени в периода 12.12.2021г. – 08.08.2022г. неимуществени вреди, настъпили в резултат на противоправно бездействие на длъжностни лица при ГДИН, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане.

Касаторът иска решението да бъде отменено в обжалваната му част. Алтернативно иска присъденото обезщетение да бъде редуцирано до минимален размер. Счита, че съдът неправилно е приел,че по делото не са ангажирани доказателства за третиране на спалните помещения в следствения арест срещу дървеници. Позовава се на показанията на св. В. В., който е посочил, че служител от ГДИН- старшина се занимавал с пръскането за дървеници. Оспорва и размера на присъденото обезщетение с довод, че същото било завишено и несправедливо, тъй като е присъдено само за едно единствено ухапване от дървеници за период от осем месеца. Счита, че в конкретния случай няма данни да е налице увреждане по степен и характер на преживени болки и страдания от ищеца, което да е довело до някакво здравословно неразположение и ли трайно да е увредило здравословното му състояние. Според него размера на обезщетението е определен единствено по преценка на съда при отсъствие на мотиви за това как и от каква база съдът е изходил и за какви конкретни вреди е присъдено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция.

В съдебно заседание, касаторът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация – С. Т. Ц., се явява лично. Иска касационната жалба да бъде отхвърлена и първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, респ. касационната жалба да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав на съда намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието да заплати на С. Т. Ц., с [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, сумата от 1200.00 (хиляда и двеста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 12.12.2021 г. - 08.08.2022 г., настъпили в резултат на противоправно бездействие на длъжностни лица при ГДИН, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане, като е отхвърлил предявения иск в останалата му част до претендирания размер от 15 000 лева.

Съдът е постановил акта си, като е приел за установени следните факти, относими към настоящия предмет на делото:

„ В исковата молба се твърди, че по време на изпълнение на мярка за неотклонение- задържане под стража в ареста в [населено място] ищецът е понесъл неимуществени вреди в резултат на: липса на слънчева светлина и свеж въздух в спалното помещение; липса на работещо тоалетно казанче в тоалетната; наличие на хлебарки и дървеници в спалното помещение; студена храна, която не се дава по график и закъснява. Претендира се обезщетение за причинените вреди.

Ответникът по касация С. Т. Ц. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас. Според представената по делото справка от главен инспектор Т. Д., началник на РСИН- Ямбол, същият е задържан на 12.12.2021 г. по ДП № 96/21 г. по описа на ТД Митница- Бургас за престъпление по чл. 242, ал. 4 от НК. На 03.08.2022 г. е преведен в Затвора Бургас в изпълнение на разпореждане [номер]/21 от 27.07.2022 г. на прокурор в ОП- Ямбол.

От данните по делото е видно, че през процесния период ДДД обработката в помещенията на следствения арест в [населено място] е възлагана на „Фаворит ДДД сървиз“ ООД. Такава е извършена на 24.06.2021 г. и на 16.12.2021 г., но само срещу хлебарки. В приложените приемо-предавателни протоколи е отбелязано, че в третираните помещения не са констатирани такива вредители.

В показанията си пред съда св. В. заявява, че в спалните помещения на следствения арест в [населено място] „е пълно с всякакъв вид насекоми, многобройни дървеници и хлебарки“, а с пръскането за дървеници се занимава служител на ГД „ИН“. В същия смисъл са и показанията на св. В., която сочи, че в помещението има хлебарки и дървеници.“.

При тези факти съдът е приел претенцията за обезщетение за вреди, настъпили в резултат на бездействие от страна на затворническата администрация за частично основателна.

Съдът е посочил, че не са ангажирани доказателства за третиране на спалните помещения в следствения арест срещу дървеници. С оглед на това и предвид данните за регистрирано на 20.01.2022 г. оплакване на ищеца от сърбеж по тялото и констатирано ухапване от дървеници, за което е проведено лечение, съдът е приел, че не е оборена от ответника презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС за настъпване на неимуществени вреди по време на изпълнение на мярката за неотклонение в следствения арест на [населено място]. Горните данни сочат неизпълнение на задължението за осигуряване на подходящи условия за изпълнение на мярката за неотклонение, при зачитане човешкото достойнство на задържаните лица и в частност на ищеца, поради което е налице твърдяното от последния бездействие и унизително отношение. По време на престоя си в ареста в [населено място] последният е търпял негативни преживявания, поради поставянето му под въздействието на инсекти, което не е нормална последица от ограниченията, предвидени в закона, при изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Налице са елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно: незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация и настъпила за ищеца вреда, която е в пряка причинна връзка с това бездействие.

По отношение на размера на обезщетението съдът е посочил, че с оглед данните относно характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, сумата от 1200 лева би обезщетила справедливо ищеца за претърпените през процесния период неимуществени вреди и следва да бъде присъдена. При определяне размера на обезщетението съдът е отчел продължителността на престоя в ареста и поставянето му под въздействието на инсекти, както и еднократното увреждане от такива (ухапване от дървеници).

Настоящият състав намира, че решението на Административен съд - Бургас е валидно, допустимо и правилно.

За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.3 от закона, настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция и връзка между тях.

Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, така и при други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).

Правилни са изводите на административния съд, изведени от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от поставянето на ищеца под въздействие на инсекти- дървеници.

Важно е да се отбележи, че доказване наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение. Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпилите неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т.е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на лишените от свобода и задържани лица (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т. е. цели се да се опровергаят доказателствата и твърденията на страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти. Доказателства, изключващи установените от съда констатации, по делото липсват.

В случая такова доказване на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС е реализирано.

В хода на производството, от страна на ГДИН не са представени никакви доказателства за обработка на спалните помещения в ареста [населено място] за дървеници.

Същевременно разпитаните в хода на съдебното производство свидетели са категорични, че помещенията са били пълни с дървеници. Доказано е и че през процесния период по отношение на ищеца е било провеждано лечение именно заради ухапване от дървеници.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че извършването на обработка срещу дървеници е доказано с показанията на св. В., който посочил, че служител от ГДИН- старшина се занимавал с пръскането за дървеници.

По делото е установено, че помещенията са били обработвани срещу хлебарки. С оглед на това свидетелят е възприел факта на извършване на десинсекция, но не е бил наясно какви препарати са използвани и какво е било тяхното конкретно предназначение.

Поради това посочените свидетелски показания не са от естество категорично да докажат извършено от касатора изискуемо действие в такъв обем, което да предотврати поставянето на ищеца под въздействието на дървеници за продължителен период от време.

В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГДИН, тъй като органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, са длъжни да осигуряват на лишените от свобода такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена. Изпълнението на това задължение не е доказано.

Освен противоправно деяние, за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние.

Правилен е извода на първоинстанционния съд за това, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие без съмнение е доказано, с оглед целодневното поставяне под въздействието на инсекти, не е нормална последица от ограниченията, предвидени в закона, при изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Липсата на елементарен битов стандарт, свързан с непрекъснато пребиваване в помещение, пълно с дървеници, и от тук невъзможност за нормална почивка, е от такова естество, че предизвиква във всяко психически здраво човешко същество твърдяното от ищеца неудобство, което обосновава и наличието на настъпила неимуществена вреда за него.

Пребиваването в подобна среда е от естество да повлияе негативно и върху физическото здраве на Ц.. Именно в резултат на такова влияние е възникнала и необходимостта от провеждане на лечение.

Настъпилата вреда не е обоснована с наличието на едно единствено ухапване от дървеници, както счита касатора. Вредата е настъпила в резултат на поставяне на ищеца, за продължителен период от време, под въздействието на инсекти, което влече за него както психически, така и физически последици.

Не може да бъде приета тезата на касатора, че вреди за ищеца не са настъпили, тъй като няма данни да е налице увреждане по степен и характер на преживени болки и страдания, което да е довело до някакво здравословно неразположение или трайно да е увредило здравословното му състояние.

За да се прецени настъпване на вреди е необходимо да се изследва не само здравословното състояние, но и неговото психическо и емоционално състояние.

Според чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.

В конкретния случай, предвид характера на деянието, извършено от служителите на ответника, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, при отчитане периода, през който ищецът е бил поставен под въздействие на установените неблагоприятни условия, включително целодневното поставяне под въздействието на инсекти, настоящия състав намира, че справедливото обезщетение правилно е определено от първоинстанционния съд в размер [рег. номер].

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 от АПК, във вр. чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, тричленен състав на Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4217/08.05.2024г., постановено по административно дело №1217/2024г. по описа на Административен съд гр. Бургас, в частта, в която ГДИН е осъдена да заплати на С. Т. Ц. обезщетение в размер на 1200 лева за претърпени в периода 12.12.2021г. – 08.08.2022г. неимуществени вреди, настъпили в резултат на противоправно бездействие на длъжностни лица при ГДИН, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане.

Решението е окончателно.