№ 46973
гр. София, 12.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110141211 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира
следното.
Производството по делото е образувано по предявен от „Интер Транс
Сервиз“ ЕООД ЕИК *** против „Рентекс“ ЕООД с ЕИК ***, иск с правно
основание чл. 79, ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ ЗЗД, с които се иска да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца „Интер Транс Сервиз“ ЕООД сума в
размер на 6 268,80 лв., представляваща стойността на извършен ремонт на
двигателя на челен товарач „Диечи Икарус 45.17“ с вътрешен номер TRX**,
за което кредиторът е издал, а длъжникът е получил данъчна фактура №
***/30.05.2025 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване ан исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и
мораторна лихва в размер на 83,23 лева, считано от 17.06.2025 г. до датата на
депозиране на исковата молба – 22.07.2025 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на дата 15.05.2025 г. ответното дружество е
възложило извършването на ремонт на челен товарач „Диечи Икарус 45.17“ с
вътрешен номер TRX**, като тежкотоварния автомобил бил докаран с
репатрак в сервиза на ищцовото дружество, находящ се в гр. София, бул. „**.
Изтъква, че към дружеството – Възложител била изпратена оферта за
стойността, на която ремонта възлиза с оферта от 23.05.2025 г., като общата
сума е в размер на 8 750,16 лева, която е частично платена от ответното
дружество. Сочи, че след извършване на ремонта, на дата 30.05.2025 г. между
страните по делото е подписан и приемно – предавателен протокол, като
автомобилът е приет без забележки. Сочи, че ищецът – изпълнител издава
фактура № **/27.05,2025 г. за сумата от 8 750,16 лева, като задължението в
последствие е частично платено по фактура № **********/30.05.2025 г. в
размер на 2 481,35 лева и остават неизплатени по последната фактура в размер
на 6 268,80 лева с ДДС.
Изтъква, че на дата 09.06.2025 г. на имейл адреса **********@******.**
1
била изпратена покана за доброволно плащане на дължимата сума за
извършения ремонт, като към настоящия момент ответното дружество не е
заплатило претендираната сума. Сочи, че до датата на подаване на настоящия
иск, ответното дружество не е направило възражения относно извършения
ремонт, като е приело работата без забележки. Счита, че едно от основните
задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно договора
работа, като при приемането той трябва да я прегледа и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение. Заявява, че на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, предявява и иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата по неплатената фактура до датата на исковата
молба, като счита, че са налице всички предпоставки за уважаването му, а
именно наличие на главен дълг и изпадане в забава от страна на длъжника.
Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковата молба по основание и размер. Оспорва твърдението,
че изобщо е бил извършван процесния ремонт, тъй като ответното дружество
е оставило машината само да бъде диагностицирана. Твърди, че ремонтните
дейности не са били съгласувани. Оспорва твърдението, че ищецът е изпратил
оферта за ремонт на дата 23.05.2025 г. Отделно от това, счита, че ищецът не
представя доказателства за реално извършени ремонтни дейности. Твърди, че
издадените три фактури, не представляват доказателство за извършен реален
ремонт. Заявява, че е поискал да бъдат показани поне сменените стари части,
но такива не са били показани и не са били налични в сервиза на ищеца.
Изтъква, че на място представител на ответното дружество е установил,
че действително са извършени дейностите по фактура № 8906/30.05.2025 г. и
се е съгласил тези дейности да бъдат заплатени, въпреки, че не са били
възложени. Счита, че останалите претендирани дейности по процесната
фактура няма доказателства да са били извършвани, както и да са били
необходими. Изтъква, че ответното дружество е получила процесната машина
на дата 30.05.2025 г. чрез съдействието на полицейските органи. Сочи, че
подписаният протокол отразява единствено, че машината е била върната, а не
че е извършен ремонт на същата.
Намира претендирания размер за завишен. Твърди, че е налице
недобросъвестност от страна на изпълнителя. Счита, че не е налице сключен
между страните договор, тъй като офертата от предложителя не е стигнала до
знанието на адресата й, като последният не я е приел. Изтъква, че ответното
дружество не е получавало никаква оферта. Заявява, че издадените три
фактури са с различни дати.
С оглед изложеното се моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 327 ТЗ, вр. чл. 266
ЗЗД, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване да
установи наличието на валидно сключен договор за изработка, по силата на
който е извършил процесния ремонт на двигателя на челен товарач „Диечи
Икарус 45.17“ с вътрешен № ***, като количество и качество спрямо
2
ответника по процесните фактури; обстоятелството, че се явява изправна
страна в облигационната връзка, поради което му се дължи плащане в
претендирания размер.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително че е
заплатил сумите.
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки.
Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти. В тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на
падежа.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като
съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По направеното от ищеца доказателствено искане за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели при режим на
довеждане, настоящия съдебен състав намира за допустимо, относимо и
необходимо за установяване на факти и обстоятелства, част от предмета на
доказване, поради което следва да бъде уважено при условията на чл. 159, ал.2
ГПК, а именно само за единия свидетел, доколкото по посочените в исковата
молба въпроси свидетелите ще доказват едни и същи факти.
Доказателственото искането на ответника за събиране на гласни
доказателствени средства следва да бъде уважено, като на последния следва
да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане при
условията на чл. 159, ал. 2 ГПК, както и с оглед спазване принципа на
равенство между страните – чл. 9 ГПК.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 11.02.2026 г. от 09:30 часа, за която дата и час да
се призоват страните.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел при режим на призоваване от страна на ищеца.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане от страна на ответника.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158, ал. 1 ГПК срок за събиране на гласните
3
доказателствени средства – насроченото съдебно заседание.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на искова
молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал.
3, изр. 2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в
насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен
доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора. При приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се
изпрати и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4