РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Девня, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20243120101113 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр чл. 327 от ТЗ вр. чл.
79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД от от „ДУБЕ БЪЛГАРИЯ“ЕООД /с предишно
наименование “МЕК - ДИЗЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕООД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1528, ж.к. Дружба 1, ул.
„Амстердам“ № 23, представлявано от М. П. М. - Управител, чрез проц. си
представител по пълномощие – адв. Ал. В. от САК срещу "ИВАН
ПЛУГЧИЕВ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Суворово, п.к. 9170, ул. БАТАК № 9 А, представлявано от управителя И.В.
Пл.с искане за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3 252, 44 лева, представляващи
дължима и неплатена цена на закупени и получени стоки по Фактура №
**********/30.04.2024 г. с падеж 30.05.2024 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
22.07.2024 г. до заплащане на задължението и сумата от 65, 72 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2024 г.
до 22.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по г. гр. дело № 673/2024 г. по описа на РС –
Девня.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът е закупи и
получил от “МЕК - ДИЗЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕООД /сега „ДУБЕ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД/ стоки на обща стойност 3 252, 44 лева, описани във
Фактура № **********/30.04.2024 г., като е следвало да заплати цената на
1
същите до датата на посочения във фактурата падеж - 30.05.2024 г. Тъй като
ответникът не заплатил закупените от него стоки, на 22.07.2024 г. е депозирал
в Районен съд - Девня заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответното дружество за заплащане на главницата от 3 252, 44 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от деня, следващ датата на падежа -
31.05.2024 г. до 22.07.2024 г., изчислена с онлайн калкулатор в размер на 65,
72 лева. По образуваното въз основа на заявлението ч. гр. дело № 673/2024 г.
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, срещу която постъпило възражение от длъжника /сега ответник/ и на
ищеца били дадени указания да предяви вземането си по съдебен ред. В
указания му срок ищецът депозирал настоящата искова молба, с която моли
съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът
му дължи сумите по заповедта, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда. Претендира и разноски
по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който, чрез редовно упълномощен проц. представител – адв. Ж. К.
от ВАК, намира иска за допустим, но го оспорва като неоснователен и
недоказан. Твърди се в отговора, че в края на месец април 2024 г. представител
на ответното дружество е договорил чрез телефонен разговор с представител
на ищеца в магазина му в гр. Варна, ищцовото дружество да предостави на
ответното 6 броя нови горивни дюзи за собствен на ответното дружество
товарен автомобил марка „Ив.“ с рама ******* за цена около 440 лева без
ДДС за дюза. Оспорва се, че страните са се договаряли ищецът да продаде на
ответника стоките с посочените серийни номера в представената по делото
фактура. Сочи се, че вместо поръчаните от ответника нови горивни дюзи, на
30.04.2024 г. в магазина на ищеца в гр. Варна на ответното дружество са
предоставени 6 броя горивни дюзи, при монтирането на които още в същия
ден ответникът е установил, че същите са с компрометирана функционалност
и не функционират по предназначение. Представителят на ищеца в
търговският му обект в гр. Варна, от който са взети дюзите е бил уведомен
незабавно за това обстоятелство. По негово искане ответникът е предприел
действия по диагностика на предоставените му дюзи, във връзка с които е
установил че предоставените му резервни части - 6 броя горивни дюзи не
само, че не функционират по предназначение, но и че не са нови, а са
рециклирани резервни части. Твърди се също, че след установяване на тези
обстоятелства предоставените от ищеца 6 броя горивни дюзи са били върнати
незабавно в магазина на ищеца в гр. Варна, тъй като същите не функционират
по предназначение и не съответстват на поръчаните от ответника резервни
части. Поискано е било предоставените от ищеца нефункциониращи дюзи да
бъдат заменени с поръчаните резервни части, а именно 6 броя нови
функциониращи горивни дюзи за товарен автомобил марка „Ив.“ с рама
********, а не рециклирани такива с компрометирана функционалност. Сочи
се, че представителят на ищеца във фирмения му магазин в гр. Варна е приел
2
върнатите дюзи, но е посочил, че замяната им с нови функциониращи дюзи
може да стане не на договорената единична цена от 440 лева за дюза, а на цена
неколкократно надвишаваща договорената, а именно за цена от около 1 400
лева за дюза. Представителят на ответникът е отказал това предложение и е
направил изявление, че се отказва/разваля сключения договор, поради
обстоятелството, че доставената стока не отговаря да поръчаната такава и не
функционира съобразно обичайното й предназначение. Предвид изложеното
се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за
продажба досежно стоките, описани във приложената към исковата молба
фактура, като се твърди, че страните не са договаряли продажбата на стоки със
посочените вид и серийни номера. Договорката между страните е касаела
предоставяне от ищеца на 6 броя нови горивни дюзи за товарен автомобил
марка „Ив.“ с рама ******* срещу единична цена за нова дюза от 440 лева без
ДДС, каквито до момента ищецът не е доставил на ответника при
договорените между страните условия. В условията на евентуалност се
заявява, че дори да се приеме, че твърденият от ищеца договор е бил налице
между ищеца и ответника, то същият е развален от ответника поради
некачествено изпълнение от страна на ищеца, а именно предоставяне от
последния на вещи с недостатъци, които ги правят негодни за обикновеното
им употребление. Изявлението за разваляне на договора е направено
своевременно при връщането на нефункциониращите дюзи на 06.05.2024 г. в
магазина на ищеца в гр. Варна. Оспорва се обстоятелството, че представената
към исковата молба фактура № **********/30.04.2024 г. е подписана в частта
относно получател от представляващия ответното дружество „Иван
Плугчиев”ЕООД управителя Ив. В. Пл.. Твърди се, че посочената фактура не е
предоставяна на представляващия ответното дружество и не е осчетоводявана
от ответника. Сочи се, че представената към исковата молба фактура е
подписана от лице, което не е представител по закон или пълномощие на
ответното дружество, поради което неговите изявления не могат и не
обвързват ответното дружество. Ответникът оспорва истинността на този
документ, както по отношение верността на съдържанието му, така и по
отношение на автентичността на подписа, положен в частта за получател от
името на търговското дружество „Иван Плугчиев“ ЕООД, като твърди, че
документът е с невярно съдържание и, че положеният подпис върху фактурата
в частта за получател не е на лицето Ив. В. Пл. - управител и представляващ
ответното дружество. Отново в условията на евентуалност, в случай че никое
от горните възражения не се приеме за основателно от съда, ответникът, чрез
проц. си представител прави изявление, че разваля твърдения от ищеца
договор за продажба, поради следните две обстоятелства, всяко от които се
заявяват като самостоятелно основание за разваляне на договора, а именно: 1)
неизпълнение на договора от страна на ищеца, изразяващо се в неизпълнение
на поето задължение да предостави на ответника договорените нови резервни
части. В тази връзка се уточнява, че към настоящия ответното дружество няма
интерес от изпълнение от страна на ищеца, поради своевременното
3
снабдяване на ответника с необходимите нови резервни части от трето лице; 2)
некачествено изпълнение на договора от страна на ищеца, изразяващо се в
предоставените от ищеца на резервни части с недостатъци, които ги правят
негодни за обикновеното им употребление. Твърди се, че ищцовото дружество
съзнателно е премълчало недостатъците на предоставените на ответника и
върнати от същия впоследствие резервни части. Счита се, че ответното
дружество не дължи заплащане на претендираната от ищеца главница, като
предвид неоснователността на предявения главен иск, се оспорва като
неоснователен и предявения в условията на обективно кумулативно
съединяване акцесорен иск. На тези основания ответникът моли за
отхвърляне на предявените искове и претендира разноски по делото.
В с.з., страните чрез проц. си представители поддържат становищата
си. В хода на устните състезания проц. представител на ответника моли за
отхвърляне на исковете като недоказани както по основание, така и по размер.
Представя писмена защита, в която доразвива доводите си за неоснователност
на исковата претенция.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства намира от
фактическа страна следното.
От представените писмени доказателства от ищеца - фактура №
**********/30.04.2024 г. е видно, че на същата дата ищеца е издал на
ответника счетоводен документ за следните стоки: 1. МЕ342290 - SN 1:
CAALARAAIA, SN 2 DAH1B8AA1 А, SN 3: AAHT6RAASA, SN 4:
AIAGDHAAAA, SN 5: CAANAZAASA, SN 6: A1H47RAAAA - 6 бр. на
единична цена 439, 13 лева и обща стойност 2 634, 77 лева; 2. Дихтунга дюза
С11- 6 бр. с ед. цена 5, 78 лева и обща стойност 34, 71 лева без ДДС; 3.
Гарнитура - 1 бр. на стойност 40, 89 лева без ДДС. Сумата за плащане по
така издадената фактура с начислен ДДС е в размер на 3 252, 44 лева с дата
със срок на плащане до 30.05.2024 г. по банков път.
С експедиционна бележка № VAR00000641/30.04.2024 г. по документ
№ **********/30.04.2024 г. магазин Варна е предал на ответника „Иван
Плугчиев“ЕООД гореописаните стоки, като документа не е подписан нито за
приел, нито за предал и в същия е отбелязано „Не се дължи плащане“.
Видно от представеното от ответника свидетелство за регистрация на
МПС част I е, че същият е собственик на т.а. марка „ИВ********“ с рама
намер *********.
От показанията на ангажираните от ищцовата страна свидетели М.
Ал. Янк.и М. Й. М. работещи в ищцовото дружество като
продавач/консултанти се установява, че представител на фирма “Иван
Плугчиев” ЕООД – свид. В. Пл. се е свързал със свид. М. М. и му е поръчал 6
бр. горивни дюзи за товарния си автомобил „Ив.“. Не след дълго свид. М.
М.върнал обаждане на свид. В. Пл. с готова оферта и му казала, че дюзите
вече са налични в магазина в гр. Варна и може да си ги получи. Стоките били
предадени на една жена, която казала, че идва за дюзите на „Плугчиеви“ЕООД
4
от свид. М. Янк., тъй като свид. М. М. не бил в магазина по това време. Свид.
М. Янк. издал и процесната фактура, като твърди, че е помолил жената да я
разпише. След 2-3 дни в магазина дошъл свид. В. Пл., който им казал, че
дюзите не са нови, а рециклирани и неработещи, поради което ги връща и
няма да ги заплати. Свидетелите му обяснили, че ако има рекламация към
закупените стоки следва да се обърне към оторизиран сервиз на „Б.“, тъй като
такива били условията на производителя. Предложили му и други дюзи на
друга марка на цена 1 300 лева за дюза, но той не се съгласил, хвърлил кашона
с дюзите в магазина и си тръгнал. След това свидетелите установили, че
дюзите са употребявани. И двамата са категорични, че са продали на
ответника чисто нови дюзи, тъй като в магазина не се предлагат рециклирани
дюзи. Заявяват също, че преди да предадат дюзите на купувача те са
разпичатали опаковките им, за да запишат серийните им номера.
Свидетелката на ответника Й. Б.Б. – съжителстваща на съпружески
начала със свид. В. Пл. потвърждава заявеното от ищцовите свидетели, че
именно тя е отишла в магазина, за да получи поръчаните дюзи. Същата
заявява, че в автомобила й е бил сложен един кашон, като не е видяла
съдържанието му и го е предала на свид. В. Пл.. Категорично отрича да е
подписвала какъвто и да е документ.
Свидетелите на ответника В. Ив. Пл.и М.Ив.Пл.заявяват, че са имали
дългогодишни търговски отношения с ищцовото дружество с предишно
наименование „МЕК – ДИЗЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, от които се снабдявали с
резервни части за товарните си автомобили марка „ИВ.“. Контактували най –
често със свид. М. М., на когото именно свид. В. Пл. се обадил, за да му
поръча 6 бр. нови горивни дюзи, като му е продиктувал номера на рамата на
автомобила, за който му били необходими същите. След няколко дни свид. М.
М. се обадил на свид. В. Пл., че дюзите са налични в магазина и може да си ги
получи. Тъй като имал работа свид. В. Пл. изпратил свид. Й. Б., която била в
гр. Варна, да отиде до магазина да вземе едни резервни части и да ги донесе в
гаража. След като тя ги донесла свидетелите, заедно със свой работник
демонтирали старите дюзи и монтирали новите. Още като отворили кашона те
забелязали, че дюзите са с нарушени опаковки и свид. В. Пл. се обадил на
свид. М. М.в, като му споделил това. Последният му казал да не се
притеснява, че са записвали серийните номера на дюзите за гаранцията. Свид.
В. Пл.твърди, че в кашона е нямало гаранция за вещите. След около половин
час дюзите били монтирани на товарния автомобил, но с тях той не работел
добре – прекъсвал, имало черен пушек от ауспуха. Свидетелите заявяват, че на
02.05. са закарали камиона в сервиз в гр. Акс., където той бил тестван и било
установено, че нито една от дюзите не работи в нормите. Свид. В. Пл. се
обадил на свид. М. М. и го уведомил за това, като последният му предложил
други дюзи, но на много по – висока цена. На 07.05. той отишъл да върне
дюзите в магазина на ищеца, като твърди, че бил пратен от свид. М. М. да
тества дюзите в оторизиран сервиз на “Б.” в гр. Варна. Още щом видели
дюзите представители от този сервиз съобщили на свид. В. Пл., че това не са
5
оригинални дюзи на „Б.“, при което той се ядосал и ги върнал в магазина,
отказвайки да ги заплати.
От приложеното копие от ч. гр. дело № 673/2024 г. на РРС е видно, че
за притендираното вземане ищеца е подал заявление на 22.07.2024 г. По
същото е издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило
възражение от длъжника, след което в изпълнение на указанията на
заповедния съд ищеца е предявил вземането си с настоящия установителен
иск.
Видно от заключението на допуснатата и извършена по делото
съдебно – счетоводна експертиза е, че процесната фактура е осчетоводена в
счетоводството на ищеца и е включена в дневника за продажбите по ЗДДС на
ищеца /в.л. уточнява при изслушването му, че се касае за техн. грешка/ за
данъчен период м. 04/ 2024 г. Процесната фактура не е осчетоводена и
следователно не е включена в дневника за покупките на ответника, от което
следва, че не е ползван данъчен кредит. В периода през м. 04.2024 г. в магазина
на ищеца в гр. Варна са регистрирани следните продажби с експедиционна
бележка № VAR00000641/30.04.2024 г. по документ № **********/
30.04.2024г., магазин Варна (VAR), като са предадени на ответника „Иван
Плигчиев“ЕООД стоките, описани във фактурата.
Открито е производство по оспорване истинността на фактура №
**********/30.04.2024 г. От допуснатата и приета по делото съдебно -
графологична експертиза вещото лице е констатирало, че подписът, положен
за „получател“ в документа не е изпълнен от Й. Б. Б..
Предвид установените факти съдът намира от правна страна
следното.
С оглед установените данни за проведено предходно заповедно
производство между страните за притендираното вземане, по което е
постъпило възражение срещу заповедта съдът намира, че предявения иск по
чл. 422 от ГПК е допустим за разглеждане.
Предвид характера на възникналите между страните отношения
съдът намира, че в настоящия случай приложими за решаване на спора се
явяват разпоредбите на чл. 327 от ТЗ тъй като и двете страни по договора имат
качеството на търговци.
Първият въпрос, който поставя казуса е относно валидното
сключване на договорите за търговска продажба по процесната фактура,
доколкото ответникът е оспорил иска с основното възражение, че на
30.04.2024 г. между страните е сключен процесния договор за покупко –
продажба на стоките, посочени в представената от ищеца фактура.
Договорът за търговска продажба е неформален и консенсуален,
следователно, валидното му сключване предполага да се установи пред съда,
че страните са постигнали съгласие относно съществените елементи от
съдържанието на сделката, а такива са стоката и нейната цена. Това
установяване може да се извърши с всички допустими по ГПК
6
доказателствени средства , включително и със свидетелски показания, стига
да не попадат под забраните по чл. 164 от ГПК.
В настоящия казус ищецът доказа посредством ангажираните от него
свидетели сключеният между страните договор за продажба с предмет
описаните в процесната фактура стоки, както относно вида на договорените
стоки – нови горивни дюзи за т.а. „ИВ.“, така и относно договорената между
страните цена, а така също и предаването на вещите на купувача. Като
неформален и консенсуален при договорът за продажба на стоки не е
необходимо съгласието за сключването му да бъде изразено писмено.
Издаването на фактура /каквато в случая е ездадена/ има само доказателствено
значение за видовете, количествата и единичните цени, съставляващи основни
параметри на договореното между страните извършване на продажба на
описаните във фактурата стоки. Свидетелите на ищцовата страна установяват,
че са предали стоките, описани във фактурата, сред които и 6-те броя горивни
дюзи на лице от женски пол, представило се като дошло да получи резервните
части, поръчани от „Плугчиев“ЕООД. Установява се по делото, че това е била
свид. Й. Б., която потвърждава в показанията си, че е била изпратена да
получи от името на ответника в магазина на ищеца в гр. Варна. Ищцовите
свидетели категорично заявяват, че са предали на свид. Б. чисто нови дюзи,
като се е наложило да ги разопаковат, за да опишат серийните им номера във
фактурата. Този факт се потвърждава и от показанията на свид. В. Пл., заявил
пред съда, че лично е установил нарушената опаковка на дюзите.
Доставката на стоките е документирана от ищцовото дружество с
издаването на фактура №**********/30.04.2024 г. Ответното дружество
оспорва твърденията на ищеца с възражението, че издадената фактура не му е
известна и че не е подписана от управителя или представител на дружеството.
С това възражение дружеството- ответник оспорва твърдението на ищцовата
страна за валидно сключен договор за продажба по процесната фактура. Съдът
намира това възражение за неоснователно. Действително, установява се по
делото, че подписът, положен във фактурата не е изпълнен от лицето,
получило стоките – свид. Й. Б. но това обстоятелство не означава, че между
страните няма сключен валиден договор за продажба.
Ответната страна е оспорила истинността на фактурата по
отношение на нейното съдържание /верността й/ , както и автентичността й /
неподписването й от представител на ответника/, за което е открито
производство по чл. 193 и чл. 194 от ГПК. Въпреки констатацията на СГЕ
документа не следва да се изключва от доказателствата по делото, доколкото
като счетоводен документ фактурата отговаря на законовите изисквания. В
настоящия случай фактурата съдържа всички изискуеми реквизити на чл. 7
ал.2 от Закона за счетоводството – дата и място на съставяне, данни за
дружествата, вид и количество на стоката, стойност на сделката, начин на
плащане. Макар и неподписана от купувача по договора издадената фактура
служи за доказателство за възникване на облигационно правоотношение
между страните, тъй като съдържа всички изискуеми от закона реквизити. В
7
този смисъл е Решение № 47 от 08.04.2013 г. на ВКС по т. д.№ 137/2012г. II
т.о. С оглед на това възражението за “неавтентичност” на документа, поради
неподписването му от представител на дружеството е неоснователно. По арг.
от противното от разпоредбата на чл. 180 от ГПК, уреждаща формалната
доказателствена сила на подписаните частни документи, следва извода, че
процесната фактура, доколкото не е подписана от ответника, не се ползва с
формалната доказателствена сила на подписните частни документи, но следва
да се цени от съда по вътрешно убеждение и с оглед всички данни по делото.
Преценена с оглед показанията на ищцовите свидетели, съдът прави извода, че
между страните е налице валидно сключен договор за продажба на стоките,
описани във фактурата.
Що се касае до възражението за липса на тъждество между
отразеното съдържание във фактурата и действително извършената доставка
/верността на оспорения документ/, това възражение също не е доказано в
съдебното производство. Твърденията на ответното дружество са, че стоките
предмет на фактурата не са доставени на купувача, а вместо това са му
доставени рециклирани и неработещи горивни дюзи. Това свое твърдение
ответното дружество мотивира с факта, че при извършени два теста на
дюзите, единият от които в оторизиран сервиз на „Б.“ било установено, че
дюзите не функционират правилно и че не са оригинални. Доказателства за
тези факти ответникът не ангажира, извън показанията на свидетелите Пл.,
които като синове на управителя и едноличен собственик на ответното
дружество без съмнение са пряко заинтересовани от изхода на делото.
Отделно от тяхната необективност, констатира се и противоречие в
показанията на тези свидетели, доколкото единият от тях твърди, че товарния
автомобил е бил закаран „по влекач“ до гр. Акс., за да се тестват монтираните
на него дюзи, закупени от ищеца, а другият заявява, че автомобилът е отишъл
до там на собствен ход. Налице е и вътрешно противоречие в показанията на
свид. В. Пл., който от една страна твърди, че продадените му от ищеца дюзи
не с абили нови, а рециклирани резервни части, а в същото време заявява, че
те не са оригинални такива. Въпреки, че едното не изключва другото, липсата
на еднозначност в твърденията му разколебават тяхната достоверност. Още
повече, че по делото липсват каквито и да било доказателства за заявеното от
него, че е проверявал закупените дюзи и в оторизиран сервиз на „Б.“ в гр.
Варна. Затова и съдът не кредитира с доверие показанията на тези двама
свидетели.
На последно място, направено е от ответника възражение за
недължимост на договорените продажни цени, поради обстоятелството, че
доставените от ищеца стоки са имали скрити недостатъци, правещи ги
напълно негодни за употреба по предназначение. Това възражение, по начина,
по който е заявено, е от категорията на правоизключващите и следва да бъде
разгледано.
При това възражение от страна на ответника ищецът следва да
докаже и то по безспорнен и несъмнен начин, че му е доставил точно вещите,
8
за които станите са се договорили и то без недостатъците, за които се твърди.
Свидетелите на ищцовата страна, а и свид. Й. Б. еднозначно установяват
факта, че на 30.04.2024 г. дюзите са били доставени на ответното дружество –
предадени лично на лицето, дошло да ги вземе от името на ответника, същите
са били нови и описани по серийни номера в издадената фактура, при
доставянето им не е имало възражения от страна на лицето, което ги е
получило относно тяхното количество или качество, като такова е направено
едва след тяхното монтиране и ползване за един некратък период на товарния
автомобил, собственост на ответника.
След като ответникът – купувач твърди наличието на подобно
качествено отклонение, следва да докаже това си твърдение и то провеждайки
пълно доказване – по начин, че да създаде у съда абсолютна увереност,
сигурно убеждение във верността на направеното фактическо твърдение. Това
не бе сторено от ответника, доколкото показанията на свидетелите Пл.в тази
им част не са подкрепени от каквото и да било друго доказателство, а сами по
себе си съдът не ги кредитира с доверие по вече изложените съображения.
По гореизложените съображения съдът приема, че ищцовото
дружество е изпълнило договорното си задължение да предаде на купувача
стоките, описани в процесната фактура, за които ответникът по никакъв начин
не доказва, че същите не са нови, а неработещи рециклирани или
неоригинални резервни части. Установено е също така , че стоките са приети
без възражения за недостатъци от страна на купувача, при което той дължи
плащане на продажната цена.
Не се установява по делото да е извършено плащане по доставените
стоки от ответното дружество /този факт се признава в отговора на ответното
дружество/ , при което настоящата инстанция прави извода за виновно
неизпълнение на задължението по чл. 327 ал. 1 от ТЗ, а иска с правно
основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за основателен.
Разгледан по същество, акцесорният иск е основателен предвид
основателността на основната претенция. По смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска не само изпълнение, но и обезщетение, което при паричните задължения
е в размер на законната лихва и се дължи от деня на забавата по чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД. Изчислена от съда с онлайн калкулатор законната лихва за забава на
плащането на главницата за периода от 31.05.2024 г. до 22.07.2024 г. възлиза в
размер на 65, 72 лева, при което искът е доказан и по размер.
Съобразно с изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
ответното дружество следва да заплати на ищците направените по делото
разноски за държавна такса в размер 113, 73 лева, за възнаграждение на
вещото лице 300 лева, за заплатено по банков път адвокатско възнаграждение
650 лева, както и разноските по ч. гр. д. № 673/2024 г. на ДРС в размер 66, 36
лева държавна такса и 470 лева заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението за
9
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в хода на
заповедното производство, доколкото претендираното адв. възнаграждение в
размер на 470 лева е под минималния размер, установен в Наредба
№1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, която макар и да
не е задлжителна за съдилищата им служи за ориентир при определяне на
следващото адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
"ИВАН ПЛУГЧИЕВ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Суворово, п.к. 9170, ул. „Батак“№ 9 А, представлявано от
управителя Ив. В. Пл. дължи на „ДУБЕ БЪЛГАРИЯ“ЕООД /с предишно
наименование “МЕК - ДИЗЕЛ БЪЛГАРИЯ”ЕООД/, ЕИК ********* сумата от
3 252, 44 лева, представляваща дължима и незаплатена цена на закупени и
получени стоки по фактура № **********/30.04.2024 г. с падеж 30.05.2024 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 22.07.2024 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 65, 72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 31.05.2024 г. до 22.07.2024 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по г. гр. дело №
673/2024 г. по описа на РС – Девня.
ОСЪЖДА "ИВАН ПЛУГЧИЕВ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Суворово, п.к. 9170, ул. БАТАК № 9 А,
представлявано от управителя И. В. Пл. да заплати на „ДУБЕ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД /с предишно наименование “МЕК - ДИЗЕЛ
БЪЛГАРИЯ”ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1528, ж.к. Дружба 1, ул. „Амстердам“ № 23, представлявано от М. П.
Ми.сумата от 1 600, 09 лева /хиляда и шестотин лева и девет стотинки/ за
разноски по настоящето и по заповедното производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
10