ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11140
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330113924 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД против П. Й. К., ЕГН **********, с която са предявени искове по чл. 422 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи главни и
акцесорни вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 3436/11.05.2022 г. по ч.гр.д. № 6781/2022 г. на ПРС.
За преценка допустимостта на иска и определяне на размера на дължимата ДТ е
изискано заповедното производство.
При проверка редовността и допустимостта на исковата молба, съдът констатира, че
не са налице предпоставките за предявяване на установителните искове.
Съгласно приложената към заповедното производство справка, длъжникът има
постоянен и настоящ адрес: в П. ****.
Видно от документите по ч.гр.д. съобщението до длъжника е връчено по реда на чл.
47 ГПК, чрез залепване на уведомление на посочения адрес. Преди залепването на
уведомление на адреса, са направени посещения на адреса, но няма отразени конкретни
сведения, че длъжникът не живее на адреса. Връчителят е отразил в съобщението че
„търсеното лице не открито на адреса. Не са открити лица, съгласни да получат
съобщението. На лицето съм връчвала и съм се свързвала по посочен от призовкаря
телефон. При позвъняване, никой не вдига телефона“. Залепено е уведомление на адреса на
длъжника и са дадени указания за предявяване на установителни искове, при което е
образувано настоящото производство.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че не са били налице предпоставките
за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК /в редакция след изменението с ДВ бр. 100
от 2019г./. Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че
длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от
кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на
източника на тези данни в съобщението.
В конкретния случай, при тези записвания в съобщението не може да се направи
категоричен извод, че са събрани данни, че ответникът не живее на адреса. Напротив, от
1
същите, по-скоро следва да се направи изводът, че лицето живее на адреса.
На следващо място, се констатира, че в настоящия случай не е спазено и изискването
на чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК – за извършване на служебна проверка за местоработата
на ответника и при наличие за такова – за връчване по местоработата.
Ето защо, исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а
производството по делото – прекратено.
С оглед изложеното, предявените установителни искове са недопустими.
В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни
актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред
него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно
необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В този смисъл -
Определение № 1542 от 20.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018 г.
Следва да се допълни, че в тази насока са и разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013г.
от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422,
във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.
Исковата молба следва да бъде върната, на осн. чл. 130 ГПК, а производството по
делото – прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.
Частното дело следва да бъде върнато на заповедния съд след стабилизирането на
настоящия акт.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 76918/30.09.2022 г. от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД против П. Й. К., ЕГН **********, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 13924 по описа за 2022 г. на
Районен съд- Пловдив, XVІІI гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца.
След стабилизиране на определението, ч.гр.д. № 6781/2022 г. на ПРС да се върне на
ХІІІ гр.с., заедно с препис от определението.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
2