Р Е Ш Е Н И
Е
№………./28.10.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Златина Кавърджикова
ЧЛЕНОВЕ: Иванка Дрингова
мл.с. Ивалена Димитрова
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 1423 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 22634/19.03.2020г. на Областна Дирекция на МВР-Варна, с
административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б.Й.,
срещу решение № 1011 от 27.02.2020г., постановено по гр.дело № 16879/2019г. на
Варненския районен съд, 41-ви състав, с което въззивникът е осъден да заплати
на П.Х.Д., ЕГН **********,*** сумата от 1700,77 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 17.10.2016г. до
30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 17.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението,
както и сумата от 234.25 лв.,
представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено
допълнително възнаграждение за положен в периода от 17.10.2016г. до
30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение
до 17.10.2019г.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност
на решението, като поставено при неправилно приложение на материалния закон.
Въззивникът излага, че с въззиваемия са обвързани в в служебно правоотношение,
регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото
приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на
държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС липсва непряко препращане към
нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за работното време, почивките и
отпуските и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата няма
изрична разпоредба за приложението им по отношение на държавни служители,
назначени по ЗМВР, каквото изискване е въведено с чл.179, ал.4 от специалния
закон. Изразява несъгласие с извода на съда за наличието на празнота в
законодателството. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените
разноски пред въззивната инстанция. В условията на евентуалност моли за
отхвърляне частично на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г. в размер
на 245,06 лв. /сбор от дължимата сума за първо и втор тримесечие на 2018г. –
111,26 и 133,80 лв, съгласно заключението на вещото лице по ССЕ/, поради липса
на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен
труд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност
на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано
по предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД /изменени в хода на производството/ от П.Х.Д. *** за заплащане на сумата от 1700,77 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
17.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 17.10.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 234.25 лв., представляваща сбор от дължимите
обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за
положен в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени,
считано от падежа на всяко задължение до 17.10.2019г.
В исковата молба ищецът твърди, че в
периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжност „старши
полицай“ в 04 РУ при ОД на МВР Варна и е имал статут на държавен служител. За
посочения период е положил общо 1744 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 1993,39 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до извънреден труд, който твърди, че следва да бъде
допълнително заплатен от ответника. Ищецът претендира също заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, считано от първо
число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 17.10.2019г.
В срока по чл.131 от ГПК ответната
страна депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил
държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове
като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен
това законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното
време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да
обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на
база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми,
в случая ЗМВР, Наредба № 81213-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 81213-776
от 29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
С обжалваното
решение предявеният
иск е изцяло уважен.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните, че в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2016г. П.Х.Д. се е
намирал в служебно правоотношение с ответника, като е изпълнявал длъжността
„старши полицай“ в IV-то РУ при
ОД на МВР Варна.
От
заключението на вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компететно дадено и неоспорено от страните по
делото, се установява, че в процесния период ищецът е отработил 1723 часа нощен
труд, при което в случай, че се преизчислят положените часове нощен труд с
коефициент 1.143 се получават незаплатени часове извънреден труд в размер на
246.39 часа, за които се дължи възнаграждение на ищеца е в размер на 1700.77
лева. За незаплатения преизчислен нощен труд, общия сбор от дължимите
обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за
положен в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени,
считано от падежа на всяко отделно задължение до 17.10.2019г. е в размер на
234.25 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението
за валидно и допустимо в обжалваната част.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на
изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете,
положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Не
се спори, че страните са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР,
доколкото ищецът е бил държавен служител в ответната дирекция. Приложимият
закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по
отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. С оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта
(22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за
което обстоятелство също липсва спор между страните.
Спорният
момент между страните е дали положеният нощен труд следва да бъде преизчислен с
коефициент 1.143 и разликата да бъде остойностена като извънреден труд, с
увеличение от 50%.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата
на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите,
работещи на смени /чл. 187, ал. 5 от ЗМВР/.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода
от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
(ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г). След това от 01.04.2015г.
до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.,
V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем
действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г.,
в сила от 02.08.2016г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съобразно
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014г.).
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., приложима към процесния период, липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в
последната наредба е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота
и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, в ЗМВР липсва разпоредба,
която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при
подневно отчитане на работното време. Ето защо следва да се приложи общото
правило на чл.140, ал.1 от КТ, съгласно което нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Следователно, отношението между нормалната продължителност на дневното /8 часа/
и на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на
работното време за държавните служители в МВР, е 1,143.
Настоящият
съдебен състав счита за неоснователен наведеният от въззивника довод за
приложимост на действащата в периода 01.01.2018г. до 16.07.2018г., редакция на
чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която
при сумирано изчисляване на работното време положеният нощен труд не се
превръща в дневен. С цитираната разпоредба се определя начина на регистрация в
Инспекцията по труда на отработените над установената норма за отчетния период
часове работно време. Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата, е
наложен от практиката, а именно, че в Инспекцията по труда като извънреден труд
се отчитат само действително отработените часове, без да се превръщат нощните
часове към дневни. В този смисъл, разпоредбата касае единствено регистрацията
на положен извънреден труд в Инспекцията по труда и не следва да бъде
съобразена в настоящия случай при определяне на действително положения от ищеца
извънреден труд вследствие превръщане на отработените от него часове нощен труд
през процесния период в дневен.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, както и иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане в
претендираните размери, се явяват доказани по основание и размер, поради което
следва да се уважат.
Поради
съвпадане на правните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното
решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да заплати
на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1011 от 27.02.2020г., постановено по гр.дело
№ 16879/2019г. на Варненския районен съд, 41-ви състав, с което Областна Дирекция
на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 е
осъдена да заплати на П.Х.Д., ЕГН **********,*** сумата от 1700,77 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 17.10.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 234.25 лв., представляваща сбор от
дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за положен в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден
труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до 17.10.2019г., на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2
да заплати на П.Х.Д., ЕГН **********,***
сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3
от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: