№ 48762
гр. София, 25.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110150354 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „* срещу К. М. Н., с
която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3366.42 лв. главница
по договор за стоков кредит № 6142065 от 16.04.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 1442.23 лв.
възнаградителна лихва. В исковата молба са изложени твърдения, че исковете
се предявяват в изпълнение на разпореждане по гр.д. № 320/2025 г. по описа
на * състав след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК.
След извършена служебна справка се установява, че по цитираното от
ищеца гр.д. № 320/2025 г. по описа на *, не са настъпили предпоставките за
предявяване на иск за установяване на заявените вземания срещу длъжника К.
М. Н.. Следва да бъде посочено, че дадените от съда, пред когото е висящо
заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК,
не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК, от задължението му да провери абсолютните процесуални
предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск. Съдът, пред когото е висящо исковото производство, не е
обвързан от констатацията на съда по заповедното производство, както и от
дадените указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен да провери допустимостта
на предявения установителен иск. В конкретния случай е издадена заповед за
1
изпълнение от 31.07.2025 г., която е връчена на длъжника К. М. Н. по реда на
чл. 47 ГПК, а именно чрез залепване на уведомление, като не са установени
достатъчно достоверни данни, че длъжникът не живее на адреса. Също така в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение от длъжника, поради
което заповедта за изпълнение е влязла в законна сила. При липсата на
подадено в срока на чл. 414 ГПК възражение за вземането, на основание чл.
416 ГПК заповедният съд не е следвало да дава указания за предявяването на
иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от заявителя. Обстоятелството, че
задължението не е спорно се явява пречка за последващото развитие на
производството респ. за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК и
се явява обстоятелство, за което съдът следи служебно.
Заповедта за изпълнение, доколкото е влязла в сила представлява
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК, въз основа на което кредиторът
се снабдява с изпълнителен лист, поради което за ищеца в настоящото
производство липсва правен интерес от искова защита по реда на чл. 422 ГПК
за вземанията си срещу К. М. Н.. Следователно, предявените искове срещу
този ответник са недопустими и на основание чл. 130 ГПК исковата молба в
тази част следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №
354003/29.10.2025 г., с която са предявени искове от „* срещу К. М. Н., по
която е образувано гр. д. № 503547/2025 г. по описа на Софийски районен съд,
I гражданско отделение, 39 състав.
Разпореждането, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
След влизане на определението в сила, служебно изготвен заверен
препис от настоящото определение да се изпрати на * по ч. гр.д. № 320/2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2