№ 1392
***, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430103511 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от„***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление г***, представлявано от ***, чрез
*** против М. С. С., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното :
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл.410 от ГПК срещу ответницата, като с оглед депозирано от
нейна страна възражение е предявен настоящият установителен иск за
установяване на съществуване на вземане от ответната страна за консумирана
и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - апартамент,
находящ се на адрес ***, аб. № ***.
Вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на
топлоснабден имот, находящ се в ***, ответникът е клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153 (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
1
топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно
чл.150 (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата
13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ
от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите
на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката
на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в
забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Задължението обхваща следното : Сума за отопление с ИРУ, начислена
за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 436,12 лв.;
Сума за отопление без ИРУ, за периодите посочени в петитума на исковата
молба в размер на 198,88 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 281,87 лв.;
Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите,
описани в приложението в размер на 176,21 лв.; Суми за услуга дялово
разпределение в общ размер от 58,63 лв., начислени за периодите, подробно
описани в приложението; Корекции - 0 лв.
2
Заявява се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната
страна, както следва : 1 бр. водомери, 3 бр. уреди, щранг лира в баня.
Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и
не е погасил задължението си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на *** сума за
консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в ***, *** в размер :
главница в размер от 1151,71 лв. за периода 01.07.2020 г. - 28.02.2022 г.,
Мораторна лихва в размер от 81,17 лв. за периода 02.09.2020 г. - 05.04.2022 г.,
Законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, с който се
прави признание на иска.
В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява, но е депозирано
писмено изявление, с уточнена претеция за разноските.
В о.с.з. ответната страна се явява и признава иска.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан и
следва да бъде уважен при отчитане на направеното признание на иска от
ответника – прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя
от хипотезите на чл.237 ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази напарвеното
признание на иска.
От приложеното ч.гр.д. №1993/2022год. по описа на ПлРС се
установява, че на 12.04.2022год. ищцовото дружество е депозирало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответницата, като съдът е издал заповед за процесните суми и на процесното
основание. С оглед депозираното възражение е инициирано настоящото
исково производство. Искът е предявен в срок, допустим е, а по същество –
основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен.
3
Делото е попълнено с доказателства за това, че ответницата е
собственик на процесния топлоснабден имот. Няма доказателства да е
заплатила вземането, което се установявао като дължимо от страна на ищеца.
С оглед направеното признание на иска, искът следва да бъде уважен.
По отношение разноските по делото: същите следва да бъдат
присъдени изцяло в полза на ищеца по отношение направените такива в
исковото производство – в размер 75лв. държавна такса и минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв.Следва да се присъдят
разноски и зца заповедното производство в полза на ищеца – 25лв. държавна
такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр.
чл.237 ал.1 вр. чл.175 от ГПК, че М. С. С., ЕГН **********, адрес: ***
ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***,
сумите, както следва : главница 1151,71 лв. за периода 01.07.2020 г. -
28.02.2022 г., мораторна лихва в размер от 81,17 лв. за периода 02.09.2020 г. -
05.04.2022г., законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
12.04.2022год., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълненине по ч.гр.дело №1993/2022год. по описа на
Районен съд - Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М. С. С., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ***, направените разноски по делото в производството по
чл.422 от ГПК в размер 75лв. държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение 100лв., както и направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №1993/2022год. по описа на Плевенски районен съд в
размер 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5