№ 275
гр. Габрово, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Косева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Галина Косева Гражданско дело №
20254200100154 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД- получено без
основание, за сумата 50 921.21 CHF, левова равностойност на 105 871.30 лв.
по фиксинг на БНБ за 27.02.2025г., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на иска- 28.02.2025г
Ищцата Н. И. Х. от гр. Габрово, чрез адв. Н., сочи в исковата си молба
против „УниКредит Булбанк"АД, че на 19.04.2006г. сключила с „ЕЙЧ ВИ БИ
БАНК БИОХИМ„ АД- София, чрез клона им в гр. Габрово, чиито
правоприемник понастоящем е ответното дружество, договор за банков
ипотечен кредит №105/ 19.04.2006г., за сумата от 80 000 швейцарски франка, с
краен срок за погасяване на кредита 05.04.2031г. Договора бил сключен при
редовен лихвен процент за първите дванадесет месеца с фиксирана лихва от
2.9 процента на годишна база, а за останалият период до окончателното
погасяване на кредита- променлив в хода на изпълнение на договора годишен
лихвен процент, образуван от разликата на Базовият лихвен процент на
Банката и 0.366 процента пункта. Ищцата счита, че уговорката в договора за
кредит от 19.04.2006г., за прехвърляне изцяло върху кредитополучателят на
валутният и лихвеният риск от повишението на курсовата стойност на
валутата по кредита- швейцарски франк, не е породила правни последици, тъй
като е неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 от ЗЗП /в редакцията му към
момента на сключване на кредитната сделка от 2006г./. Цитира съдебна
практика, в която е прието, че върху кредитополучателя, като по- слаба страна
в правоотношението, е прехвърлен изцяло валутният риск от увеличаването
на курсовата стойност на швейцарският франк. Поради това счита договора за
банков кредит от 19.04.2006г. за нищожен. С Анекс №1 / 05.08.2010г. към
договор за кредит №105/19.04.2006г. ищцата се съгласила „навсякъде в
договора „ Ейч Ви Би Банк Биохим" АД да се замени с „Уникредит Булбанк“,
като се състави и нов погасителен план между страните по договора“ . С
1
Анекс №2 / 24.11.2015г. към договор за кредит №105/19.04.2006г. ищцата,
принудена от рязкото повишаване на стойността на швейцарският франк и
невъзможността да обслужва кредита си, била подведена от ответника да
превалутира съществуващото задължение от швейцарски франк в кредит в
български лева при нови и значително по- неизгодни за нея условия. Този
анекс бил нищожен, тъй като представлявал спогодба върху непозволен
договор и като такава не е произвела правно действие на основание чл.366
ЗЗД и е неравноправна, тъй като с нея страните преуредили правните
последици на недействителните клаузи от валутният риск от договора за
ипотечен кредит и банката няма право да инициира превалутиране на кредит в
швейцарски франкове или евро в лева, съгласно трайната съдебна практика на
СЕС. На 29.03.2016г. солидарно задълженото лице по договора за ипотечен
кредит- М. Х. Х., изплатил остатъчното задължение по банков път чрез превод
на сумата от 98 000 лева по б.сметка на ищеца Х. в „УниКредит Булбанк“ АД и
с това кредита в швейцарски франкове бил погасен изцяло. Ищцата счита, че
след съобразяване с практиката на СЕС и ВКС, ответника следвало да върне
полученото по договора над даденото- в случая над главницата от 80 000
швейцарски франка, а именно платената възнаградителна лихва в размер на
50 921.21 CHF. Цитира съдебна практика- решение №50011/ 26.11.2024г. по
т.д.№1060 /2022г., ВКС.
Претендира се „УниКреднт Булбанк"АД, да заплати на Н. И. Х., сумата
от 50 921.21 CHF, левова равностойност на 105 871.30 лв. по фиксинг на БНБ
за 27.02.2025г., получена без /или на отпаднало основание/, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска- 28.02.2025г. до
окончателното изплащане на главницата.
В отговора на исковата молба ответникът прави възражения за
неоснователност на предявеният иск, поради: погасяването му по давност-
искът за плащане без правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 33Д, се
погасява в пет- годишен срок, който започва да тече от момента, в който
длъжникът получи нещо без основание; от цитираните в исковата молба
решения на ВКС от 2015г., 2016г., 2017г. и т.н. било видно, че ищцата се
осведомявала своевременно за практиката на съда, следователно моментът, в
който потребителят е узнал или е могъл да узнае за неравноправния характер
на договорна клауза е настъпил много преди постановяването на посоченото
Решение № 50011/26.11.2024г.; договорките за превалутиране на
задължението по кредита са инициирани от ищеца, както е посочено в
преамбюла на Анекс № 2/24.11.2015г., „във връзка с писмено искане за
промяна на параметрите по кредита и т.н.“. Счита, че: твърденията на ищеца
за нищожност на целия договор са неоснователни и не кореспондират с
приложените доказателства- ищецът не сочи конкретни клаузи, които да
противоречат на закона, претендира нищожност на целия договор по аналогия
на цитирано решение на ВКС; кредитополучателят се е възползвал от
даденото му право и през 2015г. е поискал промяна на параметрите по
кредита, като е направил това информирано и по свое желание; условията,
при които е сключен Анекс № 2 не са по- неизгодни за кредитополучателя-
видно от клаузите в същия- чл. 4.1, е посочен лихвен план за валутата преди
превалутиране като е даден ГЛП 6,88% за периода от 19.04.2006г. до
04.08.2010г., лихвен план за валутата преди превалутиране за периода от
2
05.08.2010г. до 23.11.2015г., ГЛП е 8,094 %, а при лихвен план на валутата след
превалутиране за периода от 24.11.2015г. до 05.04.2031г., ГЛП е 6,60 %. Счита
също, че не са налице условията за обявяване на целия договор за нищожен,
тъй като е проявена нужната добросъвестност и освен числови изражения на
дължимите вноски, кредитодателят е показал и процентно изменение на ГЛП
за периодите на ползване на сумите.
От фактическа страна по делото е установено:
Видно от приложеният по делото договор за ипотечен кредит
№105/19.04.2006г., „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД е предоставил на Н. И. Х. от
гр. Габрово банков кредит в размер на 80 000 шв. франка- 40 388 шв.фр. за
закупуване на недвижим имот и 39 612 шв.фр. за лично семейно ползване, с
краен срок на погасяване 05.04.2031г. Уговорено е, че: кредитополучателя ще
обезпечи кредита с първа по ред договорна ипотека върху имота, за
закупуване на който е отпуснат кредита; при ползване и/или погасяване на
кредита във валута, различна от тази, посочена в настоящия договор, за
арбитражиране се прилагат съответните курсове на Банката за деня; за
усвоените суми по кредита на банката се заплаща лихва- през първите 12
месеца, считано от 05.05.2006г. до 05.4.2007г., включително и гратисния
период, съгласно чл. 4, ал. 3, фиксирана лихва в размер на 2.9 % (две цяло и
900 процентни пункта) на годишна база, а за останалия период, до
окончателното погасяване на кредита, се заплаща лихва, определена на база
променлив, в хода на изпълнение на договора, годишен лихвен процент,
образуван от разликата на Базовия лихвен процент (БЛП) на Банката и 0.366
(нула цяло и 366 процентни пункта) процентни пункта. В чл. 10 ал.5 и сл. от
договора е посочено, че: Кредитополучателят изрично се съгласява с
подписване на договора за кредит, Банката да превалутира заема в лева или
евро по търговски курс купува на Банката към датата на превалутирането и
лихвени проценти съгласно действащия Лихвен бюлетин за физически лица
на Банката за съответната валута и съответния вид кредит. Правото за
служебно превалутиране възниква в полза на Банката единствено в случай, че
средната стойност на швейцарския франк към българския лев за текущото
полугодие, определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на
фиксинга на БНБ за швейцарския франк за съответното полугодие се повиши с
20 % в сравнение със съответната стойност на швейцарския франка към
българския лев за полугодието, през което е отпуснат кредита. В ал. 6 е дадена
дефиниция на "валутен риск" по смисъла на договора, и това е промяната на
фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро за
срока на действието на кредита, а ал. 7 дава такава за понятието "Лихвен
риск", който по смисъла на договора е възможността в резултата на
превалутирането да бъде приложен по- висок лихвен процент, което има за
последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита и
издължаването му в български лева. В ал. 9 на чл. 10 е посочено, че като
превалутиране по смисъла на договора за кредит се определя промяната на
валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва
да се приложи действащият лихвен процент на Банката, съгласно лихвения
бюлетин за физически лица на новата валута за изчисляване на лихвата по
задължението, а според ал. 10 на чл. 10 кредитополучателят декларира, че е
запознат с обстоятелството, че промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски
3
франкове към български лева или евро (валутен риск), както и
превалутирането по смисъла на договора за кредит може да има за последица
повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването
му в български лева в резултат на по- висок лихвен процент, съгласно
действащите лихви по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица.
Посочено е, че в тази връзка, напълно приема да носи за своя сметка валутния
и лихвения риск, свързан с промяната на фиксинга на БНБ или
превалутирането, както и се съгласява да поеме всички евентуални вреди
(включително пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните
курсове и лихвите след превалутиране на кредита. Според ал. 11 на чл. 10
кредитополучателят декларира, че при подписване на договора са му били
известни разпоредбите на чл. 10, ал. 5- чл. 10, ал. 10 и е напълно запознат,
разбира смисъла и последиците от същите разпоредби. Съгласно чл. 12, т. 5
Банката има право служебно да превалутира заема в лева или евро по
търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени проценти
съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на Банката за
съответната валута. Правото за служебно превалутиране възниква в полза на
Банката единствено в случай, че средната стойност на швейцарския франк към
българския лев за текущото полугодие, определена като усреднена стойност
на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за швейцарския франк за
съответното полугодие, се повиши с 20 % в сравнение със съответната
стойност на швейцарския франка към българския лев за полугодието, през
което е отпуснат кредита.
С Анекс № 1 / 05.08.2010г. към договор за кредит №105/19.04.2006г.
ищцата се е съгласила „навсякъде в договора „ Ейч Ви Би Банк Биохим" АД да
се замени с „Уникредит Булбанк, като се състави и нов погасителен план
между страните по договора" .
С Анекс № 2 / 24.11.2015г. към договор за кредит №105/19.04.2006г.
същият е превалутиран от задължение в швейцарски франк в български лева,
по курс на банката 1.7812- посочен в договора- л.77 от делото.
Кредитът е изцяло предсрочно погасен на 29.03.2016г. - от солидарно
задълженото лице по договора за ипотечен кредит М. Х. Х., който е изплатил
по банков път остатъчното задължение, чрез превод от 98 000 лева по банкова
сметка на Н. Х., в „УниКредит Булбанк " АД.
От заключението на приетата като доказателство по делото съдебно-
икономическа експертиза се установява, че общата сума на начислената от
банковата институция и платена от ищцата договорна лихва, за периода от
06.05.2006г. до 29.03.2016г. /когато кредитът е изцяло предсрочно погасен/, е в
размер на 75 676,24лв. /л.189/, по прилагани от УниКредит Булбанк АД
валутни курсове. Тази сума се получава след сбор на сумите за периодите,
през които е изплащан кредита: платената лихва за периода от 06.05.2006г. до
05.04.2007г., която е 2 725,31лв. или 2 216,53 швейцарски франка по договор;
платената договорна лихва, в размер на 47 584,56 швейцарски франка за
периода от 07.05.2007г. до 24.11.2015г., което е в размер на 70 691,56лв.;
платената договорна лихва от ищцата Н. Х. за периода след подписването на
Анекс № 2, т. е. от 24.11.2015г. /от превалутиране на кредита в лева- л.188/, до
20.03.2016г. - в размер на 2 259,37 лв. т.е. общата сума на лихвата до
превалутиране на кредита е 49 801,09 шв.франка, а след превалутирането му в
4
лева е заплатена още сумата 2 259,37 лева лихва.
Видно от данните по делото, като и от посоченото от в.л. К. в с.з. на
02.10.2025г., процесният кредит от 80 000 швейцарски франка е отпуснат и
усвоен в швейцарски франкове.
При служебно изчисление от съда, по данни на БНБ за курса на шв.фр.
към датата на усвояване на кредита, равностойността на 80 000 шв.фр. по курс
на БНБ е 99 514,40 лева.
От правна страна:
Видно от исковата молба, според ищцата банковата институция е
прехвърлила изцяло върху нея, като потребител валутният риск от
повишаване на курсовата стойност на швейцарският франк, поради което
договорът за кредит е изцяло нищожен- исковата молба съдържа изцяло
текста на Р. №50011/26.11.2024г. по т.д.№1060/2022г. І ТО, ВКС, с което се
аргументира претенцията по чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД- получено без основание, за
сумата 50 921.21 CHF, с левова равностойност към датата на предявяване на
иска- 105 871,30 лева, която е била заплатена от ищцата като договорна лихва
по кредита.
В случая обаче процесният договор за ипотечен кредит е сключен на
19.04.2006г., поради което приложим към момента на възникване на
облигационното правоотношение между кредитора и кредитополучателя е
Законът за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997г.; доп., бр. 15 от 1998г.; изм., бр.
21, 52, 70 и 98 от 1998г., бр. 54, 103 и 114 от 1999г., бр. 24, 63, 84 и 92 от 2000г.,
бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, 39 и 105 от
2005г., бр. 30, 33 и 34 от 2006г.) и отменен със Закона за кредитните
институции в сила от 01.01.2007г.
Към момента на сключване на договора е действал не ЗЗП, на който се
обоснова претенцията в исковата молба, а Закона за защита на потребителите
и правилата за търговия, който намира приложение във връзка с твърденията в
исковата молба за нищожност на договора поради прехвърляне изцяло на
валутният риск върху кредитополучателя. Материалноправните норми
действат занапред, освен ако не е предвидено изрично, че намират
приложение и за заварените продължаващи правоотношения. В случая не
намира приложение Закона за защита на потребителите в сила от 10.06.2006г.,
тъй като Договорът за банков кредит е сключен на 19.04.2006г. и в преходните
му и заключителни разпоредби не е уредено обратно действие. Но
разпоредбите на чл.143 т.10 и 12 от ЗПП, на които се позовава ищцата, са
идентични, съответно, с разпоредбите на чл.35 ал.2 т.9 и т.11 ЗЗППТ (отм.).
Не е приложима по спора и Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Същата е
въведена в националното право със ЗЗП, поради което няма как да се прилага
за настоящия случай.
По делото не е спорно, че ищцата е физическо лице, на което по силата
на договора е предоставен ипотечен кредит, който не е предназначен за
извършване на продажба, производство или упражняване на професия или
занаят, поради което и същата има качеството на потребител по смисъла на
пар.1 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите и за правилата за
търговия (отм. - в сила до 10.06.2006г. и действал към момента на договора).
5
Поради това, същата се ползва от защитата на потребителите, предвидена в
закона.
Настоящият състав ОС- Габрово счита, че оплакванията за наличието на
неравноправни клаузи в договора за кредит, касаещи разпределянето на
валутния риск между страните, са основателни. В разглеждания случай няма
спор, че кредитополучателят има качеството на потребител, по смисъла на
ЗЗППТ /отм./- пар.1 т.1, а банката- ответник представлява търговец, съгласно
пар.2 т.2 от същия закон. По смисъла на разпоредбите на чл.35 и чл.37 от
ЗЗППТ (отм.), нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, представляваща уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен ако клаузата е
уговорена индивидуално. Според разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗЗППТ (отм.)
клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин, като съгласно, ал. 2 при съмнение
относно смисъла на определено условие то се тълкува по- благоприятен за
потребителя начин.
Оспорваните клаузи от договора за кредит, касаещи поемането на
валутния риск, следва да се тълкуват заедно една с друга и ведно с останалите
клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването
на договора- кредитът се предоставя в швейцарски франкове- чл. 1,
погасяването му е до 05.04.2031г. в швейцарски франкове, като към момента
на подписване на договора БЛП за швейцарския франк е 6.2758 % /чл. 4, ал. 4
и чл. 9, ал. 2/. Тоест цената на кредита- възнаградителната лихва, се формира
въз основа на БЛП за кредити в швейцарски франкове, погасителната вноска
за първите 12 месеца е при възнаградителна лихва 2. 9 %/, а за следващите 287
месеца- при възнаградителна лихва определена на база плаващ лихвен
процент съгласно чл.9 ал.2 от договора.
По силата на цитирания текст на чл. 10, ал. 5 изр.2- ро от договора
кредитополучателят се съгласява Банката служебно да превалутира
погасителните вноски по търговския курс купува на банката към датата на
превалутирането. Доколкото не е установено кредитополучателят да получава
дохода си във валутата по договора, може обосновано да се заключи, че
погасяването на задълженията за месечните вноски ще се извършва в местната
валута- лева.
Ясно е, че когато изпълнението по договора предвижда необходимост от
превалутиране на постъпленията по анюитетите, се поставя въпросът за
ефекта от разликите във валутните курсове върху изпълнението и
разпределението между страните на последиците от неблагоприятните
промени.
В подобна хипотеза, приложението на потребителската защита, изисква
потребителят да е добре и детайлно осведомен, че със сключването на
договора за кредит в чуждестранна валута, той се излага на определен риск,
свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно
да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. В този
аспект, от банковата институция се изисква да предостави на потребителя
цялата относима информация, позволяваща му да прецени икономическите
последици от клаузата за превалутиране върху финансовите му задължения. В
6
това производство не се твърди, нито са ангажирани доказателства, че
сочените уговорки по кредитното съглашение са били индивидуално
уговорени, като потребителят е имал възможност да изрази становище или да
повлияе на тяхното съдържание. Цитираните разпоредби от договора не могат
да се възприемат като съставени на ясен и разбираем език за потребителя и
предоставящи му подходяща информация, към момента на сключване на
съглашението, за отчитане на икономическия ефект от проявлението на
условията, свързани с валутния курс, върху финансовите му задължения по
кредита, при значимо обезценяване на валутата, в която той получава доходите
си. Анализът на цитираните разпоредби на ЗЗППТ (отм.) и конкретната
договорна регламентация сочи, че простото деклариране от страна на
потребителя, че му е известно, че промяната във валутния курс може да
доведе до негативна промяна и до повишаване размера на дължимите
погасителни вноски, изразени в лева, както и, че разбира икономическите
последици и е съгласен с настъпването им, не може да се счете за достатъчно.
Това е така, тъй като не са ангажирани доказателства, нито се твърди, че
направената в договора декларация от икономически по- слабата страна е била
подплатена с информираност за очакваните прогнози в дългосрочен план,
предвид продължителността на договора за кредит, относно котировките на
швейцарския франк или осведомяването за варианти за предотвратяване на
негативния ефект, посредством застраховането или употребата на други
финансови инструменти. Банката, като по- силната по правоотношението
страна и професионалист със специфична компетентност, освен че е следвало
да предостави на кредитополучателя възможност да направи информиран
избор дали да встъпи в съглашението, като му даде достъп до експертни данни
за очакваното движение на валутния курс, е следвало по ясен и разбираем за
средния потребител начин да очертае отражението, което една потенциална
промяна на курса, при обезценяване на националната валута, би имало върху
конкретния размер на вноските по кредита.
Ето защо следва да се приеме, че клаузите в договора за кредит- чл. 10,
ал. 5 и сл., касаещи прехвърлянето на валутният риск изцяло върху
кредитополучателят, не се индивидуално уговорени, неравноправни са и
поради това нищожни.
С оглед на обстоятелството, че всички клаузи, отнасящи се до валутния
риск следва да бъдат разглеждани като група уговорки, които
определят основния предмет на договора, тяхната недействителност има за
последица нищожността на целия договор, за да се осигури ефективна и
пълноценна защита на потребителя и да възстанови положението между
страните преди сключване на сделката. Когато клауза, възлагаща валутния
риск в тежест на потребителя, поради неравноправния си характер и
обстоятелството, че представлява основен предмет на договора, води до
недействителност на договора за кредит, деноминиран или индексиран в
чуждестранна валута, в неговата цялост, не е възможно съдържанието на
произтичащите от неравноправната клауза задължения на потребителя да
бъдат адаптирани посредством промяна валутата на договора, или
посредством определяне на максимален размер на обменния курс на тази
валута. Съдът не може да изменя или допълва договора с цел да неутрализира
включените в него неравноправни клаузи, тъй като това би противоречало на
7
чл. 20а ЗЗД.
Съгласно практикатата на ВКС по чл.290 ГПК, последващо сключени
анекси към договорите за кредит, както в случая Анекс № 2 / 24.11.2015г., не
санират нищожни съгласно ЗЗП клаузи в договор за кредит. Така в решение
№146 по т.д.№2615/2016г. на I ТО е изяснено, че договор за спогодба или
допълнително споразумение, в които са установени правата и задълженията
на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор,
биха представлявали предварителен отказ от потребителската защита, който е
недопустим, както и че допълнително споразумение, имащо за предмет
предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са
определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е
нищожно, на основание чл.36 ЗЗД.
Предвид изложеното претенцията на ищцата се явява основателна за
сумата 75676,24 лева по предявеният иск с правно осн. чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД-
получено без основание, представляваща заплатена възнаградителна лихва от
ищцата Н. Х., по договор за банков ипотечен кредит в шв. франкове №105/
19.04.2006г. Налице са елементите на чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД: претендираната от
ищцата сума, заплатена като договорна лихва на банката, е в размер на 75
676,24 лева- по курса на банката към датата на всяко плащане; тази сума е
заплатена при начална липса на основание, поради което и предявеният
осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, е основателен и
доказан.
Ищцата е претендирала в исковата молба сумата 50 921,21 швейцарски
франка с левова равностойност 105 871,30 лева- по курс на БНБ към датата на
предявяване на исковата молба. Претенцията следва да се присъди не в
швейцарски франка, а в лева- към датите на заплащане на лихвата по
прилаганите от банката валутни курсове, както е изчислено в заключението на
вещото лице, тъй като: това е сумата, която потребителят е платил на банката
по курс шв. франк- лев, към датите на заплащане; част от заплатената лихва е
заплатена в левове /след превалутиране на договора за кредит/, поради което
няма основание да се превалутира в швейцарски франкове и присъжда във шв.
франкове, а и целта на производството е да се да се възпрат продавачите или
доставчиците да прилагат неравноправни клаузи занапред, не да се обогати
неоснователно потребителя, което би се получило, ако сумата се присъди по
курс на БНБ към подаване на исковата молба, което е около 10 години след
изплащане на кредита.
Предвид изложеното на ищцата следва да се присъди сумата 75 676,24
лева, ведно с лихвата от подаване на исковата молба- 28.02.2025г., като в
останалата част, до пълната претендирана сума- посочената в исковата молба
левова равностойност от 105 871,30 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Настоящият състав на съда счита за неоснователно възражението на
ответната банка за неоснователност на предявеният иск, поради погасяването
му по давност. Въпросът за давността на предявяване на иск от потребителя за
връщане на недължимо платеното по нищожен договор е разгледан и
в Решение № 106/15.07.2024г. по т.д. № 2746/2022г. по описа на ВКС, ТК, II
т.о., като съдебният състав е посочил, че с оглед на общата правна уредба
началният момент, от който тече 5-годишната погасителна давност за вземане
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, произтичащо от приложението на неравноправна
8
клауза в дългосрочен потребителски договор, е моментът на получаване на
сумата при начална липса на основание, но единствено при условие, че към
този момент потребителят е знаел или разумно е можел да знае за
неравноправния характер на клаузата, от която произтича реституционната
претенция. По настоящото дело банката не е доказала, че към момента на
извършване на плащанията кредитополучателят е бил информиран за
възможността за защита на правата си. Не е налице и релевантен момент, от
който може да се приеме, че би следвало да започне да тече давностният срок-
напр. отправена извънсъдебна претенция до банката за връщане на
недължимо платените суми, или предявяването на иск преди настоящият. В
случая кредиторът не е доказал, че потребителят е знаел, или разумно е можел
да узнае за това обстоятелство преди този момент. При липса на доказателства
от страна на кредитора в тази насока следва да се приеме, че най- ранният
момент, от който би следвало да започне да тече погасителният давностен
срок, е предявяването на реституционната претенция на потребителя-
настоящата претенция.
Разноски: И двете страни са претендирали разноски и са представлявани
от адвокат. Представителят на банката е направил възражение за
прекомерност на възнаграждението на адв. Н.. Същото е основателно, предвид
фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални
действия, както и съдържанието на исковата молба, сочеща неприложими към
момента на възникване на облигационното правоотношение между кредитора
и кредитополучателя правни норми, поради което следва да се намали до
размерът на възнаграждението на направилият възражение адвокат- до размер
на сумата 6 396 лева. С оглед изхода на делото на ищцата следва да се
присъдят разноски съобразно уважената част от иска- 8002,84 лева /6 396 лева
адв. възнаграждение, 4 235 лева ДТ, 565 лева за експертиза/, а на другата
страна следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от иска-
1985,31 лева /6 396 лева адвокатско възнаграждение, 565 лева за експертиза/
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк" АД- София, ЕИК831919536, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, пл. Света
неделя №7, да заплати на Н. И. Х. ЕГН:********** от гр. Габрово, ул. ******,
сумата 75 676,24 лева, ведно със законната лихва от 28.02.2025г., на осн. чл.
чл. 55 ал.1 пр.1 ЗЗД, представляваща заплатена възнаградителна лихва по
договор за банков ипотечен кредит №105/ 19.04.2006г., като ОТХВЪРЛЯ искът
в останалата част, до пълната претендирана сума посочена като левова
равностойност-105 871,30 лева, ведно със законната лихва от 28.02.2025г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк" АД- София, ЕИК831919536, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, пл. Света
неделя №7 да заплати на Н. И. Х. ЕГН:********** от гр. Габрово, ул. ******,
сумата 8002,84 лева- разноски за настоящата съдебна инстанция, съобразно
уважената част от иска.
9
ОСЪЖДА Н. И. Х. ЕГН:********** от гр. Габрово, ул. ******, да
заплати на УниКредит Булбанк" АД- София, ЕИК831919536, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Възраждане, пл. Света неделя №7,
сумата 1985,31 лева разноски за настоящата инстанция, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред ВТАС, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
10